Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.02.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Е.Вукадинова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №9504
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9504/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на К.П.Ч. *** срещу решение №69086
от 13.03.2020
г постановено по гр.д.№39899/19 г на СРС , 124 състав , с което е признато за установено по искове на „И.Ф.“ ЕООД ***
, че въззивникът дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.6 ЗПФУР , чл.240
ал.1,2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 350 лева непогасена главница по договор
за кредит от разстояние №209770 от 11.05.2018 г , ведно със законната лихва от
10.01.2019 г до окончателното заплащане на сумата и сумата от 11,55 лева
възнаградителна лихва за периода 11.05.2018 г – 10.06.2018 г , за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 29.01.2019 г по
ч.гр.д.№1432/19 г на СРС , 124 състав .
Въззивникът
излага общи твърдения ,
че решението на СРС е неправилно , а исковете са недоказани .
Въззиваемата страна е
подала
писмен отговор , в който оспорва въззивната
жалба като бланкетна и недопустима . Жалбата е и просрочена , защото срокът
за обжалване е изтекъл на 26.05.2020 г . Исковете са доказани по основание и
размер .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 11.05.2020 г и е обжалвано в срок на 26.05.2020 г /по пощата , първи работен ден след
неработния 25.05.2020 г / .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Съгласно
трайната практика на ВКС бланкетната въззивна жалба не е нередовна и подлежи на
разглеждане .
Относно доводите за неправилност съдът
/принципно/ е ограничен до изложените
във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по
тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За
да уважи иска СРС е приел , че между страните е сключен
договор за потребителски кредит /заем/ от разстояние . По делото са представени
самият договор за кредит от разстояние №209770 от 11.05.2018 г , както и
разписка за паричен кредит от 11.05.2018 г , които документи не са оспорени от
ответника .
Решението на СРС е правилно . Процесната въззивна жалба е бланкетна , като не са релевирани никакви
конкретни доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд . Съдът
не дължи служебна проверка за неправилност на обжалваното решение , като
липсват предпоставки за прилагане на императивна норма и е законосъобразна
дадената от СРС правна квалификация .
Въззивната жалба е
неоснователна и решението на СРС трябва да бъде потвърдено . В
тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 100 лева
юрисконсултско възнаграждение .
На
основание чл.280 ал.3
т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000 лева по търговско дело настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №69086 от 13.03.2020 г постановено
по гр.д.№39899/19 г на СРС , 124 състав .
ОСЪЖДА К.П.Ч. ***
да заплати на „И.Ф.“ ЕООД *** сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението
не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.