Решение по дело №907/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 април 2019 г. (в сила от 26 юли 2019 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20181720100907
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Перник, 22.04.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА И.

при участието на секретаря Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдията                     гр. дело № 00907/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Топлофикация – Перник“ АД срещу Т.С.Д. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 410 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 410 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 374,36 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Добруджа“ бл. 25, вх. Б, ап. 34, с абонатен № **********, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.08.2017 г. до окончателното  изплащане на вземането и сумата от 227,63 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 08.06.2017 г., за които суми по ч. гр. дело № 05585/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, V-ти състав е издадена Заповед № 4654 от 30.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от 1 374,36 лв. и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребители дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 227,63 лв. за периода от 08.07.2014 г. до 08.06.2017 г. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.   

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответника оспорва предявените искове като неоснователни с твърдението, че Д. не собственик или ползвател на имота, поради което между него и ищцовото дружество не е съществувало твърдяното облигационно правоотношение. Посочва, че същият никога не е подавал документи за откриване на партида и абонатният номер не е свързан с името му. Оспорва през исковия период до имота да е доставена топлинна енергия на претендираната от ищеца стойност. Счита, че сумите са начислявани произволно от топлофикационното дружество и не съответстват на реално доставено количество топлоенергия. Измерването на последната е ставало с негодни за това измервателни уреди, които не са преминали през задължителните метрологични проверки. Поддържа, че в сградата не е била въведена услугата дялово разпределение и етажната собственост не е сключвала договор с фирмата за дялово разпределение за извършване на тази услуга. Въвежда довод за погасяване на част от вземанията по давност – тези за периода до 30.08.2014 г., намирайки за приложим тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 410 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 410 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по                   ч. гр. дело № 05585/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, V-ти състав. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение. 

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

Както беше изяснено, с отговора на исковата молба особеният представител на ответника изрично оспорва предявените искове по основание с твърдението, че през релевантния период ответникът не е бил собственик или ползвател на имота, респ. изключителен такъв, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 27.08.1990 г. Общинският народен съвет – гр. Перник, чрез председателя си, в качеството си на продавач,                е прехвърлил на Т.С.Д. /настоящия ответник/ правото на собственост върху недвижим имот – апартамент № 34, находящ се в гр. Перник, ул. „Добруджа“, в жилищна сграда – блок № 25, вх. Б, ет. 5. Изяснява се, че този имот е придобит от Д. по време на брака му с третото за процеса лице – Мая И.Д., сключен на 22.11.1970 г. /съгласно данните, съдържащи се в приетото препис – извлечение от акт за сключен граждански брак от 12.02.2019 г., издадено от Община Перник/.

С Декларация с вх. № 31142/23.03.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот ответникът Т.С.Д. *** правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № 34, находящ се в                гр. Перник, ул. „Добружда“ бл. 25, вх. Б с посочено придобивно основание – „покупка“ въз основа на договор от 27.08.1990 г. В декларацията е отразено, че имотът е в режим на съсобственост между декларатора и третото за процеса лице Мая И.Д..

От така събраните доказателства следва изводът, че процесният имот е бил придобит в режим на бездялова съпружеска имуществена общност между Т.Д. и третото за процеса лице Мая Д. въз основа на покупката от 27.08.1990 г. – арг. чл. 19, ал. 1 СК /обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./.

В тази връзка съдът цени и данните, следващи от представената и приета по делото декларация, която има характера на подписан /което не се оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа е лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото производство и в посочената си част има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че деклараторът – ответникът Т.Д. е собственик на жилището, придобито от него чрез покупка в съсобственост със съпругатга му, което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса, в случая съответстващо с останалите писмени доказателства – арг. чл. 175 ГПК.

По делото не се твърди и не се установява след придобиването на собствеността върху имота през 1990 г. ответникът и съпругата му да са се разпоредили с жилището в полза на трето лице. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК отговорността на съпрузите за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, какъвто характер безспорно има задължението за заплащане цената на доставена топлинна енергия, е солидарна, при което исковата претенция на носителя на вземането може да бъде насочена срещу всеки от длъжниците за цялото вземане – арг. чл. 122, ал. 1 ЗЗД. С оглед изложеното, съдът намира за неоснователни доводите на особения представител на Д., че исковете е следвало да бъдат предявени срещу двамата съпрузи.

Ето защо, съдът приема, че през процесния период ответникът, като собственик на имота, е придобил качеството потребител на топлинна енергия и на страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия – арг. клаузата на                     чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.

Последното в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142,          вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя между индивидуалните потребители по система за дялово разпределение за два основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост, изчислена като разликата между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода, включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално дължимата от потребителя сума.

Съдът намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – Перник“ АД е доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия на твърдяната цена.

Фактът на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в заключението по приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните по делото. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение като трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Техем Сървисис“ ЕООД. Системата за дялово разпределение е била въведена в СЕС през месец септември 2015 г. Между ФДР и ищеца има налично споразумение в тази насока, обективирано в Договор № 96/08.12.2011 г. От заключението се установява, че монтираното в абонатната станция средство за търговско измерване – топломер е преминало през задължителните периодични метрологични проверки. Отразено е, че през процесния период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия.                                   От заключението се установява, че през релевантния период в имота на абоната има едно отоплително тяло – „щранг-лира“ в помещението баня. За същото е начислен разход, определен по изчислителен път, тъй като за този период /съгласно данните в представени на експерта главни отчети и протоколи/ не е осигурен достъп за отчет. Начисленията са направени на база  т. 6 – т. 7 от методиката на чл. 61 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. В останалите помещения – стая, хол и кухня няма отоплителни тела, свързани към СИ. Начисляван е и разход на топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация, пропорционално на обема на отоплявания имот по проект – 177 м3 и само през зимния отоплителен период – времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Вещото лице достига до изцвод, че в имота е ползвана топла вода като за периода е начислен разход за общо 51 м3 консумация на топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване, разпределена съобразно методологията към чл. 61 от Наредбата. Ежемесечно са начислявани суми, представляващи вноски за предоставяната услуга „дялово разпределение“ в общ размер от 21,12 лв. Не е разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива. В заключението е отразено, че начислените суми по партидата на абоната са в съответствие с действащата нормативна уредба. Експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. е на стойност от                                 1 374,38 лв.

С оглед горните изводи, съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна, изложени в отговора на исковата молба. Установи се, че начисляваните суми не са произволно определени, а съответстват на потребеното количество топлинна енергия, като общата цена включва стойността на топлинната енергия за сградна инсталация, отопление на имота /за щранг-лирата в помещението баня/ и вноката за услугата дялово разпределение. Партидата на имота е открита на името на ответника. Топлинната енергия в СЕС, където се намира процесният обект, е била измервана чрез СТИ, преминало през необходимите проверки.

От заключението на съдебно–икономическата експертиза се установява, че размерът на законната лихва за забава на месечните плащания, начислена върху главницата за периода от 08.07.2014 г. до 08.06.2017 г. е 227,63 лв., която сума е съобразена с клаузите на Общите условия на дружеството в частта, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните плащания. Отразено е, че ежемесечно – до 10-то число, в счетоводството на ищеца са отразявани дължимите суми за абонатния номер. Няма данни за извършени плащания от ответника.

От изложеното съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., е доставил топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на сумата от 1 374,38 лв.   /която е в по-висок размер от претензираната от ищеца от 1 374,36 лв./, а същият дължи нейното заплащане.

Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна въвежда правопогасяващо възражение с твърдението, че част от вземанията – тези за периода до 30.08.2014 г. са недължими като погасени по давност. Съдът, при анализ на събраните по делото доказателства, намира тези доводи за частично основателни, предвид следните съображения:

При систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.

В настоящия случай, вземането в размер на сумата от 1374,36 лв., представляващо главница за доставена и неплатена топлинна енергия, има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност,                        в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането в размер на сумата от 227,63 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера му и регламентираното                     в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на главницата.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.                   

В клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди е предвидено задължението на потребителите да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в клаузата на чл. 34, ал. 6, че при неизпълнение в срок на това задължение купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинната енергия. Изложеното дава основание за извод, че вземането за цена на потребена топлинна енергия за съответния месец става изискуемо от първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане.

При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.08.2017 г., което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на основание                          чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че погасена по давност е само част от вземането за главница,                          а именно в размер на сумата от 92,24 лв., дължима за периода от 01.05.2014 г. до 28.08.2014 г.  /не до 30.08.2014 г., както е посочено в отговора/ /три години преди датата на депозиране на заявлението/, определена от съда по реда на чл. 162 ГПК и въз основа на данните, отразени в приетото по делото извлечение от сметка/. Останалата част от вземането в размер на сумата от 1 282,12 лв. за периода от 29.08.2014 г. до 30.04.2016 г. остава непокрита от тригодишния давностен срок, а с това и дължима от ответника.

