№ 22761
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110153103 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 283622/9.9.2024 г., подадена от С.
В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София,, ж.к. „М 1“, № ...., вх.4,
ет. 5, ап. 83, чрез пълномощника си адвокат АДВОКАТ А. Д., член на САК,
личен № ......., със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, р-н
„Средец“, ж.к. „....“, ул. „ХО” № 74, ет. 1, ап. 1, тел. **********, със съдебен
електронен адрес за призоваване: ****************@*****.***, като
съобщения и книжа следва да се връчват на посочения електронен адрес,
срещу "ТБАБ" ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1421, р-н „Л“, ул. „ДХв“ № 52- 54, Телефон: ........, Факс: ........,
представлявано от ВАГ, АЧ Д., НГС и Л Турс, чрез юрк КЗ с която са
предявени установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за
потребителския кредит във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК за прогласяване на
нищожността на Договор за потребителски кредит № .............../29.05.2023 г.,
сключен между ищеца и ответника; при условията на евентуалност са
предявени при условията на кумулативност иск за установяване на основание
чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК, че клаузите на чл.7, т.2.2 във вр. с чл.7
т.1 от Договор за потребителски кредит № ............... в частта за дължимата
1
застрахователна премия във вр. с декларация за определяне на изискванията и
потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към
застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТБАБ“
ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „ВММ“, предоставена от Mediguide
International, е нищожна, и иск с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка
чл. 26, ал.1, предложение второ от ЗЗД за прогласяване недействителна
клаузата на чл.9.1 от Договор за потребителски кредит № ..............., сключен
между страните.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № .............../29.05.2023 г. Съгласно чл. 6 от Договора,
срокът на същия е до 15.08.2025 г. Съгласно чл.7 т.1 от Договора, общият му
размер и условията му за усвояване са както следва: Размер на кредита 2000
лв.; Общ размер на застрахователната премия: 639,34 лв.; общ размер на
кредита: 2639,34 лв. Съгласно чл. 7.2.2 от Договора, в случаите когато
потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се
присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от
кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита,
представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните
застраховки), се превеждат от кредитора директно по банковата сметка на
съответния Застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния
Застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си
нареждане и съгласие с подписването на Договора. Съгласно чл. 9 т.1 от
Договора лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит,
изразен като годишен процент от разходите, е както следва: 41,05 %. Съгласно
чл.9 т.2 от Договора лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата
лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в
месеца и 360 дни в годината. Съгласно т.9.3 за нуждите на този Договор
лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360-та част от лихвения процент
по т.9.1.
Съгласно чл.10 от договора, годишният процент на разходите (ГПР) по
кредита и общата сума, дължима от Потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите допускания,
използвани при изчисляване на годишният процент на разходите по
2
определения в приложение №1 от ЗПК начин: 1) Годишен процент на
разходите ( ГПР): 47.31 %; 2) обща сума, дължима от потребителя: 4 026,93 лв.
Погасителният план към договора е обективиран в чл.11 т.2 от Договора, като
съгласно същият: Договорът е сключен за срок от 26 календарни месеца,
съответно налице са 26 погасителни вноски всяка на стойност от 154,88 лв.
Във всяка вноска се включва главница и лихва (т.е. погасителните вноски по
договора имат характер на анюитети), като прогресивно тежестта на лихвата
във всяка едно погасителна вноска спада за сметка на главницата (напр. в
първата вноска на стойност 154,88 лв. се включват: главница в размер на 73.90
лв. и лихва в размер на 80.98 лв. В последната вноска на стойност 154,93 лв. се
включват: главница в размер на 149,81 лв. и лихва в размер на 5,12 лв.); 2)
Всяка вноска е с падеж 15- то число на съответния месец; 3) общо дължимата
главница е в размер на 2 639,34 лв., а общо дължимата лихва в размер на 1
387,59 лв. Общо дължимата сума по кредита възлиза на 4 026,93 лв. Към
процесният договор са налице и рамков договор за платежни услуги за
физически лица сключен между ищцата и ответното дружество, общи условия
за предоставяне на платежни услуги на физически лица от ответното
дружество, както и Декларация за определяне на изискванията и
потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към
застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТБАБ“
ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „ВММ“, предоставена от Mediguide
International, Сертификат № 1...............2023 за застрахователни програми
„Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на
потребителски кредити, предоставени от „ТБАБ“ ЕАД и Допълнителна
медицинска услуга „ВММ“, Общи условия за застрахователни програми
„Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на
потребителски кредити, предоставени от „ТБАБ“ ЕАД, Общи условия за
ползване на Допълнителна медицинска услуга „ВММ“, предоставена от
Mediguide International към застрахователна програма „Защита на кредита“ на
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТБАБ“
ЕАД.
