РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Благоевград, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калинка К. И.а
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
в присъствието на прокурора С. Й. Г.
като разгледа докладваното от Калинка К. И.а Административно наказателно дело №
20241210200891 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба,
подадена от А. К. А. с ЕГН ********** от гр. Б*******, ж.к. „З*******, *, *, лично и със
съгласието на неговата майка М. А. против Наказателно постановление № 23-1116-
003371/08.03.2024 г., издадено от началник група при ОДМВР- Благоевград, сектор „Пътна
полиция“, с което на основание чл.179, ал.6, т.2 от Закон за движение по пътищата е е
наложено административно наказание „обществено порицание“ за нарушение на чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Искането е за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно поради неправилни изводи, че управлявания от А. велосипед е подлежал
на регистрация и е бил технически неизправен. Жалбата е оспорена от наказващия орган и е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Анализ на представените на съда доказателства дават основание да бъдат направени
следните фактически и правни изводи:
На 10.09.2023г. около 19.20ч. А. А., на 16 години управлявал велосипед с монтиран на него
двигател с вътрешно горене по ул. "Иван Гарванов" в гр. Благоевград. Заедно с него се били
няколко негови приятели и тъй като момчетата се движели с висока скорост и застрашавали
пешеходците, били спрени от свидетелят Ю. Г., който подал сигнал в 01 РУ Благоевград. На
място са изпратени полицейски екипи, които установили, че управлявания от А. велосипед е
с прикачен двигател с вътрешно горене и преценили, че той подлежи на регистрация, но не е
регистриран по надлежния ред и освен това е технически неизправен, тъй като няма
поставени леви и десни пътепоказатели (мигачи), задни стопове и огледало за обратно
виждане, поради което от водача е допуснато нарушение на чл. 140 и чл. 139, ал.1, т.1 от
Закон за движение по пътищата, за което на А. е съставен акт за установяване на
1
административно нарушение серия GA № 982757 от младши автоконтрольор Д. П. в
присъствие на свидетел Ю. Г. и на нарушителя, който подписал и получил акта. Въз основа
на акта е издадено наказателно постановление № 23-1116-003371/08.03.2024 г., издадено от
началник група при ОДМВР- Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на основание
чл.179, ал.6, т. 2 от Закон за движение по пътищата е наложено административно наказание
„обществено порицание“ за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Наказателното
постановление е връчено на А. и е обжалвано от него със съгласие на неговата майка в
предвидения в закона 14 дневен срок пред Районен съд Благоевград. В жалбата и в
съдебното производство се посочва, че санкционираното нарушение не е извършено, като
управлявания от А. велосипед не е МПС, което подлежи на регистрация и не е технически
неизправно, поради което се поддържа искането за отмяна на наказателното постановление и
за присъждане на съдебни разноски за процесуално представителство в размер на 800 лв. В
хода на съдебното производство контролните органи са дали свидетелски показания пред
съда, в които са потвърдили установените в хода на проверката обстоятелства на
нарушението и съставяне на акт за установяване на административно нарушение на А. А..
Анализ на установените факти по делото дава основание на съда да прецени, че жалбата е
допустима и по съществото си е основателна. Съдът приема, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
правото на защита, тъй като акт за установяване на административно нарушение е съставен
и връчен на А. К. А. без присъствието на неговата майка и законен представител М. А.. А.
А. е роден на 09.12.2007г. и към датата на нарушението 10.09.2023г. е бил навършил 16
години, което означава, че той е непълнолетен и всички правни действия в процеса на
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, включително
предявяване за запознаване със съдържанието му и подписване по чл. 40, ал. 1 ЗАНН,
получаване на негов екземпляр е следвало да се извършат от това непълнолетно дете лично
със съгласието на неговата майка съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЛС. Това изискване не е спазено и в
резултат на това е допуснато нарушение на правото на защита, довело до невъзможност за
осъществяване в пълна степен на възможността за защита, тъй като според презумпцията на
закона непълнолетното дете не е в състояние само да се защитава и е необходимо всички
правни действия да бъдат извършвани със съгласието на родителите му.