Всичко изложено обуславя извода, че предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1,                 т. 2, вр. чл. 410 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ се явява основателен за сумата от 1282,12 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 29.08.2014 г. до  30.04.2016 г., поради което и в тази част следва да бъде уважен. По отношение на останалата част от вземането в размер на сумата от 92,24 лв., представляваща главница за периода от 01.05.2014 г. до 28.08.2014 г. искът е неоснователен поради погасяването на тази част от вземането по давност, и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху главницата, предмет на иска с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 410 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. От заключението на съдебно – икономическата експертиза се изясни, че за периода от 08.07.2014 г. до 08.06.2017 г. законната лихва за забава е в размер на 227,63 лв., определен от вещото лице при съобразяване с падежа на главницата.                     С оглед погасяването по давност на вземането за главница в размер на сумата от 92,24 лв. за периода от 01.05.2014 г. до 28.08.2014 г. и на основание чл. 119 ЗЗД съдът намира, че погасено по давност е и акцесорното вземане за лихва в размер на сумата от 26,40 лв. за периода от 08.07.2014 г. до 08.06.2017 г., дължимо върху тази главница /определена от съда по реда на                      чл. 162 ГПК и при съобразяване с данните, отразени в извлечението от сметка/. Останалата част в размер на сумата от 201,23 лв. за периода от 08.10.2014 г. до 08.06.2017 г., дължима върху главницата за периода от 29.08.2014 г. до 30.04.2016 г. е непокрита по давност, поради което и дължима от ответника.

Изложеното обуславя извода, че предявеният иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2,                 вр. чл. 410 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата от 201,23 лв. за периода от       от 08.10.2014 г. до 08.06.2017 г., дължима върху главницата за периода от 29.08.2014 г. до 30.04.2016 г. и за тази част следва да бъде уважен. По отношение на останалата част от вземането в размер на сумата от 26,40 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 08.06.2017 г., дължима върху главницата за периода от 01.05.2014 г. до 28.08.2014 г. искът се явява неоснователен поради погасяването на тази част от вземането по давност, и следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част поначало имат и двете страни, както за тези, сторени в исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело                                  № 05585/2017 г. по описа на Районен съд – Перник – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4                                 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищеца, на основание                      чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове, следва да бъде присъдена сумата от 75,96 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 581,43 лв. – платени държавни такси, депозити за вещите лица, за назначения особен представител и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и             чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Ответникът не е претендирал и не е доказал направени разноски /същият се представлява в процеса от особен представител/, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация – Перник“ АД,                    с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино срещу Т.С.Д., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***,                     ул. „Добруджа“ № 25, вх. Б, ап. 34 установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2,                   вр. чл. 410 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, че Т.С.Д. *** АД сумата от 1 282,12 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 29.08.2014 г. до 30.04.2016 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Добруджа“ бл. 25, вх. Б, ап. 34, с абонатен № ********** и законната лихва за забава върху тази главница, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 05585/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, V-ти състав,                                   е издадена Заповед № 4654 от 30.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1 282,12 лв. до пълния предявен размер от 1 374,36 лв. или за сумата от 92,24 лв., представляваща главница за периода от 01.05.2014 г. до 28.08.2014 г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация – Перник“ АД,                    с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино срещу Т.С.Д., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***,                     ул. „Добруджа“ № 25, вх. Б, ап. 34 установителен иск с правно основание  чл. 415, ал. 1, т. 2,                   вр. чл. 410 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т.С.Д. *** АД сумата от 201,23 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.10.2014 г. до 08.06.2017 г., дължима върху главницата за периода от 29.08.2014 г. до 30.04.2016 г., за която сума по ч. гр. дело № 05585/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, V-ти състав е издадена Заповед № 4654 от 30.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 201,23 лв. до пълния предявен размер от 227,63 лв. или за сумата от 26,40 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 08.06.2017 г.

ОСЪЖДА Т.С.Д., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино сумата от 75,96 лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 05585/2017 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, V-ти състав и сумата от 581,43 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник,              в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 05585/2017 г. по описа на съда, да се върне на съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: