№ 319
гр. Плевен, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20254400500399 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 ГПК .
С решение на Плевенски Районен съд №1698 от 11.12.2024г.,
постановено по гр.д.№4120/2024г.по описа на същия съд е признато за
установено на основание чл. 439, вр. чл. 124 ГПК в отношенията между Ш. Г.
Р., ЕГН ********** и Макроадванс АД, ЕИК ***,адрес: град София, ул.
„Г.С.Раковски“ № 147, ет.5, офис 14, представлявано от изпълнителния
директор В. Г., че Ш. Г. Р.,ЕГН ********** не дължи на Макроадванс АД,
следните суми:1633.93лв.-главница,1 123.30лв.- законна лихва към 26.07.
2018г., 1 888.28лв.- неолихвяема сума, за които е образувано ИД № 63 / 2012 г.
по описа на ЧСИ Н. В., с район на действие ОС - Плевен, поради погасено по
давност право на принудително изпълнение след образуването му.
Със същото решение на ПРС на основание чл. 78 ГПК „Макроадванс“
АД, ЕИК ***, адрес: град София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ет.5, офис 14,
представлявано от изпълнителния директор В. Г. е осъдено да заплати на Ш.
Г. Р., ЕГН **********, гр. Плевен, ж. к. „***“, бл. *** направените разноски
по делото в размер на 989,08 лв.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба
от „Макроадванс“ АД, гр.София, представлявано от изп.директор В. С.,чрез
юрисконсулт Б. Р., с която същото се обжалва като неправилно.Посочено е,че
правилно в съдебното решение съдът е приел,че приложима е петгодишната
погасителна давност по чл.110 ЗЗД,но в противоречие с разпоредбата на
1
чл.446а,ал.1 и ал.2 ГПК съдът е възприел за нищожен осъществения на
17.01.2020г.превод от страна на банката като трето задължено лице на
натрупани,неизтеглени суми от помощи .Според въззивника е дадено грешно
тълкуване на разпоредбите на чл.446а ,ал.1 и 2 ГПК във вр.една с
друга,поради което е постановен неправилен съдебен акт. Посочено е,че
правилата за несеквестируемост са уредени в чл.444, чл.446, чл.446а
ГПК.Твърди се,че на 20.07.2018г.дружеството е депозирало молба за налагане
на запор на банкова сметка на длъжника.На 26.07.2028г.е изпратено запорно
съобщение до „ЦКБ“АД,получено на 02.08.2018г..Плащане по запора е
извършено едва на 17.01.2020г.,когато банката е превела на ЧСИ Н. В. сумата
192лв.,като от основанието на превода е видно,че това са спестени суми по
сметката,останали неизтеглени повече от месец.Съгласно чл.13 от Закона за
семейните помощи за деца по отношение на тези суми не могат да се правят
удръжки и те са несеквестируемо вземане.Изложени са доводи,че съгласно
чл.446а,ал.1 и ал.2 ГПК макар и несеквестируеми ,след като тези суми са били
по сметката повече от един месец преди налагане на запора, върху тях може
да се насочва принудително изпълнение и същите са станали
секвестируеми.Въззивникът се позовава и на мотивите по т.13 от ТР на
ОСГТК на ВКС от 26.06.2015г.по тълк.дело №23/2013г.Във връзка с
твърденията,че спестените парични суми от изплатени помощи за деца имат
секвестируем характер във въззивната жалба е посочена съдебна практика –
решения на ВКС и на Окръжни съдилища. Твърди се,че всяко постъпление на
сума от трето задължено лице е реализиране на изпълнителен способ,който
прекъсва погасителната давност.От подаване на молбата на 17.07. 2024г.
давността е спряна на основание чл.115,ал.1,б.“ж“ ЗЗД и давност не
тече,докато трае процесът по иска за оспорване вземането на
длъжника, съгласно цитирана съдебна практика на ВКС.В жалбата е
посочено,че следва да се отчетат спрените със закон давностни и процесуални
срокове в периода 13.03.2020г.-21.05.2020г. В заключение моли съда да отмени
обжалваното решение на ПРС №1698/11.12.2024г.,постановено по гр.д.
№4120/2024г. като неправилно ,като вместо него постанови друго,с което да
бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно основание
чл.439 ГПК.Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 220
лв.
За съдебното заседание на 25.06.2024г.не се е явил представител на
въззивното дружество.Депозирана е молба от пълномощника-юрисконсулт Б.
Р. за разглеждане на делото в отсъствие на представител на дружеството,в
която са изложени подробни доводи и съображения по съществото на спора.
Въззиваемата Ш. Г. Р. чрез своя пълномощник адвокат В. К. от ПАК е
депозирала писмен отговор в срока по чл.263,ал.1 ГПК,в който е взето
становище,че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на
ПРС е правилно и законосъобразно. Правилно ПРС е приел,че на 20.07.2018г.е
подадена молба за налагане на запор по изп.дело №63/2012г.по описа на ЧСИ
Н. В.,с рег.№*** и район на действие ОС Плевен.На тази дата е прекъсната
2
давността и е започнала да тече нова петгодишна давност,съгласно чл.110
ЗЗД,която е изтекла на 02.08.2023г.,след която дата вземането към ищцата е
погасено по давност.Изложени са доводи,че помощите за деца ,съгласно
чл.444,т.8 ГПК във вр.чл.13 ЗСПД са несеквестируеми и законът забранява
насочване на принудително изпълнение срещу тези
суми.Несеквестируемостта на паричните помощи за деца е предвидена и в
разпоредбата на чл.446а,ал.1 ГПК,съгласно която несекевестируемостта се
запазва,ако сумите са постъпили по банковата сметка,но не по-рано от 1
месец,преди налагане на запора.Твърди се,че наложеният от ЧСИ В. запор на
20.07.2018г.не поражда правно действие,тъй като към момента на налагането
му,същият е наложен само върху несеквестируеми суми-в банковата сметка на
длъжника са постъпвали само парични суми на основание чл.7,ал.1 ЗСПД
.Неправилно според въззиваемата жалбоподателят се позовава на т.13 от ТР на
ОСГТК на ВКС №2/26.06. 2015г.по тълк.д.№2/2013г.,което не следва да се
тълкува разширително, доколкото касае спестяванията един месец преди
налагането на запора,но само върху трудово възнаграждение или друго
възнаграждение за труд,както и върху пенсията,но не касае паричните помощи
за деца,които са несеквестируеми. Изложени са доводи,че извършеният от
банката превод на 17.01.2020г.е в противоречие с разпоредбата на чл.446а,ал.1
и ал.2 ГПК и правилно първоинстанционният съд го е приел за
нищожен.Посочено е,че ТР №2/26.06.2015г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.
№2/2013г.е издадено на 26.06.2015г.,а нормата на чл.446а,ал.1 и ал.2 ГПК е
приета впоследствие като нова разпоредба с ДВ бр.86 от 25.10.2017г.В този
смисъл въззиваемата счита,че към момента на издаване на ТР не е
съществувала правната норма на чл.446а ГПК,определяща защитата при
несеквестируемостта на помощи и обезщетения и спрямо същата не намират
приложение дадените разрешения в тълкувателното решение.В отговора е
посочена съдебна практика –решения на СГС и на ОС Варна.В заключение
моли съда да постанови решение,с което да бъде оставено в сила обжалваното
решение на ПРС,като се претендират и направените по делото разноски.
В съдебното заседание на 25.06.2025г.въззиваемата Ш. Р. чрез своя
пълномощник адвокат В. К. от ПАК поддържа изложените в отговора
съображения и моли съда да потвърди решението на ПРС.Претендират се и
направените по делото разноски за въззивната инстанция,съгласно представен
списък по чл.80 ГПК.
Окръжният съд като прецени посочените във въззивната жалба
оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК от надлежна
страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от
Ш. Г. Р. от гр.Плевен чрез пълномощника й адвокат В. К. от ПАК срещу
3
“МАКРОАДВАНС“АД гр.София с правно основание чл.439 ал.1 ГПК, с
искане да се признае за установено,че вземането на ответника по
изпълнителен лист, предмет на изп.дело №63/2012г.по описа на ЧСИ Н. В.,рег.
№*** и район на действие ОС Плевен е погасено по давност и ищцата не
дължи на ответника следните суми:главница 1633,93лв.;1 123,30лв.законна
лихва към дата 26.07.2018г.,неолихвяема сума 1 888,23 лв.
Безспорно е с оглед приложеното заверено копие от изп..дело
№2012***0400063 ,с кратък номер №63/2012г. по описа на ЧСИ Н. В.,рег.
№*** и район на действие Окръжен съд Плевен,че същото е образувано на
24.01.2012г.по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“АД гр.София въз
основа на два изпълнителни листа от 07.12.2011г.Първият изпълнителен лист
е издаден по ч.гр.д.№6617/2011г. по описа на ПРС на основание заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК.Вторият изпълнителен лист е издаден от ПРС по ч.гр.д.
№6616/2021г.,също въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Съгласно двата изп.листа
Ш. Р. е осъдена да заплати на банката посочените суми –главница и лихви.
С договор за цесия от 04.12.2012г.,сключен между „Уникредит
Булбанк“ АД като цедент и „Макроадванс“АД като цесионер,банката е
прехвърлила свои вземания на цесионера,които съгласно Приложение №1
към договора за цесия включват и вземането на банката към Ш. Р. по двата
процесни изпълнителни листа.Съгласно договора за цесия и на основание
чл.429 ГПК въззивникът „Макроадванс“АД е конституиран като взискател по
изп.дело №63/2012г.по описа на ЧСИ Н. В..
От представеното с писмения отговор споразумение от 14.09.2015г.,
сключено между страните по делото„Макроадванс“АД гр.София като
кредитор и Ш. Г. Р. като длъжник е видно,че със същото е постигнато
съгласие,че към датата на подписване на споразумението 14.09.2025г. общият
размер на непогасените задължения на Ш. Р. по двата договори за
кредит,подробно описани,по които са издадени изп.листове и са предмет на
принудително изпълнение по изп.д.№63/2012г.по описа на ЧСИ Н. В. ,рег.
№*** са в размер на 5045,94лв. Постигната е договореност,съгласно
чл.2,ал.1,т.“а“ от споразумението дължимата сума да се изплати от длъжника
на равни месечни вноски ,по 100лв.всяка , считано от м.септември 2015г.Със
споразумението от 14.09.2015г. въззиваемата като длъжник е признала
вземането на „Макроадванс“АД по процесното изп.дело ,което признание е
действие,прекъсващо давността по смисъла на чл.116,б.“а ЗЗД.
За периода от образуване на изп.дело до 26.06.2015г.е действало ППВС
№ 3/1980 г., според което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността по отношение на вземанията, предмет на същото, и по
време на производството давност не тече.С т.10 от ТР на ОСГТК на ВКС №2/
26. 06.2015г.ППВС №3/1980г.е отменено.Съгласно ТР на ОСГТК на ВКС № 3
от 28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г.погасителната давност не тече докато трае
4
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г.В този смисъл и с оглед разясненията в посочените ТР,
задължителни за съдилищата за периода от 24.01.2012г.,когато е образувано
процесното изп.дело №63/2012г.до 26.06.2015г.не е текла давност върху
вземането на кредитора. Давността започва да тече от 26.06.2015г.
От приложеното копие на изп.дело №63/2012г.е видно,че със запорно
съобщение от 12.01.2017г.на ЧСИ е наложен запор върху банковите сметки на
Ш. Р. в „Юробанк България“АД.На 26.07.2018г.със запорно съобщение на
ЧСИ е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в
“ЦКБ“АД.Запорното съобщение е получено от ЦКБ“АД на 02.08.2018г.,като
от банката е изпратено писмо до ЧСИ,че сметката на Ш. Р. е без авоар, като
същата е блокирана до пълния размер на дължимата сума.На 17.01.2020г.с
преводно нареждане „ЦКБ“АД е превело на ЧСИ Н.В. по изп.дело №63/2012г.
сумата 192лв.,като в основанието за превода е посочено спестявания чл.7 .На
същата дата 17.01.2020г.сумата е преведена от ЧСИ В. на взискателя
„Макроадванс“АД.
