№ 15286
гр. София, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110142171 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел 1, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на з срещу со, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, т. 2, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на
сумата от 372,25 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил
„Мерцедес” с рег. № **, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 10.08.2023 г. в
гр. София, ведно със законната лихва върху от датата на подаване на исковата молба –
16.07.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът з твърди, че по силата на договор за имуществена застраховка „Каско“,
обективиран в застрахователна полица № **, е заплатил сумата от 372,25 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахования
при него лек автомобил „Мерцедес” с рег. № **, вследствие на ПТП, настъпило на
10.08.2023 г. Поддържа, че ПТП-то е реализирано в гр. София, при движение по **,
при попадане на управлявания от К. Д. В. автомобил в необезопасена и
несигнализирана неравност на пътното платно – дупка, като отговорен за
настъпването му е ответникът со, тъй като пътят, по който се е движил увреденият
автомобил, представлява част от общинската пътна мрежа и именно общината
отговаря за поддържането му. Сочи, че във връзка с ПТП-то при него е образувана
застрахователна преписка (именувана „щета“) № **, като е съставен опис, в който са
отразени констатираните видими увреждания по автомобила, а именно: гума задна
дясна, и други. Поддържа да е определил и изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 372,25 лева по банков път на собственика на увредения автомобил – о.
1
Поддържа, че е поканил ответниката да заплати претендираното регресно вземане, но
последният отказал да стори това, поради което претендира същото, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2024 г. до
окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника со, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Навежда доводи, че не са
доказани настъпването на процесното ПТП по описания в исковата молба механизъм,
характера и размера на твърдените вреди. Релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „Мерцедес” с рег. № **.
Оспорва размера на определеното от ищеца застрахователно обезщетение като
завишен и несъответен на действителната стойност на причинените вреди към датата
на настъпване на процесното ПТП. Моли за отхвърляне на предявения иск и
претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение
от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу
причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено
някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и
възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по
повод нейното изпълнение. В разпоредбата на чл. 410, ал. 1 т. 2 КЗ е предвидена
правната възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение
застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционно-
обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на
вредоносния резултат.
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в
условията на пълно и главно доказване на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1/ наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца, възникнало по силата на договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие по който е настъпило
застрахователно събитие (ПТП), за което застрахователят носи риска; 2/ настъпване на
описаните в исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП,
причинено от наличието на необезопасена и несигнализирана неравност на пътното
платно – дупка, на общински път, дължащо се на виновното и противоправно
2
поведение (бездействие) на лица, на които ответникът е възложил дейностите по
поддържането на общинските пътища; 3/ в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер
на действителните вреди, както и че е отправил към ответника регресна покана за
плащане на вземането, която е получена от последния. Съобразно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно
посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право. В случай,
че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да
докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на процесната сума,
както и да докаже твърденията си, че с поведението си водачът на застрахованото при
ищеца МПС е допринесъл за настъпване на вредите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните намира, че между последните не се
спори по отношение на обстоятелствата, че при ищеца е била образувана
застрахователна преписка (именувана „щета“) № ** във връзка с ПТП, настъпило на
10.08.2023 г., с участието на лек автомобил „Мерцедес” с рег. № **, че ищецът е
заплатил в полза на собственика на увредения автомобил сумата от 372,25 лева, както
и че процесното ПТП е настъпило на пътен участък, който е част от общинската пътна
мрежа на ответника – со. Посочените обстоятелства са отделени на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с
доклада по делото, обективиран в постановено по делото определение от 16.01.2025 г.,
като се установяват и подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал.
Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица № **, от
която се установява наличие на застрахователно правоотношение между ищцовото
застрахователно дружество и собственика на увредения лек автомобил „Мерцедес” с
рег. № **, възникнало по силата на договор за имуществени застраховки „Каско
Стандарт“, сключен на 12.07.2023 г., със срок на действие от 00.00 ч. на 19.07.2023 г.
до 23.59 ч. на 18.07.2024 г., с която ищецът е приел да покрива риска от повреди по
процесния автомобил, собственост на о, при уговорена клауза „Пълно Каско“.
Наличието на застрахователно правоотношение се установява и от съвкупната
преценка на останалите доказателства по делото – заявление за изплащане на
обезщетение от 14.08.2023 г., декларация за настъпило застрахователно събитие, опис-
заключение по претенция от 15.08.2023 г., опис на претенция от 01.09.2023 г., доклад
по щета № ** от 12.01.2024 г., видно от който е определено застрахователно
обезщетение в размер на 372,25 лева, и преводно нареждане от 15.01.2024 г. за
кредитен превод от ищеца в полза на собственика на увредения автомобил о за сумата
от 372,25 лева.
По делото са приети и приложимите към застрахователния договор Общи
условия за застраховка „Каско Стандарт“, като от тях се установява, че настъпилото
3
застрахователно събитие е покрит застрахователен риск по аргумент от Глава II, раздел
„Каско“.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, както и
гласни такива чрез разпита на свидетеля К. Д. В., както и от заключението на вещото
лице по съдебната автотехническа експертиза, настоящият съдебен състав приема за
установено, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – ПТП при следния механизъм: на 10.08.2023 г., в гр. София,
лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № **, се е движел по **, където превозното средство
преминало през дупка, намираща се на пътното платно, вследствие на което била
увредена задната дясна гума на автомобила. Следва да се посочи, че по аргумент от
чл. 6, т. 4 от Наредбата за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране за настъпилото произшествие
в случая не е било необходимо съставянето на протокол за ПТП. При разпита на св. В.
се изяснява, че същият е управлявал лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № **, в посока
от дома си на ** към ул. „Владайска“, когато усетил, че колата не се движи както
трябва. След като спрял автомобила установил, че една от гумите му е спукана.
Изяснява, че се е движел с ниска скорост, тъй като по пътното платно имало много
неравности и дупки, вкл. една по-голяма, където предполага, че е възникнала и
повредата в гумата. Показанията на свидетеля следва да бъдат приети за достоверни и
обективно предоставени, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, същите са
ясни, последователни, житейски логични, убедителни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. Съществено в случая е, субективните му възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани пряко и непосредствено, като
е нормално предвид изминалия период от време свидетелят да си спомня случилото се
в по-общ план. В приетото по делото и неоспорено от страните заключение по
автотехническата експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК съдът
кредитира като извършено обективно, компетентно и добросъвестно, също е възприет
идентичен механизъм на настъпване на процесното ПТП, като същевременно вещото
лице изяснява, че увреждането по процесния лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № **,
отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка
с механизма на процесното събитие.
По делото не е въведено като спорно обстоятелството, че за претърпените вреди
ищецът е заплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в
размер на 372,25 лева, като за факта, удостоверяващ извършеното плащане е прието
като доказателство по делото платежно нареждане за кредитен превод от 15.01.2024 г.,
поради което застрахователят е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на
увреждането, респ. неговия възложител в хипотезата на чл. 49, ал. 1 ЗЗД, доколкото
самият увреден има такива права.
4
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно
по размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като целта е да се
постигне пълно репариране на вредоносните последици. С чл. 400 КЗ е
регламентирано ограничение, че застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази стойност е
пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване на
събитието, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото
имущество с еквивалентно по вид и качество. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният
е инкорпориран в самата действителна стойност /в този смисъл Решение № 6 от
02.02.2011г. по т.д. № 293/2010г. на ВКС, I т.о., Решение № 141 от 08.10.2015г. по т.д.
№ 2140/2014г. на ВКС, I т.о.,Решение № 60135 от 15.11.2021г. по т.д. № 1821/2020г. на
ВКС, II т.о./. От заключението на вещото лице по допуснатата автотехническа
експертиза се установява размерът на вредите, остойностен на сумата от 591,64 лева,
както и причинно-следствената връзка с настъпилото застрахователно събитие. При
това положение, доколкото заплатеното застрахователно обезщетение е в по-нисък
размер, то с платената сума се осъразмерява и обема на регресното право на ищеца.
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна
отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер,
защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния
изпълнител. Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител
се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие -
неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то в основанието на
исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от
лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно.
В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да
поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
Въпросният пътен участник, на който е реализирано процесното ПТП, е
собственост на со съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС.
Общината съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОбС следва да го управлява с грижата на добър
стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяване на улицата. Така и
съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществяват от общините. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за
контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места
изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги
отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, на со е вменено задължение
5
да стопанисва и поддържа улиците в гр. София, което включва и недопускането,
съответно отстраняването на неизправности и неравности по тях. Общината изпълнява
тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила
изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно-
обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на
съответното населено място. Наличието на препятствие пътното платно, каквото без
съмнение е дупката, явяващо се причина за ПТП, е резултат именно от бездействието
на длъжностни лица, на които Общината е възложила изпълнението на очертаните по-
горе задължения, поради което Общината отговаря спрямо увреденото лице на
основание чл. 49 ЗЗД, в качеството й на възложител на ремонта на процесния пътен
участък.
Неоснователно е наведеното от ответника възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил. Действително
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП установява задължение за водачите на МПС да
съобразяват скоростта си на движение, наред с други фактори и със състоянието на
пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Легална
дефиниция на „препятствие на пътя“ е дадена в § 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП, а именно:
всяко нарушаване целостта на пътното покритие. За да е предвидимо това препятствие
обаче, съответно за да се породи задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е необходимо
ответникът да е изпълнил задължението си да поддържа пътя в изправно състояние
като сигнализира незабавно препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък
срок, което няма данни да е било сторено. В този смисъл липсата на надлежна
сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за водача на автомобила в
конкретната ситуация изобщо не е възникнало задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите от негова страна. Да
се приеме обратното, би означавало да се разреши на ответника да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, като се уважат противопоставените
възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на бездействието
му при изпълнение на посочените по-горе задължения. Тук следва да се отбележи, че в
дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за
неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива. Необозначената и
несигнализирана неравност не представлява предвидимо препятствие по смисъла на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да
може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с
материални увреждания по лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № **, е наличието на
несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно - дупка.
Воден от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира предявения главен
иск за изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата от
6
372,25 лева, т.е. до размера на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение.
Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да се присъди
и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2024 г. до
окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възниква единствено в полза на ищеца, като съобразно представените доказателства
съдът приема за реално сторени разноските за заплатена държавна такса, депозит за
вещо лице и свидетел, както и за адвокатско възнаграждение, в общ размер на 980
лева, които следва да му бъдат присъдени.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на разноските
на ищеца по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото е неоснователно, доколкото
уговореното възнаграждението е в размер близък до минималния такъв, предвиден в
приложимата редакция на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, която служи за ориентир, и същевременно
съответства на фактическа и правна сложност на исковото производство, обема на
извършените процесуални действия от страна на довереника на ищеца, броя на
проведените съдебни заседание. Ето защо, възнаграждението следва да бъде
присъдено в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският Районен Съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА со, БУЛСТАТ **, с адрес: **, да заплати на з, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: **, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, т. 2, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД,
сумата от 372,25 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил
„Мерцедес” с рег. № **, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 10.08.2023 г. в
гр. София, ведно със законната лихва върху от датата на подаване на исковата молба –
16.07.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА со, с ЕИК: ** и адрес: **, да заплати на з, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 980 лева,
представляваща сторените разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7