Ищецът сочи, че са застраховани все рискове (напр. смърт, трайно
загубена или намалена работоспособност, временна работоспособност),
свързани с живота и здравето на кредитополучателя, което според него е
3
изключително странно с оглед относително краткия срок на договор,
възрастта на кредитополучателя и предоставената по кредита сума. Също
интересно е да се обърне внимание на факта, че дължимата сума по
застраховката е 639,34 лева, т.е. 32 % от общо предоставената сума на ищцата
в размер на 2 000 лв.
Ищецът твърди, че Договорът за потребителски кредит № ............... е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради
следните причини: Застрахователната премия като част от ГПР. На първо
място, трябва да се посочи, че съгласно пар.1 т.1 от ДР на ЗПК в общия разход
по кредита за потребителя трябва да бъдат включени застрахователните
премии. Счита, че застрахователната премия по настоящия договор
категорично трябва да бъде включена по съответния начин в размера на ГПР
по договора, независимо дали ще се приеме, че застрахователната премия
представлява друг вид разход на потребителя, пряко свързан с договора за
кредит или разход за допълнителна услуга, отново свързана с договора за
кредит или допълнителна възнаградителна лихва, маскирана като друг разход.
Това е така, защото подобни разходи на потребителя и лихвата формират
общите му разходи по кредита по смисъла, вложен в § 1, т. 1 ЗПК, които
задължително следва да намерят изражение в ГПР, както предвижда ал. 1 на
чл. 19 ЗПК. При сключването на процесния договор за потребителски кредит е
бил сключен и горепосочения договор за застраховка, поради което
застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде
включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР
е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. В
допълнение към изложеното, застрахователната премия е прибавена към
главницата, а не към другите разходи по кредита, където съобразно пар.1 т.1
от ДР на ЗПК във вр. с чл.19 ал.1 от ЗПК, би следвало да бъде включена. По
този начин първо се завишава размера на главницата, без реално потребителят
да е получил сумата от 639.34 лева /застрахователната премия/, като по този
начин на практика се увеличава размера на ГПР, доколкото допустимия му
размер от петкратния размер на законната лихва към датата на сключване на
договора се определя съобразно главницата по договора. Второ, ГПР остава
под нормативно уредения максимум към датата на сключване на договора (
чл.19, ал. 4 от ЗПК), защото разходите по заплащане на застрахователната
4
премия не се включват в него. Всичко това сочи, че въпросната застраховка
представлява единствено скрито възнаграждение за кредитодателя, което по
силата на императивните правила на закона трябва да бъде включено в ГПР.
Към изложеното трябва да се посочи и относимата практика на СЕС,
обективирана в Решение от 21 април 2016 г. по дело C377/14. Счита, че
незаконосъобразното включване на тези суми в общия размер на кредита води
до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се
взема предвид общият размер на кредита, а оттам и до неточност на данните,
които трябва да бъдат посочени в договора.
Счита, че договорът е недействителен, тъй като не е посочено кои точно
разходи формират ГПР. Позовава се на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, според който ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, като
спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в
посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/,
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не
е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи
и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява
дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя
потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
5
оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от
действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора., както вече отбелязано по-горе. В процесният договор, според
ищеца, е нарушено и това изискване на закона, доколкото никъде не е
посочено кои разходи формират ГПР. Същото представлява нарушение на чл.
22 във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. С оглед на изложеното, счита, че
процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По отношение на евентуалния иск с правно основание чл.22, ал.1,
ЗПК във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК ищецът сочи, че застрахователната премия
като част от Договора за потребителски кредит, че чл. 10, ал. 1 ЗПК следва да
се прилага еднакво и за свързаните с договора за потребителски кредит
застрахователни договори и общи условия към тях, доколкото тези договори
са от съществено значение за правата и задълженията на страните по главния
договор. В подкрепа на тази теза следва да се посочи, че съгласно §1 от ДР на
ЗПК в общия разход по кредита за потребителя (или т. нар. ГПР)
задължително трябва да бъдат включени всички разходи по кредита, в т.ч. и
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита. Несъмнено
посочването на размера на ГПР е съществен елемент от съдържанието на
договора за потребителски кредит, поради което и нарушаването на
изискванията за неговото посочване, е основание за обявяване на целия
договор за недействителен. Оттук следва, че щом застрахователната премия е
част от същественото съдържание на договора (като разход, който
задължително следва да бъде включен в размера на ГПР), то
застрахователният договор, въз основа на който се дължи тя и общите условия
към него, доколкото те са неразделна част от същия съгласно чл. 344, ал. 1,
изр. 2 КЗ, следва също да отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. 2.