Безспорно е от приложеното изп.дело,че взискателят „Макоадванс“АД
е депозирал молба до ЧСИ да бъде прекратено изп.дело на основание
чл.433,ал.1т.8 ГПК.С постановление на ЧСИ Н. В. от 05.07.2021г. е прекратено
изпълнителното производство по горепосоченото изп.дело №63/2012г.с
длъжник Ш. Г. Р. на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК,поради това,че
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години.Със съобщение на ЧСИ до „ЦКБ“АД е вдигнат
наложения запор.
Спорен остава въпроса вземането по процесните два изпълнителни
листа,предмет на прекратеното поради перемция изп.д.№63/2012г. погасено
ли е по давност.
Правилни са изводите на ПРС,че вземането, чието съществуване
ищцата претендира да бъде отречено, се погасява с изтичане на 5-годишен
давностен срок ,съгласно чл. 117,ал. 2 ЗЗД. Изпълнителните листи са
издадени въз основа на влезли в сила заповеди по чл.417 ГПК,които се
приравняват на влязло в сила съдебно решение.
Съгласно чл.116,б.“в ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането.В мотивите на т.10 от ТР
№2/26.06.2015г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№2/2013г.е прието,че прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ ,независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане
от взискателя,съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ,като примерно са изброени
същинските изпълнителни действия,прекъсващи давността по
чл.116,б.“в ЗЗД.Налагането на запор е именно такова изпълнително действие.
В мотивите към т.10 на ТР е възприето становището ,че при изпълнителния
5
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие , изграждащо съответния способ,независимо дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ.Посочено
е,че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността,защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с всяко действие за
принудително изпълнение.
Съгласно чл.117 ал.1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече
нова давност. В конкретната хипотеза давността за първи път е прекъсната на
на 14.09.2015г.на основание чл.116,б.“а ЗЗД с направеното от въззиваемата
признание на вземането,съгласно подписано от същата дата споразумение
между страните.Впоследствие на осн. чл.116 ,б.“в ЗЗД,данните от изп.дело и
горепосочените разяснения в т.10 от ТР давността относно процесното
вземане е прекъсната на 12.01.2017г.,когато е наложен първия запор.По-късно
давността отново е прекъсната на 26.07.2018г.,когато е наложен втория запор.
Между всяка от тези дати,на които давността е прекъсната не е изтекъл
петгодишния давностен срок.На 17.01.2020г.е извършено плащане от третото
задължено лице „ЦКБ“АД на сумата 192 лв.,въз основа на наложения запор.
Извършеното плащане в хода на изпълнителното производство представлява
реализиран изпълнителен способ и е валидно изпълнително действие,което
прекъсва давността на основание чл.116,б.“в ЗЗД. Въззивната инстанция не
споделя изложените от ПРС съображения,че извършения от „ЦКБ“АД в полза
на ЧСИ В. превод на сумата е нищожен,като противоречащ на закона,по
причина ,че помощите за деца са несеквестируеми ,съгласно чл.446а
ГПК.Неправилно е и становището на ПРС , че запорното съобщение не е
породило действие.
В настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.439
ГПК,с който ищцата претендира,че вземането по процесното изпълнително
дело е погасено по давност.В това производство съдът преценява дали са
осъществени изпълнителни действия по смисъла на чл.116,б.“в ЗЗД ,
прекъсващи давността.Производството по чл.439 ГПК е различно от това по
чл.435 ГПК по обжалване действията на съдия-изпълнителя.Не са предмет на
спора въпросите досежно това дали принудителното изпълнение е насочено
към секвестируемо или несеквестирумо имущество на длъжника,спазени ли са
разпоредбите на чл.446а,ал.1 и ал.2 ГПК,преведената сума от 192лв.дали има
характер на спестявания ,с оглед данните по изп.дело,че по запорираната в
„ЦКБ“АД банкова сметка на длъжника Ш. Г. са постъпвали помощи за
деца.Въззиваемата като длъжник по изп.дело е имала възможност по реда на
чл.435,ал.2,т.2 ГПК да обжалва действията на ЧСИ Н. В. по процесното
изп.дело,ако е считала,че принудителното изпълнение е насочено върху
помощи за деца,които безспорно с оглед разпоредбата на чл.446а ГПК са
несекевестируеми.В случая,в сроковете по чл.436 ГПК такива жалби срещу
действията на ЧСИ не са постъпвали от длъжника по изп.дело, поради което е
6
недопустимо в производството по чл.439 ГПК съдът да извършва контрол и да
преценява правилността и законосъобразността на необжалвани действия на
ЧСИ и то по изп.дело,което към момента е прекратено поради настъпила
перемция.Видно от изп.дело,с молба от 14.10.2024г.Ш. Р. е поискала сумата
от 192лв.да й бъде възстановена,като с постановление от 21.10.2024г.ЧСИ е
отказал възстановяване на сумата,с мотив,че се касае за спестявания.
