Р Е Ш Е Н И Е
София, 16.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на дванадесети април през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д. № 3943/19 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от
Д.Й.В., ЕГН **********, като правоприемник на ЕТ „Д.– Д.В.“,
ЕИК *******, чрез адв. Р.Х. ***, против „В.“ ЕООД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, офис 7 и ТД на НАП – гр. Варна,
гр. Варна, ул. „*******, с правно основание чл. 269 ДОПК за признаване за установено между страните, че „В.“ ЕООД не
е собственик на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 68134.1932.2198.1.52, съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда №
15-900350/03.12.2018 г., изд. от СГКК - гр. София по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл.
София, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменена със Заповед № 18-5324/22.04.2014 г. на началник на СГКК
- гр. София, с адрес на имота: гр. София,
р-н „Витоша“, бул. „*******, който самостоятелен обект се намира в сграда №
1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.1932.2198, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, с площ от 64.10 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - имот с идентификатор № 68134.1932.2198.1.53, 68134.1932.2198.1.1, 68134.1932.2198.1.51, под
обекта - имот е идентификатор № 68134.1932.2198.1.77, 68134.1932.2198.1.76,
68134.1932.2198.1.43, над обекта - имот с идентификатор № 68134.1932.2198.1.55,
68134.1932.2198.1.4, 68134.1932.2198.1.54,
заедно с избено помещение № 16, с площ от 5.05 кв.м. и 3.01 % ид.ч. от общите части на сградата, по нотариален акт № 168, том I, peг. № 4063,
дело № 135 от 18.10.2010 г. по описа на нотариус Е.И., peг.
№ 207 на НК, погрешно отразен в Постановление за налагане на възбрана по изп.д. № *********/2016 г., изд. от А.И.-П., старши
публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Русе, вписано в Служба по
вписванията, вх. peг. № 68280, акт 95, том 19 като апартамент,
КПД 68134.1932.2198.1.52, състоящ се от два коридора, дневна, кухня- столова,
тераса и баня с тоалетна, заедно със складово помещение № 2 със застроена площ
от 6.65 кв.м. и заедно с 1.36 % кв.м. ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, площ 51.63 кв.м., находящ се в гр. София, общ. Столична, обл.
София, бул. „*******, с граници на същия етаж: 68134.1932.2198.53,
68134.1932.2198.1.1, 68134.1932.2198.1.51, под обекта: 68134.1932.2198.1.45,
68134.1932.2198.1.46, 68134.1932.2198.1.44, 68134.1932.2198.1.43,
над обекта: 68134.1932.2198.1.55, 68134.1932.2198.1.4, 68134.1932.2198.1.54, придобит
с нотариален акт № 122, том II, peг. № 25004, дело
322 от 2016 г. по описа на нотариус А.Ч., peг. № 310
на НК.
Претендират се сторените
разноски.
В исковата молба се твърди, че ЕТ „Д.-Д.В.“ е собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.1932.2198.1.52, съгласно Схема на самостоятелен обект в
сграда № 15-900350/03.12.2018 г., изд. от СГКК - гр. София по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, одобрени със Заповед
РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със
Заповед № 18-5324/22.04.2014 г. на началник на СГКК - гр. София, с адрес на
имота: гр. София, р-н „Витоша“, бул. „Братя Бъкстон“ *******, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот е
идентификатор № 68134.1932.2198, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 64.10 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот е идентификатор №
68134.1932.2198.1.53, 68134.1932.2198.1.1, 68134.1932.2198.1.51, под обекта -
имот е идентификатор № 68134.1932.2198.1.77, 68134.1932.2198.1.76,
68134.1932.2198.1.43, над обекта -
имот с идентификатор № 68134.1932.2198.1.55, 68134.1932.2198.1.4,
68134.1932.2198.1.54, заедно е избено помещение № 16, с площ от 5.05 кв.м. и
3.01 % ид.ч. от общите части на сградата.
Правото на собственост върху гореописания недвижим имот е
придобито от ЕТ „Д.-Д.В.“ с нотариален акт № 168, том
I, peг. № 4063, дело № 135 от 18.10.2010 г. по описа
на нотариус Е.И., peг. № 207 на НК, вписан в Служба
по вписванията с вх.рег. № 46416, акт № 185, том CXVIII, дело № 26778/2010 г.
