РЕШЕНИЕ
№ 1393
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330109866 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ПС лайф” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Георги Трингов“ № 1, представлявано от С. С.
против „Валенсия” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Карнобат, бул. „България“ № 6, представлявано от **** А. Ж., с която е предявен
установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ.
В исковата молба се твърди, че между страните съществуват търговски отношения,
като ищецът доставил стока, подробно описана във фактура № ****** от 08.07.2020 г. на
ответното дружество. Фактурата била на обща стойност от 1070 лв. с ДДС. Твърди, че
ответникът превел на ищеца по банков път част от дължимата сума, а именно 300 лв., като
останала дължима сумата от 770 лв. Въпреки, че ищецът предоставил на ответника известен
толеранс процесната сума така и не му била заплатена.
За събиране на вземането си ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което се образувало частно гр. дело № 332/2021 г. на Районен съд –
Карнобат, по което била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, но
длъжникът възразил в срок и затова се предявявал настоящия установителен иск.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 770 лева – представляваща незаплатен
остатък от фактура № ***** от 08.07.2020 г., издадена във връзка с доставена на ответника
стока, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 26.02.2021 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата молба, нито
е изразено становище по иска, като за ответното-дружество не се явява процесуален
представител на първото по делото съдебно заседание, не се ангажират доказателства и не е
1
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Като писмени доказателства по делото са приети фактура от 08.07.2020г. и банково
бордеро.
Ответника не твърди и не ангажира доказателства за извършено плащане.
От пълномощника на ищеца е постъпила молба /приложена на л. 30 от делото/ за
постановяване на неприсъствено решение при наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК
предпоставки, което се поддържа, видно от депозираната преди съдебното заседание молба.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответното дружество. Същото е
редовно призована и за първото по делото заседание, като в изпратеното му съобщение,
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в отсъствие на представител
на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение
или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните
от ищеца, приети по делото писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без
решението да се мотивира по същество.
Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение.
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от
ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират и са
налице доказателства, че са действително заплатени- държавна такса за образуване на
делото в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, както и
разноските в заповедното производство – заплатена ДТ в размер на 25 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответното дружество „Валенсия” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, бул. „България“ № 6,
представлявано от ****** А. Ж., че дължи на ищеца „ПС лайф” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Георги Трингов“ № 1, представлявано от
С. С. сумата от 770 лева – представляваща незаплатен остатък от фактура № ***** от
08.07.2020 г., издадена във връзка с доставена на ответника стока, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
26.02.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 260241/02.03.2021г. по ч.гр.д. № 332/2021г. по описа на Районен
съд-Карнобат.
ОСЪЖДА „Валенсия” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
2
гр. Карнобат, бул. „България“ № 6, представлявано от ***** А. Ж., да заплати на ищеца „ПС
лайф” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Георги
Трингов“ № 1, представлявано от С. С. сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и направените в
заповедното производство разноски в размер на 325 лева /триста двадесет и пет лева/.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу
него, съобразно чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3