Решение по КНАХД №1194/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по касационна жалба на Д. К., гражданин на Република Италия, роден на [дата]., продължително пребиваващ в страната с адрес: с. Величково, община Пазарджик, [улица], чрез адвокат Р. А., срещу Решение № 70 от 22.08.2025 г. постановено по административно-наказателно дело № 66 от 2025 г. по описа на Районен съд - Велинград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за задържане на лице по ЗМВР за 24 часа №367зз-33 от 13.02.2025 г., издадена от А. Н. Д. на длъжност старши полицай при РУ – Велинград.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново, по съществото на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед. Претендират се разноски.

Ответникът – А. Н. Д. на длъжност старши полицай при РУ – Велинград не изразява становище по касационната жалба.

Административен съд – Пазарджик, тричленен състав, приема касационната жалба за процесуално допустима, като представена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. По същество същата е неоснователна по следните съобразения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. К. срещу Заповед за задържане на лице по ЗМВР за 24 часа №367зз-33 от 13.02.2025 г., издадена от А. Н. Д. на длъжност старши полицай при РУ – Велинград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане, за това че има данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс НК) – управление на моторно превозно средство (МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.

От фактическа страна е прието за установено, че на 13.02.2025 г. в гр. Велинград на ул. „Александър Стамболийски“ в 23:39 часа А. Н. Д. спрял за проверка лек автомобил [Марка], модел „Мерива“ с рег. № [рег. номер] с посока на движение към ЦГЧ Велинград, управляван от Д. К.. След проверка с техническо средство Алкотест дрегер 7510 ARBA 0096 е отчетена концентрация на алкохол в издишания въздух 1,55 на хиляда. Било пристъпено към задържане на водача и съставяне на талон за медицинско изследване. Д. К. бил откаран във ФСМП-Велинград, където отказал да даде кръв и бил откаран в РУ - Велинград и задържан за 24 часа, за което е издадена и заповедта предмет на съдебен контрол от районния съд.

По време на проверката и задържането жалбоподателят разговарял с проверяващия на български език, а изготвените от последния документи били преведени от него на италиански език с помощта на „Гугъл“ асистент и предоставени на жалбоподателя. Д. К. бил освободен е в 19:15 часа на 14.02.2025 г.

По случая е образувано БП рег. № ЗМ 103/13.02.2025 г. по описа на РУ Велинград за извършено престъпление от жалбоподателя по чл. 343б, ал. 1 НК.

Заповедта за задържане е била оспорена пред районния съд, който е приел, че тя е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на съдържанието по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Формиран е извод за процесуална и материална законосъобразност, както и за съответствие с целта на закона. Изложени са мотиви, че за прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, категорично установяващи осъществяване на престъплението от субективна и обективна страна, а е достатъчно при издаване на заповедта данните за извършено престъпление да обуславят обосновано предположение за вероятност лицето да е извършител на престъплението, спрямо което се налага ПАМ. Първоинстанционният съд е извършил преценка, че в конкретния случай прилагането на ПАМ е било необходимо предвид наличието на данни за извършено от задържаното лице престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Решаващият състав е мотивирал извод за спазване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК при прилагане на ПАМ, предвид защитата на обществения интерес, който в случай на данни за извършено престъпление надделява над личните права на жалбоподателя.

Решението е правилно.

При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел,

Оспорената, пред районния съд, заповед е издадена от полицейски орган старши полицай при РУ – Велинград към ОД на МВР – Пазарджик, представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и по силата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, имащ право да постановява задържане на лице за срок от 24 часа.

Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на правилата за оценка и проверка на доказателствения материал, като формираните от него изводи съответстват на установените въз основа на доказателствата по делото релевантни факти и обстоятелства. В обжалваното решение са изложени мотиви, защо се налага задържането на лицето, като същите дават възможност да се прецени съразмерността на мярката с ограничаването на правата на задържаното лице. Заповедта съдържа определените в чл. 74, ал. 2, т. 1 – т. 6 от ЗМВР реквизити, включително посочване на правно основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и фактическо описание на основанието за задържане, формулирано като наличието на данни за извършено престъпление – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – чл. 343б, ал. 1 от НК. С цитираното й по-горе съдържание, заповедта позволява на задържаното лице да узнае какви са конкретните правни и фактически основания за налагането на ПАМ, съответно да упражни правото си на защита срещу наложената мярка.

Не се установява при издаването на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административно-производствени правила, при отчитане спецификата на този вид индивидуални административни актове с оглед тяхната цел и обусловеното от това съответно приложение на разпоредбите на АПК. Извършеният личен обиск е бил документиран с протокол от 13.02.2025 г., който Д. К. е отказал да подпише, както и самата заповед и декларацията за разясняване на правата на задържаното лице.

