№ 521
гр. Разград, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20253330100191 по описа за 2025 година
и взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.
327 ТЗ вр. с чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, както и по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С искова молба "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК: *********
и адрес: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс Г,
представлявано от Пламен Стефанов, Яна Димитрова, Даниела Димитрова,
чрез пълномощника юрисконсулт Е. М., против С. М. В. с ЕГН: ********** от
с. Я., ***, се моли за установяване, че ответника дължи на ищеца общо 220,32
лв. (двеста и двадесет лв. и 32 ст.) за обект на потребление заведен с абонатен
номер **********, представляващи дължима сума по неплатени фактури,
както следва: 207,83 лева, представляващи главница за консумирана ел.
енергия по фактури, издадени в периода 29.02.2024 г. – 30.04.2024 г., както и
мораторна лихва върху главницата в размер на 12,49 лв. на така посочените
фактури за ел. енергия от падежа им до 03.10.2024 г., посочени подробно в
извлечение от сметка на ответника по кл. № ********** към същата дата,
както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с
направените съдебни разноски по настоящото дело.
Ищцовото дружество сочи, че ответника С. М. В. е техен клиент с
клиентски номер № ********** във връзка с продажба на ел. енергия за обект
на потребление заведен с абонатен номер ********** , находящ се в Я., ***.
Тези облигационни отношения се регламентирали от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца, приети на
основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към момента). Съгласно чл.
17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
1
енергия на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД (ОУДПЕЕ), приложими към
момента, потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези общи
условия. Сочи се, че потребителят изпада в забава след настъпване на падежа
на съответната фактура без да е необходимо изпращането на покана. Ищецът
сочи, че съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ потребителят, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължимите суми, дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Поради
незаплащане на дължимите суми по издадените фактури, ищецът депозирал
заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, по което било образувано
ЧГД № 1830/2024 г. Към момента на подаване на заявлението ответникът имал
неизплатени задължения в общ размер на 220,32 лв. (двеста и двадесет лв. и
32 ст.) за обект на потребление заведен с абонатен номер аб. № **********. В
посочената сума са включени неплатените фактури в размер на 207,83 лв.
(двеста и седем лв. и 83 ст.), представляваща главница за консумирана ел.
енергия по фактури издадени в периода 29.02.2024 г. – 30.04.2024 г., както и
мораторна лихва върху главницата в общ размер на 12,49 лв. (дванадесет лв. и
49 ст.), представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел.
енергия от падежа и до 03.10.2024, посочени подробно в извлечение от сметка
на ответника по кл. № ********** към същата дата.
Изрично ищецът представя в табличен вид издадените фактури по
номера, падеж, дължима сума, дължима лихва към момента на подаване на
заявлението, а именно:
Фактура № ********** от 29.02.2024 г., с падеж 25.03.2024 г., за 58,75
лева, за предоставените услуги в периода 22.01.2024 г. – 21.02.2024 г., лихва
към 03.10.2024 г. в размер на 4,29 лева;
Фактура № ********** от 31.03.2024 г., с падеж 24.04.2024 г., за 73,38
лева, за предоставените услуги в периода 22.02.2024 г. – 21.03.2024 г., лихва
към 03.10.2024 г. в размер на 4,52 лева;
Фактура № ********** от 03.04.2024 г., с падеж 23.04.2024 г., за 0,58
лева;
Фактура № ********** от 30.04.2024 г., с падеж 27.05.2024 г., за 75,12
лева, за предоставените услуги в периода 22.03.2024 г. – 21.04.2024 г., лихва
към 03.10.2024 г. в размер на 3,68 лева.
Ищецът сочи, че е заплатил ДТ по образуваното ЧГД. Заповедта е
връчена на ответника по чл. 47 ГПК и съдът указал на ищеца да предяви
установителен иск.
В осигуреното право на отговор ответникът чрез назначения му особен
представител изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Окончателно ще изрази становище след събиране на
доказателствата по делото.
Съдът като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон,
прие за установено следното от фактическа страна:
От представените от ищеца заявки през 2012 г. и 2013 г. се установява,
че е разкрита партида на името на ответника под кл. № **********. За
консумираната в периода 22.01.2024 г. – 21.04.2024 г. енергия са издадени
следните фактури: Фактура № ********** от 29.02.2024 г., с падеж
2
25.03.2024 г., за 58,75 лева, за предоставените услуги в периода 22.01.2024 г. –
21.02.2024 г., лихва към 03.10.2024 г. в размер на 4,29 лева; Фактура №
********** от 31.03.2024 г., с падеж 24.04.2024 г., за 73,38 лева, за
предоставените услуги в периода 22.02.2024 г. – 21.03.2024 г., лихва към
03.10.2024 г. в размер на 4,52 лева; Фактура № ********** от 30.04.2024 г., с
падеж 27.05.2024 г., за 75,12 лева, за предоставените услуги в периода
22.03.2024 г. – 21.04.2024 г., лихва към 03.10.2024 г. в размер на 3,68 лева.
По отношение на задължението по Фактура № ********** от 03.04.2024
г., с падеж 23.04.2024 г., за 0,58 лева, се прави уточнение, че е налице известие
за обезщетение за забава, сумата представлява незаплатена лихва по фактура
на стойност 68,87 лв., платена по банков път или друг начин на дата 19.03.2024
г., лихвата в този размер е останала незаплатена. Задължението по посочената
фактура е заплатено преди иницииране на заповедното производство, не е част
от главницата. Поради факта, че сумата била платена по банков път, същата не
била олихвена към момента на плащането и по нея останала неплатена
мораторна лихва.
Установява се, че ищецът депозирал заявление за издаване на заповед по
чл. 410 ГПК, по което било образувано ЧГД № 1830/2024 г., а съдът издал
заповед срещу ответника за неизплатени задължения, както следва: 207,83 лв.
(двеста и седем лева и осемдесет и три стотинки), представляващи стойността
на незаплатена ел. енергия за периода 22.01.2024 г. до 22.03.2024 г. по 4 бр.
фактури, издадени за периода от 29.02.2024 г. до 30.04.2024 г. и се отнася за
обект с абонатен номер № ********** за периода от 29.02.2024 г. до
30.04.2024 г. на адрес: с. Я., общ. Разград, обл. Разград, ***, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано
от 10.10.2024 г. до окончателното плащане; обезщетение за забава в размер на
законната лихва, начислено за периода от настъпването на изискуемостта на
всяко едно от изброените месечните плащания, а за всички до 03.10.2024 г. в
размер общо на 12,49 лв. (дванадесет лева и четиридесет и девет стотинки).
Заповедният съд е присъдил направени разноски от заявителя, както следва: в
размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) за държавна такса и 50,00 лв.
(петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение. Поради връчване на
заповедта по чл. 47 ГПК съдът разпоредил на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си. СЪДЪТ установи, че заявителят е посочил, че
неплатената енергия е доставена през периода 22.01.2024 г. – 21.04.2024 г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
В случая между страните липсва спор относно обстоятелството, че
ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия, както и че
продажбата на електрическа енергия била уредена при Общи условия,
приложени по делото. Според представените доказателства ответникът е
потребител, респ. носител на задължението да заплати ползваната ел. енергия
в имота за процесния период. Съдът приема, че същият е придобил качеството
потребител на ел. енергия за битови нужди след подаване на заявката от него,
т.е. възникнало е облигационно правоотношение с предмет продажба на ел.
енергия по отношение на имота, което съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ се
подчинява на ОУ на дружеството-доставчик. Основното задължение на
потребителя е заплащането на стойността на потребената в обекта ел. енергия.
Задълженията произтичат от договорната връзка между страните,
извършената на това основание доставка на ел. енергия, количествено
3
установена съобразно показанията на СТИ и посочена в справката за
потреблението. Не се изразяват съмнения, че съответните показания са
правилни, както и че правилно е определена дължимата стойност на база
отчетеното потребление, посочена в издадените фактури. Поради това съдът
приема, че в имота е използвана ел. енергия в периода 22.01.2024 г. –
21.04.2024 г. на стойност 207,25 лв. Съгласно клаузата на чл. 17, т. 2 от
действащите към исковия период ОУДПЕЕ потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и по начина,
определени в същите ОУ, а съгласно чл. 15, т. 4 от ОУДПЕЕ
електроснабдителното предприятие е длъжно да обяви график за заплащане
на месечните сметки на абонатите в интернет страницата, в издаваната
фактура и в центровете за обслужване на клиенти. Текстът на чл. 38 от
ОУДПЕЕ санкционира забавата за плащане на дължимите суми за доставена
електроенергия с възникването в тежест на потребителя на допълнително
задължение за заплащане на законна лихва за периода на просрочие.
По отношение на задължението по Фактура № ********** от 03.04.2024
г., с падеж 23.04.2024 г., за 0,58 лева, ищецът признава, че не представлява ел.
енергия в периода 22.01.2024 г. – 21.04.2024 г., а представлява лихва за
просрочие, т.е. признанието на ищецът опровергава посоченото в заявлението,
поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен за
посоченото задължение в размер на 0,58 лева.
При съобразяване падежа на задълженията по всяка от фактурите
размера на дължимата от ответника законна лихва за периода от падежа на
всяка от издадените за потребената ел. енергия фактури следва да се фиксира
на сумата, посочена като размер на акцесорното вземане на ищеца в исковата
молба, а именно 12,49 лв. за периода от падежа на всяка от фактурите, за
първата от 26.03.2024 г. и за всяка следваща от настъпване на изискуемостта, а
за всички до 03.10.2024 г. На същото основание следва да се признае и
вземането ищеца за законна лихва върху дължимата главница от 207,25 лв. от
подаване на заявлението на 10.10.2024 г. до окончателното и плащане.
По разноските:
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва
да бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца съдебни и
деловодни разноски в настоящото производство, включително и тези по
заповедното производство – аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съразмерно на
уважената част. Приложени са доказателства за заплатени 350,00 лв., от които
за държавна такса в размер на 100,00 лева (75,00 лева по исковото и 25,00 лева
по заповедното), а останалите за възнаграждение на особен представител. От
тях съразмерно на уважената част ищецът дължи 349,08 лева. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева по заповедното и
100,00 по исковото производство. Съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК се
претендира заплащане на минимално юрисконсултско възнаграждение по
заповедното и исковото производство, които се дължат от ответника
съразмерно на уважената част оглед изхода по делото, а именно до размера от
149,61 лева. Общо разноски, дължими от ответницата следва да бъдат
разграничени, както следва: 74,80 лв. по заповедното производство и общо
423,89 лева по исковото производство.
Така мотивиран, Районен съд - Разград
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. В. с ЕГН:
********** и установен по делото настоящ и постоянен адрес: с. Я., общ.
Разград, обл. Разград, ***, че същия дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к.
9009, общ. Варна, обл. Варна, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, представлявано от Пламен Стоянов
Стефанов, Радослав Йорданов Иванов и Иван Атанасов Иванов, следните
суми: 207,25 лева (двеста и седем лева и 25 стотинки), представляваща
стойността на незаплатена ел. енергия за периода от 22.01.2024 г. до
21.04.2024 г. в електрифициран обект с абонатен № ********** в с. Я., ***, с
клиентски № **********, по фактури, издадени за периода от 29.02.2024 г. до
30.04.2024 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
тази сума, считано от 10.10.2024 г. до окончателното плащане; обезщетение за
забава в размер на законната лихва, начислено за периода от настъпването на
изискуемостта на всяко едно от изброените месечните плащания, първото от
което е с дата на падежа 26.03.2024 г., всяко следващо от настъпване на
изискуемостта, а за всички до 03.10.2024 г. в размер общо на 12,49 лв.
(дванадесет лева и 49 стотинки), за които суми в полза на ищеца е издадена на
14.10.2024 г. Заповед № 921 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ЧГД № 1830 по описа за 2024 г. на Районен съд – Разград, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за главница за разликата над уважения
размер до предявените 207,83 лева за периода 22.01.2024 г. до 21.04.2024 г.
ОСЪЖДА С. М. В. с ЕГН: ********** и установен по делото настоящ и
постоянен адрес: с. Я., общ. Разград, обл. Разград, ***, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9009, общ.
Варна, обл. Варна, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик”
№ 258, Варна Тауърс – Г, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов,
Радослав Йорданов Иванов и Иван Атанасов Иванов, съразмерно на
уважената част следните суми за разноски: 74,80 лв. (седемдесет и четири
лева и 80 стотинки) за направени разноски по Частно гражданско дело № 1830
по описа за 2024 г. на Районен съд - Разград, както и 423,89 лв. (четиристотин
двадесет и три лева и 89 стотинки) за направени разноски по настоящото
исково производство.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към Частно
гражданско дело № 1830 по описа на за 2024 г. Районен съд – Разград с оглед
на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалвано пред Окръжен съд - Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5