Номер 45209.11.2020 г.Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Стара ЗагораVIII-ми наказателен състав
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Милена Рибчева
Секретар:Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20205530202159 по описа за 2020 година
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № *** от 22.11.2019 год. на началника на
Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, упълномощен със заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи.
Жалбоподателят И. К. И. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Стара Загора, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание. С придружителното писмо, което преписката е
постъпила в съда, взема становище, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП в обжалваната му част, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП – Закон за
движението по пътищата (“Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер”) за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП (“По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на
платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по
1
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата“), изразяващо се в това, че на 19.07.2019 год. около
02:45 часа в град Стара Загора, по бул.“Н.Петков” управлявал в посока запад лек
автомобил марка “Ф.“, с рег.№ ***, негова собственост, който не е бил регистриран по
надлежния ред, като изрично е посочено, че на 12.03.2019 год. регистрацията на
автомобил била прекратена служебно на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП (“Служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за засраховането и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на
пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на
собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите“).
По случая е налице постановление от 28.10.2019 год. на прокурор от РП Стара Загора
за отказ да се образува досъдебно (т.е. наказателно) производство, което, видно от
съдържанието му не би могло да изиграе процесуалната роля на АУАН (акт за
установяване на административно нарушение), тъй като прокурорът е обсъждал
единствено липсата на престъпление от общ характер, но не е приел, че жалбоподателят
е извършил деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, в частност –
това, за което той впоследствие е санкциониран с обжалваното НП макар да е
постановил да се изпрати препис от постановлението на Сектор “Пътна полиция” към
ОД на МВР гр.Стара Загора, при това – без да сочи защо и на какво основание, т.е.
постановлението на прокурора не може да обоснове издаването въз основа на него на
НП при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН, ако и цитираната разпоредба да предвижда
възможност НП да бъде издадено без съставен АУАН, когато прокурорът е отказал да
образува наказателно производство по случая.
За да е налице административно нарушение, осъществяващото го деяние (действие
или бездействие) трябва да е извършено виновно – чл.6 от ЗАНН, т.е. деецът трябва да
съзнава или поне да допуска, че с деянието си нарушава или е възможно да наруши
установения ред на държавно управление (нормативно установено правило на
поведение – извършване на или въздържане от извършване на определено действие). В
случая управлението на нерегистрирано по надлежния ред МПС (моторно превозно
средство) се основава на служебно прекратена регистрация на управляваното от
жалбоподателя МПС. За това обстоятелство обаче (жалбоподателят да е знаел, че
управляваното от него МПС е с прекратена регистрация) не се събраха доказателства
или поне липсват данни да е знаел, че регистрацията на управлявания от него автомобил
е била прекратена към датата, посочена в НП като дата на извършване на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
2
това места. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но без табели с регистрационен номер, в нормата на чл.175, ал.3 от
ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лв. Ангажирането на административнонаказателната отговорност по посочената
санкционна норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респективно да е
управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация,
включително и служебно прекратена такава или че пътното средство е регистрирано, но
е без поставени регистрационни табели. В тази връзка релевантно за настоящия случай е
обстоятелството, дали на 19.07.2019 година жалбоподателя е управлявал лекия
автомобил, описан НП знаейки, че автомобила е със служебно прекратена регистрация.
По делото не се спори, че е налице служебно прекратяване на регистрацията на лекия
автомобил на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. По силата на посочената разпоредба
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство, т.е. законодателят е въвел
нормативно задължение за компетентния орган, при служебно прекратяване на
регистрацията на това основание, да уведоми собственика на ППС. В разглеждания
случай уведомяване на собственика на процесното МПС след прекратяването на
регистрацията на автомобила на 12.03.2019 година липсва. Неуведомяването за
прекратената регистрация, към момента на проверката, в случая са попречили на
жалбоподателя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него
действие по управление на автомобил с прекратена регистрация и да предвиди или да
допусне настъпването на общественоопасните му последици. Отсъствието на умисъл
като част от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено
от жалбоподателя несъставомерно поради липса на субективният елемент на визираното
нарушение, тъй като деецът не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена
служебно и поради това не е знаел и че не следва да го управлява по пътищата,
отворени за обществено ползване.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице
елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да
било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.
Наличието на постановление на Районна прокуратура Стара Загора за отказ за
образуване на наказателно производство и изпращането му на
административнонаказващия орган не сочи за обратното. Това е така, защото
наказващият орган следва сам да изгради свободното си убеждение по фактите,
съставомерността на деянието и приложимия закон, а не да се основава на
констатациите, съдържащи се в постановлението на прокурора. Последното, за разлика
от определенията, решенията и присъдата на съда, не се ползва със сила на присъдено
нещо, още повече, че в конкретното постановление е посочено, че преписката се
3
изпраща за реализиране на административнонаказателната отговорност по отношение
на нарушителя. В тази смисъл Решение № 116 от 18.06.2020 година по к.а.н.дело №
77/2020 година и Решение № 82 от 13.04.2020 година по к.а.н.дело № 53/2020 година и
двете по описа на Административен съд град Стара Загора.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № *** от 22.11.2019 год. на началника на
Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, упълномощен със заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4