№ 36
гр. В., 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110104659 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че в
полза на ищеца „В. И К. – В.” ООД, гр. В. съществува вземане срещу ответника Л. Я. С.,
ЕГН ********** с адрес гр. В., ж.к. „М.“ ***, в размер на сумите, както следва: 352,23лева,
представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен
№1342231 за периода 14.11.2019г. до 06.01.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.10.2021г. до
окончателното й изплащане; 41,07лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 352,23 лева за периода 13.01.2020 г. до 02.10.2021г.; 107,67лева,
представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен
№1513934 за периода 14.11.2019г. до 06.01.2021г.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.10.2021г. до
окончателното й изплащане; 12,74лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 107,67 лева за периода 13.01.2020 г. до 02.10.2021г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5581/08.10.2021г.
по ч.гр.д. № 14528/2021г. по описа на ВРС, 19 състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ответникът има качество на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото
дружество, в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в гр. В., ж.к. „М.“ ***. На
основание чл.5, т. 6 и чл. 33 ОУ потребителите са длъжни да плащат в 30-дневен срок след
издаване на фактурата на потребените от тях услуги. Твърди, че за периода 14.11.2019 г. до
1
06.01.2021. е доставил на ответника услуги, цената, на които той не е заплатил. По
партидите му са натрупани като дължими главница в размер на 352,23лева по партида с
абонатен №1342231 и 107,67лева по партида с абонатен №1513934, ведно с лихва за забава
от 41,07лева и 12,74лева, начислени върху всяко задължение от датата на съответните
падежи до 02.10.2021г. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 14528/2021г. по описа на ВРС. С оглед
указанията на съда, че заявителят може да предяви иск в едномесечен срок за ищеца се е
породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване дължимостта на
задължението по заповедта по чл. 410 ГПК, по отношение на която плащане не е извършено.
Искането отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била
заявена. Претендират се направените по делото разноски, както и тези по заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения
от съда особен представител, с твърдения за неоснователност на исковата претенция.
Оспорва се, качеството на потребител на ответницата, с твърдения, че същата не е
собственик или ползвател на водоснабдения имот. Сочи, че не са представени доказателства
за спазване на реда относно начина и датите на отчитане на водомера в присъствие на
абоната. Оспорва твърдяните ВиК услуги да са реално доставени и съответно потеребени.
Моли исковата претенция да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответницата чрез назначения от съда особен представител поддържа отговора и моли
за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 5581/08.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 14528/2021г. по описа на Районен съд– В., ответницата е осъдена
да заплати на ищеца сумите, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото
производство. Видно от материалите по заповедното дело е, че заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.7 ГПК, което е обосновало правния интерес от
заявената форма на защита. Вземането по заповедта е съответно на заявеното с настоящия
иск.
Предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да
установи пълно и главно, че ответникът е потребител /собственик, ползвател/ на
водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период по партиди с абонатни
№1342231 и №1513934 на адрес гр. В., ж.к. „М.“ ***; че количеството вода, за което се
търси заплащане на цена е реално доставено на абоната, неговата стойност, отчетена и
измерена по предвидения в Общите условия ред, изискуемостта на задължението и размер
на мораторната лихва върху главниците.
2
От приложените на л.21-22 от делото справки за недобора по партиди с абонатни
номера 1513934 и 1342231, е видно, че същите се водят на името на ответницата, като
общите задължения за консумирана вода по фактури възлизат, както следва: за аб.н. 1513934
за периода 14.11.2019г. до 06.01.2021г. 107,67лева - главница и 12,74лева – обезщетение за
забава; за аб.н. 1342231, за периода за периода 14.11.2019г. до 06.01.2021г. 190,10лева-
главница и 23,85лева – обезщетение за забава; за аб.н. 1710256 за периода 19.09.2018г. до
08.06.2021г. 352,23лева - главница и 41,07лева – обезщетение за забава.
От представения опис-очтет на абонат 1513934 за периода 01.11.19г.-31.01.21г. на
л.23-26, е видно, че е осигуряван достъп до процесния имот и са отчитани реални показания
на следните дати: 14.11.19г., 11.06.2020г., 13.08.2020г., 04.11.2020г., 03.12.2020г. и на
06.01.2021г.
От справка на СВп на л.27-37 се установява, че ответникът Л. Я. С., е собственик на
процесния водоснабден имот за процесния период.
От представения констативен протокол с №15/14.10.2022г. на л.85 се установява, че в
процесния имот има два водомера - за топла и студена вода.
От представения констативен протокол №53620/15.03.2021г. на л.86, издаден от
„Веолия“ ЕАД се установява, че при демонтаж на водомера за топла вода неговото
показанието е било 286,562 куб.м.
Представено е копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „В. И К.- В.” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09
от 11.08.2014г., както и Решения на КЕВР - №№ Ц-20/28.12.2018г., Ц-37/23.12.2019г., ведно
с обяви.
