№ 877
гр. Перник, 24.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело
№ 20251700100395 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Н. С. В., с
която е предявен осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД срещу М. Р. М.
за сумата 60 000 евро – невърнат заем по договор за паричен заем от 09.02.2023 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане
(първоначално искът е предявен като положителен установителен по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, но въз основа на уточнения и нарочна молба на ищеца с вх. № 4641/ 30.07.2025 г. с
определение № 494/ 01.08.2025 г. е допуснато изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1,
изр. 3 ГПК от установителен в осъдителен).
При извършена проверка на основание чл. 140, ал. 1 ГПК съдебният състав
констатира, че към настоящия момент исковата молба е редовна и отговаря на изискванията
на чл. 127 и чл. 128 ГПК, а предявената с нея искова претенция е допустима.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са получени от ответницата на
22.10.2025 г. и в рамките на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК (на 20.11.2025 г.) последната е
депозирала отговор, с който е оспорила основателността на иска.
Предвид горното и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде изготвен проект за доклад,
съдът да се произнесе по доказателствените искания на страните, както и да напъти същите
към медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.
Представените с исковата молба преписи от документи следва да бъдат приети като
писмени доказателства, тъй като са относими и необходими за решаване на делото. Искането
на ищеца за прилагане към настоящото дело на ч.гр.д. № 899/ 2025 г., по описа на Районен
съд – Перник, следва да бъде оставено без уважение предвид допуснатото изменение на
предявения иск с определение № 494/ 01.08.2025 г. и обстоятелството, че същият не е по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение.
С отговора на исковата молба е отправено искане за допускане на свидетелски
показания на двама свидетели, но не са посочени всички обстоятелства, за установяването
на които е направено това доказателствено искане, доколкото се сочи, че освен две
конкретни обстоятелства по т. 1 и 2 свидетелите ще установяват факти и обстоятелства,
описани в отговора, която формулировка е твърде обща. Освен това ответникът не е посочил
при какъв режим иска да бъдат допуснати свидетелите – при призоваване или при
довеждане. С оглед на тези съображения настоящият състав намира, че следва да му бъде
предоставена възможност да уточни доказателственото си искане за допускане на гласни
доказателствени средства, след което ще се произнесе по него.
На основание чл. 145, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат дадени указания да посочи
1
по какъв начин е предал процесната сума на ответника, доколкото в исковата молба не се
съдържат твърдения в тази насока, а факта на получаването й е изрично оспорен от
ответната страна.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18.12.2025 г. от 10:00 часа, за
която дата се призоват страните.
НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от съда
има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно уреждане
на спора. При постигане на СЪДЕБНА СПОГОДБА половината от внесената държавна
такса подлежи на връщане. РАЗЯСНЯВА на страните, че разрешаването на спора чрез някои
от способите за доброволното му уреждане става в по-кратки срокове в сравнение с
разрешаването му със съдебно решение в рамките на формален исков процес (и
инстанционно разглеждане на спора), при който страните нямат възможност за активна
комуникация по между си, а освен това при съдебно разрешаване на спора страните правят
съдебни разноски (за държани такси, адвокатско възнаграждение, във връзка с събиране на
доказателства и други), които биха могли да бъдат избегнати при доброволното уреждане на
спора. МЕДИАЦИЯТА е процес, при който две или повече спорещи лица се срещат с трета
неутрална страна – медиатор, който ръководи преговорите, като помага на спорещите да
определят интересите, нуждите и опасенията си и да разрешат конфликта по взаимно
приемлив за тях начин. Медиаторът е обучен да ръководи процеса на преговорите; да
изслушва всяка от страните; да предразполага всеки от спорещите да изкаже опасенията,
интересите, ценностите и нуждите си; подпомага страните в изработване на възможни
решения на конфликта им и преодоляване на безизходни положения. При медиацията се
достига до ефективна комуникация между страните, при която всеки от спорещите
изяснява позицията си и целите си, а освен това се дава възможност да се запознае и с
вижданията, опасенията и целите на другата страна, като по този начин вероятността да се
достигне до взаимно изгоден изход от спора е голяма. Освен това в рамките на
медиационната процедура страните сами избират начина за разрешаване на възникналия
между тях спор, сами определят процедурата и играят активна роля в процеса на достигане
на решение, което е изгодно и за двете страни, а не е наложено от съдебен орган. Този
подход увеличава възможността, след като спорът бъде разрешен страните да изпълнят
доброволно и в кратки срокове постигнатото решение и да запазят добрите си отношения в
бъдеще. Незавършилата със споразумение медиация не засяга положението на страните в
съдебния процес, като всичко, което същите кажат пред медиатора остава конфиденциално и
не рефлектира пред съда. Постигнатата в рамките на процедурата по медиация спогодба би
могла да бъде одобрена от съда, когато не противоречи на закона и добрите нрави.
