Решение по адм. дело №113/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на Д. Б. И. от [населено място] против отказа на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол, обективиран в писмо с изх. № СЛ/Д-Я/1776-388 от 13.02.2025 г. Твърди се, че същият е незаконосъобразен и като такъв, следва да бъде отменен. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят И., редовно призован, не се явява. Същият не изпраща и процесуален представител, но в постъпилото писмено становище жалбата се поддържа изцяло на основанията, изложени в същата.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като изразява становище за неоснователност на същата.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Между страните по делото не се спори, че жалбоподателят И. е баща на малолетното дете Б. Д. И., [ЕГН], както и че същият е поискал от Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол да се запознае с досието на детето (искане вх. № ДЛ/Д-Я/1776-336 от 24.09.2024 г.). С писмо изх. № СЛ/Д-Я/1776-338 от 25.04.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол, И. е уведомен, че информацията, която се събира и изготвя от ДСП не е обществено достъпна, предвид съдържащите се в документите лични данни, в т. ч. чувствителна информация относно социален, здравен, образователен, етнически характер както за детето, така и за неговите родители, роднини и ангажирани с работата по случая страни. Посочено е също така, че съгласно чл. 16, ал. 2 от ЗЗДет, по разпореждане на съда, органът за закрила може да предостави исканата информация, ако това се налага от интересите на детето и за предприемане на мерки в негова закрила. Това писмо било обжалвано от Д. И. и с Решение № 150/31.01.2025 г. на Административен съд – Ямбол по адм. д. № 312 по описа за 2024 г., потвърдено с Решение № 7810/14.07.2025 г. по адм. д. № 2879/2025 г. на ВАС на РБ, е отменено, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е влязло в сила на 14.07.2025 г.

Преди да се произнесе Върховният административен съд по жалбата срещу Решение № 150/31.01.2025 г. на ЯАС по адм. д. № 312/2024 г., жалбоподателят И. е депозирал ново искане –вх. № СЛ/Д-Я/1776-381 от 03.02.2025 г., с което поискал на осн. чл. 34, ал. 1 от АПК и във връзка с упражняването на правата му съгласно чл. 34, ал. 3 от АПК, да бъде запознат с досието на детето му Б. Д. И., като приложил към искането си и Решение № 150/31.01.2025 г. по адм. д. № 312/2024 г. С писмо изх. № СЛ/Д-Я/1776-388/13.02.2025 г., Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол отговорил на жалбоподателя дословно следното: „Във връзка с постъпилото от Вас искане Ви информираме, че Решение № 150/31.01.2025 г. не е влязло в сила.“ Именно това писмо е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като въпросът за допустимостта е решен с Определение № 7018/25.06.2025 г. на ВАС на РБ по адм. д. № 6032 по описа за 2025 г. Разгледана по същество, тя се явява и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Видно от разпоредбата на чл. 17 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, социалният работник открива досие на детето, в което се прилагат събраните по случая информация, документи и формуляри съгласно приложение № 3, а съобразно разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на същия, „досие“ по смисъла на Правилника е съвкупност от всички документи, данни, подадени декларации, протоколи, планове, кореспонденция и документи (доклади) по извършени действия за прилагане на мерките по закрила на детето, даващи информация по случая за всяко дете в риск. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЗдет всеки родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете може да поиска и да получава съдействие от органите по този закон, а съгласно ал. 2 на същия член родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, имат право да бъдат информирани и консултирани за всички мерки и действия, предприемани по този закон, с изключение на случаите по чл. 13, и могат да поискат промяна на мерките при изменение на обстоятелствата. Както посочва Върховният административен съд в отменителното си определение, „достъпът до информация в случая е непрекъснат процес и всеки отказ подлежи на съдебно оспорване за защита на правата и интересите на детето, упражнени чрез всеки един от родителите му, които не са лишени от родителски права, както и правата на всеки един от родителите“. При това положение следва да се приеме, че административният орган следва да се произнесе с акт във всеки случай на постъпило искане, като в случай на отказ, следва да се мотивира.

В настоящия казус, както вече бе посочено по-горе, жалбоподателят Д. И. е поискал да се запознае с досието на малолетното си дете, но е получил отказ. Последният обаче не отговаря на изискванията за форма, тъй като не съдържа нито фактически, нито правни основания за издаването му. Единственото посочено в него съображение е, че „Решение № 150/31.01.2025 г. не е влязло в сила“. Мотивите представляват съображенията на административния орган да се издаде акт с определено съдържание, те са фактическите основания за издаването на акта и въз основа на тях адресатът на този акт организира защитата си. Освен това, те са необходими и за съда, за да може да се установи волята на административния орган и да се извърши преценка доколко законосъобразно е решението му. Именно поради това в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК законодателят е предвидил, че когато административният акт се издава в писмена форма, той следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. В настоящия казус в оспореното писмо не се съдържат нито фактически, нито правни основания за издаването му. Нещо повече, същият няма и разпоредителна част, както изисква т. 5 от ал. 2 на чл. 59 от АПК, което налага и адресатът на акта, и съдът да извличат волята на административния орган по тълкувателен път, което е абсолютно недопустимо.

Предвид изложеното съдът намира, че депозираната жалба е основателна. Постановеният отказ, обективиран в писмо изх. № СЛ/Д-Я/1776-388 от 13.02.2025 г. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне.

При този изход на делото и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя И. следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски. От представения списък за разноските е видно, че се претендира адвокатско възнаграждение в общ размер от 3 000 лева (по 1500 лева за всяка от съдебните инстанции). По делото обаче, както пред настоящата, така и пред касационната инстанция е представен един един и същи Договор за правна защита и съдействие, серия АВ, № ********** от 21.03.2025 г., от който е видно, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 1 500 лева. Това е единственият представен договор за правна защита и съдействие. Доказателства, от които да се установява, че жалбоподателят И. е заплатил и други суми за адвокатско възнаграждение не са представени. Предвид на това съдът намира, че Агенцията за социално подпомагане следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Д. И. направените от него разноски по делото в общ размер от 1 540 лева, от които 40 лева, представляващи държавни такси за двете съдебни инстанции и 1 500 лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното, Ямболският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Д. Б. И., [населено място], [жк], [блок], със съдебен адрес: [населено място], [улица], [адрес], чрез адв. П. Б. отказа на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол, обективиран в писмо с изх. № СЛ/Д-Я/1776-388 от 13.02.2025 г.

ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Ямбол за ново произнасяне по подаденото от Д. Б. И. искане с вх. № СЛ/Д-Я/1776-381 от 03.02.2025 г. при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯТА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ, гр. София да заплати на Д. Б. И. сумата от 1 540 (хиляда петстотин и четиридесет) лева за направените по делото разноски.

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.