В тази насока е и основното възражение на жалбоподателя, че не му е назначен преводач, поради обстоятелството, че не владее български език.

В тази насока, настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд обосновано е приел за доказано, че жалбоподателят владее български език, а твърденията му за обратното са от чисто процесуални съображения. Това се установява от свидетелските показания, от които е видно, че до момента на изясняване на резултата от техническото средство Д. К. е разговарял „перфектно“ на български език и е разбирал същия.

Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от АПК лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях език. В тези случаи се назначава преводач. Анализът на тази разпоредба води до извод, че преводач се назначава не на всеки чужд гражданин, а само в случаите, когато той не владее български език, какъвто не е настоящия. Освен това, лицето следва да заяви, че желае да му бъде назначен преводач, което в случая не е сторено. Описаното в свидетелските показания поведение на касатора сочи, че той не само е разбирал български език, но и съдържанието на административния акт. Той своевременно е успял да организира защитата си чрез обжалването му по съдебен ред, упълномощавайки адвокат, който да го представлява, като представените по делото договор за правна защита и съдействие и пълномощно на процесуалния му представител за водене на делото също са изготвени на български език и са подписани от него. В този смисъл е Решение № 15015 от 05.12.2018 г. по адм. дело № 2588/2018 г., по описа на Върховния административен съд.

Правилни са изводите на районни съд и за материална законосъобразност на административния акт. Като правно основание в заповедта е посочено чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като полицейските органи имат правомощие да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането на лице на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 72 от ЗМВР принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин извършването на престъпление по смисъла на НК, неговото авторство и вината на конкретното лице. Това е видно и от възприетия от законодателя различен стандарт на доказване в административното производство по издаване на заповедта за задържане и в евентуално последвалото го наказателно производство. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква единствено наличието на данни, че задържаното лице е извършило престъпление, докато, за сравнение, чл. 64, ал. 4 във връзка с чл. 63, ал. 1 от НПК, за вземане на мярка „задържане под стража“ в досъдебното производство е необходимо да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. При налагането на принудителната административна мярка „задържане до 24 часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин всички обективни и субективни елементи на престъплението по смисъла на НК, вкл. вината на извършителя. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи принудителна мярка от вида на процесната. Целта на закона е да се преустанови противоправното деяние или да се предотврати възможността задържаното лице да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.

Въз основа на установените в производството пред него факти, първоинстанционният съд е имал достатъчно основания да приеме, че цитираните по-горе предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени. Към момента на издаването на заповедта за прилагане на ПАМ, полицейският орган е разполагал с достатъчно обективни данни, които сочат на инкриминирано поведение на касационния жалбоподател. Самата принудителна мяка е приложена спрямо Д. К. в съответствие с нормативните изисквания, като ограничаването на правото на свободно придвижване на лицето, е само с оглед постигане на предвидени в закона цели. В тази връзка следва да се отбележи, че изискването на чл. 5, § 1 от КЗПЧОС за „законосъобразност“ на задържането, е същото да бъде извършено при спазване на процесуалните правила, установени в съответния национален закон и това изискване в случая е изпълнено. Същевременно към момента на ограничаване правото на свободно придвижване на Д. К. са били налице обективни данни за извършено престъпление и съпричастността на касатора в извършването му. Тоест установява се и поне една от материалноправните предпоставки за задържане, изброени в чл. 5, § 1, б. „с“ от КЗПЧОС, поради което не е налице нарушение на посочената норма. От друга страна задържането е извършено на законово основание, предвидено в национален нормативен акт (ЗМВР) и в този смисъл също не може да се приеме, че временното ограничаване правото на свобода на Д. К., е в нарушение на посочената конвенция. Съобразно горното, настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд за съответствие на оспорената заповед с целта на закона.

На последно място, в случая не е нарушен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Съобразно коментираните по-горе преустановителна или предотвратяваща цели на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, прилагането на мярката следва да е оправдано от гледна точка съотношение тежестта на налаганото ограничение с необходимостта от постигането на тези цели. В случая приложеното задържане за срок до 24 часа е оправдано, тъй като установените от полицейските органи данни сочат, че задържането е било в защита на важен обществен интерес, надделяващ над правилото за зачитане на личната свобода. Тоест в конкретния случай е обосновано и доказано, че за постигане на законовите цели е било необходимо прилагането на принудителната административна мярка.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 70 от 22.08.2025 г. постановено по административно-наказателно дело № 66 от 2025 г. по описа на Районен съд - Велинград.

Решението е окончателно.