Изискването за шрифт се прилага и спрямо застраховтелната премия като част
6
от договора. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора. Представената по делото декларация за
определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на
застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и
„Защита на сметките“ за 10 кредитополучателите на потребителски кредити,
предоставени от „ ТБАБ“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „ВММ“,
предоставена от Mediguide International е със шрифт видимо по малък то
изискуемия съобразно закона шрифт 12.
По отношение на евентуалния иск по чл.26, ал.1, предложение второ
ЗЗД за нищожност на възнаградителната лихва – чл.9.1. от договора.
Ищецът, счита, че клаузата на чл.9 т.1 от процесният договор за
потребителски кредит е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави
(чл.26, ал.1, предложение второ ЗЗД). Счита, че така уговорен, размерът на
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Позовава се на
правната доктрина и съдебната практика, като сочи, че накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава
правен принцип, изрично формулиран или проведен чрез създаване на
конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Позовава се и на
трайно установена практика на ВКС и други съдилища, според която
съглашение за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава тройния размер на законната лихва. След справка в електронната
страница на БНБ се установява, че към датата на сключване на договора –
29.05.2023 г., основният лихвен процент е 2.77 %, от което следва, че размерът
на законната лихва е 12.77 %, а трикратният размер е 38.31 %, т. е.
уговореният в договора за кредит годишен лихвен процент надвишава три
пъти законната лихва. В настоящия случай договорената между страните
лихва в размер на 41.05 % годишно надхвърля три пъти законната, което е в
нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва. Поради тази причина счита, че клаузата на чл.9, т.1 от
7
Договора, която урежда възнаградителната лихва по договора, накърнява
равноправието между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с
принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед което се явява
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Моли съда да уважи исковата претенция и да му присъди разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва доводите на ищеца за недействителност на договора. Счита, че с
клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а по
отношение на формирането на ГПР са спазени всички изисквания на чл. 11
ЗПК. Твърди, че към датата на сключване на договора нормативно
определения лимит на ГПР е възлизал на 67.65 %. Оспорва твърдението, че
уговореният фиксиран лихвен процент по договора е в противоречие с
добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва.
Твърди, че още към момента на сключването на договора потребителят е бил
уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към
кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията
им. Твърди, че клаузите са индивидуално уговорени и потребителят е бил
наясно с тях, като е имал и възможност да се откаже от договора без каквито и
да било последици при сключването му и след това. Сочи, че ищецът е
ползвал многократно един вид кредитен продукт, респективно многократно се
е запознавал с условията му. Моли съдът да отхвърли исковите претенции на
ищеца като неоснователни. Претендира съдебни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна
следното:
По делото са представени писмени документи и е изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза. От последната се установява, че в случай, че в
годишния процент на разходите се включат освен включения от кредитора
елемент договорна лихва, ГПР възлиза на 47.31 %, а при включване и на
сумите за застрахователна премия, същият би бил в размер на 75.28 %.
Вещото лице е установило, че заплатените от ищеца суми по договора за
кредит възлизат общо на 1907.26 лв., заплатени през периода 18.07.2023 г. –
26.07.2024 г., включително, в това число главница в размер на 938.93 лв.,
8
договорна лихва в размер на 930.26 лв. и наказателна лихва в размер на 38.07
лв.
При така събраните доказателства, съдът приема, че процесният договор
за кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13,
т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични
нужди), и банкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2
ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143–147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно.