Ищцата твърди, че, от датата на придобиване на процесния недвижим имот до настоящия момент, той е владян явно
и необезпокоявано от ЕТ „Д.-Д.В.“.
Заявява, че случайно от съсед разбрала, че имотът му е възбранен, като е бил препродаден,
поради което той я посъветвал да провери дали не е налице измама и по отношение
на нейния имот.
При проверка на място на Имотния регистър и след
направените справки ищцата установила, че по отношение на собствения й
апартамент са налице няколко вписани възбрани, между които и процесната, и, след снабдяване с незаверени преписи от
съответните актове, установила, че имотът е обект на принудително изпълнение по
изп.д. № *********/2016 г. по описа на ТД на НАП
Варна, офис Русе. По това изпълнително дело е постановено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки, изд. от А.И.-П., старши публичен изпълнител
при ТД на НАП Варна, офис Русе, вписано в Служба по вписванията с вх. peг. № 68280, акт 95, том 19.
След като се снабдила с копие от Постановлението за
налагане на възбрана, ищцата установила, че имотът е описан по следния начин: апартамент,
КИД 68134.1932.2198.1.52, състоящ се от два коридора, дневна, кухня-столова,
тераса и баня е тоалетна, заедно със складово помещение № 2 със застроена площ
от 6.65 кв.м. и заедно с 1.36 % кв.м. ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, площ 51.63 кв.м., находящ се в гр. София, общ. Столична, обл.
София, бул. „*******, с граници на същия етаж: 68134.1932.2198.53, 68134.1932.2198.1.1, 68134.1932.2198.1.51, под
обекта:68134.1932.2198.1.45,68134.1932.2198.1.46,68134.1932.2198.1.44,68134.1932.2198.1.43,
над обекта: 68134.1932.2198.1.55, 68134.1932.2198.1.4, 68134.1932.2198.1.54,
придобит с нотариален акт № 122, том II, peг. №
25004, дело 322 от 2016 г.
От издадените й незаверени преписи от Агенция по
вписванията ищцата установила още, че през 2016 г. с нотариален акт № 122, том
II, peг. № 25004, дело № 322 от 25.10.2016 г. по описа на нотариус А.Ч., peг. № 310 на НК, вписан в Служба по вписванията с вх.рег.
№ 65699, акт 13, том CLIII, дело № 47874/2016 г., описан и в Постановлението за
налагане на обезпечителни мерки, е сключен договор, по силата на който „П.-**-К.“
ЕООД е продало на „В.“ ЕООД недвижимия имот, описан по следния начин: имот, находящ се в седеметажна жилищна сграда с номер 1 и с номер
по идентификатор 68134.1932.2198.1, находяща се в гр.
София, р-н „Витоша“, ул. „*******, построена върху поземлен имот с
идентификатор 68134.1932.2198, а именно: апартамент № 2а с номер по
идентификатор 68134.1932.2198.1.52, на 1 етаж, със застроена площ 51.63 кв.м.,
състоящ се от два коридора, дневна, кухня-столова, тераса и баня с тоалетна при
съседи: ал. А3, асансьор, стълбищна клетка, aп. А1, двор и при съседи по идентификатор: на същия етаж -68134.1932.2198.1.53, 68134.1932.2198.1.1, 68134.1932.2198.1.51, под обекта - 68134.1932.2198.1.45,
68134.1932.2198.1.46, 68134.1932.2198.1.44, 68134.1932.2198.1.43,
над обекта - 68134.1932.2198.1.55, 68134.1932.2198.1.4, 68134.1932.2198.1.54, заедно със складово помещение № 2, със
застроена площ от 6.65 кв.м. и заедно с 1.36 % кв.м. идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
По – нататък в исковата молба ищцата заявява, че при
съпоставка между нотариалния акт от 2010 г., с който ЕТ „Д.-Д.В.“
е придобила правото на собственост върху
имота, и нотариалния акт от 2016 г., с който е създадено привидно правно
положение, че имотът е продаден на „В.“ ЕООД, може да се направи извод, че
единствените съвпадащи данни за имота са неговият идентификатор - 68134.1932.2198.1.52, сградата, в която
се намира имотът - 68134.1932.2198.1, поземленият имот, върху който е построена
сградата - 68134.1932.2198, адресът - гр. София, бул. „*******, ет. 1. Всички
останали характеристики на имота не съответстват.