На следващо място по силата на чл. 26, ал. 2 ЗАНН непълнолетните са
административнонаказателно отговорни, ако са могли да разбират свойството и значението
на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. Причината за това са
особеностите на психиката на непълнолетните на възраст между 16 години и 18 години,
която се отличава с незрялост и поради това е допустимо да се носи
административнонаказателна отговорност само когато са могли да разбират свойството и
значението на деянието и да ръководят постъпките си. Поради различната степен на тяхното
психично развитие и следващите от това различия в способността да разбират своите
постъпки, законът изисква вменяемостта им да се разглежда във връзка с конкретното деяние
и да бъде изрично констатирана. От правилото на чл. 26, ал. 2 ЗАНН произтича и
2
необходимостта преди да бъде образувано административнонаказателно производство
срещу непълнолетно лице да бъде установено дали то е могло да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си. Тези специални изисквания от
административнонаказателноправния режим на непълнолетните в случая не са спазени и А.
А. е привлечен към административнонаказателна отговорност със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 982757 без да е проверено дали
той е административнонаказателно отговорен, като се прецени вменяемостта му във връзка с
конкретното деяние. След като тези условия не са доказани от наказващия орган по делото в
тяхната кумулативност чрез изрично установяване на вменяемостта на А. във връзка с
конкретното нарушение и при положение, че за наличието й няма оборима законова
презумпция, каквото е установена само за пълнолетните лица, то съдът е длъжен да приеме,
че в случая поради неговото непълнолетие той не е административнонаказателно отговорно
лице по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗАНН, без което административнонаказателната му
отговорност е незаконосъобразно ангажирана с наказателно постановление № 23-1116-
003371/08.03.2024 г., издадено от началник група при ОДМВР- Благоевград, сектор „Пътна
полиция“, тъй като без да е доказана вменяемостта на непълнолетния извършител, деянието
не може е съставомерно от субективна страна.
На следващо място съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на правото на
защита, като не са изложени мотиви на извода, че велосипеда, управляван от А. е
технически неизправен, тъй като му липсвали пътепоказатели, задни стопове и огледало за
обратно виждане. Изискванията към техническото оборудване на велосипедите са посочени
в чл. 79 от Закон за движение по пътищата, съгласно които за да участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед трябва да има изправни
спирачки, звънец, устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина
отпред и червен светлоотразител отзад, като се допуска поставянето на устройство за
излъчване на червена светлина отзад, както и бели или жълти светлоотразители или
светлоотразяващи елементи отстрани на колелата на велосипеда. В тези изисквания не са
включени десен и ляв мигач и огледала за обратно виждане, поради което за нарушителя и за
съда е неясно от къде произтича необходимостта от такова оборудване и защо липсата му
следва да се счита за техническа неизправност на велосипеда.
Допуснатите нарушения са съществени и не могат да бъдат отстранени от съда в процеса на
контрол за законосъобразност на наказателното постановление, поради което съдът счита, че
то е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Предвид този извод, съдът преценява, че
е частично основателно искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски за
процесуално представителство в размер на 800 лв., платени като адвокатско
възнаграждение. Съдът посочва, че съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят е направил разноски за
възнаграждение на адвокат в производството в размер на 800.00 лв. и е поискал
присъждането им. Размерът на разноските за адвокатско представителство се определя по
3
правилата на чл. 143, ал. 1 от АПК, като следва да бъде съобразено с фактическата и правна
сложност на делото, както и извършената от адвоката работа. Съдът отчита направеното
възражение за това, че платеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и като отчита
фактическата и правна сложност на делото, както и действително извършената по него
работа, счита, че присъждане на съдебни разноски за процесуално представителство в
размер на 400 лв. съответства на тези изисквания.
Предвид изложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1116-003371/08.03.2024 г., издадено от началник
група при ОДМВР- Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.179, ал.6,
т.2 от Закон за движение по пътищата е наложено административно наказание „обществено
порицание“ на А. К. А. с ЕГН ********** от гр. Б******, ж.к. „З***********.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН ОДМВР – Благоевград ДА ЗАПЛАТИ на А. К.
А., чрез неговата майка и законен представител М. А. сума в размер 400 лева,
представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Благоевград
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4