№ 212
гр. Варна, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000046 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Б. Н. Л., Т. Б. Л. и
„Л.“ЕООД с ЕИК *********, гр.Варна против решение № 408/29.10.2021г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. №
921/2020г., с което същите са осъдени да заплатят солидарно заедно със
„СБАЛДБ – доктор Л.“ ЕООД, ЕИК ********* и „МЦ Св.Стилиян“ ООД,
ЕИК ********* на „ДИДЖИТЕЛ“ ООД, ЕИК ********* сумата в размер на
86 715,15лв, както и направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част на иска. Въззивниците считат обжалваното решение за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Според тях изводите на съда
противоречат на признатото за установено от фактическа страна. Не са
обсъдени и не са взети под внимание всички релевантни по делото
доказателства. Считат, че по категоричен начин може да се направи извод за
недоказаност на твърденията и обстоятелствата в исковата молба. Така
предявените претенции не са доказани както по основание, така и по размер.
Като краен резултат предявените обективно и субективно съединени искове
1
са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Изложени са подробни съображения за това. Молят обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с
което предявените срещу тях искови претенции бъдат отхвърлени изцяло.
Претендират разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното:
Ищецът „Диджител“ ООД, ЕИК *********, гр.Варна, ж.к.Младост, бул.
Република № 15, Медицински център Младост Варна“, представлявано от
управителя В С М претендира от „Специализирана болница за активно
лечение по детски болести - доктор Л." ЕООД, ЕИК *********, Медицински
център Свети Стилиян" ООД, ЕИК *********, „Л." ЕООД, ЕИК *********, Б.
Н. Л. с ЕГН ********** и Т. Б. Л. с ЕГН ********** заплащане на следните
суми :
- 66 849,09 лв. главница по фактури за възстановяване на разходи за
консумативи, издадени на името на „Специализирана болница
за активно лечение на детски болести д-р Л." ЕООД в периода 29.12.2017 г. -
29.05.2020 г., въз основа на Споразумение от 30.10.2017 г., сключено между
„Диджител" ООД, от една
страна, и „Специализирана болница за активно лечение на детски болести д-р
Л." ЕООД и „Л." ЕООД, от друга страна, ведно със законна лихва за забава
върху главницата от датата на
подаването на исковата молба до окончателното плащане;
- 6 436,25 лв. главница по фактури за възстановяване на разходи за
консумативи, издадени в периода 29.12.2017г. - 29.05.2020г. на името на
„Медицински център Свети Стилиян" ООД въз основа на Споразумение от
30.10.2017г., сключено между „Диджител" ООД и „Медицински център Свети
Стилиян" ООД, ведно със
законна лихва за забава върху главницата от датата на подаването на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението;
- 443,81 лв., представляваща главница по фактури за възстановяване на
2
разходи за консумативи, издадени в периода 29.12.2017г. - 29.05.2020г. на
името на Т. Б. Л. въз основа на Споразумение от 30.10.2017г., сключено
между Диджител" ООД, от една страна и Т.Л. и Б. Н. Л. от друга страна,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаването
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;
- 443,81 лв., представляваща главница по фактури за възстановяване на
разходи за консумативи, издадени в периода 29.12.2017г. - 29.05.2020г. на
името на Б. Н. Л. въз основа на Споразумение от 30.10.2017г., сключено
между „Диджител" ООД, от една страна, и Т. Б. Л. и Б. Н. Л. от друга страна,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаването
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението ;
- неустойка за забава в размер на 11 256,10 лв. върху просрочени задължения
по фактури за възстановяване на разходи за консумативи, издадени на името
на „Специализирана болница за активно лечение на детски болести д-р Л."
