Р Е Ш
Е Н И Е
№ 292
гр. Русе, 21.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на двадесет
и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 2998 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Изложени са
твърдения, че ищцовата страна се е снабдила срещу ответника със заповед за
изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 546/2019 г. по описа на РРС
за сумата от 2601,61 лв., представляваща главница,
122,71 лв.–договорна лихва за периода 21.08.2017 г.-20.03.2018 г., 190,66 лв. –
лихва за забава за времето 21.08.2017 г.-31.01.2019 г., съставляващи вземания по Договор за
потребителски паричен заем № 2805530/13.07.2017 г., със
законната лихва върху първата стойност, считано от 01.02.2019 г., както и 100
лв.–разноски за заповедното производство.Актът бил връчен на длъжника в
хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.
Твърдят, че на
13.07.2017 г. ”УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД предоставили на ответника
кредит в размер на 2719,61 лв., от който чиста стойност-2 000
лв.Заемополучателят удостоверил с подписа си, че е получил сумата, задължава се
да я върне по начин и в срок, указан в контракта, че е бил запознат с целия
обем преддоговорна и договорна информация, както и че приема Общите условия към контракта.Съгласно
последните, ответникът се съгласил да престира на кредитора сумата от 2955,05
лв. на 24 броя равни месечни вноски от по 123,13 лв. и една изравнителна вноска
от 123,06 лв., начиная от 21.07.2017 г. и до 21.06.2019 г., включваща главница
от 2 719,61 лв. /чиста стойност 2 000
лв., комисионна такса за разглеждане на кредита 75 лв. и еднократна застраховка
със застрахователна премия от 144,61 лв./, договорна лихва в размер на 235,44 лв.Твърдят, че ответникът погасил само 128,34 лв. от
дълга.В тази връзка му било начислено и обезщетение за забава за периода
21.08.17 г.-31.01.2019 г. от 190,66 лв.Сочат, че кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем при условията на чл.12 ал.2 б.”а” от ОУ.
Твърдят, че на
20.03.2018 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с
Приложение 1 от същата дата към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между “УниКредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на които на ищеца били
прехвърлени вземанията към ответника на първоначалния кредитор.
На
заемополучателя било изпратено уведомление за извършената цесия изх.№
УПЦ-П-УКФ/2805530 от 28.03.2018 г., чрез Български пощи, върнато, като
непотърсено.На 09.10.18 г. до длъжника било отправено повторно уведомително
писмо с изх. № УПЦ-С-УКФ/2805530 за извършената цесия, посредством ЧСИ, което било
връчено на заемополучателя чрез залепване на уведомление на 23.10.2018 г. и се
счита получено на 06.11.18 г. Искат да
се признае за установено по отношение на ответника, че им дължи присъдените
суми по ч.гр.дело № 546/19 г. по описа на РРС, със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението. Търсят се разходите по двете
производства.
В условия на
евентуалност искат ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от
2 601,61 лв., съставляваща дължима главница за периода 21.08.2017
г.-21.06.2019 г, със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба,
122,71 лв.-договорна лихва за времето 21.08.2017 г.-20.03.18 г., 190,66
лв.-обезщетение за забава от 21.08.2017 г.-17.05.2019 г.
Ответникът М.В.Б.
не се явява в съдебно заседание.Назначеният му процесуален представител оспорва
исковете.Счита, че цесията не е била надлежно съобщена на заемополучателя.Наведени
са доводи за допуснати от кредитора нарушения на ЗПК и ЗЗП, водещи до нищожност
на процесния договор.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 546/2019 г. по описа на РРС,
образувано на 01.02.2019 г., в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу М.В.Б. за сумите, заявени по исковата молба, съставляващи
вземания по Договор за потребителски паричен кредит от
13.07.2017 г., със законната лихва върху главницата от 01.02.2019 г.,
както и 100 лв.–разноски за заповедното производство.Актът
е връчен на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.На 17.04.2019 г. на
заявителя били връчени указания да предявят претенциите си по общия исков ред.Молбата,
въз основана която е образувано настоящото дело, е постъпила
на 20.05.2019 г., като датата на изпращането й чрез куриер, е
17.05.2019 г.
