МОТИВИ
Подсъдимият Д.М.М. е обвинен в това, че на 16.06.2019 г. около 20.00 ч.
вечерта в парка на гр. Вършец нанесъл побой над С.Ю.А. ***, с което и причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в претърпени болки и страдания, като
деянието е извършено при условията на домашно насилие - чл.131,
ал.1, т.5а, във връзка с чл.130, ал.2 от НК.
Представителят на обвинението поддържа фактите, изложени в обвинителния
акт и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, а наказанието да бъде
определено в минимален размер.
Подсъдимият
не дава обяснения по случая.
Защитникът на подсъдимия
развива доводи, че не е налице състав на престъпление, за което на подзащитния
му е повдигнато обвинение и моли същия да бъде оправдан. В случай, че признае
подсъдимия за виновен, да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи
административно наказание.
След
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, съдът
възприе за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият и св.А. живеели на
съпружески начала. От съжителството си имат две малолетни деца. През 2019
година между тях възникнало неразбирателство, поради което тя напуснала
съвместно обитаваното жилище, заедно с двете деца. По повод упражняване на
лични контакти между децата и подсъдимия, между последния и А. възниквали чести
конфликти. На 16.06.2019 година около 07.00 часа подсъдимият посетил дома, в който живеела към момента А. с двете им деца. Бил видимо нетрезвен и
започнал да й крещи, като държал сметка къде ходи, кога се прибира с кого се
вижда и др.под. Скандалът бил предизвикан в присъствието на двете им деца,
родени на *** година. Децата се изплашили и заплакали, поради което тя
побързала да ги прибере. Подсъдимият я
застигнал и започнал да й отправя закани. За случая подала сигнал на тел.112,
но до пристигане на служителите на реда, М.
си заминал. Около 10.30 часа отново се появил, този път с искане да вземе
децата. Съобразявайки поведението и състоянието му, А. отказала. Същият ден около 18.00 часа извела децата в градския парк, придружена от
майка си – св.Т. и
св.Ц.. Малко по – късно, М. се появил в
парка и започнал да дърпа дамската й чанта и да крещи. Опитвайки се да задържи
чантата, А. паднала и се наранила.
Намесил се и св.Ц., който бил повален от М.. По повод конкретния случай било образувано производство по ЗЗДН, където
съдът като установил, че е налице акт на домашно насилие, издал заповед за
защита (гр.д.355/2019 година). При този конфликт с М., А. получила и охлузни
наранявания, за което е представена и медицинска документация. Нараняванията ѝ
причинили болки и страдания, които се определят на лека телесна повреда. По
подаден сигнал, било образувано ДП и е внесен обвинителен акт за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, във връзка с чл.130,
ал.2 от НК. Тъй като в обвинителния акт не
се съдържат данни и не се сочат други прояви на насилие, предвид легалната
дефиниция в чл.93, т.21 НК кога едно престъпление е извършено в условия на
домашно насилие, съдът е приел, че е допуснато съществено, но отстранимо
нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия.
Определението на съда за прекратяване на съдебното производство е отменено от
въззивната инстанция с указания, че такива данни могат да бъдат събрани и в
хода на съдебното следствие. В тази връзка се събраха доказателства, които
установяват, че в периода на раздялата между М. и А. последната е подавала
няколко сигнала за отправяни ѝ от М. заплахи и закани. Поради факта, че
към момента двамата отново живеят заедно, в показанията си пред съда А. бе
твърде лаконична за проблемите между тях, но не отрече, че са били факт честите
конфликти, заплахи, включително и по телефона. Този факт бе потвърден и от
останалите свидетели, разпитани по делото, които в кратък период от време са
възприели пряко или са им пресъздадени непосредствено различни случаи, които
законът определя като акт на домашно насилие - Съгласно
чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Изпълнено е и условието на чл.93, т.31 НК за системност.
При така установените факти съдът достигна до извод за извършено от
обективна и субективна страна деяние, извършено от подсъдимия и квалифицирано
по чл.131, ал.1, т.5а, във връзка с чл.130, ал.2 от НК. За това престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година. Подсъдимият е осъждан, но реабилитиран към
момента на извършване на деянието. От престъплението не са налице
невъзстановени съставомерни имуществени вреди. При това положение, като отчете,
че са налице предпоставките на чл.78а НК, съдът призна подсъдимия за виновен и
го освободи от наказателна отговорност като му наложи административно наказание
глоба.
При такива мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: