РЕШЕНИЕ
№ 6081
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110174075 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Ю. В. А., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на
сума в размер на 503.13 лева - главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за период 01.05.2021г. - 30.04.2023г., сума в размер
на 23.30 лева - главница за извършване на услуга дялово разпределение за
периода 01.10.2021г. - 30.04.2023г., за топлоснабден имот - апартамент №...,
находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“ блок ..., вх. ..., партерен етаж, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.12.2024г., до
окончателното плащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
за заплащане на сума от 127.37 лева - мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия периода 15.09.2022г. – 05.11.2024г. и сумата 6.93
лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.08.2022г. до 05.11.2024г.
Ищецът твърди, че ответника Ю. В. А. наследник на Л. И. К. и по силата на правна
сделка е собственик на топлоснабдения имот и потребители на топлинна енергия през
процесния период от м.05.2021г. до м.04.2023г. въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при общи условия за продажба на топлинна
1
енергия за битови нужди от ищеца на потребители в гр. София по чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия до топлоснабден имот - апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“
блок .., вх. ..., партерен етаж, като ответника имал задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не е сторил. Твърди, че
съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10. 07.2016г., ответника имал задължение
за заплащане на дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане на месечния период,
през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се
начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от
изтичане на съответния отчетен период. Релевира, че на основание чл. 139 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая ЕС, в
която се намира процесния топлоснабден имот, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределениена топлинна енергия с „Нелбо“ АД в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138б ЗЕ. Твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата
на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснадбяването. Излага довод, че за имота са издадени
изравнителни сметки, които прилага към исковата молба, като акцентира, че сумите са
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани
на отоплителните тела в имота. При тези съображения моли исковете да бъдат
уважени. Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени
искания, както и искане за привличане на трето лице - помагач.
Ответника Ю. В. А. твърди, че на 05.02.2025г. е заплатила цялото претендирано
вземане. Към отговора се прилага платежен документ.
Препис от отговора е връчен на ищеца, който потвърждава извършеното плащане.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Нелбо“ АД, представя исканите
документи.
При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Протокол от проведено на 02.08.2002г. Общо събрание на
етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което
е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се
осъществява от „Нелбо“ АД. В изпълнение на решението е видно, че има и сключен договор
между ЕС и ФДР на 30.09.2002г. Представен е договор между ищеца и ФДР от 03.06.2020г.,
2
който от своя страна урежда отношенията между подписалите го лица именно по повод
осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и
калкулиране и събиране на вземането за осъществената услуга от топлопреносното
предприятие. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден,
като това обстоятелство не е било спорно в процеса.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма
възражения, че ответника Ю. В. А. е потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот -
апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“ блок ..., вх. ..., партерен етаж, в рамките
на исковия период в качеството на негов собственик по силата на правна сделка и
наследяване в търсената от ищеца квота. Обстоятелствата се извеждат и от представените
документи, от които се установява, че собственик на имота е била Л. И. К., която приживе е
дарила своите 7/8 ид.ч. от имота на дъщеря си, а след смъртта си на 26.11.2020г. оставащата
и част се наследява отново от дъщеря и – ответницата Ю. В. А. /л.42/.
Като съсобственик на имота ответника се явява страни по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона - чл.150 ЗЕ, без да
е необходимо изрично изявление на ответника - потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г.
по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, III ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма
възражения, че ищецът е доставял и ответника е ползвал доставяна от ищеца топлинна
енергия в процесния период и твърдения от ищеца обем и стойност, че е извършвана
услугата дялово разпределение съобразно нормативните изисквания. Обстоятелството за
топлоснабдяването на имота се извежда от взетото решение на ОС на ЕС, а
законосъобразното отчитане на ТЕ се извежда от представените от ТЛП реални отчети,
които носят подписа на потребителя.
Страните не спорят, че вземането на ищеца възлиза в общ размер на 503.13 лева -
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за период
01.05.2021г. - 30.04.2023г., 23.30 лева - главница за извършване на услуга дялово
разпределение за периода 01.10.2021г. - 30.04.2023г., за топлоснабден имот - апартамент №
..., находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“ блок ..., вх. ..., партерен етаж, ведно със законната лихва
3
от датата на депозиране на исковата молба – 12.12.2024г., до окончателното плащане; 127.37
лева - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия периода 15.09.2022г.
– 05.11.2024г. и 6.93 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.08.2022г. до 05.11.2024г.
Ищецът признава с молба и в о.с.з., и се извежда от платежен документ, че на
05.02.2025г. ответника е платил на ищеца процесното задължение, превеждайки сума в общ
размер на 726.83 лева.
Като последица от признаване на претенцията от ответника, по делото е представен
фискален бон, видно от който ответника в хода на процеса са заплатили на ищеца сумата от
726.83 лева. С извършеното плащане от ответника са погасени следните суми при
съобразяване текста на чл. 76 ЗЗД, а именно: търсените мораторни лихви в общ размер на
134.30 лева, главница за топлинна енергия от 503.13 лева и законна лихва върху нея от датата
на подаване на исковата молба – 12.12.2024г., до плащането 05.02.2025г., в размер на 10.67
лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор, главница за дялово
разпределение от 23.30 лева и законна лихва върху нея от датата на подаване на исковата
молба – 12.12.2024г., до плащането 05.02.2025г., в размер на 0.49 лева, изчислена от съда по
реда на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор, или общо 671.89 лева. Остава остатък в размер
на 54.94 лева, с който се явява погасена дължимата държавна такса от 50.00 лева, след което
остава още сумата от 4.94 лева.
Плащането е признато от ищеца с нарочна молба от 27.02.2025г. и е заявено в
проведеното открито съдебно заседание. В последното открито съдебно заседание, ищецът е
заявил, че плащането изцяло покрива задължението.
Предвид изложеното и при зачитане на настъпилото в хода на делото плащане на
търсените вземания, съдът следва да отхвърли исковата претенция за погасените чрез
плащане суми.
По разноските
Съдът намира, че ответника е дал повод за завеждане на делото, тъй като е изпаднал в
забава по отношение на задължението си за срочно плащане на потребения консуматив.
Съгласно чл.33 от ОУ на ищеца, плащането се осъществява до 45 дни от края на месеца, за
който е начислена сумата, който падеж обвързва страните по правоотношението. Именно
просрочието в плащането е основание за образуване на делото, поради което ответника
остава задължен към ищеца за направените от него разноски в процеса.
Разноските на „Топлофикация София“ ЕАД са в общ размер на 150.00 лева, от които
100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 ГПК и
определено по НЗПП, и 50.00 лева държавна такса. Разноските се възлагат върху ответника.
Ответника няма право на разноски, т.к. са изпаднали в забава по отношение плащане на
вземането, поради което са дали повод за завеждане на делото, в рамките на което са
погасили по-голямата част от сумите, предмет на исковете.
4
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасени чрез плащане в хода на процеса предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., срещу Ю. В. А., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. „Д.“ блок ..., ет...., ап. ..., обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сума в
размер на 503.13 лева - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за период 01.05.2021г. - 30.04.2023г., сума в размер на 23.30 лева - главница за
извършване на услуга дялово разпределение за периода 01.10.2021г. - 30.04.2023г., за
топлоснабден имот - апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“ блок .., вх. ...,
партерен етаж, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
12.12.2024г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сума от 127.37 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия периода 15.09.2022г. – 05.11.2024г. и сумата 6.93 лева - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.08.2022г. до
05.11.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Ю. В. А., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 150.00 лева – разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Нелбо“ АД, ЕИК ..., като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5