№ 19411
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110165629 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът “...” АД е предявил срещу Г. П. А. кумулативно обективно
съединени осъдителни искове, както следва:
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 2786,22 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. ... за периода от 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
17.11.2021г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 471,52 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 2786,22 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019г. – 27.10.2021г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 35,00 лв. – представляващо
възнагражедние за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. ... за периода 01.10.2018г. – 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от 17.11.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 7,67 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 35,00
лв. за периода 01.12.2018г. – 27.10.2021г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. ..., тъй като ответникът се явява
съсобственик на имота за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря за
1
задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите
условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от Г. П. А. чрез адв. А. Л., с който
оспорва исковете по основание и размер по подробно изложени съображения. Сочи, че не са
представени доказателства относно собствеността на топлоснабдения имот. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени,
претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че исковете не са заведени срещу починали лица, както счита
ответникът и съответно са допустими. Исковата молба е предявена срещу наследниците на
лицата С. А. и Д. А., тоест същата е била нередовна, доколкото не е отговаряла на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК. Нередовността е била отстранена с уточнителна
молба от 14.01.2022г. съгласно дадени от съда указания. Исковата молба е предявена на
17.11.2021г. и срещу лицето Г. Р. А., който е починал в хода на процеса на 22.11.2021г., като
е оставил за наследник единствено Г. П. А.. Тъй като с молбата-уточнение исковете са били
насочени към Г. П. А., конституирането му отново като страна по делото на осн. чл. 227
ГПК не е било необходимо.
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “...” АД
съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на потребители и
да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
2
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
От представен по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от
21.09.1989г. е видно, че на тази дата собствеността върху имот с адрес – гр. ... е била
придобита, както следва: 1/3 ид.ч. от Д. С. Р. и 2/3 ид.ч. от Г. Р. А. и С. И. А.. От
приложените по делото удостоверения за наследници се установява, че към приключване на
съдебното дирене имотът е собственост на Г. П. А.. Действително през процесния период
собственик на част от топлоснабдения имот е бил Г. Р. А., въпреки това след смъртта му,
настъпила на 22.11.2021г. единствен негов наследник остава ответникът Г. П. А.. Съгласно
чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с
които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Константната практика/напр.
Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 2956
от 28.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 22/2022 г. и др./ приема, че нормата на чл. 48 ЗН
съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят
отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до
доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. Тоест, с оглед
въведената законова презумпция, ответникът следва да докаже отказа от наследство или
приемането му под опис, а не ищецът, както се сочи в отговора. С оглед горното следва да
се приеме, че Г. П. А. носи отговорност не само за частта от задължението, което произтича
от качеството му на собственик, но и за тази част, която произтича от качеството му на
наследник на Г. Р. А..
С оглед горното съдът приема за доказано, че за процесния период ответникът Г. П.
А. има качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ
се в гр. ....
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен
с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
3
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
Необходимо е да се посочи, че общите условия са представени по делото на л. 40,
като е видно, че същите са били публикувани във вестник „Монитор“, и са били одобрени с
Решение № СУ-1 от 27.06.2016г, на КЕВР, с което е изпълнена процедурата по чл. 150, ал. 2
ЗЕ. Следователно възраженията на ответника в тази насока са несъстоятелни.
С оглед горното се приема, че между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
4
Заключението по СТЕ установява, че за процесния период ищецът е изпълнил
задължението си да доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на
показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството
доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на помещенията, респ.
доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация,
която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща
вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1,
т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е
така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояния. По делото са представени
доказателства, а и вещото лице по СТЕ констатира, че има свидетелства за метрологични
проверки на елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция на 2
години.
Вещото лице по СТЕ изяснява, че дружеството за дялово разпределение е извършвало
дялово разпределение на доставената до всеки абонат топлинна енергия в края на всеки
отоплителен сезон, като е изчислявало точно дължимите суми според методиката съгласно
Наредба № 16-334/06.04.2007г. и Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването,
действащи през релевантния период. Изяснява, че справките на третото лице помагач
съдържат данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за
процесния имот, като тези изчисления са извършвани съобразно изискванията на
действащите към този момент нормативни актове.