Приложен е
Договор за потребителски паричен кредит № 2805530 с Погасителен план към него от 13.07.2017 г.,
сключен между ответника и ”Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД.Видно от
документа на л.88, явяващ се заглавна страница на контракта, касае се до заем с
чиста стойност от 2 500 лв., такса за разглеждане-75 лв. и 144,61
лв.-еднократна застраховка или общо 2 719,61 лв., а сума за връщане-
2 955,05 лв. или 235,44 лв. съставляват договорна лихва /плаваща/, ГЛП от
8,49 % и ГПР 12,04 %, пазарен лихвен индекс-0,11 % тримесечен SOFIBOR,
фиксирана надбавка от 8,38 %, платими на 24 месечни вноски от по 123,13 лв.,
първата от които-на 21.07.2017 г.На този лист няма дата, нито пък подписи на
договарящите страни. Такива са положени в Общи условия за отпускане на потребителски
кредит в евро или лева от УКФ, явяващи се неразделна част от договорите за
кредит, към които същите са приложими (стр.2 до стр.5).В чл.1.1. б.”б” от тях е
казано, че уговорената между дружеството и потребителя възнаградителна лихва за
ползване на кредита е определена на база плаващ лихвен процент, който се
формира съобразно правилата на ОУ-чл.6.Заемополучателят е бил уведомен за
правото си да се откаже от договора в 14-дневен срок, а в чл.12 е казано кога
лицето дължи обезщетение за забава, както и че кредиторът е в правото си да
прехвърли вземанията си на трети лица-чл.12 ал.6.В ал.2 е посочено, че при
неплащане, дружеството може да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което
следва да извести писмено заемополучателя-ал.3.В чл.14 последният е декларирал,
че е получил преддоговорна информация по ЗПК.
В ОУ липсва
дата кога са положени подписите на страните.В Погасителния план, явяващ се
стр.6 от договора, тези два компонента
са налични.Видно от документа, последната вноска е изравнителна и е на стойност
от 123,06 лв., платима до 21.06.2019 г.От стр.7 до стр.14 на договора, подпис
на потребителя имат само стр.7,8, 11-14, а дата-само стр.7.Тук са клаузите,
касаещи застраховката (шрифтът в тази част видимо е под 12), за преференциални
условия, искане за рефинансиране на
съществуващ дълг и съгласие за директен дебит.
Ищецът признава, че ответникът е погасил 128,34 лв.
Приложен е
Рамков договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., с който ”УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД цедирали на ищеца вземанията си към всички длъжници по
ликвидни и изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите и обезпеченията.На
20.03.2018 г. бил подписан и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания, като дългът на ответника е посочен в приложението, а на 20.03.2018 г.
и потвърдено (л.29).На същата дата ищецът бил упълномощен от името на цедента
да изпрати уведомления до длъжниците, чиито вземания са предмет на контракта.
Уведомление за извършеното
прехвърляне на вземане, както и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
било изпратено на ответника на адреса по договора на 28.03.2018 г.В известието
за доставяне е посочено, че пратка с тази сигнатура не е била връчена на лицето
на 03.04.2018 г., поради преместването му на друг адрес.Следващото уведомление
било изпратено на 09.10.2018 г., чрез ЧСИ.След получена информация от
домоуправителя, че имотът е бил продаден от бащата на ответника още през 2000
г., длъжностното лице залепило уведомление на таблото за съобщения на
23.10.2018 г.
Назначеното в
производството вещо лице, след запознаване с доказателствата по делото и
извършена проверка при ”УКФ” ЕАД и ”АСВ” ЕАД, е посочило, че с получената от
първоначалния кредитор сума от 2 500 лв. били рефинансирани два кредита на
ответника на обща стойност от 2 079,47 лв. Разликата била преведена по
банков път на заемополучателя на
13.07.2017 г.Потребителят извършвал погасявания в периода 21.07.2017 г. до
21.08.2017 г. в общ размер на 128,34 лв. Експертът е определил, че непогасената
главница до датата на подаване на заявлението-01.02.2019 г. е в общ размер на
1 998,91 лв. (20 падежирали вноски), до датата на образуване на настоящото
дело-20.05.2019 г.-2 358,03 лв. (23 падежирали вноски), а до 21.06.2019
г.-2 601,61 лв.Договорната лихва за времето 21.08.2017 г.-20.03.2018 г. е
122,73 лв.Експертът е определил, че ако се приеме, че предсрочната изискуемост
на кредита е настъпила на 22.09.2017 г., то до подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, лихвата за забава възлиза на 360,79 лв., ако началната дата е
06.11.2018 г.-166,06 лв., а ако е 07.11.2018 г.-165,79 лв.При положение, че
ответникът се счита уведомен за предсрочната изискуемост с връчването на
книжата по настоящото дело, лихвата е 146,79 лв. за времето 22.08.17
г.-31.01.2019 г., до 16.05.2019 г.-209,98 лв., а до 16.09.2019 г.-297,50 лв.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установява, че
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 546/2019
г. по описа
на РРС, като актът е насочен срещу М.В.Б.
и е за заплащане на процесните суми.В срока, указан от съда,
при прието връчване на акта на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК,
заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си, предвид което
претенциите му са допустими.
По делото безспорно се
установява, че “УКФ”
ЕАД и ответникът са били обвързани от облигационни правоотношения във връзка със сключен между тях Договор
за потребителски паричен заем № 2805530.
Ищецът твърди, че е кредитор на заемополучателя, като правата му произтичат от
договор за цесия от 20.12.2016
г., с допълнение към него от 20.03.2018 г., касаещо процесния
контракт.Разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да
прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само
ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.В процесния
случай тази възможност е предвидена в ОУ, явяващи се неразделна част от
договора за кредит.
По делото са представени
доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен от стария кредитор да
уведоми длъжника за извършената цесия.Доколкото цесионерът
действа като пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и самия цесионер, да извърши уведомяването. Заемополучателят оспорва съобщаването на
цесията.Действително до завеждане на настоящото дело липсват данни за
уведомяване на лицето за извършеното прехвърляне на дълга.Съдът приема, че това
е станало с факта на връчване на книжата
по настоящото дело, при възприемане на наложилата се практика с Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. №
362/2015 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г.
на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I
т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и
Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о.
Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на кредит
под формата на заем, както и от страните по нея-юридическо лице, което е
небанкова финансова институция, даваща заем в рамките на своята търговска
дейност, и ответника, физическо лице, което при възникване на правоотношението
действа извън рамките на своята професионална компететност, то същата има
белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от Закон за
потребителския кредит. Съгласно
чл.10 ал.1 от него, този вид договори се сключват в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт–не по-малък
от 12, в два екземпляра–по един за всяка от страните по договора.Неизпълнението
на посочените изисквания прави контрактът недействителен според чл.22 от ЗПК.Съдът намира, че в процесния случай разпоредбата на чл.10 ал.1 не е
спазена.Индивидуални договорки с потребителя се съдържат само на първата от
общо 14 страници, неразделна част от контракта, измежду които и погасителния
план.Информацията на заглавната страница обаче не е достатъчно ясна, а под нея
липсва и подпис на която и да било от страните.Вярно е, че при ОУ е спазено
изискването на чл.11 ал.2 от ЗПК.Съдът обаче намира, че от въведеното тук
конкретизиране, че всички страници от ОУ трябва да са подписани, не следва
извод, че това не е задължително по отношение на основния договор.Част от
текста в приложенията към контракта, неразделна част от него, са изготвени на
шрифт по-малък от 12.Според чл.24 от ЗЗП, по отношение на този вид договори,
приложение намират и нормите на чл.143-чл.148 от ЗЗП.Според чл.146 ал.2 от него,
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.В този смисъл
съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на
ответника по този пункт.Поради допуснатите съществени нарушения на правата на
потребителя, договорът е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК.В този
случай съгласно чл.23 от ЗКП, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.По делото има данни, че
лицето е погасило към първоначалния кредитор общо сумата от 128,34 лв.Тя,
съобразно изложеното по-горе, трябва да се отнесе към главницата.В този случай
дългът на потребителя възлиза на 2 591,27 лв.
Съдът намира,
че към датата на подаване на заявлението-01.02.2019 г. кредитът не е бил обявен
надлежно за предсрочно изискуем.Към него момент падежирали са били само 19 вноски. Според т.18 от
ТР №4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело
№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
вземането става изискуемо, след обявяване на предсрочната изискуемост
на длъжника, като съобразно трайно наложилата се практика това
разрешение касае и небанковите кредитни институции, каквито са ищецът и
дружеството-праводател.Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е по предявен по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна
изискуемост, да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.Такъв иск следва да се уважи за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на сила на присъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В дадените в ТР разяснения се
сочи, че при положение, че съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като намира приложение нормата на чл.235 ал.3 от ГПК, означава,
че следва да се вземе предвид и настъпването на падежа на определени вноски
след предяваване на иска по общия ред,
като се съобразят вземанията, станали изискуеми към момента на приключване на съдебното
дирене.В процесния случай датата на падежа на последната вноска е на 21.06.2019
г. В този смисъл установителната претенция за главницата се явява основателна
до размер на 2 591,27 лв., като законна лихва от 01.02.2019 г. може да се
присъди само върху падежиралите 19 вноски, възлизащи общо на 2 339,47 лв.За
останалите пет вноски ответникът не е бил в забава към 01.02.2019 г.Като
неоснователен трябва да се отхвърли главният иск до заявения размер от 2 601,61
лв.В този случай съдът дължи произнасяне по евентуалния осъдителен иск, който се
явява допустим за разликата до пълната стойност-10,34 лв.Претенцията следва да
се отхвърли, като неоснователна.При съобразеното плащане от заемополучателя по
недействителен договор за потребителски кредит, цялата престирана сума трябва
да се отнесе към главното вземане.В този случай ответникът не дължи разликата
до търсената обща стойност от 2 601,61 лв.Останалите установителни искове,
касаещи акцесорните вземания, както и еквивалентните им осъдителни претенции,
заявени в условия на евентуалност, също трябва да се отхвърлят.Мораторна лихва върху получената
чиста стойност по кредита при недействителност на договора за кредит се дължи от поканата по арг. чл.84 ал.2 от ЗЗД, което
в процесния случай се явява исковата молба.
При съобразяване на
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство разпределя отговорността за
разходите, направени в заповедното
производство.С оглед изхода на спора, на ищеца се следват разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.В.Б.,
ЕГН **********,***, че дължи на “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”,
ет.2. офис № 4, сумата от 2 591,27 лв.- главница по Договор за потребителски паричен кредит от 13.07.2017 г.,
прехвърлен им от “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД на 20.03.2018 г., със
законната лихва от 01.02.2019 г. върху 19 падежирали вноски , за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 301 от
01.02.2019 г. по
ч.гр.дело № 546/ 2019 г. по
описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете
на ”Агенция за събиране на вземания”
ЕАД-София, ЕИК *********, да се признае за установено по
отношение на М.В.Б., ЕГН **********,***, че им дължи главница по
Договор за потребителски паричен кредит от 13.07.2017 г.
над 2 591,27 лв. до 2 601,61 лв., със законната лихва от 01.02.2019
г. над 2 339,47 лв. до 2 591,27 лв., 122,71 лв.–договорна
лихва за периода 21.08.2017 г.-20.03.2018 г., 190,66 лв. – лихва за забава за
времето 21.08.2017 г.-31.01.2019 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК под № 301 от 01.02.2019 г. по ч.гр.дело № 546/ 2019 г. по описа на РРС, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ исковете на ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД-София, ЕИК *********, срещу М.В.Б., ЕГН **********,***, да бъде осъден
да им заплати сумата от 10,34 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски паричен кредит от 13.07.2017
г., със
законната лихва върху нея от 20.05.2019 г., 122,71 лв.-договорна лихва за
времето 21.08.17 г.-20.03.2018 г., 190,66 лв.-обезщетение за забава от
21.08.2017 г.-17.05.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
М.В.Б., ЕГН **********,***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, ж.к.”Люлин 10”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис–сграда „Лабиринт”,
ет.2. офис № 4, по банкова сметка ***: ***, BIK: UBBSBGSF, ОББ-АД, сумата от 88,17 лв.-разноски за заповедното производство и 833,44
лв.-разноски по настоящото дело.
Решението
подлежи на въззивно обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/