РЕШЕНИЕ № 1306
гр. Бургас, 15.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на десети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 5122/2019
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата
молба на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, с която
претендира приемане за установено, че ответникът Х.Д.Й., с постоянен и настоящ
адрес ***, му дължи следните суми: 72,61 лева – главница по Договор за
потребителски кредит № ..... год., 2,74 лева – договорна лихва за периода 15.10.2016-15.03.2017
год., и 31,89 лева – обезщетение за забава за периода 15.10.2016-12.10.2018
год., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, начиная от 24.10.2018 год. до окончателното изплащане, които
вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 3862/25.10.2018
год. по ч. гр. д. № 7627/2018 год. на БсРС; ангажира доказателства, моли за
присъждане на деловодните разноски.
Правните основания на предявените
положителни установителни искове са чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК и чл.
11 и сл., ЗПК.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете; не ангажира
доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата
на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно от данните по делото, между ищеца-ЕАД и ответника Х.Й. е бил сключен Договор за потребителски кредит
№ .... год., по силата на
който дружеството е предоставило на контрахента си кредит в размер от 169 лева
– за закупуване на мобилен телефон; избрани са и застрахователни услуги в полза
на длъжника – 10,60 лева за застраховка „Живот“, 10,81 лева за застраховка
„Безработица“. Според чл. 6 и 11. 2. от договора за кредит, сумите следва да
бъдат върнати до 15.03.2017 год., съгласно уговорен погасителен план.
Видно от представения дубликат от
фискален бон, главницата от 169 лева е платена в полза на продавача на
избраната стока на 07.07.2015 год.
Ищецът твърди, че ответникът не е
платил част от погасителните вноски, като е налице остатък от главницата –
72,61 лева, и от договорната лихва – 2,74 лева, а за забавата си ответникът
дължи и обезщетение от 31,89 лева.
За заплащане на процесните главно и
акцесорни вземания е издадена Заповед за изпълнение № 3862/25.10.2018 год. по
ч. гр. д. № 7627/2018 год. на БсРС.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира иска за главница по договора за кредит за
основателен. Според чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК, договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№ 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и застрахователните премии в случаите, когато сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. В т. 2 от същата разпоредба е посочено, че „обща сума, дължима от потребителя,
е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя“.
Съдът намира, че в процесния договор за кредит от 07.07.2015 год. не е посочена
действителната обща сума, дължима от потребителя Х.Й.. В т. 7. 1. на договора е
отразена общата сума за погасяване – 190,41 лева (сбор от главницата на кредита
и цената на застрахователните услуги), но в нея не е включена таксата за оценка
на риска в размер от 22,85 лева. Погасителният план не съдържа информацията по
чл. 11, ал. 1, т. 11, ЗПК, поради което че процесният договор за кредит е
недействителен, на основание чл. 22, тъй като кредиторът е заобиколил
императивните изисквания на закона.
Приложение намира и чл. 23, ЗПК за
задължение на потребителя да върне само чистата стойност на кредита, без лихви
или други разходи, т. е. исковете за възнаградителна и за мораторна лихва следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни. Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът
има правото да получи само чистата стойност на кредита. Видно от неоспореното
експертно заключение, платените от ответника суми възлизат на общо 165,58 лева.
Делото не съдържа доказателства за плащане, или за друг валиден способ за
погасяване на остатъчната главница от 3,42 лева, т. е. искът следва да бъде
уважен за посочената сума, ведно с обезщетението по чл. 86, ЗЗД от подаване на
заявлението по чл. 417, ГПК. За горницата на претендирана главница искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с акцесорното вземане за обезщетение
за забава.
Частичната основателност на исковете
налага, в изпълнение указанията на ВКС в т. 10в от 4/2013-2013-25, ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца съответна част от разноските, направени в
заповедното производство – 2,40 лева.
В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и деловодните разноски в съответен размер, направени в настоящия
исков процес – общо 11,96 лева (за доплатена държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, депозит по чл. 47, ал. 6 ГПК и възнаграждение на вещо лице).
Мотивиран
от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр.
с чл. 422, ГПК, че ответникът Х.Д.Й., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес
***, дължи на ищеца „Ти Би Ай
Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, сума в размер от 3,42 лева,
представляваща неплатен остатък от главницата от 169 лева по Договор за
потребителски кредит № ... год., както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 3,42 лева, начиная от 24.10.2018 год. до
окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на
Заповед за изпълнение № 3862/25.10.2018 год. по ч. гр. д. № 7627/2018 год. на
БсРС, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над 3,42 лева до 72,61 лева,
както и акцесорния иск за обезщетение за забава върху тази горница, начиная от
24.10.2018 год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във
вр. с чл. 422, ГПК на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, Район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, за
приемане за установено, че ответникът Х.Д.Й., ЕГН **********,
с настоящ и постоянен адрес ***, му дължи следните суми по Договор за потребителски кредит № .... год.: 2,74 лева – договорна лихва за периода
15.10.2016-15.03.2017 год., и 31,89 лева – обезщетение за забава за периода
15.10.2016-12.10.2018 год., които вземания съставляват част от предмета на
Заповед за изпълнение № 3862/25.10.2018 год. по ч. гр. д. № 7627/2018 год. на
БсРС.
ОСЪЖДА Х.Д.Й., ЕГН **********, с настоящ и постоянен
адрес ***, да заплати на „Гаранционен фонд България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Янко Комитов” № 30, деловодни
разноски в размер от 2,40 лева, направени в заповедното производство по ч. гр.
д. № 7627/2018 год. на БсРС.
ОСЪЖДА Х.Д.Й., ЕГН **********, с настоящ и постоянен
адрес ***, да заплати на „Гаранционен фонд България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Янко Комитов” № 30, деловодни
разноски в размер от 11,96 лева, направени по гр. д. № 5122/2019 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен
срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