Медиационната процедура е безплатна.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
1. Предмет на делото е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД.
2. Ищецът Н. С. В. твърди, че на 09.02.2023 г. между него в качеството му на
заемодател и ответницата М. Р. М. като заемател бил сключен договор за паричен заем за
сумата 60 000 евро, която според отразеното в чл. 2 от него била предадена на заемателя на
датата на сключването му. Факта на предаването й бил потвърден от ответницата чрез
подписването на договора. В чл. 3 било отразено, че заемодателят е предал на заемателя
заемната сума на една вноска. За М. Р. М. възникнало задължение да върне заема в срок от
2
24 месеца от деня на сключване на договора. За обезпечаване на задълженията по договора
за заем в полза на ищеца била учредена договорна ипотека с договор, обективиран в
нотариален акт № 33, том I, рег. № 325, дело № 34/ 09.02.2023 г. на нотариус Петко Петков,
№ 723 на НК върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55871.505.738.1.3, находящ се в гр. Перник, ул. Найчо Цанов, бл. 1, ет. 2, с
площ от 52,50 кв.м., заедно с прилежащото му мазе № 26, собственост на Г.И.М.. Ищецът
сочи, че ответниците не е изпълнила задължението си по договора за заем да му върне
предоставената парична сума. Поради това моли да бъде постановено решение, с което М. Р.
М. да бъде осъдена да му заплати 60 000 евро, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
3. Ответникът М. Р. М. оспорва предявения иск. Признава, че поради семейни
финансови затруднения се разбрали с ищеца на 09.02.2023 г. да подпишат договор за
паричен заем и да бъде учредена в негова полза договорна ипотека, а след подписването на
документите той да й преведе по сметка сумата 60 000 евро. Твърди, че в този ден обаче, тъй
като изготвянето на документите и учредяването на ипотеката пред нотариуса се забавили,
страните се договорили устно парите да бъдат преведени на следващия или най-късно на по-
следващия ден по нейна сметка. Поради това в чл. 2 от договора било посочено, че сумата
ще бъде предадена, а не че е предадена. Освен това в чл. 4 били записано, че заемодателят е
длъжен да предаде сумата. Тъй като същата вечер ответницата и съпругът й намерили друго
разрешение на финансовите си проблеми, на следващия ден се свързали с Н. С. В. и се
договорили с него да не превежда заемната сума, а ипотеката в негова полза да остане
вписана, както и че ако им потрябват парични средства ще вземат уговорения заем. В
отговора на исковата молба се сочи, че заемните средства реално не са предоставени от
ищеца и получени от ответницата. Поради това М. Р. М. оспорва твърдението, че Н. С. В. й е
предоставил процесния заем. С оглед на тези съображения оспорва сключването на договор
за заем между нея и ищеца, като сочи, че договорът за заем е реален и се сключва с
предаването на сумата, а в случая липсва предаване, поради което договорът не е сключен, а
налице обещание за заем. Въз основа на тези доводи моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
4. УКАЗВА на ищеца на основание чл. 145, ал. 1 ГПК в първото по делото открито
съдебно заседание да посочи по какъв начин е предал процесната сума на ответника.
5. Доказателствената тежест с оглед на конкретните твърдения и възражения на
страните се разпределя, както следва:
Ищецът по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване следното: че между него и ответника е
сключен договор за заем; че е предоставил реално на ответника договорения заем; както и че
е настъпил падежа на задължението за връщане на заема.
В тежест на ответника е да докаже твърдението си, че след подписване на договора за
заем между страните са постигнати договорки паричната сума да не й бъде предавана.
По доказателствата:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за прилагане на ч.гр.д. № 899/ 2025
г., по описа на Районен съд – Перник.
УКАЗВА на ответницата най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
да посочи всички обстоятелства, за установяването на които е поискала допускане на
свидетелски показания, както и дали иска свидетелите да бъдат допуснати при режим на
довеждане или на призоваване, като в последния случай посочи имената и адресите им.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане на свидетелски
показания за първото по делото открито съдебно заседание.
3
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат становище
във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка. В случай че в този срок страните не представят
писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване
на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат
доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което
да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната; а според ал. 2, когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и
когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посочените
задължения, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е
променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41а ГПК, когато връчването се извършва по чл.
38, ал. 2 ГПК – на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 ГПК, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването
не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия
ред.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4