По изложените съображения съдът приема ,че последното валидно
изпълнително действие,извършено по изп.дело 63/2012г.по описа на ЧСИ Н.
В.,прекъсващо давността по чл.116,б.“в ЗЗД е от 17.01.2020г., когато е
постъпила сумата 192лв.от третото задължено лице“ЦКБ“АД,въз основа на
наложен запор.Именно от това последно валидно изпълнително действие
започва да тече нова петгодишна погасителна давност,съобразно
постановките на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.До датата на
предявяване на исковата молба-17.07.2024г.не е изтекъл петгодишния
давностен срок и вземането на кредитора не е погасено по давност. В случая
съдът съобрази и разпоредбата на чл.3,т.2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение,съгласно която за срока от 13 март 2020
г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.С решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. е
обявено извънредно положение върху цялата територия на Република
България, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., а с решение от 03.04.2020 г.
на Народното събрание срокът на извънредното положение е удължен до
13.05.2020 г. Съгласно § 13 ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от
13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г. / сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането
на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник", т. е.
продължават да текат, считано от 21.05.2020г.Следователно в конкретната
хипотеза давността за процесното вземане е спряла да тече през периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.вкл.или за период от 2 месеца и 7 дни.Този период
на спиране на давностния срок също не е съобразен и обсъден от
първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение.
С оглед изложеното въззивната инстанция приема,че искът с правно
основание чл.439 ал.1 ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Изводите на Окръжния съд не съвпадат с тези на първоинстанционния съд,
поради което и на основание 271 ГПК решението на ПРС следва да бъде
отменено като неправилно,а въззивната инстанция се произнесе по същество в
горния смисъл.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.3 ГПК във
вр.чл.78,ал.8 ГПК въззиваемата следва да заплати на въззивното дружество
юлисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100лв.за
производството пред ПРС и от 100лв.за въззивната инстанция или общо
възнаграждение за двете инстанции в размер на 200лв.
7
Цената на предявения иск е под 5000лв.и съгласно чл.280 ,ал.3,т.1 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното ,Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА на основание чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд №1698 от 11.12.2024г.,постановено по гр.д.№4120/ 2024г.по описа
на същия съд КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.439 във вр.чл.124 ал.1 ГПК иск
от Ш. Г. Р.,ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.***,със съдебен адрес за
призоваване: адвокат В. К. от ПАК,гр.Плевен,ул.***срещу “МАКРОАДВАНС
„ АД, ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
***,представлявано от изп.директор В. С. ,с който се претендира да бъде
признато за установено,че Ш. Г. Р. не дължи на „Макроадванс“АД гр.София
следните суми:главница 1633.93лв.,законна лихва към 26.07.2018г.в размер на
1 123.30лв., 1 888.28лв. неолихвяема сума,за които суми е
образувано изп.дело №63/2012г.по описа на ЧСИ Н. В.,рег.№*** и район на
действие ОС Плевен,поради погасяване по давност на вземането на кредитора
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.3 ГПК във вр.чл.78,ал.8 ГПК Ш. Г.
Р.,ЕГН ********** от гр.Плевен, ул. ***,със съдебен адрес за призоваване:
адвокат В. К. от ПАК,гр.Плевен,ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на “МАКРОАДВАНС
„АД,ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.***,представлявано от изп.директор В. С. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200лв.за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8