ЕООД в периода
29.12.2017г. - 29.05.2020г. въз основа на Споразумение от 30.10.2017г.,
сключено между „Диджител" ООД, от една страна, и „Специализирана
болница за активно лечение на детски
болести д-р Л." ЕООД и „Л." ЕООД, от друга страна, представляваща сбор от
сумите на неустойката за забава върху главниците по всяка от фактурите за
периода;
- неустойка за забава в размер на 1 112,49 лв. върху просрочени задължения
по фактури за възстановяване на разходи за консумативи, издадени на името
на „Медицински център Свети Стилиян" ООД в периода 29.12.2017г. -
29.05.2020г. въз основа на
Споразумение от 30.10.2017г., сключено между „Диджител" ООД и
„Медицински център Свети Стилиян" ООД, представляваща сбор от сумите
на неустойката за забава върху главниците по всяка от фактурите за периода;
- неустойка за забава в размер на 88,76 лв. върху просрочени задължения по
фактури за възстановяване на разходи за консумативи, издадени в периода
29.12.2017г. -
29.05.2020г. на името на Т. Б. Л. въз основа на Споразумение от 30.10.2017г.,
сключено между „Диджител" ООД, от една страна, и Т и Б.Л.и от друга
страна,
3
представляваща сбор от сумите на неустойката за забава върху главниците по
всяка от фактурите за периода;
- неустойка за забава в размер на 88,76 лв. върху просрочени задължения по
фактури за възстановяване на разходи за консумативи, издадени в периода
29.12.2017г. -
29.05.2020г. на името на Б. Н. Л. въз основа на Споразумение от 30.10.2017г.,
сключено между „Диджител" ООД, от една страна и Т и Б.Л.и от друга
страна,
представляваща сбор от сумите на неустойката за забава върху главниците по
всяка от фактурите за периода.
На осн.чл.269 в настоящото производство съдът се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по
правилността и законосъобразността – единствено въз основа на посочените в
жалбата доводи и оплаквания.
В тази връзка, след като съдът констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, съобразява при произнасянето си и това, че във
въззивната жалба отсъства довод, че между страните по спора липсват
облигационни отношения. Следователно този въпрос не е включен в предмета
на въззивната проверка. Такъв довод е наведен в пледоария по същество, но
поради настъпила преклузия съдът не дължи произнасяне по него.
По правилността на решението, съдът намери следното :
Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се
установява от фактическа страна, че ответниците са собственици/ползватели
на самостоятелни обекти в сградата на Медицински комплекс „Младост –
Варна“, находящ се в гр.Варна, ж.к.Младост, бул.“Република“ № 15. Същите
нямат сключени договори със съответните експлоатационни дружества за
самостоятелно присъединяване към електроразпределителната,
водоснабдителните, канализационни и телекомуникационни мрежи и нямат
открити самостоятелни партиди при съответните доставчици за техните
самостоятелни обекти в сградата. Ползването на съответните консумативи се
извършва през съоръжения, уредби и инсталации, собственост на ищеца, като
отчитането става общо за цялата сграда, доставчиците издават фактури на
името на „Диджител" ООД, а то от своя страна извършва услуги по
поддръжка и стопанисване, вкл. събиране на дължимите суми за ток, вода,
4
телекомуникационни услуги и др. от ползвателите на самостоятелни обекти
и заплащането им на съответните доставчици.
Във връзка с така сложилите се отношения между страните по спора
били сключени няколко споразумения за уреждане на начина, по който
заплащаните от „Диджител" ООД
суми към доставчиците ще се възстановяват от собствениците/ползвателите
на обекти в сградата на медицинския комплекс : Споразумение между ищеца
и всички ответници за изплащане на просрочени парични задължения от
12.07.2016г.; три споразумения от 30.10.2017г. с идентично съдържание и
Споразумение от 19.08.2019г.
Дължимите суми по споразумението от 12.07.2016г. са изплатени,
поради което ищецът не основава претенциите си на него. Позовава се на
текста на чл.2 ал.2 от същото, като твърди, че длъжниците са поели
солидарно задължение ежемесечно да заплащат текущите си задължения по
фактурите за консумативи и издръжка, издадени след неговото сключване, но
не по-късно от 10-то число на календарния месец, следващ месеца, през който
е издадена съответната фактура. С това обосновава и солидарната
отговорност на всички ответници, в т.ч. и на ответника „Л. ООД, по
отношение на когото не отрича, че не е издавал фактури за дължими
консумативи. Въззивниците твърдят, че след като задълженията по
споразумението са изплатени, то е прекратило действието си и не може да
служи като основание за твърдяната им солидарна отговорност, още повече,
че е недопустимо да се поема такава за бъдещи задължения.
Поначало възражението за липсата на солидарна отговорност не е
релевирано в отговорите на исковата молба, подаден от всеки един от
въззивниците, поради което се явява преклудирано. Заявеното в тях
оспорване изцяло на предявените искове по основание и размер, както и на
изложените в ИМ и уточняващата такава твърдения е твърде общо, бланкетно
и не включва конкретизираните в последствие оспорвания и възражения на
конкретни факти, обстоятелства и правни твърдения.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че дори и това
възражение да беше въведено валидно в процеса, то би било неоснователно,
по следните съображения :
Действително в чл.2 ал.2 от споразумението от 2016г. ответниците са
5
поели солидарна отговорност за ежемесечно заплащане на текущите си
задължения към ищеца по фактури за консумативи и поддръжка, издадени
след сключването му. Налице е договореност, изпълнението на която ще
настъпи в един последващ сключването на споразумението момент и със
същия предмет, поради които съдът приема, че с изплащането на
задълженията действието на споразумението по отношение на поетата
солидарна отговорност за същите последващи задължения не се прекратява.
Солидарността е уговорена по ясен и недвусмислен начин, в писмена форма и
не е оспорена в предвидения за това срок. Ето защо всички оплаквания и
възражения против нея се преценяват като неоснователни. Въз основа на нея
ответникът „Л.“ ЕООД се явява пасивно материалноправно легитимиран да
отговаря по предявения иск.
Относно споразуменията от 2017г. :
Съгласно чл. 1 от всяко едно от тях собствениците/ползвателите се
задължили ежемесечно да възстановяват заплатените от „Диджител" ООД на
съответните
доставчици разходи за консумативи - електрическа енергия,
водоснабдителни, канализационни и телекомуникационни услуги.
Постигнато е съгласие „Диджител" ООД ежемесечно да отчита ползваните
консумативи на база показанията на
монтирани контролни измервателни средства и въз основа на отчетените
показатели да издава месечни фактури
за дължимите суми. Уговорен е и срок за заплащането им - до 45
календарни дни от издаването на фактурата. Съгласно чл. 4, ал. 2, при забава
за плащане на задълженията, съответният ползвател дължи неустойка в
размер на 0,1% на ден върху
размера на просроченото задължение, считано от настъпването на
изискуемостта до окончателното изплащане на сумата, но не повече от 20%
от главницата по съответната
фактура. След достигане на 20% от главницата се дължи законната лихва
върху главницата за всеки ден забава.
Със Споразумението от 19.08.2019г. длъжниците признават, че имат
непогасени задължения към кредитора по издадени фактури за заплащане на
консумативи за ползваните от тях помещения и общи части на сградата,
6
издадени след 30.10.17г. до 10.07.19г., заедно с дължимите разноски и
натрупана законна лихва за забава в размер на 181 430,12лв. В чл.3 ал.2 и ал.5
отново е подновено поемането на солидарна отговорност от всички тях, вкл. и
от „Л.“ ЕООД, за изплащане на задълженията.
С оглед така направеното признание на задълженията, възникнали до
10.07.19г., което съставлява едностранно волеизявление за неизгоден за
издателите си факт и поради това обвързващ съда с материална
доказателствена сила, следва да бъде прието за доказано наличието на
твърдяните в исковата молба вземания на ищеца за съответния период.
По отношение на задълженията по фактурите, издадени след 10.07.19г.,
към които приложение намират индивидуалните договорки в споразуменията
от 30.10.2017г., съдът намира следното :
Съгласно заключението на основната ССчЕ ищецът е осчетоводил
вземанията си от „СБАЛДБ д.р Л.“ ЕООД и „МЦ Свети Стилиян“ ООД, Б. Н.
Л. и Т. Б. Л. по фактурите, издадени за периода 28.06.2019г – 29.05.2020г.
Ответниците „СБАЛДБ д.р Л.“ ЕООД и „МЦ Свети Стилиян“ ООД също са
осчетоводили задълженията си по посочените фактури, като при първия
ответник две от фактурите са посочени като заплатени. В с.з. обаче в.лице
пояснява, че липсват доказателства за такова плащане. Вторият ответник не е
осчетоводил две от фактурите на обща стойност 249,43лв. Процесните
фактури са включени от ответниците ЮЛ и в разходите им за текуща
поддръжка. Ето защо оплакването, че фактурите не са получени от
ответниците, освен преклудирано, като незаявено в отговора на исковата
молба, се явява и неоснователно. Съобразно трайно установената съдебна
практика отразяването на фактурата в счетоводството на длъжника съставлява
признание за дължимостта на сумите по нея. Предвид на това в случая съдът
намира вземанията по фактурите, издадени след 10.07.2019г. за доказани по
делото.
Изяснен е и механизмът за изготвяне на фактурите за всички ответници:
от постигнатите договорености, заключението на съдебно-техническата
експертиза и заповедта на управителя на „Диджител“ ООД, представена на
в.лице от ССчЕ относно реда за отчитане на изразходваната ел.енергия и вода
от собствениците и ползвателите на кабинети в медицинския център, както и
относно реда за разпределение на разходите за общите части на сградата
7
става ясно, че ищецът ежемесечно отчита ползваните от всеки от ответниците
консумативи на база на показанията на монтирани контролни измервателни
средства при признато право на всеки от ползвателите да присъства лично
или чрез свой служител при това отчитане, като отчетените данни за всички
контролни електромери образуват общия сбор за всеки отчетен период. Въз
основа на заключението на вещите лица в част Ел и част ВиК, както и от
поясненията в съдебно заседание се налага извода, че фактурираните
количества за всеки период на отчитане съответстват на реалното
потребление за партидата, без възможност да се установи дали
разпределението на отчетените суми между собствениците и ползвателите е
извършено правилно, доколкото в контролните електромери и водомери не се
съхраняват данни за предходни периоди. Твърдението за неизправност на
контролните измервателни уреди също не е релевирано в отговора на
исковата молба. То е и неоснователно, доколкото в самите споразумения от
2017г. е предвиден механизъм за отстраняване на евентуални такива
неизправности. Така в чл.2 ал.4 от споразуменията е установено
задължението на ползвателя да възстанови на ищеца дължимите суми, като
предприеме редица действия за отстраняване на неизправността :
метрологична проверка на уредите, подмяната им с изправни такива и т.н. Т.е.
дори и при неизправни измервателни уреди ползвателите не се освобождават
от задълженията си за възстановяване на сумите, заплатени от ищеца.
По изложените по –горе съображения съдът намира исковата претенция
за основателна и доказана по размер.
Оплакването в жалбата, че ищецът не е представил доказателства
относно твърдението си, че ответниците са изразходвали процесните
консумативи е неоснователно. Възражение в тази насока не е релевирано в
отговора на исковата молба, поради което се явява преклудирано. Освен това
ответниците са признали задълженията по процесните фактури, издадени до
10.07.19г., подписвайки споразумението от 19.08.19г. и по фактурите след
тази дата, отразявайки същите в счетоводството си.
Неоснователно е и поддържаното във въззивната жалба оплакване, че в
хода на настоящия съдебен процес ищцовото дружество не е оспорило и не е
оборило обстоятелството, че не е оператор на комунално-битови услуги и
няма нормативно изискуемите разрешения и лицензи за разпределението и
8
продажбата на вода, ел.енергия и интернет, каквито основания са посочени по
процесните фактури. Ищецът няма качеството на краен снабдител, доставчик
от последна инстанция и търговец на ел.енергия, няма качеството на
оператор, предоставящ интернет услуги, няма качеството и на ВиК оператор.
В този смисъл не може да претендира процесните вземания. Такова
възражение не е релевирано в отговора на исковата молба и като такова се
явява преклудирано. Освен това процесните суми се претендират не въз
основа на дейност, изискваща посочените по-горе качества, които ищецът не
претендира да притежава, а въз основа на постигнати между страните по
спора договорености за възстановяване на заплатени от ищеца разходи за
ползвани от ответниците услуги.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и
като такава се оставя без уважение. Обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, се потвърждава.
На осн.чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на обжалвания
съдебен акт.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемото
дружество се заплащат сторените от него разноски в размер на 3 786лв
адв.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 408/29.10.2021г. на Варненския окръжен
съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 921/2020г.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за активно
лечение по детски болести - доктор Л." ЕООД, ЕИК *********, Медицински
център СветиСтилиян" ООД, ЕИК *********, „Л." ЕООД, ЕИК *********, Б.
Н. Л. с ЕГН ********** и Т. Б. Л. с ЕГН ********** да за платят на
„Диджител“ ООД, ЕИК *********, гр.Варна, ж.к.Младост, бул. Република №
15, Медицински център Младост Варна“, представлявано от управителя В С
М с.д. разноски за настоящата инстанция в размер на 3 786лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
9
съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10