Р Е Ш
Е Н И Е
град
Ловеч, 19.06.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми
наказателен състав в открито заседание на двадесети май, две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА ВУТОВА
при
секретаря: В.Д., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 447 по
описа за 2013 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление №171/13/12.02.2013
година на Николай В. Недялков на длъжност Началник на сектор ПП при ОД на МВР -
Ловеч, упълномощен с МЗ № Із-1745 от 28.08.2012г., са наложени на А.Я.А., ЕГН **********
*** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на
2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, и на осн. Наредба № Із – 1959 на МВР са му отнети общо 12
контролни точки по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за това, че на 02.02.2013 год.,
около 23.45 часа в с. Александрово, обл. Ловеч, като
водач на МПС – ЛЕК с рег. № ОВ8722АТ, при обстоятелства: с. Александрово с
посока на движение към с. Йоглав управлява собствения си л.а. Опел Астра с рег. №ОВ8722АТ като отказва да му бъде извършена
проверка с техн. средство Алкотест
7510 за установяване употреба на алкохол. Водача говори несвързано и силно мирише
на алкохол. Издаден талон за медицинско изследване №0287414, с което извършил:
1. Отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество, с което виновно нарушил чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят А.А., който го обжалва в срок, и излага,
че н.п. е неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения. Излага, че описаната фактическа отговорност не отговаря
на обективната истина. Излага, че не той а друго лице е управлявало процесния л.а. на процесната
дата. Излага, че в процесното НП било описано отказва
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на алкохол
или друго упойващо вещество. Излага, че съдържанието на обвинението в НП касае
първата форма на изпълнителното деяние. Излага, че не е издавана посочената в
НП Наредба на база на която са му отнети контролни точки. Излага, че е
безработен и се прехранват с това МПС, като предвиждали бране на билки и
корени, с което поддържал семейството си. С оглед на гореизложеното моли да се
отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован се явява лично и с адв. С., който
моли да бъде уважена жалбата и да се отмени обжалваното НП.
Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР
гр. Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.
От
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Й.В.Й.,
Й.В.Й., А.И.И., Я.О.С. и Н.И.К., от проведените очни ставки, и от становището на процесуалния представител на
жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 02.02.2013 год. бил съставен АУАН
№171 за установяване на административно нарушение от св. Й.В.Й. в присъствието
на св. Й.В.Й., срещу А.Я.А., ЕГН ********** ***, за това, че на 02.02.2013
год., около 23.45 часа в с. Александрово, обл. Ловеч,
с посока на движение към с. Йоглав управлява собствения си л.а. Опел Астра с рег. №ОВ8722АТ като извършва следното нарушение: Отказва
да му бъде извършена проверка с техн. средство Алкотест 7510 за установяване на употребата на алкохол.
Водача говори несвързано и силно мирише на алкохол. Издаден талон за медицинско
изследване №0287414, с което е нарушил чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. С АУАН като
доказателство са иззети СУМПС №********* и к.т. № 3335943. По съставения акт в
графа „Възражения” не е вписано възражение. Нарушителят е отказал да подпише
акта, като отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел. Въз основа на
акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на св. Й. Вл. Й. и св. Й.В.Й., които са очевидци на нарушението, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията до и след спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите Й. и Й. са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административно нарушение, визиран в чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, поради факта, че като водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол от компетентните контролни органи. Съдът намира, че за извършеното административно нарушение законосъобразно е ангажирана административно - наказателната му отговорност. При определяне на наказанията наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането им и е наложил единствените предвидени в закона наказания за това нарушение.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, също не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушението съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП. Още повече, че самият жалбоподател при съставянето и връчването на АУАН не е вписал възражения, като такива не са депозирани и в законоустановения три дневен срок.
При преценка на събраните гласни доказателства, настоящият състав счита, че показанията на св. А.И.И., св. Я.О.С. и св. Н.И.К. нямат отношение към фактическата обстановка по делото и по тази причина не следва да бъдат ценени. От друга страна са налице приятелски взаимоотношения между тях и жалбоподателят, а оттам – е налице и тяхната заинтересованост от изхода на делото. Не на последно място показанията на тези трима свидетели не коренспондират със събраните в хода на производството доказателства.
Направените с жалбата възражения, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение не се споделят от настоящата инстанция. По делото е безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства, а не се оспорва и от жалбоподетелят, че на 02.02.2013г., същият, е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство – дрегер алкотест за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, като не е изпълнил и последващо предписание за медицинско изследване. Предвид на това, настоящият състав намира, че жалбоподателят законосъобразно е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвиждаща едновременно правило за поведение и санкция за неизпълнението му. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДП предписва задължително правило за поведение на водача за съдействие за проверката с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, което жалбоподателят не е изпълнил и за което е законосъобразно санкциониран.
Възраженията на жалбоподателят, че на инкриминираната дата не е управлявал процесното МПС не се споделят от настоящата инстанция. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. А.И.И., св. Я.О.С. и св. Н.И.К., тъй като цялостния доказателствен материал и обективните данни по делото опровергават категорично показанията на тези трима свидетели и доказват приетата по - горе фактическа обстановка. Съдът стигна до този извод съпоставяйки показанията на посочените по - горе трима свидетели със събраните по делото писмени доказателства и с показанията на свидетелите Й.В.Й. и Й.В.Й.. Съдът изцяло дава вяра на показанията на тези двама свидетели, които са непротиворечиви, логични и убедителни, и които съответстват на събраните по делото писмени доказателства. Нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е формално, като основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност е отказът на водача да му бъде извършена проверка по надлежния ред, който отказ е безспорно установен от доказателствата по делото. Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят не бяха подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство, поради което съдът ги намира за неоснователни и голословни.
Съдът намира, че не следва да се обсъждат направените с жалбата възражения касаещи отнемането на контролни точки, тъй като в тази част НП не подлежи на обжалване.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Й. за когото не се спори, че е служител в сектор ПП при ОД на МВР. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Николай В. Недялков - Началник на сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с МЗ № Із-1745 от 28.08.2012г.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
В случая въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №171/13/12.02.2013
година на Николай В. Недялков на длъжност Началник на сектор ПП при ОД на МВР -
Ловеч, упълномощен с МЗ № Із-1745 от 28.08.2012г., с което са наложени на А.Я.А.,
ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, наказание
глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца, и на осн. Наредба № Із – 1959 на МВР са му
отнети общо 12 контролни точки по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: