РЕШЕНИЕ
№ 1322
гр. Пловдив, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20245300501669 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „************ срещу решение №
543/05.02.2024г. по гр.д. № 784/2022г. по описа на РС Пловдив, 18 гр.с., с
което е осъдено „*********“ ЕООД да заплати на „******** следните суми:
1439,03 лева с вкл. ДДС - главница, представляваща стойност на електрическа
енергия и мрежови услуги, доставена за периода 16.12.2018г. – 30.09.2020г., в
обекти на потребление, находящи се в комплекс „*********; сумата от 313.48
лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 05.02.2019г.
– 20.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба в съда –21.01.2022г. до окончателното й погасяване; 1748.28
лева с вкл. ДДС - главница, представляваща стойност на електрическа енергия
и мрежови услуги, доставена за периода 01.10.2020г. – 30.06.2021г. в обекти на
потребление, находящи се в комплекс *********; сумата от 150.39 лева –
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 14.11.2020г. –
20.01.2022г. , ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба в съда –21.01.2022г. до окончателното й погасяване; 1162.55
1
лева с вкл. ДДС - главница, представляваща стойност на електрическа енергия
и мрежови услуги, доставена за периода 01.07.2021г. – 30.11.2021г., в обекти
на потребление, находящи се в комплекс ************** сумата от 27.46 лева
– обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 17.08.2021г. –
20.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба в съда–21.01.2022г. до окончателното й погасяване; сумата от
653.50 лева - разноски за настоящото производство по гр.д. № 784/2022 г. по
описа на РС – Пловдив.
Решението се обжалва изцяло като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Сочи се, че неправилно Районен съд - Пловдив е приел, че
ответното дружество е имало качеството на клиент по смисъла на Закона за
енергетиката и е било собственик на електроснабдените обекти като
доказателства за това не са събрани. Сочи се, че съдът не е обсъдил приетата
съдебно-счетоводна експертиза, според която посочените 77 броя фактури не
са осчетоводени от ответника. Сочи се, че по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ длъжник
на цената е новият собственик, без значение дали е битов или небитов клиент
по смисъла на § 1, т. 2а или т. 33а от ДР на ЗЕ. Сочи се, че неправилно съдът е
приел, че мрежовите услуги се заплащат от всички потребители, чиито обекти
са присъединени към мрежата на съответния оператор, като не било от
значение чия собственост са присъединителните съоръжения – собственост на
оператора на мрежата, на потребителя или на трето лице. В тази насока се
сочат нормите на чл.18б, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа
енергия. Сочи се, че не е отчетен чл.14, ал.1 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа на потребител при съобразяване на мястото на
измерване и чл.29 ал.4 от Наредба № 6 от 09.06.2004 година за
присъединяване на производители и потребители към преносната ел. мрежа.
Сочи се, че ответното дружество не дължи такси за мрежови услуги през
процесния период, тъй като измерването на доставената ел. енергия не е
извършвано до или на границата на имота на потребителя в съответствие с
нормата на чл. 120 от ЗЕ и чл. 29, ал. 3 и 4 от Наредба № 6 от 09.06.2004
година. Иска се отмяна на решението и оставяне без уважение на заявените
обективно съединени осъдителни искове. Претендират се разноските по
делото.
2
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „*********“ ЕАД, с
който решението се намира за правилно и законосъобразно. Иска се неговото
потвърждаване. Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив е приел, че ищецът „**********” ЕАД има качеството на
краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ
лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11 от
13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на
електрическа енергия от крайния снабдител на потребители се осъществява
при публично известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко
- продажба на ел. енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален
писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото
обвързаността между страните възниква по силата на закона
РС Приема за установено от приетото като писмено доказателство по
делото – Разрешение за ползване № ДК07-473/12.11.2009г. /л.298/, че същото е
издадено на ответното дружество като възложител за строеж: „БКПП 1х800
кVА 20/0,4, с идентификатор 51500.506.517.2, к-с *******“, Община Н*** с
ел. захранване, чрез кабели 20 кV и външно кабелно захранване 0.4 кV на
многофункционална сграда в УПИ V – 241, кв. 2301, с идентификатор
51500.506.517.1.
Съгласно приетите по делото - Договор за присъединяване на обекти на
потребители към електроразпределителната мрежа на ********“ АД от
10.11.2008г. с предмет „Многофункционална сграда“, с 132 бр. бъдещи
3
потребители и от 17.09.2009 г. с предмет „Многофункционална сграда“, с 223
бр. бъдещи потребители, се установява, че същият е бил с временно
захранване за извършване на строителството, като на 25.05.2017г. са били
подадени Заявление – декларация за започване на продажба на електрическа
енергия и Декларация за достъп до мрежата, от ответното дружество „******“
ЕООД, за нов обект за електроразпределителна мрежа, с адрес: комплекс
*********– по списък. Като такъв е третиран от ищеца за небитов клиент,
съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ. Този статут на обектите не е променян от
ответното дружество. Установява се от Разрешение за ползване № ДК-07-
473/12.11.2009 г., че възложителят е придобил собствеността, включително и
на нововъзникналите многофункционални сгради, находящи се в к-с
*********.
ПРС приема от приетата съдебно – техническа експертиза, че за
процесните периоди, процесните електромери са електрозахранени и на
обектите са се предоставяли мрежови услуги. Вещото лице е посочило, че
електропотребление, отчетено и регистрирано има само в някои ИТН и то в
отделни месеци на процесните периоди. Вещото лице установява също, че
процесните електромери са отчитани със система за дистанционен отчет, като
отчетените по тарифни зони количества ел. енергия по електромери съвпада с
тези в издадените месечни фактури за ел. енергия. Посочило е също, че
сумарното количество доставена ел. енергия по тези електромери е 488 квтч. –
дневна и 229 квтч. нощна ел. енергия. Вещото лице посочва още, че
монтираните в обектите на ответника електромери (трифазни и монофазни) са
от одобрен тип – марка АDDAX и са произведени през 2017г., за което носят
знак за съответствие на характеристиките им с одобрения тип; като срокът на
валидност за монофазните е 6- годишен (до 2023г.), а за трифазните – 4-
годишен (до 2021г.), последните, преминали проверка през 2021г. и срокът им
е удължен до 2023 г., поради което и вещото лице е направило изводът, че през
процесните периоди, електромерите работят, носят съответните знаци за
преминали проверки, както и пломби и знаци за това.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „*******“ ЕООД, че
неправилно Районен съд - Пловдив е приел, че ответното дружество е имало
качеството на клиент по смисъла на Закона за енергетиката и е било
собственик на електроснабдените обекти като доказателства за това не са
събрани. Правилно РС Пловдив е приел, че видно от Разрешение за ползване
4
№ ДК-07-473/12.11.2009г., възложителят „*******“ ЕООД е придобил
собствеността, включително и на нововъзникналите многофункционални
сгради, находящи се в к-с *********. Това разрешение за ползване и
договорите от 10.11.2008г. и от 17.09.2009г. за присъединяване на обекти на
потребители към електроразпределителната мрежа на ********* АД явно
сочат, че построените многофункционални жилищни сгради са собственост на
инвеститора им „*****“ ЕООД. Като в договорите се сочат броя на бъдещите
потребители във всяка една сграда. Но за да станат отделни абонати на
********“ АД тези бъдещи купувачи на самостоятелни обекти на собственост
в горните две многофункционални жилищни сгради, те първо следва да
закупят тези имоти с нотариални актове, след което да уведомят за това
доставчика на ел. енергия. По това дело изобщо не е доказано ответника
********“ ЕООД да е продал някой от построените от него самостоятелни
обекти на собственост на други правни субекти, които да могат да се
конституират като нови потребители на дружеството ищец. Безспорно
ответника „*******“ ЕООД би следвало да има информация и документи при
себе си от евентуалната продажба на негова собственост, но въпреки това
такива не са предоставени на съда. Ето защо напълно правилно първата
инстанция е приела, че подобни продажби за горните две сгради няма.
Представените справки от Службата по вписвания гр. Н. не доказват подобни
продажби, а само сочат вписвания на непредставени по делото писмени
документи. По такъв начин продажби на сочените обекти не може да се
докаже.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „*******“ ЕООД, че
съдът не е обсъдил приетата съдебно-счетоводна експертиза, според която
посочените 77 броя фактури не са осчетоводени от ответника. РС Пловдив е
обсъдил горната ССЕ и е приел, че се установява наличието на облигационно
отношение между страните по иска във връзка с доставка на електрическа
енергия и мрежови услуги. При което е направен правилния и
законосъобразен изовд, че същото ответното дружество има непогасени
задължения към ищеца, който са правилно изчислени и начислени в
счетоводството на доставчика *******“ АД, по коректно посочените цени от
КЕВР, съобразно посочените там цени по периодите на дължимост.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „********“ ЕООД,
че неправилно ПРС е приел, че мрежовите услуги се заплащат от всички
5
потребители, чиито обекти са присъединени към мрежата на съответния
оператор, като не било от значение чия собственост са присъединителните
съоръжения – собственост на оператора на мрежата, на потребителя или на
трето лице. В тази насока се сочат нормите на чл.18б, ал. 3 от Правилата за
търговия с електрическа енергия. Тук следва да се посичи, че в новоприетите
Правила за търговия с електрическа енергия приети издадени от председателя
на КЕВР с ДВ бр.35 от 30.04.2019г. такава норма чл.18б изобщо не
съществува. Тоест не става ясно какво твърди жалбата от правна страна с това
си твърдение за съществуването на подобна правна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „*******“ ЕООД, че
в казуса не е отчетен чл.14, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа /ПИКЕЕ/ на потребител при съобразяване на
мястото на измерване. Съобразно горната правна норма при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. В казуса
обаче клиента „*********“ ЕООД няма собствен понижаващ трансформатор,
защото видно от чл.28 и чл.29 от двата посочени по-горе договора за
присъединяване на обектите към електроразпределителната мрежа
изградените от клиента технически съоръжения се прехвърлят като
собственост на ********* АД. Че това е така ясно се сочи и в чл.37 ал.3 от
новата НАРЕДБА № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към
електрическите мрежи, а именно - електрическите уредби и електропроводи с
ниско напрежение, които се намират преди границата на собственост на
електрическите съоръжения, се изграждат за сметка на съответния мрежови
оператор и са негова собственост. Следователно в казуса важи втората
хипотеза на горната правна норма, а именно мястото на измерване е мястото
на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „**********“ ЕООД,
че че ответното дружество не дължи такси за мрежови услуги през процесния
6
период, тъй като измерването на доставената ел. енергия не е извършвано до
или на границата на имота на потребителя в съответствие с нормата на чл. 120
от ЗЕ и чл. 29, ал. 3 и 4 от Наредба № 6 от 09.06.2004 година. Първо Наредба
№ 6 от 09.06.2004 година е отменена и на нейно място вече действа новата
Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите
мрежи. Предходният правен извод на съда, относно границата на
собствеността и мястото на измерване е напълно в синхрон с чл.34 от новата
Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите
мрежи, която сочи, че границата на собственост между електрическите
съоръжения на съответния мрежови оператор и тези на обекта се определя от
два фактора. Първо начина на присъединяване и второ вида на съоръженията
за присъединяване. В чл.35 от горната Наредба ясно се сочи, че когато
електрическата енергия се доставя на обект за потребление от съоръжения на
оператор на електроразпределителна /затворена електроразпределителна
мрежа/ на ниво ниско напрежение, границата на собственост са изходящите
клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на
разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. Точно
такъв е и настоящия казус. Това е много ясно видно и от чл.13 от двата
посочени по-горе договора за присъединяване на обектите към
електроразпределителната мрежа, който сочат, че границата на собственост на
съоръженията за присъединяване на тези потребители са изходящите клеми на
средствата за измерване на ел.енергията, монтирани в електромерното табло.
Ето защо решението е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди. Единствено неправилно ПРС е квалифицирал ответика за небитов
клиент, съгласно §1 т.33а от ДР на ЗЕ. Горната правна норма след последващи
изменения на ЗЕ, вече е с друго съдържание, но това не променя верността на
правните изводи на съда. Защото към момента по легалното определение на
битов клиент е дадено в §1 т.2а от ДР на ЗЕ /лице купуващо енергия за
собствени битови нужди/, като такова определение за небитов клиент вече
няма, но то следва да се извлече по аргумент за обратното от горната легална
дефиниця и това лице купуващо енергия не за собствени битови нужди,
каквото е търговеца „********“ ЕООД, като собственик на
многофункционалните жилищни сгради с множество отделни бъдещи
собственици. Същото дружество ответник е краен клиент по смисъла на §1
т.27г от ДР на ЗЕ. Което води до извода, че основните мотиви на РС Пловдив
7
да издаде съдебния си акт са правилни и законосъобразни и следва акта, който
се обжалва да се потвърди.
Предвид изхода на делото правото на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. На въззиваемата страна
*********” ЕАД, се следват 150 лева за юрисконсултско възнаграждение
определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането на правната
помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.78 ал.8 от ГПК.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 543/05.02.2024г. по гр.д. № 784/2022г. по
описа на РС Пловдив, 18 гр.с.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД ********* да заплати на „***********
ЕАД, ЕИК **********сумата от 150 лева за разноски направени пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8