Р Е Ш Е Н И Е
260387/26.10.2021г.
26.10.2021 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2021 Град Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 30 (тридесети) септември Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т.
Йорданова-Момова
гражданско дело номер 228 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след
указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът „Теленор България” ЕАД
гр. София, представлявано от М.С. и Д.К.К. твърди, че на 21.03.2018 г.
и на 18.07.2018 г. сключило с ответницата Р.Р.А. договори за предоставяне на
електронни съобщителни услуги. За периода 25.08.2018 г. – 24.11.2018
г. ищцовото
дружество издало фактури, но останала незаплатена част от тях за дължими такси
и потребени услуги. Поради неизпълнение на задълженията на абоната да плати
дължимите суми, ищецът начислил предвидените във всеки от договорите неустойка
в размер, съответно на 188,44 лв. и на 186,68 лева. А. не изпълнила
задълженията си по договора и все още дължала цитираните суми. Ищецът депозирал
пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по
което била издадена такава по ч.гр.д. № 2177/2020 г. по описа на съда. Заповедта
била връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови
решение, по силата на което по отношение на ответницата да бъде признато за
установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество: в размер на
188,44 лв.,
представляваща неустойка при прекратяване на договор за мобилни услуги от 21.03.2018 г., сключен между страните по делото
поради неплащане от ответницата на дължими суми; в размер на 186,68 лв., представляваща
неустойка при прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.07.2018 г., сключен между страните по делото
поради неплащане от ответницата на дължими суми, като претендира и разноските по
заповедното и по настоящото исково производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата не
подава отговор на исковата молба. В същия срок, назначеният й особен
представител не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание, същият
признава исковете.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от представените
договори за мобилни услуги от 21.03.2018 г. и от 18.07.2018 г. е, че „Теленор
България“ ЕАД се задължило да предоставя чрез своята обществена
далекосъобщителна мрежа на Р.Р.А. мобилни услуги. Потребителят декларирал, че е
запознат с Общите условия на дружеството за предоставяне на мобилни услуги. В
договора (т. 11) е предвидено, че в случай на прекратяване на договора по вина
или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на срока на
договора, като максималния размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните абонаменти. Видно от представените Общи
условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на
мобилни телефонни услуги е, че в чл. 71, гл. 13 е предвидено задължение за
потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове, предвидени в чл.
27 от ОУ.
По
делото са приложени фактури №№
**********/25.08.2018 г., **********/25.10.2018 г., **********/25.11.2018 г., издадени от „Теленор
България“ ЕАД, от които е видно, че на ответницата са начислени суми,
представляващи такси, потребени услуги и начислени неустойки.
Според
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът
на задълженията на ответницата към „Теленор България“ ЕАД възлиза, както
следва: на 188,44 лв. – неустойка по договора от 21.03.2018 г. и на 186,68 лв.
– по договора от 18.07.2018 г.
От приложеното ч.гр.д. № 2177/2020 по описа на ШРС
се установи, че ищецът „Теленор България” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК
заявление на 04.09.2020 г., по което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260087/05.10.2020 г. за
сумите, предмет на настоящото исково производство и за разноски в общ размер 145,00
лв., направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от „Теленор България” ЕАД гр. София по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответницата Р.А. в качеството й на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260087/05.10.2020
г. по ч.гр.д. № 2177/2020 г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият
състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че
исковете са допустими.
По основателността на исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
Доказа се, че страните по делото са насрещни
страни по две валидни двустранни облигационни правоотношения, представляващи
търговски сделки по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадени чрез сключване при
условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на индивидуални
договори от 21.03.2018 г. и от 18.07.2018 г. за предоставяне на обществени
електронни съобщителни услуги. По силата на същите, ищецът, като доставчик, се
задължил да предоставя на ответницата, като потребител, услуги от собствената
си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последната да заплаща цената на
тези услуги.
Налице са сключени между ищеца и ответницата
договори, във всеки от които е предвидена дължима от абоната неустойка, в
случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя или
на неизпълнение на задълженията му. Доказа се, че Р.А. не изпълнила основното
си задължение да плаща дължимите такси и потребени услуги. В тази хипотеза,
последната дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на срока на
всеки от договорите, като максималния размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните абонаменти.
Предвид
гореизложеното, депозираните претенции с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се явяват основателни и следва
да бъде признато за установено, че съществуват вземания на „Теленор България”
ЕАД гр. София от Р.Р.А. за парични суми в посочените размери,
представляващи неустойки
по договори от 21.03.2018 г. и от
18.07.2018 г. поради неплащане от ответницата на дължими суми.
При направеното искане от
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на „Теленор България” ЕАД гр. София направените разноски по настоящото
исково производство в размер на 735,00 лв. и по заповедното производство в
размер на 145,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На
основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Р.А. с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:*** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
с ЕИК ***, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София 1766,
район М., ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от М.С. и
Д.К.К., че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД от Р.Р.А. в размер на 188,44 лв. (сто осемдесет и осем лева и
44 стотинки), представляващо неустойка при прекратяване на договор за мобилни
услуги от 21.03.2018 г., сключен между
страните по делото поради неплащане от ответницата на дължими суми, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260087/05.10.2020
г. по ч.гр.д. № 2177/2020 г. по описа на
Районен съд – Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Р.Р.А. с ЕГН ********** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София с
ЕИК ***, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД от Р.Р.А. в
размер на 186,68 лв. (сто осемдесет
и шест лева и 68 стотинки), представляващо неустойка при прекратяване
на договор за мобилни услуги от
18.07.2018 г., сключен между страните по делото поради неплащане от ответницата
на дължими суми, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 260087/05.10.2020 г. по
ч.гр.д. № 2177/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Р.Р.А. да заплати на „Теленор България” ЕАД гр. София, направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 735,00 лв. (седемстотин тридесет и пет лева).
ОСЪЖДА Р.Р.А. да заплати на „Теленор България” ЕАД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 2177/2020 г. на ШРС в размер на 145,00 лв. (сто четиридесет и пет лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: