Решение по дело №58564/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2276
Дата: 21 март 2022 г. (в сила от 21 април 2022 г.)
Съдия: Даяна Калинова Топалова
Дело: 20211110158564
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2276
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110158564 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл.79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
наследник на О.В. Б.а, срещу която била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 28.02.2016 г. по ч. гр. д. № 9523/2016 г. по описа на СРС, 31 с-в. Твърди, че
на 03.12.2016 г., след влизане в сила на заповедта за изпълнение, в полза на ответника бил
издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело № ***
по описа на ЧСИ ***, рег. № 856, което според ищеца било прекратено по право, поради
бездействие на взискателя повече от две години. Поддържа, че от влизане в сила на
заповедта за изпълнение на парично задължение от 28.02.2016 г., издадена по ч. гр. д. №
9523/2016 г. по описа на СРС, 31 с-в, не са извършвани действия, годни да спрат или
прекъснат давността за вземанията, която била три години, тъй като не било постановено
съдебно решение за процесните суми. При тези твърдения иска да се установи, че не дължи
на ответника чрез принудително изпълнение сумата от 987,71 лв. – главница за периода
01.01.2013 г. - 30.04.2015 г. и сумата от 156,28 лв. – лихва за забава за периода 01.03.2013 г.
– 12.02.2016 г., които суми са предмет на цитираното изпълнително производство.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск при възражения, че е приложима 5-годишната
погасителна давност, тъй като процесните вземания са били предмет на исково
производство, приключило с влязло в сила на 21.04.2020 г. решение на СГС, II „е“ възз. с-в
по възз. гр. д. № 8977/2019 г. Твърди давността да е била прекъсната с подаване на молбата
1
за образуване на изпълнителното производство на 13.06.2017 г., както и да е била спирана,
поради спиране на самото изпълнително производство на 05.08.2021 г., поради смърт на
длъжника, до конституирането като страна по него на ищеца и сестра му, в качеството им на
наследници. Поддържа, че давността за процесните вземания е спирала да тече и поради
обявено на територията на Р. България извънредно положение, считано от 13.03.2020 г. При
тези твърдения иска съдът да отхвърли исковете и присъди направените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявения отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните
отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради давност като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение.
По делото е безспорно обстоятелството, че по силата на сключен договор за доставка
на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който ответникът има вземане за
главница в размер на 987,71 лв. – главница за периода 01.01.2013 г. - 30.04.2015 г. и сумата
от 156,28 лв. – лихва за забава за периода 01.03.2013 г. – 12.02.2016 г. Следователно
установено по делото е, че в полза на ответника са възникнали оспорените вземания.
Процесните вземания са установени с влязло в сила съдебно решение на 21.04.2020
г., постановено на 02.04.2019 г. по гр. д. № 88636/2017 г. по описа на СРС, 31 с-в, поради
което давността по отношение на заявеното вземане е прекъсната в приложение на чл. 116,
б. "б" ЗЗД на 21.04.2020 г., от която дата е поставено началото на обща петгодишна давност.
След тази дата, по образуваното изпълнително дело № 1115/16 г., давността е спряла да тече
от настъпване на смъртта на длъжника Б.а на 20.02.2021 г. до изтичане на тримесечния срок
за приемане на наследството на 16.12.2021 г., даден на ищеца, със съобщение от 15.09.2021
г.
Изложеното предпоставя, че от 16.12.2021 г. до настоящия момент не е изтекъл срок
по – дълъг от 5 г. и вземанията не са погасени по давност, поради което предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски за
производството в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

При тези мотиви Софийски районен съд
2


РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ПЛ. СТ. Б., ЕГН: **********, с адрес – гр. София, ж.к.
*** срещу „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. “Ястребец” № 23Б иск с правно основание основание чл. 439,
ал.1 ГПК, вр. чл.150 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД за признаване за установено, че
ищецът не дължи чрез принудително изпълнение сумата от 987,71 лв. – главница за периода
01.01.2013 г.-30.04.2015 г. и сумата 156,28 лв. – лихва за забава за периода 01.03.2013 г. –
12.02.2016 г., за които суми на 03.12.2016 г. в полза на ответника е издаден изпълнителен
-ви
лист по гр. д. № 9523/2016 г. по описа на СРС, 31 с-в за събирането на които е образувано
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***, рег. № 856.
ОСЪЖДА ПЛ. СТ. Б., ЕГН: **********, с адрес – гр. София, ж.к. *** да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. “Ястребец” № 23Б на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 150 лв. - разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3