МОТИВИ: Р.п.- П. е повдигнала обвинение против И.И.Ц. ***, затова, че на 08.07.2019 година, в ***, държал
високорисково наркотично вещество съгласно Закона за наркотичните вещества и
прекурсорите, а именно: 0,102
грама метамфетамин на стойност 2,55 лева по цени на
пласмент на улицата към датата на деянието съгласно приложение № 2 към
Постановление МС № 23 от 29.01.1998 година, поради което и на основание чл.
354а ал. ІІІ т. 1 от НК.
Подсъдимият не признава вината
си. Представлява се от защитник в лицето на ***П.Я., ПлАК.
Представителя на Р.п.- П. поддържа
изцяло повдигнатото срещу подсъдимия И.Ц. обвинение за извършено престъпление
по чл. 354 ал. ІІІ т. 1 от НК. Счита същото за доказано по несъмнен начин въз
основа на всички събрани по делото доказателства. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда като наложи на подсъдимия наказание към минимума на
предвиденото в закона, както и кумулативно предвиденото наказание глоба, която
също да бъде към минимума.
Защитникът на подсъдимия - ***П.Я., моли съда да
постанови присъда, с която да признае подсъдимия за невинен по така
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 354 ал. ІІІ т. 1 от НК. Счита, че материалите от досъдебното производство са в противоречие с
императивно дадените разпоредби в НПК - ред, по който следва да се събират и
изследват веществените доказателства, за да могат да послужат като годни при
реализиране на наказателния процес.
СЪДЪТ, като прецени събраните
по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
становището на страните и разпоредбите на закона, приема за установено
следното:
Подсъдимият И.И.Ц. е роден на *** ***, живее в същия град, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН **********.
На 08.07.2019 година *** И.Я., И.С. и Н.И.
изпълнявали служебните си задължения в района на същото полицейско управление.
При обход на маршрута, около 12:00 часа, в междублоковото пространство на ул. „***“
забелязали да стои свидетеля Л.Н. когото и тримата познавали по повод на
службата си. Решили да го проверят. Свидетелят И.С. се насочил към Н.. Тогава и
тримата видели, че в непосредствена близост, в паркиран на място автомобил
марка „ ***“ на предната дясна седалка седи
лице от мъжки пол, което държало в ръката си нещо като тръбичка и пушело
някакво вещество на фолио, което се опитвало да запали със запалка. Това
поведение усъмнило полицейските служители и провокирало извършването на
проверка. Когато се приближили до непознатия, същият видимо се притеснил,
смачкал в ръката си това, което пушел и го пуснал на пода на автомобила в краката си. След поискване на личните
документи на лицето , полицейските служители установили, че същия е подсъдимия И.
***. Попитали го какво е това, което пушел и какво прави. Подсъдимият
първоначално замълчал, после отговорил че веществото представлява амфетамин и е
негово. Подсъдимият Ц. предал доброволно станиолово топче, за което бил съставен протокол да доброволно
предаване.
Било
образувано бързо производство по реда на чл. 354 ал. 3 във вр.
ал. 1 от НК.
В хода на същото била назначена и изготвена
физикохимична експертиза. Заключението по същата установява, че доброволно
предаденото от подсъдимия станиоловото топче, съдържа кристалообразно
вещество - метамфетамин и е с нето тегло 0,102 грама. Същото, попада в обсега и
подлежи на контрол съгласно Единната конвенция по упойващите вещества на ООН от
1961 година, изменена с протокол от 1972 година, ратифицирана от Република
България и Закона за контрол над наркотичните вещества и прекурсорите. Същото попада
в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“. Съгласно
протокол за оценка на наркотичното вещество неговата стойност възлиза на 2,55
лева.
СЪДЪТ прие заключението на експерта като компетентно, обективно и безпристрастно.
Същото е изготвено от квалифициран експерт Н.К., която е държавен служител в
МВР, преминал специализиран курс за извършване на експертизи за анализ на
наркотични вещества в НИКК на МВР - София, определена е с нарочна заповед на Министъра на вътрешните
работи да извършва точно този вид експертизи.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са
събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на свидетелите: И.Е.Я.,
Н.Й.И., И.В.С., Л.Д.Н. и Е.Н.А., разпитани
непосредствено в съдебно заседание.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите И.Е.Я.,
Н.Й.И. и И.В.С. и тримата очевидци на
възпроизвежданите факти, относими към предмета на доказване. Показанията на
същите свидетели са еднопосочни, последователни, вътрешно непротиворечиви,
пресъздават една и същата фактическа обстановка като хронология от събития. По своето
съдържание тези показания са изключително конкретни и детайлни. Ето защо съдът
ги възприе като достоверни. От своя страна показанията на свидетеля Л.Н.
установяват факта, че действително на посочената в обвинителният акт дата видял
подсъдимият да седи в изоставено в близост до дома на Н. автомобил „***“,
възприел, че пуши нещо и чул да казва пред полицейските служители, че
веществото което пуши е негово. Тези показания макар и косвено подкрепят
обвинителната теза.
Показанията на свидетеля Е.А. не допринасят за
изясняване на фактическата обстановка. Същият установява единствено това, че
лек автомобил „***“, установен от органите на полицията на улица „ ***“ в *** е
негова собственост, както и че не бил в движение и изоставен на същото място
дълго време, не се и заключвал.
При така събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателства съдът прие, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Съдът
не възприе като основателни възраженията
на защитника за това, че обвинението не е доказано по несъмнен начин именно
поради факта, че процесният лек автомобил „ ***“ бил
изоставен и стоял дълго време отключен, което разколебавало обвинителната теза
за това, че намереното в него наркотично вещество е било собственост и държано
именно от неговия доверител. Показанията
и на тримата свидетелите – очевидци установяват по категоричен начин, че именно
веществото, което подсъдимият се опитвал да запали върху фолио преди проверката
самият той смачкал при приближаването им и го пуснал в краката си на пода на
автомобила. Същото вещество подсъдимият предал доброволно срещу нарочен
протокол като заявил, че е амфетамин, и че е негово. Косвено в подкрепа на този
факт са и показанията на свидетеля Л.Н.. Ето защо съдът възприе твърденията на
защитата за липса на доказателства, доказващи вината на неговият доверител
единствено като защитната теза, опровергаваща се от останалите, събрани по
делото доказателства.
В подкрепа на така възприетата от съда фактическа
обстановка са и присъединените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства,
приложени по проведеното досъдебно производство, а именно: протокол за
доброволно предаване от 08.07.2019
година, справка за съдимост на подсъдимия И.И.Ц., заключените
по изготвената химическа експертиза, протокола за оценка на наркотични
вещества.
При така приетото за установено от фактическа
страна, СЪДЪТ прие, че извършеното от
страна на подсъдимия И.Ц. деяние осъществява всички признаци от състава на
престъпление по чл. 354а ал. ІІІ т. 1 от НК.
От обективна страна - на
08.07.2019 година, в ***, държал високорисково наркотично вещество съгласно
Закона за наркотичните вещества и прекурсорите, а именно: 0,102 грама
метамфетамин на стойност 2,55 лева по цени на пласмент на улицата към датата на
деянието съгласно приложение № 2 към Постановление МС № 23 от 29.01.1998 година.
От субективна страна съдът прие, че деянието е
извършено при пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 НК т. е при наличието на
ясни представи в съзнанието на дееца за противоправността на извършеното и воля за настъпването на
забранените от закона последици, за което свидетелства цялостното му поведение,
демонстрирано както в хода на проведеното против него наказателно производство
в двете фази на процеса.
Ето защо съдът призна подсъдимият И.Ц. за винвен по така повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 354а ал. ІІІ т. 1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на Ц., съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващите
отговорността му обстоятелства: социалното му положение на безработен,младата
му възраст, малкото количество наркотично вещество намерено във владението му и
неговата стойност, ниското му правосъзнание и
предишни осъждания.
Преценявайки горните обстоятелства, в процеса на
индивидуализация на наказанието, съдът намери, че наказанието на И.Ц. следва да
бъде определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Ето
защо СЪДЪТ наложи на подсъдимия И.Ц. наказание на основание чл. 354 А ал. ІІІ т. 1 от НК при условията на чл. 55 ал. І т. 1 от НК ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се търпи при ОБЩ РЕЖИМ.
Предвид социалното положение на подсъдимия на
безработен и отглеждащ малолетно дете, СЪДЪТ на основание чл. 55 ал. ІІІ от НК
НЕ наложи на същия и кумулативно предвиденото наказание глоба.
С присъда на Районен съд - Плевен, постановена по
НОХД № 3216 от 2017 година по описа на същия съд на подсъдимия Ц. е определено
и наложено наказание ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието ефективно
изтърпяване било отложено по реда на чл. 66 ал. 1 НК с тригодишен изпитателен
срок. Присъдата влязла в сила на 30.11.2017 година.
Деянието – предмет на внесеното обвинение е извършено на 08.07.2019 година в рамките на
така определеният на подсъдимия с предишна присъда изпитателен срок. Ето защо,
с оглед постигане целите на личната превенция и на основание чл. 68 ал. І от НК
СЪДЪТ приведе в изпълнение присъда на Районен съд – Плевен, постановена по НОХД
№ 3216 от 2017 година по описа на същия съд, с което на подсъдимия Ц. е
определено и наложено наказание ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и постанови да
бъде изтърпяно ОТДЕЛНО при ОБЩ РЕЖИМ.
При този изход на делото и на основание чл. 189
ал. ІІІ от НПК СЪДЪТ осъди подсъдимия И.И.Ц. да
заплати сумата от 30 лева, представляваща направените разноски по делото за
възнаграждение на вещо лице в полза на Районен съд – Плевен.
При този изход на делото и на основание чл. 189
ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия И.И.Ц. да
заплати сумата от 91,72 лева, представляваща направените в досъдебната фаза на
процеса разноски за вещо лице в полза на ОД на МВР - Плевен.
При тези доводи съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: