Р Е Ш Е Н И Е
№……., гр. Добрич, 23.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на единадесети май
през две хиляди
двадесет и втора година, V състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя административно
дело № 75/2022 г. по описа на Адм
С-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 145 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС ).
Образувано е по жалба на С.М.Й. ***Т. - ДАК, срещу Заповед №61/12.01.2022 г., издадена от
Кмета на Община град Добрич, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и, ал. 2 ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС), чл. 40,
ал. 2 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата за реда и условията за
установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и
разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община град Добрич е
наредено да бъде прекратено наемното правоотношение с С.М.Й. за общинско жилище, находящо се на адрес: град Добрич, ул. „Пере Тошев“
№10, възникнало на основание Заповед №935/03.08.2017 г. на Община град
Добрич и Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от дата 04.08.2017 г.
В жалбата се излагат доводи, че е нарушена разпоредбата на
чл.26, ал.1 от АПК и чл.35 от АПК. Твърди се, че жалбоподателя е настанен в
жилището от 2014 г., като неговото домакинство е от седем човека. Релевира
съображения, че дъщеря му Валентина, която е заминала да работи в Германия,
през 2020 г. е следвала да сключи окончателен договор за покупко-продажба на
жилище, но тъй като не е могла да се прибере в България е изпратила пари на
баща си и той е придобил на негово име имота, като след това, същият е дарен на
Валентина. Сочи, че през целия си живот, семейството е живяло крайно бедно,
като той е работил епизодично за много ниски доходи, а съпругата му за десет
години е работила само два месеца, като посочва, че са в невъзможност да
придобият собствен имот. Твърди, че прекратяването на настаняването ще ги
постави в много тежко положение, тъй като същите няма къде да отидат да живеят.
Моли, се заповедта да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, представлява се от адв. Т., която поддържа жалбата на наведените
в нея основания.
Представени
са писмени бележки по делото.
Ответникът - Кметът на община град Добрич, в съдебно
заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от Директор
дирекция „Общинска собственост“ в община Добрич – З. Г., която оспорва жалбата. Иска отхвърляне на същата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Представя писмено становище по същество на спора.
Административен съд - Добрич, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу
годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
Със Заповед №688/14.07.2014 г. Кметът на Община
град Добрич нарежда С.М.Й.
– титуляр на настанителната заповед и членове на домакинството на титуляра: С.Й.
Й. – съпруга, Д.С.Й. – дъщеря, В.С.Й. – дъщеря и Мелек Даниелова Сашева -
внучка да бъде настанен в общинско жилище, находящо се на
адрес: гр. Добрич, ул.
„*****, състоящо се от три стаи и кухня. През 2017 г. със
Заповед №935/03.08.2017 г. е изменена предходната заповед, като освен
посочените по-горе лица в настанилната заповед са включени и С.А.Й. – син и още
една внучка. На 04.08.2017 г. е сключен договор за отдаване под наем на
общински жилищен имот.
С
Нот. акт №14 от 31.12.2019 г. за покупко-продажба на недвижим имот, С.М.Й. е
закупил от З.Я.И. и Н.Р.А., недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул.
„Агликина поляна“ №32, представляващ едноетажна жилищна сграда с площ от 57
кв.м. за сумата от 6 005,70 лева.
На
14.05.2020 г., същият този имот е дарен от С.М.Й. и съпругата му С.Й. Й. на
дъщеря им В.С.Й..
На 30.11.2021 г. е подадено
Заявление от наемателя за подновяване на заповед и договор за настаняване, с
приложени към Заявлението документи. Към заявлението е приложил изискуемата
Декларация, в която е отразил, че не притежава жилище, вила, 1/3 или повече
идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване, или право на
ползване върху тях, на територията на Община град Добрич и в страната.
След подаване на Заявлението с приложените към него
документи
е извършена проверка от комисия на „Жилфонд-инвест“ ЕООД гр. Добрич, която е
констатирала, че наемателят първо през 2019 г. е закупил недвижим имот, а през
2020 г. е дарил собствен недвижим имот,
находящ се в гр. Добрич, поради което и е отправила мотивирано предложение до
кмета на община Добрич да се прекрати наемното правоотношение с С.М.Й.. Към
предложението е представен и констативен протокол от 04.01.2022 г.
В резултат на 12.01.2022 г. е издадена
Заповед № 61, с която от Кмета на Община град Добрич, на основание чл.
44, ал. 1, т. 1 и, ал. 2 ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската
собственост, чл. 40, ал. 2 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата за
реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем,
управление и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община град
Добрич е наредено да бъде прекратено наемното правоотношение с С.М.Й. за общинско жилище, находящо се на адрес: град Добрич, ул. „Пере Тошев“
№10, възникнало на основание Заповед №935/03.08.2017 г. на Община град
Добрич и Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от дата 04.08.2017 г.
По
делото като доказателства са приети удостоверения за доходи, удостоверение за
семейно положение, удостоверение за раждане, удостоверение за постоянен адрес,***
и извадка от Агенцията по вписвания.
По
делото като свидетел е разпитана В.С.Й. – дъщеря на оспорващия. Същата заявява,
че желае да свидетелства. Под угрозата за наказателна отговорност в свободен
разказ, тя разказва на съда как е капарирала процесния имот. В последствие
продавача Неджмедин бързал да прехвърли имота, а тя не е могла да се прибере до
България, поради което и е пратила пари на баща си, за да закупи къщата. После
когато се е прибрала, родителите й са и прехвърлили имота. Посочва, че те нямат
пари, за да купят имот. Както и твърди, че закупената къща не става за
обитаване, тъй като няма баня и тоалетна.
При така събраните доказателства се налагат следните
правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по
смисъла на чл. 46, ал. 2 от ЗОС и в необходимата писмена форма, но при
допуснати груби нарушения на административнопроизводствените правила и
неправилно приложение на материалния закон.
На първо място, Заповедта, с която се прекратява наемното
правоотношение по чл. 46, ал. 1 от ЗОбС, представлява индивидуален
административен акт, поради което за издаването ѝ на общо основание са
приложими правилата на АПК. В случая не е спазено изискването по чл. 26, ал. 1
от АПК за уведомяване на засегнатото лице за образуване на административното
производство, което е започнало по инициатива на административния орган.
Допуснато е и нарушение на процесуалното правило по чл. 35 от АПК, според което
индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени.
Производството по издаване на оспорения акт е опорочено
изцяло поради неговото формално провеждане, което се явява съществено нарушение
на процесуалните правила. В противоречие с разпоредбата на чл. 35 от АПК не са
изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая - условията на прехвърляне
на собствеността, площта на жилището, връзката на тези факти с приложимите
правни норми.
Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 5 от Наредбата кандидатите за наем на общинско жилище не трябва да са
прехвърлили имоти и вещини права върху тях на други лица през последните десет
години….В случая се касае за жилище, което е било закупено
с парите на дъщерята Валентина, с оглед показанията на същата и в последствие
същото жилище и е прехвърлено като дарение. Т.е. безспорно е установено, че
имота е заплатен от дъщерята и е нейна собственост. Прехвърлянето на собственост само по себе си е достатъчно основание да
бъде прекратен наемният договор, съгл. чл.6, ал.2, т.5 от Наредбата, но когато
това не е срещу заплащане, а имотът реално не е на жалбоподателя, а на дъщеря
му, съдът намира, че не се покрива
състава на чл.6, ал.2, т.5 от Наредбата.
Въпреки, че жалбоподателят не навежда доводи за нарушаване на правата му по чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи (ЕКЗПЧОС - Конвенцията) съдът намира, че с процесната заповед
са нарушени както принципа на съразмерност (чл. 6, ал. 1 и, ал. 2 АПК ), така и
чл. 8 от ЕКЗПЧОС.
Съгласно чл. 8 от Конвенцията: "1. Всеки има право
на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на
неговата кореспонденция. 2. Намесата на държавните власти в ползването на това
право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите." Съгласно принципа на съразмерност, визиран в чл. 6 АПК: 1.
Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо и 2. Административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В процесния случаи става въпрос за общинско жилище, в
което е настанена като наемател жалбоподателят В
конкретния случай засягането на правото на жилище по отношение на жалбоподателят е в степен по-голяма от необходимото за целта - касае се
за жилище, в което са настанени седем лица, като жалбоподателят работи
на минимална заплата, съответно ползването на
общинско жилище за него е възможност за нормално съществуване в обществото при
невъзможност да заплаща "свободен наем".
Съществен въпрос в настоящия случай е
"необходимостта в едно демократично общество", по смисъла на тази
разпоредба и съдебната практика на Съда в прилагане на този стандарт. Намесата
се счита за "необходима в едно демократично общество" за законна цел,
ако отговаря на "належаща обществена нужда" и по-специално, ако е пропорционална
на преследваната законна цел. Настоящата инстанция намира за необходимо да
приведе като цитат част от решението по делото Й. и др. с/у България, а именно:
"118. В това отношение трябва да се остави свобода
на преценка на националните органи, които по причина на своя пряк и
продължителен контакт с хората от своите страни по принцип са в по-добра
позиция от международния съд да оценяват местните нужди и условия. Този разлика
ще варира в зависимост от естеството на правото по Конвенцията, нейното
значение за индивида и естеството на дейностите, върху които е наложено
ограничение, както и естеството на целта, преследвана от тези ограничения.
Съдът отбелязва следните съответни доводи в тази насока:
(i) В области, свързани с прилагането на социални или
икономически политики, включително по отношение на жилищата, съществува
принцип, че свободата на преценка е широка както в градското, така и в селското
планиране, където Съдът е установил, че "доколкото упражняването на
преценка, включваща множество местни фактори, присъщи на избора и прилагането
на политика на планиране, националните власти по принцип се радват на широка
свобода на преценка" (Вж. например, Buckley, цитирано по-горе, стр. 1292,
§ 75 in fine, и Ćosić, цитирано по-горе, § 20);
(ii) От друга страна, свободата на преценка на властите е
по-ограничена, когато въпросното право е от решаващо значение за ефективното
упражняване от индивида на лични или жизненоважни права. Тъй като член 8 се
отнася до правата от основно значение за идентичността на индивида,
самоопределянето, физическата и моралната неприкосновеност, поддържането на
взаимоотношения с другите и установеното и сигурно място в общността, където
общите социални и икономически съображения на политиката са възникнали в
контекста на член 8, обхватът на свободата на преценка зависи от контекста на
делото, с особено значение върху степента на проникване в личната сфера на
жалбоподателя (Вж. наред с много други, Connors, цитирано по-горе, §
82);". Според ЕСПЧ, тъй като загубата на нечие жилище е една от
най-крайните форми на намеса в правото съгласно член 8 за зачитане на жилището,
всяко лице, за което съществува риск от намеса от такъв мащаб, трябва по
принцип да има право пропорционалността и разумността на определена мярка да
бъдат определени от независим съд в контекста на съответните принципи съгласно
член 8. "Това означава, наред с други неща, че когато съответните
аргументи относно пропорционалността на намесата са били повдигнати от ищеца в
националните съдебни производства, националните съдилища трябва да ги разгледат
детайлно и да осигурят адекватни причини (пак там, § 67 - 69);
(v) Когато компетентните национални органи в решенията си
поддържат и нареждат преместването на жалбоподателя и не предоставят каквото и
да било обяснение или излагат каквито и да било аргументи, доказващи, че
отстраняването на жалбоподателя е необходимо, Съдът може да си направи извода,
че законният интерес на държавата да контролира неговата собственост трябва да
отстъпи място на правото на жалбоподателя на зачитане на неговия дом".
Съгласно член 8 от Конвенцията, заповедта засягаща жалбоподателите може да се
счита за "необходима в едно демократично общество", със законна цел,
ако тя отговаря на "належаща обществена нужда" и по-специално, ако тя
е пропорционална на преследваната законна цел.
В заповедта на кмета на община Добрич няма извършена оценка на
обстоятелствата, свързани с личното положение, финансовото, здравословното
състояние на лицата, ползващи жилището като дом. Не се изследва това, че преди
издаването на оспорената заповед не е бил разгледан въпросът, свързан с риска
жалбоподателят и членовете на неговото семейство да останат бездомни, ако
заповедта бъде изпълнена. Не е обсъдено с оглед изискването за необходимост в
едно демократично общество обстоятелството, че наемателят е заплащал в
срок всички свои консумативи и задължения към общината /няма твърдения в
обратна насока/. Тези обстоятелства
сочат, че изискването за пропорционалност на заповедта не са налице, което сочи
на нейната незаконосъобразност
По тези съображения съдът намира, че обжалваната заповед
страда от пороци по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 5 от АПК, които налагат
отмяната ѝ като неправилна и незаконосъобразна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Добрич, Пети състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на С.М.Й. ***, Заповед №61/12.01.2022 г., издадена от
Кмета на Община град Добрич.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 46,
ал. 5 от Закона за общинската собственост.
СЪДИЯ: