Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.11.2**1 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви
въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Н. Първанова, като разгледа докладваното от
съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 14061 по описа за 2**0 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Г.Б.Б., непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майка си Н.Г.В.,
срещу Решение № 2**39784//30.10.2**0 г., постановено по гр. д. № 60315/2019 г.
по описа на Софийския районен съд, 91-ви
състав, като се твърди, че решението се обжалва изцяло, но от съдържанието на
въззивната жалба се установява, че решението се обжалва в частта, в която е
отхвърлен искът по чл. 150 СК за разликата над уважения размер от 180 лв. до
пълния предявен размер от 400 лв., като неоснователен.
Във въззивната жалба са изложени
съображения за неправилност на атакувания съдебен акт – незаконосъобразно,
необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и при допуснати
нарушения на процесуалните правила. Моли се да се отмени решението изцяло и
вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъден ответникът да заплаща
месечна издръжка в размер на 400 лв. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Б.Г.Б.
оспорва жалбата. Моли да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната
част, като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като
цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като
прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата на
страните, приема за установено следното:
С Решение № 2**39784/30.10.2**0
г., постановено по гр. д. № 60315/2019 г. по описа на Софийския районен
съд, 91-ви състав, е изменен,
на основание чл. 150 СК, размерът на
дължимата месечна издръжка от Б.Г.Б., определена с Решение № 3 от
16.04.2008 г. по гр.д.№ 459/2008г. на PC - Стара Загора, в полза на Г.Б.Б., като
е завишен нейният размер от по 50,00 на 180,00 /сто и осемдесет/ лева
месечно от 18.10.2019г., като е
отхвърлен искът до пълно предявения размер от 400 лева като неоснователен, поради което е осъден Б.Г.Б. да заплаща на Г.Б.Б., действаща лично и със съгласието на нейната
майка и законен представител Н.Г.В., месечна
издръжка в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева считано от 18.10.2019г. до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане; допуснато е, на основание чл.
242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението относно присъдената
издръжка.
С решението е постановено и
връщане на исковата молба в частта по предявения иск по чл. 149 СК от Г.Б.Б.
лично и със съгласието на своята майка законен представител Н.Г.В. срещу Б.Г.Б.
за заплащане на издръжка за минал период от 07.10.2018г. - 18.10.2019г. в
размер на 1680 лева като недопустима и е прекратено делото в тази му част;
оставено е без уважение искането на ищцата за разноски; осъден е Б.Г.Б. да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 187,20 /сто осемдесет и седем
лв. и 20 стотинки/ лева дължима държавна такса.
При определяне размера на
увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето
и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите
неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и
увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени
нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се
основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите
на родителя му.
Пред първата инстанция са събрани
доказателства, че Г.Б. е родена през 2004г. в гр. Стара Загора, като от учебната 2019/2**0 година посещава училище **
СУ „А.Е.С." в гр. София.
Установено е също, че бащата е
безработен, а за майката не са налице данни, но същата не е оспорила изложеното
в отговора на исковата молба, че има кариера на певица в Пайнер под името Ю.,
като в хода на социалното проучване пред
СРС е посочила, че там е на граждански договор и няма участия от Нова година
през 2019г.
През настоящата съдебна инстанция
е постъпил социален доклад на ДСП Стара Загора, където е отразено, че бащата Б. е споделил, че от много време няма постоянна
работа и не може да си намери подходяща, заявил е, че затова работи на частно и
няма постоянни доходи, получавал финансова подкрепа от приятелката си и си
помагал с това, което сам си изработи като шофьр.
Въззиваемият в случая е в
трудоспособна възраст (48-годишен е) и няма доказателства да страда от
заболявания, намаляващи неговата работоспособност, по негови данни има
квалификация - шофьор.
Настоящият съдебен състав счита,
че присъдената от първоинстанционния съд месечна издръжка е недостатъчна да
покрие нуждите на детето. Въззивницата е родена на *** г. и от постановяване на
решението, с което е присъдена досегашната й издръжка, до приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция са изминали повече от 13 години.
През този период Г.Б.Б. е пораснала и понастоящем вече е на 17 години, като при
нея безспорно е налице увеличение на потребностите й от средства за
съществуване (доколкото всеки човек има нужда от такова), образование
(доколкото той е ученик) и социално-културно развитие (доколкото всеки човек
има нужда от такова), обусловено от нейната възраст, почти на прага на
пълнолетието.