За установяване размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието
заключението на в.л. по изготвена съдебно - счетоводна експертиза. Същото, като
обективно и компетентно дадено на база проверка в счетоводството на ищеца, и като
неоспорено от страните, бива възприето от съда в цялост. Партидите с абонатни номера
№1342231 и №1513934 в. лице посочва, че според справките за недобора, издадени на
06.04.2022г. се водят на името на ответницата Л. С.. В таблица на вещото лице е отразено, че
сборът от всяко едно от месечните задължения по главницата за ползване на В и К услуги по
партида с абонатен №1513934, по процесните фактури в периода 14.11.2019г. до
06.01.2021г. за ползвани услуги възлиза в общ размер на 107,67лева, а размерът на лихвата
за забава върху всяко едно от установените месечни задължения по издадени фактури,
считано от съответния им падеж до 02.10.2021г. - на 12,74лв. Съответно по партида с
абонатен №1342231 за периода 14.11.2019г. до 06.01.2021г. задължения по главницата са
352,23лева, а размерът на лихвата за забава, считано от съответния им падеж до 02.10.2021г.
- на 41,08лв.На следващо място от заключението на вещото лице се установява, че има
съответствие между записаните в карнетните листи показания и начислените суми по
фактурите, както и че начислените суми са въз основа на реални показания.
В разглеждания казус, пр. представител на ответницата е оспорил същата да има
3
качество на потребител на предоставяните от ищеца услуги в посочения имот. Анализът на
ангажираните писмени доказателства обосновават извод за обратното. В този смисъл съдът
съобрази представената справка от Агенция по вписванията, според която ответницата е
била собственик на водоснабдения имот, считано от 27.11.2019г. до 22.12.2020г., т.е за
целия процесен период. Съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „В. И К. - В.” ООД регламентиращи договорните отношения
между страните, тяхно задължение е да заплащат ползваните услуги, отчетени по
предвидения в цитираните Общи условия ред. Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал.7
ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги
стават част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от публикуването
им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на
дружеството са влезли в сила и важат за всички потребители, включително и за ответницата.
Поради всичко изложено съдът преценява, че в качеството й на потребител за ответницата е
възникнало задължението да заплащат стойността на потребената вода и на количествата
отведени и пречистени отпадъчни води, реално доставени и отчетени по предвидения в
Общите условия ред.
В тази връзка следва да се отбележи още и че видно от описа - очтет, в имота е
осигуряван регулярно достъп, като към 06.01.21г. е отчетено потребление в процесния имот
в размер на общо 282куб.м. Приблизително същото е и показанието на демонтирания в
имота водомер за топла вода /видно от КП №53620/15.03.2021г., издаден от „Веолия“ ЕАД/,
а именно - 286,562 куб.м. Доколкото не са налице доказателства за писмено оспорване на
това задължение пред ВиК оператора в предвидения в ОУ срок, то следва да се приеме, че
ответницата се е съгласила със задължението си, респ. с неговата дължимост.
В тежест на ответницата е било да установи при условията на пълно и главно
доказване, че са изпълнили задължението за плащане. Доказателства в тази насока не са
ангажирани, вкл. и експертът по изготвената СЧЕ не е констатирал извършени плащания, а
и липсват изобщо такива твърдения, поради което съдът преценява, че ответницата дължи
посочените суми. Главниците, както е поискано следва да се присъдят, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
07.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
По претенцията за установяване съществуването на вземане за лихва за забава върху
горните задължения съдът намира следното: на основание чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от
ВиК оператор „В. И К. - В.” ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Ответницата
е изпаднала в забава за заплащане на цената на доставените им ВиК услуги по издадените
фактури за процесния период, считано от деня, следващ изтичането на 30 - дневния срок от
издаване на съответната фактура. Съгласно заключението на в.л. задължението върху
главницата от 352,23лева възлиза на 41,08лева, а това върху главницата от 107,67лева - на
4
12,74лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са – 300 лева юк.възнаграждение; 175лева допълнителна ДТ, 170 лева депозит
за вещо лице, 300 лв. депозит за особен представител.
На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ищеца в
размер на 300лева. Така, общо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от 945лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Така, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски за заповедното производство от 75лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „В. И К. – В.” ООД, гр. В. ЕИК **** съществува вземане срещу ответника Л. Я. С.,
ЕГН ********** с адрес гр. В., ж.к. „М.“ ***, в размер на сумите, както следва: 352,23лева,
представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен
№1342231 за периода 14.11.2019г. до 06.01.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.10.2021г. до
окончателното й изплащане; 41,07лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 352,23лева за периода 13.01.2020г. до 02.10.2021г.; 107,67лева,
представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен
№1513934 за периода 14.11.2019г. до 06.01.2021г.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.10.2021г. до
окончателното й изплащане; 12,74лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 107,67лева за периода 13.01.2020 г. до 02.10.2021г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5581/08.10.2021г.
по ч.гр.д. № 14528/2021г. по описа на ВРС, 19 състав, на осн. чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Л. Я. С., ЕГН ********** с адрес гр. В., ж.к. „М.“ бл.№ 146, вх.5 ДА
ЗАПЛАТИ на „В. И К.-В.” ООД, ЕИК ****, сумата от 945лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК.
ОСЪЖДА Л. Я. С., ЕГН ********** с адрес гр. В., ж.к. „М.“ бл.№ 146, вх.5 ДА
ЗАПЛАТИ на „В. И К. - В.” ООД, ЕИК **** сумата от 75лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 14528/2021г. по описа на ВРС, съдебно - деловодни разноски,
на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
5
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6