РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Русе, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Десислава Ботева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20234500500259 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
В. В. С. обжалва Решение от 29.12.2022, постановено по гр.д.№
1615/2019г по описа на РРС изцяло поради необоснованост и неправилност
като постановено при нарушение на материалния закон и при нарушение на
процесуалните правила. Съдът не е отделил спорното от безспорното,
игнорирал е противоречия в доказателствата по делото. Счита, че са налице
всички елементи от фактическият състав на чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване на
предварителният договор от 01.12.2010г за окончателен. Твърди се, че съдът
избирателно е обсъдил доказателствата по делото. Иска се отмяна на
решението като недопустимо, необосновано и неправилно и вместо него да се
постанови друго, с които искът да се уважи. Претендира разноските по
делото.
Въззиваемият С. Б. Г. в писмен отговор счита жалбата за неоснователна,
а постановеното от районния съд решение за правилно.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
В. В. С. е предявил срещу С. Б. Г. иск с правно основание чл.19, ал.3
ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен.
По делото е установено, че на 01.12.2010г между Р. П. С. и В. В. С. е
сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по
силата на който Р. С. като продавач се е задължил да прехвърли правото на
собственост на В. В. С. в качеството му на купувач на собствения си
недвижим имот-апартамент № 26, находящ се в гр.Р., ж.к.“З.“, бл.Ч., ул.“Р. №
1
*, вх.*, ет.*, ап.**, със застроена площ от 79.47кв.м. „срещу задължението за
гледане и издръжка“ и /или упражняване на настойничество в случай на
нужда. Продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
имота след осмата година до десетата година. В случай, че имотът не бъде
прехвърлен при изтичане на посочения срок -01.12.2019г, купувачът има
право да поиска обявяването му за окончателен. В случай на смърт на
продавача преди изтичане на 10 години, купувачът има право да поиска от
съда да обяви предварителния договор за окончателен в 1-месечен срок след
настъпване на смъртта. По силата на чл.2 от договора купувачът се е
задължил да упражнява адекватна грижа на продавача- в това число храна,
дрехи и закупуване на медикаменти, при влошено здравословно състояние.
С Решение № 95 от 23.02.2011г, постановено по гр.д.№ 1000/10 по
описа на РОС, влязло в сила на 24.03.2011г, Р. П. С., страдащ от шизофренни
разстройства, параноидна шизофрения, епизодично протичане с устойчив
дефицит, е поставен под пълно запрещение. На 27.04.2011 е назначен от
Община-Русе настойнически съвет като В. В. С. е назначен за настойник.
Искът за поставяне на Р. С. под пълно запрещение е заведен от В. С. като
негов първи братовчед като видно от приложеното гр.д.№ 1000/10 по описа на
РОС исковата молба е заведена на 02.12.2010г, т.е ден след като е сключен
процесния предварителен договор.
В първата инстанция е приета и съдебно-психиатрична експертиза,
която въз основа на съществуващата към 01.12.2010г медицинска
документация относно психическото състояние на Р. С. в ЦПЗ-Русе и ДПБ-
Бяла, е дала заключение, че към посочената дата С. не е можел да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както
и не е бил в състояние на вменяемост.
В първата инстанция е приета и съдебно-графологическа експертиза,
според която подписът за „продавач“ върху предварителния договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 01.12.2010г не е идентичен с
представените сравнителни образци от подписа на Р. С..
При така установената в първата инстанция фактическа обстановка,
правилни са изводите на първоинстанционния съд, че може да бъде обявен за
окончателен като валиден предварителен договор, а в случая този от
01.12.2010г е нищожен, тъй като не е подписан от продавача по него-Р. С.,
поради което липсва съгласие от негова страна за сключване на такъв договор
с ищеца по делото. Нищожният предварителен договор не поражда никакви
права и задължения, поради което и не може да бъде обявен за окончателен. В
този смисъл правилно първоинстанционния съд е отхвърлил предявеният иск
с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор от
01.12.2010г за окончателен и е уважил насрещният иск за прогласяване на
неговата нищожност.
С оглед изложеното всички останали възражения, изложени във
въззивната жалба, са неоснователни. Същите касаят преценката на
доказателствата на съда относно здравословното състояние на продавача към
момента на сключване на предварителния договор и дали към този момент
същият е можел да разбира свойството и значението на извършваното от него.
С оглед доказателствата, че прехвърлителят изобщо не е подписал
предварителния договор, т.е дори формално липсва неговото съгласие за
сключване на такъв договор, е без значение какво е било неговото психическо
състояние към този момент. Следва да се отбележи обаче, че доказателствата
2
по категоричен начин, че към 01.12.2010г продавача е бил психически
объркан и не е можел да разбира извършеното от него, още повече, че още на
следващият ден „купувача“ по предварителния договор е поискал неговото
поставяне под пълно запрещение. Продавача още след извършеното от него
посегателство спрямо баща му, от което последният в последствие е починал,
е настанен в психиатрично заведение, в което е бил до смъртта му на
19.02.2018г.
Будят недоумение възраженията във въззивната жалба за оспорване
процесуалната легитимация на ответника по иска- С. Б. Г. след като самият
ищец е посочил това лице като ответник и е представил официални
документи, че същият е наследник на Р. С.-продавач по предварителния
договор. Тези официални документи имат материална доказателствена сила
относно установените в тях обстоятелства и по никакъв начин тази
доказателствена сила не е оборена от страна на ищеца.
По тези съображения решението на първоинстанционния съд е
правилно и следва да се потвърди изцяло.
В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемия разноски
във въззивното производство в размер на 5000лв, заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260059 от 29.12.2022г,
постановено по гр.д.№ 1615/2019г по описа на РРС
ОСЪЖДА В. В. С., ЕГН ********** от гр.С., ж.к.“Х. Д.“,бл.**, вх.*,
ет.*, ап.** да плати на С. Б. Г., ЕГН ********** от гр.Русе, ул.“Т.“ № *, бл.*,
ет.*, ап.* сумата от 5 000лв, представляваща разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3