При това положение настоящата
инстанция приема, че за общата месечна издръжка на въззивницата са необходими
около 350 лева. /съобразявайки само като
ориентир разпоредбата на чл. 49, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на
закона за закрила на детето – където е предвиден размерът на месечни помощи за
деца/, като участието на бащата в издръжката следва да се увеличи с още 20 лв.
или той трябва да заплаща общо 200 лв. /СРС е определил месечна издръжка в
размер на 180 лв., увеличавайки досегашната от 50 лв. със 130 лв., т.е. на 180
лв., като СГС увеличава месечната издръжка с още 20 лв., т.е. бащата следва да
заплаща на детето си общо 200 лв. месечна издръжка/. Разликата от 200 до 350 лв. следва да се
допълва от майката, заедно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето.
Следва да се отбележи, че задължението за издръжка на децата е преди
задължението за издръжка на родителите, съгласно чл. 141 от СК. От друга
страна, задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от техните
родители е с приоритет и пред задълженията по кредити – обратното би
означавало, че родителят, за да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си
задължение, може винаги да обременява своето имущество, а това противоречи на
целта и смисъла на института на издръжката. Дори бащата да е изпитва материални
затруднения да дава месечна издръжка на дъщеря си Г. в размер на 200 лева,
следва да се посочи, че въззиваемият има не само правно, но и нравствено
задължение да издържа своето дете. В този смисъл затрудненията на бащата не
трябва да се поемат от детето.
Независимо от обстоятелството, че
бащата Б. и пред въззивната инстанция представи доказателства, че не работи по
трудов договор /справката от ТД на НАП от 14.09.2**1 г./, настоящият съд взема
предвид обстоятелството, че бащата Б. в
открито съдебно заседание, проведено на 05.03.2**0 г. пред СРС сам е посочил,
че има възможност да заплаща 180 – 200 лв. максимум.
С оглед изложеното, обжалваното
решение следва да се отмени в частта, в която искът за увеличение на месечната
издръжка е отхвърлен за разликата от 180 лева до 200 лева, като въззиваемият се
осъди да заплаща на въззивницата издръжка от още 20 лева месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба (18.10.2019 г.) , ведно със законната
лихва за забава, а решението в частта, в която искът за увеличение на месечната
издръжка е отхвърлен за разликата от 200 лева до 400 лева – да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Върху увеличения размер на
издръжката въззиваемият дължи държавна такса в размер на 28.80 лева по сметка
на СГС.
По разноските пред настоящата инстанция – в случая въззиваемият не е заявил претенция за
разноски. Претенция е заявила въззивницата, която с оглед изхода на делото има
право на такива, но съдът не й присъжда разноски, тъй като намира, че договорът
за правна защита и съдействие от 10.11.2**1 г., подреден на лист 37 по в. гр. д. № 14061/2**0
г. по описа на СГС, не е надлежно оформен, доколкото същият изхожда и е
подписан само от майката на непълнолетната въззивница, а не и от самата
въззивница, действаща лично и със съгласието на своята майка, поради което
съдът не ѝ присъжда разноски, сторени пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийска градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2**39784//30.10.2**0 г., постановено по гр. д.
№ 60315/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 91-ви състав, в частта, в която е
отхвърлен искът за увеличение на месечната издръжка на детето Г.Б.Б., ЕГН **********,
над 180 лева до 200 лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ размера
на определената с
решение от 16.04.2008г. на Старозагорски районен съд, 8-ми граждански състав,
влязло в сила на 16.04.2008г., по гр. д. № 459 по описа за 2008г., в полза на Г.Б.Б., месечна издръжка
от 50 лева, на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като:
ОСЪЖДА Б.Г.Б., ЕГН **********, да заплаща на Г.Б.Б., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка Н.Г.В., ЕГН **********, още 20 лева месечна издръжка (или общо 200 лева), считано от 18.10.2019
г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2**39784//30.10.2**0 г., постановено по гр. д.
№ 60315/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 91-ви състав, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Б.Г.Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 28.80 лева –
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСТАВЯ без уважение искането на Г.Б.Б., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка Н.Г.В., ЕГН **********, за присъждане на
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.