№ 2373
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110211630 по описа за 2021
година
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.“ ООД, с ЕИК – /ХХХХХ/, със седалище
и адрес на управление /адрес/, представлявано от управителя П.Г. Ф.,
подадена чрез адв. К. А. от ХАК, срещу Наказателно постановление /НП/ №
42 – 0001748 от 09.07.2021 г., издадено от Ч.А.К. – Директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ /РД „АА“/ – София към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИА „АА“/, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 104, ал. 7, предл. последно от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 2 000. 00 лв. /две хиляди лева/ за нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си
за допуснати в хода на административно-наказателното производство
множество нарушения на процесуалните правила, които са ограничили
правото му на защита, поради което представляват самостоятелно основание
за отмяна на крайния административен акт. В тази връзка се сочи, че както в
1
АУАН, така и в НП, не са посочени датата и мястото на нарушението, което
се твърди, че е извършено. На следващо място се твърди, че и в двата
административни акта липсва пълно, точно и ясно описание на процесното
нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го подкрепят. Отделно от това, според жалбоподателя фактическото
описание на нарушението не кореспондира с дадената му правна
квалификация. Жалбоподателят сочи, че е предоставил изисканата
информация на контролните органи чрез дигитален носител и че не е
извършил вмененото му административно нарушение. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа изложеното в
жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира
присъждане на разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лева.
Въззиваемата страна – Директор на РД „АА“ – София, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В
съпроводителното писмо, с което цялата административно-наказателна
преписка е изпратена до съда, изразява становището си за неоснователност на
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното :
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия
А-2020 бл. № 292098 от 14.06.2021 г. на Д. Г. СТ. на длъжност инспектор при
РД „АА“ – София е установено, че на 14.06.2021 г., около 11. 30 часа в
сградата на РД „АА“ – София, ул. „Витиня“ № 1, при извършване на
комплексна проверка на основание Заповед № РД-12-1247/14.06.2021 г. и
Известие с рег. № 14-00-56-761/28.05.2021 г. на превозвача „Т.“ ООД,
притежаващ лиценз на Общността № 5421, валиден до 31.12.2026 г. за
извършване на товарни превози в Общността се констатирало следното:
превозвачът не представя информация от паметта на дигиталните тафографи
2
и карти на водачите, изискани в т. 3 от Известие с рег. № 14-00-56-
761/28.05.2021 г. за проверявания период от 01.07.2020 г. до 31.03.2021 г.
За констатираното нарушение е съставен горепосоченият АУАН, в
който е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр.
Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление
№ 42 – 0001748 от 09.07.2021 г., издадено от Ч.А.К. – Директор на РД „АА“ –
София към ИА „АА“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 104, ал. 7,
предл. последно от ЗАвПр е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2
000. 00 лв. /две хиляди лева/ за нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Д. Г. СТ. и П.Г. Ф., които съдът намира за последователни,
логични и непротиворечиви, както и от приложените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, депозирана от
надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения: Съдът констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при образуване на административно- наказателното
производство, представляващи самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН в акта за
установяване на административно нарушение трябва да се съдържат датата и
мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е
било извършено. В съставения на жалбоподателя акт липсват тези
задължителни реквизити. Този пропуск е пренесен и в атакуваното
наказателно постановление.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е квалифицирано по чл. 91в,
т. 2 от ЗАвПр. Съгласно цитираната разпоредба превозвачите,
ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното
3
приключване и да предоставят за проверка от контролните органи
информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на
водача. Видно от текста на посочената като нарушена разпоредба, за
превозвачите е налице задължение не само да съхраняват информацията,
извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача най-
малко една година след тяхното приключване, но и да ги предоставят за
проверка на контролните органи. Нарушение ще бъде налице както при
несъхранение на посочената информация, така и алтернативно – при
наличието на нейното съхранение, но непредставянето на контролните
органи за проверка. В този смисъл е и приложената санкционна разпоредба на
чл. 104, ал. 7, пр. последно от ЗАвПр, която гласи, че на превозвач или на
лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не
съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват
да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага
имуществена санкция 2000 лв.
В разглеждания случай, видно от текстовите части на АУАН и НП, на
„Т.“ ООД е предявено изпълнително деяние, отнасящо се до втората
алтернативна хипотеза – „не представя информация от паметта на
дигиталните тахографи и карти на водачите, изискани в т. 3 от Известие с рег.
№ 14-00-56-761/28.05.2021 г. за проверявания период от 01.07.2020 г. до
31.03.2021 г.“. След като актосъставителят и административно-наказващият
орган /АНО/ изрично препращат към контролното действие, обуславящо
представяне на информацията, изискана с Известие с рег. № 14-00-56-
761/28.05.2021 г., то вмененото административно нарушение в посочената
алтернативна форма на изпълнителното деяние логично би било налице в
деня, следващ датата, на която съгласно известието дружеството е следвало
да предостави дължимата информация. Съгласно отразеното в цитираното от
актосъставителя и АНО известие и разпоредбата на чл. 12, ал. 4 и ал. 5 от
Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и
организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за
класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за
собствена сметка, изисканите документи и информация следва да се
предоставят в седемдневен срок от получаване на уведомлението за
проверката в РД „АА“ – София – в случая от 28.05.2021 г., т.е. в срок до
4
04.06.2021 г. Следователно, при така предложеното текстово описание на
нарушението, дружеството би осъществило вмененото му административно
нарушение на дата 07.06.2021 г. /следващия присъствен ден след изтичане на
срока/. Подобна дата въобще не се споменава в АУАН или НП, а вместо това
като дата на осъществяване на нарушението се сочи датата 14.06.2021 г.,
която очевидно е датата на установяването му, но не и на неговото
осъществяване. Независимо, че понякога датата на извършване на
нарушението може да съвпада с датата на установяване на същото, следва при
всички случаи да се разграничава от нея. В случая посочването на датата на
извършване на проверката на превозвача не обосновава само по себе си извод
относно датата на извършване на нарушението. За последното е необходимо
да има въведени изрични твърдения, вписани в АУАН, а впоследствие и в
НП, тъй като с тях се формират и пределите на доказване при преценка
законосъобразността на обжалваното НП. Липсата на недвусмислено и ясно
посочване на датата на нарушението съществено е засегнало правото на
защита на наказаното лице да разбере по достатъчно ясен и несъмнен начин
един от основните елементи от твърдяното административно нарушение, за
да реализира адекватно защитата си.
На следващо място, след като на „Т.“ ООД е предявено изпълнително
деяние, отнасящо се до втората алтернативна хипотеза, свързана с
непредставяне на информацията, извлечена от паметта на дигиталния
тахограф и от картата на водача, то очевидно актосъставителят и АНО
приемат, че дружеството е съхранявало посочената информация най-малко
една година след тяхното приключване. Последното обстоятелство е
задължавало актосъставителя и АНО да индивидуализират по марка и номер
дигиталния тахограф, за който не е представена информация, както и да
отразят обстоятелствата относно това към кое конкретно ППС е бил монтиран
тахографът и в посочения период 01.07.2020 г. – 31.03.2021 г. извършвани ли
са превози за сметка на дружеството – жалбоподател, от кой водач и с кое
ППС. Всички тези обстоятелства, ненамерили отражение в процесните АУАН
и НП, представляват съществени релевантни факти, свързани с предмета на
доказване. Пълното и точно описание на фактите, относими към състава на
нарушението, освен че се явява задължителен реквизит на АУАН и НП,
индивидуализира пряко и нарушението като такова. Без въвеждане на
съставомерните признаци по ясен и категоричен начин винаги съществено се
5
нарушават процесуалните правила, тъй като подобен подход пряко
рефлектира върху правото на защита. Освен че ограничава възможността
нарушителят да разбере в извършването на какво деяние е обвинен, горното
процесуално нарушение лишава и съда от възможността да прецени в
съответствие с материалния закон – има ли извършено нарушение, правилно
ли е квалифицирано същото и приложена ли е относимата санкционна норма.
В конкретния случай извършеното от актосъставителя и АНО описание на
твърдяното нарушение създава пълна неяснота относно релевантни елементи
от обективната страна на вмененото на жалбоподателя нарушение, а
фактическите измерения на административното обвинение не могат да бъдат
допълвани или извеждани по тълкувателен път от съда и наказаното лице.
Нормата на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН изисква в акта за установяване
на административно нарушение да се посочат конкретни факти и
обстоятелства, което в настоящия случай не е сторено. Този пропуск е
пренесен и в издаденото наказателно постановление, с което не са изпълнени
императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Така допуснатите
процесуални нарушения не само са ограничили правото на защита на
санкционираното лице, но и лишават съда от възможността служебно да
прецени правилно ли е приложен материалният закон, съответно налице ли е
твърдяното административно нарушение.
С оглед на това съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход от делото, с оглед направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение и съобразявайки уредбата по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с
чл. 143, ал. 1 от АПК, разноски следва да се присъдят в полза на
жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна, а именно сумата от 720.00
лева /с ДДС/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Същото
не е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, поради което не се налага присъждане на по-нисък размер на
разноските в тази им част.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК поемане на разноски от административен
орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
6
на което е административният орган. В случая разноските следва да бъдат
възложени върху юридическото лице, от което е част наказващият орган. С
оглед на това Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя цялата сума, заплатена от него за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42 – 0001748 от 09.07.2021
г., издадено от Ч.А.К. – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – София към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на жалбоподателя „Т.“ ООД, с ЕИК – /ХХХХХ/, със
седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от управителя П.Г.
Ф., на основание чл. 104, ал. 7, предл. последно от ЗАвПр е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000. 00 лв. /две хиляди лева/ за
нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.“ ООД, с ЕИК – /ХХХХХ/, със седалище и адрес на
управление /адрес/, представлявано от управителя П.Г. Ф., сумата в размер на
720.00 /седемстотин и двадесет/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7