В постановлението за налагане на възбрана, според ищцата,
имотът е описан по начина, по който фигурира в нотариалния акт от 2016 г.,
който, е неправилен, тъй като имот с такива характеристики не съществува.
Отделно от това тя смята, че описанието на имота,
съгласно Постановлението за налагане на възбрана е неправилно, тъй като се
основава на Нотариален акт № 122, том II, peг. №
25004, дело № 322 от 25.10.2016 г. по описа на нотариус А.Ч., peг. № 310 на НК, вписан в Служба по вписванията с вх.рег.
№ 65699, акт 13, том CLIII, дело № 47874/2016 г., с който нотариален акт „П.-**-К.“
ЕООД е прехвърлило на „В.“ ЕООД процесния имот, а вещно-прехвърлително действие не е настъпило, пред вид
факта, че „П.-**-К.“ ЕООД не е бил собственик на имота към датата на сключване
на сделката.
Ищцата твърди, че е подала жалба по чл. 266 ДОПК, вх. №
2284/30.01.2019 г. до териториалния директор на ТД НАП - гр. Варна срещу описаното
Постановление за налагане на възбрана по изп.д. № *********/2016
г. , изд. от А.И.-П., старши публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис
Русе, която с Решение № 30/08.02.2019 г. е оставена без уважение.
В исковата молба се релевират
твърдения, че „В.“ ЕООД не е и никога не е бил собственик на възбранения имот, тъй като такъв имот не съществува. В
случай че ответното дружество „В.“ ЕООД претендира, че е собственик на имот с
идентификатор № 68134.1932.2198.1.52 въз основа на Нотариален акт № 122, том
II, peг. № 25004, дело № 322 от 25.10.2016 г. по
описа на нотариус А.Ч., per. № 310 на НОС, РД СРС,
вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 65699, акт 13, том CLIII, дело №
47874/2016 г., то ищцата счита, че това обстоятелство е невярно, тъй като
предметът на договора за продажба би бил невъзможен и в този смисъл от
сключването на нотариалния акт не са се породили правни последици, още по-малко
вещно-прехвърлително действие.
В тази връзка ищцата е предявила
иск с правно основание чл. 269 ДОПК за признаване за установено между страните, че „В.“ ЕООД не
е собственик на процесния
недвижим имот, който тя е придобила по договор за покупко
– продажба, сключен с нотариален акт № 168, том I, peг.
№ 4063, дело № 135 от 18.10.2010 г. по описа на нотариус Е.И., peг. № 207 на НК, и който погрешно е записан в Постановление
за налагане на възбрана по изп.д. № *********/2016
г., изд. от А.И.-П., старши публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Русе,
вписано в Служба по вписванията, вх. peг. № 68280,
акт 95, том 19 като апартамент, придобит
с нотариален акт № 122, том II, peг. № 25004, дело
322 от 2016 г.
Ищцата
е представила писмени доказателства, поискала е допускане на гласни такива.
В хода по същество поддържа
предявения иск, като претендира разноски по списък.
Ответникът „В.“ ЕООД, уведомен по реда на чл.
50, ал. 2 ГПК не взема становище по исковата молба и не ангажира доказателства.
Не се явява и в съдебно заседание
по делото.
Ответникът ТД на НАП –
гр. Варна е депозирал отговор на исковата молба, като съда констатира, че същият не
е в цялост, и, въпреки дадените му от съда указания на ответника да отстрани
нередностите, не е сторенил това.
Не изпраща представител и в съдебно заседание по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Установи се, а и се твърди още в исковата молба, че ЕТ „Д.-Д.В.“ е пропуснала срока, визиран в пар.
5, вр. пар. 4 Преходните и
заключителни разпоредби на ЗТРЮЛНЦ за пререгистрация в срок до 31.12.2011 г.,
поради което се счита за заличен търговец, считано от 01.01.2012
г.
Въпреки това /и в унисон с постановеното в Определение №
11737/18.09.2012 г. по адм.д. № 9799/2012 г. на ВАС/,
съдът намира, че ищцата разполага с процесуалното право да предяви настоящия
иск, пред вид факта, че правата и задълженията, в т.ч. и вещните такива,
възникнали за едноличния търговец до датата на заличаването му, след тази дата
преминават върху физическото лице – Д.Й.В., като негов правоприемник.
По тези съображения съдът приема исковата претенция за
допустима.
По делото не се
спори, че с договор за покупко – продажба, сключен между ЕТ
„Д.– Д.В.“, от една страна, и Д.Ю.Р.и М.Д.Р., от
друга, по нотариален акт № 168, том I, peг. № 4063,
дело № 135 от 18.10.2010 г. по описа на нотариус Е.И., peг.
№ 207 на НК, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № 46416, акт № 185, том
CXVIII, дело № 26778/2010 г. ЕТ „Д.– Д.В.“ е придобила
правото на собственост върху следния недвижим имот: Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 68134.1932.2198.1.52,
съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-900350/03.12.2018 г., изд.
от СГКК - гр. София по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед
РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със
Заповед № 18-5324/22.04.2014 г. на началник на СГКК - гр. София, с адрес на
имота: гр. София, р-н „Витоша“, бул. „*******,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 68134.1932.2198, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 64.10 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот с идентификатор № 68134.1932.2198.1.53, 68134.1932.2198.1.1,
68134.1932.2198.1.51, под обекта - имот е идентификатор № 68134.1932.2198.1.77,
68134.1932.2198.1.76, 68134.1932.2198.1.43, над обекта - имот с идентификатор №
68134.1932.2198.1.55, 68134.1932.2198.1.4, 68134.1932.2198.1.54, заедно с избено помещение № 16, с площ от
5.05 кв.м. и 3.01 % ид.ч. от общите части на сградата.
Не се спори също и, че с Постановление за налагане на възбрана по изп.д. № *********/2016 г., изд. от А.И.-П., старши
публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Русе, вписано в Служба по
вписванията, вх. peг. № 68280, акт 95, том 19 е бил възбранен недвижим имот, придобит по нотариален акт № 122,
том II, peг. № 25004, дело 322 от 2016 г. по описа на
нотариус А.Ч., peг. № 310 на НК, с който е сключен
договор за покупко – продажба между „П.-**-К.“ ЕООД и
„В.“ ЕООД за имот с идентификатор 68134.1932.2198.1.52, находящ
се в сграда с 68134.1932.2198.1, в поземлен имот, върху който е построена
сградата - 68134.1932.2198, на адрес София, бул. „*******, ет. 1.
От ищцовата страна са налице
твърдения, че имотът, описан в нотариалния акт и възбранен
от ТД Нап, гр. Варна, офис Русе е различен от имота
на ищцата, въпреки съвпадението на идентификационните номера, посочени по –
горе.
Налице са и твърдения, че по отношение собствения на
ищцата имот никога не е имало образувано изпълнително дело, както и че до
момента на узнаване за наложената възбрана с цитираното по – горе Постановление
от НАП, ищцата не е била уведомена за извършвани изпълнителни действия, които
твърдения не бяха опровергани от ответниците.
По делото бе разпитан В.Ж.В., син на ищцата, който заяви,
че от закупуване на апартамента от майка
му през 2010 г. в него живее той, а родителите му и брат му отсядат в него,
когато идват в София. До 2016 г. по отношение на апартамента е имало ипотека,
която е била изплатена. В кооперацията няма нито един имот, който да е
собственост на дружество с фирма „В.“ ЕООД.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 269, ал. 1 ДОПК, трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск,
за да установи правото си.
Не се спори по
делото, че, във връзка с налични неизплатени данъчни задължения на „В.“ ЕООД, с
Постановление на Публичен изпълнител при ТД НАП – Варна, офис Русе, описано по
– горе е възбранен имот, който притежава следните
идентификационни данни - идентификатор на имота: 68134.1932.2198.1.52, идентификатор
на сградата, в която той се намира: 68134.1932.2198.1, идентификатор на поземления
имот, върху който е построена сградата: 68134.1932.2198, и адрес София, бул. „*******,
ет. 1. Съдът констатира, обаче, че имотът, който ищцата притежава е придобит от
нея с договор за покупко – продажба, сключен с нотариален
акт № 168, том I, peг. № 4063, дело № 135 от
18.10.2010 г. по описа на нотариус Е.И., peг. № 207
на НК, а имотът, който е възбранен с цитираното
Постановление - придобит с нотариален акт № 122, том II, peг.
№ 25004, дело 322 от 2016 г. по описа на нотариус А.Ч., peг.
№ 310 на НК.