Съгласно цитираните ОУ купувачът, т.е потребителят има право на възражения
срещу изготвените фактури и отразените в същите стойности на потребената топлинна
енергия. По делото няма данни, че ответникът като потребител е възразил срещу отчетените
от фирмата за дялово разпределение количества потребена топлинна енергия, респ. че е
възразила срещу отразените във фактурите стойности.
Неоснователно е възражението, че предоставянето на топлинна енергия представлява
непоискана доставка по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП и чл. 9 от Директива 97/7 ЕО от
20.05.1997г. Върховния касационен съд в мотивите към ТР № 2 от 17.05.2018г. по
тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК, посочва, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Тоест, при този вид
правоотношения и поради въведена законова презумпция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се приема, че
собствениците на имоти в сграда са страни по правоотношение за продажба на топлинна
5
енергия. Видно от чл. 153, ал. 6 ЗЕ собствениците могат да прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, но същите остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Единствено качеството клиент на собственик в етажна собственост относно отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия може да бъде загубено само при прекратяване на
топлоснабдяването на абонатна станция или нейното самостоятелно отклонение намиращо
се в сградата, при спазване процедурата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ. Тъй като в случая се
установява, че ответникът е бил собственик /отчастни наследник на собственик/ на
топлоснабдения имот, за процесния период не е било прекратено топлоснабдяването към
имота или към абонатната станция и след като, видно от изготвената СТЕ, към имота е била
отдавана топлинна енергия, не може да се говори за непоискана доставка.
Съдът намира възражението във връзка с предоставената услуга „дялово
разпределение“ за основателно. Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая ищецът твърди,
че „дялово разпределение“ е извършвано от „...“ ООД. Клиентите в сграда - етажна
собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата
дялово разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Изборът се извършва с писмено съгласие на
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост, съгласно чл. 139б, ал. 2 ЗЕ. Ищцовото дружество е следвало да докаже, че
между ФДР „...“ и етажната собственост е бил сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение, чрез представянето му или по друг начин, което не е сторило. По
делото към исковата молба е приложен договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ № 2067/23.08.2002г. между ЕС и ФДР „Електрон Комерс“. Видно от справка в
ТР дружеството „Електрон Комерс“ не се е вляло, сляло с или променило фирмата си на
„...“, т.е. двете юридически лица нямат нищо общо. Следователно, не може да се приеме за
доказано, че етажната собственост, в която се намира топлоснабдения имот е била в
договорни правоотношения с ФДР „...“. Действително, установява се от изготвените
експертизи и представените документи, че ФДР „...“ фактически е предоставяло услугата
„дялово разпределение“ в етажната собственост. При така описаната фактическа обстановка
сумите за предоставената услуга се дължат на основание чл. 59 от ЗЗД като неоснователно
обогатяване, а не на договорно основание. Поради това не би могло да се приложи
правилото на чл.22, ал. 2 от приложимите ОУ от 2016г., съгласно които клиентите заплащат
на продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от
тях търговец. В случая нямаме избран търговец, а сумите за предоставена услуга “дялово
разпределение” се дължат единствено на ФДР „...“ на осн. чл. 59 от ЗЗД, какъвто иск не е
предявен. С оглед горното съдът намира, че следва да отхвърли иска на „...“ ЕАД, с който
претендира сума за предоставена услуга “дялово разпределение”.
От заключението по ССчЕ се установява, че за процесния период няма данни за
6
извършени плащания. Има, обаче, сума за възстановяване в размер на 17,59 лв., която не е
била прихваната.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключенията по
ССчЕ и СТЕ /където вещото лице въз основа на отчетните единици е извършило
самостоятелно изчисляване на цената на енергията/. За процесния период от 01.05.2018г. –
30.04.2020г. потребената топлинна енергия е в общ размер на 2727,24 лв., която следва да се
намали със сумата за възстановяване, при което се получава 2709,65 лв.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не
променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично
изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Исковата молба е подадена на 17.11.2021 г., поради което в този момент е прекъснато
течението на погасителната давност.
Съдът намира, че момента, от който започва да тече давността за всяка месечна
вноска е 45-дни след изтичане на периода за който се отнася, съгласно чл.33, ал. 1 и ал. 2
ОУ.
С оглед горното и съгласно ССчЕ са погасени по давност вземания за топлинна
енергия в общ размер на 180,08 лв. за периода от м.5.2018г. до м.9.2018г. Следователно за
процесния период от 01.05.2018г. – 30.04.2020г. остава дължима сумата от 2529,57 лв., до
която следва да се уважи иска.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Неоснователно е възражението на ответника, че лихва не се дължи, тъй като
длъжника изпада в забава от датата на уведомяването/публикуването на фактурите в
интернет страница на дружеството. Същото се основава на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от 2014г.,
които не са приложими в случая с оглед процесния период. Както се спомена по-горе
7
изискуемостта съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г. настъпва в 45- дневен срок от изтичане на
периода, за който се дължат сумите, независимо от уведомяването на длъжника.
Също така неоснователно е и възражението, че наследниците на починало лице
изпадат в забава след изтичане на 7 дни от отправена покана. Ответникът дължи сумите в
по-голямата им част на лично основание, за което не се дължи покана. В другата им част той
ги дължи като наследник на Г. Р. А., починал в хода на процеса на 22.11.2021г. Лихвата за
процесния период от 15.09.2019г. – 27.10.2021г. се е дължала от наследодателя, който е
изпаднал в забава съгласно чл. чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г., докато
наследникът му отговаря за задължението на наследодателя си за заплащане на лихва, а не
за свое такова. Тоест, в гореописаната хипотеза не е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 1
ЗЗД.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
В настоящият случай предвид заключението по ССчЕ обезщетението за забавено
изпълнение върху главницата за топлинна енергия за горепосочения период следва да се
намали със сумата от 38,67 лв. – погасена по давност част, следователно ще остане дължима
сумата от 432,85 лв., до която следва да се уважи искът.
Неоснователността на претендираното възнаграждението за услугата „дялово
разпределение“ обуславя и неоснователността на акцесорното вземане за мораторната
лихва, дължима за времето на забавата. Ето защо искът, с който се претендира обезщетение
за забава върху възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ следва да се
отхвърли.
Относно разноските:
Предявен размер: 3300,41 лв., Уважена част: 2962,42 лв.; Отхвърлена част – 337,99
лв.
Разноски на ищеца: такси за СУ- 10 лв./л.51 и л.134/, ДТ–311,44 лв./л.50 и л.70/;
Депозити за експертизи – 550 лв./л.98-99/ и юрисконсултско възнаграждение определено в
минимални размер от 100 лв. на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда или общо 971,44
лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се дължат разноски от
ответникът в размер на 871,90 лв.
Разноски на ответника: Платено адвокатско възнаграждение в размер на 630
лв./л.145/. Адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер по чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба МРАВ, съответно не подлежи на намаляване поради прекомерност. На осн. чл.
78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърления размер на исковете, се дължат разноски от ищеца в
размер на 64,52 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. П. А. , ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. “Красно село”, бл.
221А, ет. 2, ап. 4, ДА ЗАПЛАТИ на “...” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление:
гр. ..., както следва:
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 2529,57 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. ... за периода от 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 17.11.2021г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2529,57 лв. до пълния
предявен размер от 2786,22 лв., като неоснователен;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 432,85 лв.– представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 2529,57 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.09.2019г. – 27.10.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 432,85 лв. до
пълния предявен размер от 471,52 лв., като неоснователен;
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по настоящото дело в размер на 871,90
лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, срещу Г. П. А., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж.к. “Красно село”, бл. 221А, ет. 2, ап. 4, искове, както следва:
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 35,00 лв. – представляващо
възнагражедние за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. ... за периода 01.10.2018г. – 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от 17.11.2021г. до окончателното ѝ изплащане, КАТО НЕОСНОВЕТЕЛЕН.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 7,67 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 35,00
лв. за периода 01.12.2018г. – 27.10.2021г., КАТО НЕОСНОВЕТЕЛЕН.
9
ОСЪЖДА „...“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б, ДА ЗАПЛАТИ Г. П. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. “Красно село”, бл. 221А, ет. 2, ап. 4, на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата от
64,52 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„...“ ЕАД - „...“ ООД с ЕИК:...
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10