По делото не е спорно между страните, че същите са сключили Договор
за потребителски кредит № ............... на 29.05.2023 г., като на ищеца е
отпуснат заем в размер на 2000 лева, с размер на застрахователна премия от
639.34 лв. по застраховка живот BANK ЖА, с размер на кредита от 2639.34
лв., годишен лихвен процент от 41.05 %. Договорът съдържа формално
посочване на ГПР по кредита (47,31 %), като е посочено в чл. 10 от Договора,
че същият е изчислен по реда на Приложение № 1 към ЗПК начин. Общата
сума, дължима от потребителя възлиза на 4026.93 лв. Така, без да са
необходими специални знания, се установява, че общата сума, която
потребителят дължи по договора за кредит, възлиза на над 150% от
получената по заема сума, в която е включена и застрахователната премия.
Ако се вземе предвид и застрахователната премия като разход спрямо
получената главница по договора за кредит, потребителят е длъжен да върне
по процесния договор сума над два пъти от получената от него главница.
9
Съдът намира, че застрахователната премия не следва да се включи
към ГПР по кредита, тъй като видно от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1
от ДРЗПК за общ разход, съгласно която „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или
в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Видно от чл. 19 от Договора,
сключването на застраховка не е условие за сключването му.
От счетоводната експертиза се установява, че годишният процент на
разходите, посочен в процесния договор възлиза на 47.31 %, като в същият са
включени договорна лихва в размер на 1387.59 лв. при ГЛП 41.05 %, срок на
кредита 26 месечни вноски и с оглед нормативно установената формула,
посочена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, който размер не
надвишава императивно определения размер в ЗПК.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България. Законната лихва се формира като към основния лихвен процент,
обявяван от БНБ всеки месец, се прибавят десет процентни пункта. Към
датата на сключване на процесния договор законната лихва възлиза на
12.77 %, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 63.85 % от заетата сума. При включване на всички разходи по
кредита, формирали сумата, посочена като обща сума, дължима от
потребителя в размер на 4026.93 лв., разходите по кредита възлизат на 153 %
от заетата сума, включваща и размера на застрахователната премия, което е
значително над максимално допустимия от закона размер, поради което и
съгласно чл.19, ал.5 ЗПК, е налице нарушение на императивна разпоредба.
Както се посочи по–горе, посоченият в договора ГПР е по–нисък от
10
действително предвидения по договора, което се получава чрез заобикаляне на
закона – предвижда се, чрез въвеждане на застрахователна премия, която е
включена в главницата на предоставената заемна сума, което е позволено от
закона правно средство, да се постигне забранен от закона резултат –
нарушаване на разпоредбата на чл.19,ал. ЗПК, който забранява ГПР над 5
пъти законната лихва. Ето защо, налице е заобикаляне на закона. По същество,
доколкото разпоредбата на договора, предвиждаща ГПР, не може да се
замести по право с разпоредба на закона, нито волята на страните да може да
се замести от съда с тълкуване на останалите разпоредби на договора, то и
нищожната разпоредба на договора, посочваща ГПР, влече нищожност на
целия договор.
Макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на
годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК (в този смисъл са
Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д.
№ 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Не на последно място, следва да се отбележи, че не се установява по
делото клаузите на Договора за кредит да са индивидуално договорени с
кредитоискателя и той да е имал възможност да прави предложения и
изменения по предложения му договор за кредит преди неговото сключване.
11
Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на
потребителите, неравноправна е клауза в договор, сключван с потребител,
когато дадена уговорка е във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Неравноправна е клаузата, която по т.10 и т. 19 от ал. 2, налага на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. С оглед обсъдените
по-горе в мотивите доводи, съдът приема, че договорът съдържа
неравноправни клаузи, в това число клаузите, в които са посочени ГПР, ГЛП,
застрахователната премия по застраховка, сключена във връзка с процесния
договор, както и общия размер на задължението по кредита, размера на
месечната вноска по него, тъй като същите не са индивидуално договорени с
кредитоискателя, възможност за такова договаряне не е била предоставяна и
последният не е имал възможност предварително да се запознае и да прецени
икономическите последици от сключването на процесния договор. Съдът
приема, че това е така, тъй като доказателства от ответника в обратната
посока не са ангажирани, и доколкото именно в тежест на кредитора е да
докаже, че разпоредбите са индивидуално договорени с кредитоискателя.
За пълнота следва да се отбележи, че основателен се явява и доводът
на ищеца за недействителност на договора, свързан с противоречие на
договора със закона, а именно предвиденото изискване в чл. 10, ал. 1 от ЗПК
договорът за потребителски кредит да се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. В тежест на ответника беше да докаже, че процесният договор
отговаря на тези изисквания, като ищецът оспорва същият да е с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт и то не по-малък от 12. Това обстоятелство не се
установява по делото по никакъв начин. Неизпълнението на това императивно
изискване на ЗПК също води до недействителност на целия договор, съгласно
разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗПК.
Предвид горното, съдът намира, предявеният като главен, иск с
12
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо
ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 11, ал.1, т.
10 от ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски
кредит № .............../29.05.2023 г., сключен между ищеца и ответника, поради
противоречие и заобикаляне на посочените императивни правни норми, за
основателен. Поради основателността на главния иск, съдът не дължи
произнасяне по предявените като евентуални искове.
С прогласяване на недействителността на договора, същият се счита за
несключен и не поражда правно действие, поради което и за ищеца като
страна по прогласения за недействителен договор не възниква задължения по
последния. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК кредитополучателят
дължи да върне само реално полученото, а именно главницата по кредита.
По разноските:
При този изход от спора, само ищецът има право на разноски. Ищецът
претендира разноски в полза на неговия процесуален представител, който му е
предоставил безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата. Следва да се определи възнаграждение в размер на 843.23 лв. с
ДДС, съгласно предвидените размери в Наредба № 1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет за възнагражденията за адвокатска работа, съобразно цената
на главния иск. Съдът счита, че не следва да се присъжда възнаграждение за
евентуално предявените искове, доколкото съгласно процесуалните правила на
ГПК съдът събира една държавна такса за разглеждане на исковете, когато има
предявени евентуални искове, без значение от техния брой, като няма законова
разпоредба за всеки предявен евентуален иск да се определя отделно
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ГПК, когато страната е
получила безплатна правна помощ от своя процесуален представител.
Обстоятелството, че страната е избрала този начин на своята защита, а
адвокатът е поел на свой риск да представлява ищеца и да му предостави
безплатна правна помощ също на свой риск, не може да се възлага в тежест на
ответната страна, която няма възможност да въздейства по какъвто и да е
начин върху договорните отношения между ищеца и неговия повереник.
Доколкото ищеца е бил освободен от внасяне на такси и разноски по
делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК същите следва да
бъдат възложени на ответника, а именно – 161.08 лв. за държавна такса за
13
разглеждане на иска и 7.60 лв. за държавна такса по чл. 102з, ал. 2 от ГПК за
изготвяне на служебни преписи от електронно подадената искова молба и
приложения, и 350 лв. за възнаграждение за вещото лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от С. В. П., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. София,, ж.к. „М 1“, №...., вх.4, ет. 5, ап. 83,
чрез пълномощника си адвокат АДВОКАТ А. Д., член на САК, личен № .......,
със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, р-н „Средец“, ж.к. „....“,
ул. „ХО” № 74, ет. 1, ап. 1, със съдебен електронен адрес за призоваване:
****************@*****.***, като съобщения и книжа следва да се
връчват на посочения електронен адрес, срещу "ТБАБ" ЕАД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1421, район „Л“, ул. „ДХв“ №
52- 54, представлявано от ВАГ, АЧ Д., НГС и Л Турс, чрез юрк Красимир
Запрянов, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал.1,
предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит
във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, че Договор за потребителски кредит
№ .............../29.05.2023 г., сключен между ищеца и ответника е
недействителен, на основание чл. 11, т. 9 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във
връзка с чл. 10, ал.1 във връзка с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 21 и чл. 22
от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.
ОСЪЖДА "ТБАБ" ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1421, район „Л“, ул. „ДХв“ № 52-54
представлявано от ВАГ, АЧ Д., НГС и Л Турс, да заплати на адвокат
АДВОКАТ А. Д., член на САК, личен № ......., със съдебен адрес и адрес за
призоваване: гр. София, р-н „Средец“, ж.к. „....“, ул. „ХО” № 74, ет. 1, ап. 1,
адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сума в размер на
843.23 лв. (осемстотин четиридесет и три лева и двадесет и три стотинки) с
включен ДДС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "ТБАБ" ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1421, район „Л“, ул. „ДХв“ № 52-54
представлявано от ВАГ, АЧ Д., НГС и Л Турс да заплати по сметка на
14
Софийски районен съд сумата от 168.68 лв. (сто шестдесет и осем лева и
шестдесет и осем стотинки) за държавни такси и 350 лв. (триста и петдесет
лева) за възнаграждение за вещото лице, на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с
чл. 83, ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, като решението се
връчва по електронен път на ищеца на посочения съдебен електронен адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15