Според нормата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
намира, че в настоящия случай са налице кумулативно изискуемите предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение по делото на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, пред вид факта, че ответниците не се явиха и не изпратиха
свои представители както на първото, така и на заседанието по същество на
делото, не представиха отговори на исковата молба и не са поискали разглеждане
на делото в тяхно отсъствие.
ГПК въвежда
формални предпоставки за постановяване на решение по този ред, като съдът не
изследва по същество материалноправния спор.
С оглед на
това и, пред вид изричното заявеното искане в о.с.з. от ищцата, съдът намира,
че делото следва да бъде постановено неприсъствено решение на основание чл.
238, ал. 1 ГПК без мотиви по същество, съобразно чл. 239, ал. 2 ГПК.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като бъде признато за
установено по отношение на двамата ответници, че
ответникът „В.“ ЕООД не е собственик на имота, собственост на ищцата. Съдът приема иска за доказан по основание с оглед
твърденията на ищцата, представените от нея писмени и гласни доказателства и
процесуалното поведение на ответниците.
С оглед изхода на спора на ищцата се следват разноски,
съобразно представения списък, общо в размер 3 014, 19 лв., от които: д.т.
за производството пред СГС 651, 19 лв., д.т. за вписване на исковата молба – 63
лв., депозит за свидетели – 100 лв. и адв. възнаграждение
– 2 200 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на „В.“ ЕООД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, офис 7 и ТД на НАП – гр. Варна, гр. Варна, ул. „*******, по иска, предявен от Д.Й.В.,
ЕГН **********, като правоприемник на ЕТ
„Д.– Д.В.“, ЕИК *******, чрез адв.
Р.Х. ***, на основание чл. 269 ДОПК, че „В.“ ЕООД не е собственик на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1932.2198.1.52, съгласно Схема на
самостоятелен обект в сграда № 15-900350/03.12.2018 г., изд. от СГКК - гр.
София по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ.
Столична, обл. София, одобрени със Заповед
РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със
Заповед № 18-5324/22.04.2014 г. на началник на СГКК - гр. София, с адрес на имота: гр. София, р-н „Витоша“,
бул. „*******, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.1932.2198, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от
64.10 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот
с идентификатор № 68134.1932.2198.1.53,
68134.1932.2198.1.1, 68134.1932.2198.1.51, под обекта - имот е идентификатор №
68134.1932.2198.1.77, 68134.1932.2198.1.76, 68134.1932.2198.1.43, над обекта -
имот с идентификатор № 68134.1932.2198.1.55, 68134.1932.2198.1.4,
68134.1932.2198.1.54, заедно с избено
помещение № 16, с площ от 5.05 кв.м. и 3.01 % ид.ч.
от общите части на сградата, по нотариален
акт № 168, том I, peг. № 4063, дело № 135 от
18.10.2010 г. по описа на нотариус Е.И., peг. № 207
на НК, погрешно отразен в Постановление за налагане на възбрана по изп.д. № *********/2016 г., изд. от А.И.-П., старши
публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Русе, вписано в Служба по
вписванията, вх. peг. № 68280, акт 95, том 19 като
апартамент, КПД 68134.1932.2198.1.52, състоящ се от два коридора, дневна,
кухня- столова, тераса и баня с тоалетна, заедно със складово помещение № 2 със
застроена площ от 6.65 кв.м. и заедно с 1.36 % кв.м. ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, площ 51.63
кв.м., находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София, бул. „*******, с граници на същия етаж:
68134.1932.2198.53, 68134.1932.2198.1.1, 68134.1932.2198.1.51, под обекта:
68134.1932.2198.1.45, 68134.1932.2198.1.46, 68134.1932.2198.1.44, 68134.1932.2198.1.43, над обекта:
68134.1932.2198.1.55, 68134.1932.2198.1.4, 68134.1932.2198.1.54,
придобит с нотариален акт № 122, том II, peг. № 25004, дело 322 от 2016 г. по описа на нотариус А.Ч.,
peг. № 310 на НК.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД и ТД на НАП – гр. Варна да заплатят на Д.Й.В.
сторените по делото разноски, общо в размер 3 014, 19 лв., от които: д.т.
за производството пред СГС 651, 19 лв., д.т. за вписване на исковата молба – 63
лв., депозит за свидетели – 100 лв. и адв.
възнаграждение – 2 200 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: