№ 291
гр. Ботевград, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20251810200470 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Наказателно постановление /НП/ № ****г., издадено И.П.Г. - Началник
Група към ОДМВР С., Сектор „Пътна полиция”, упълномощен със заповед №
****г. на МВР, с което на И. С. Г., с ЕГН **********, живущ гр. С., ж.к.
,,****‘‘, **** ****, ****, ****, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.178ж, ал.1, т.
1, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 /три/
месеца, за нарушение на чл. 58, т.3 от ЗДвП.
Становищата на страните:
Жалбоподателят – И. С. Г., чрез адв. А. Б.-П. в жалбата си прави искане
за отмяна на наказателното постановление. Въведено е и възражение за
погасителна давност. Претендира разноски.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се
явява. За него се явява адв. С. от САК, който поддържа жалбата. В съдебна
прения моли РС-Ботевград да отмени Наказателното постановление по
съображения изложени в жалбата. Обръща внимание за изтекла погасителна
давност.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган е
изложил съображения за законосъобразност на наказателното постановление
и прекомерност на разноските в съдебното производство, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените
доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
На 22.04.2022 г. от свидетелите Т. М. Т. и К. Д. Д. /началници на сектори
в Главна дирекция Национална полиция/, било установено, че жалбоподателят
в община Ботевград, по АМ Хемус с посока на движение от С. към Варна, на
км. 41 се движел по лентата за принудително спиране.Това им дало основание
да го спрат със светлинен и звуков сигнал със служебния им автомобил. В
хода на проверката установили, че водачът се движел в лентата за
принудително спиране без повреда на ППС и без здравословни проблеми на
водача и пътниците в ППС. Извикали за съдействие служители от ОДМВР-С..
На място пристигнал свидетелят П. К. /мл. автоконтрольор в ОДМВР/, който
изпълнявал служебните задължения като автопатрул на АМ Хемус.
По данни на полицейските служители /очевидци на нарушението/ К.
съставил АУАН № ****, за това, че на 22.04.2022г., в 11:37 часа
жалбоподателят управлявал лек автомобил Пежо, с рег. № **** по АМ Хемус
с посока от С. към Варна като на км. 41 се движел по лентата за принудително
спиране, без повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача и
пътниците в ППС - нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП.
Последният му бил предявен за запознаване със съдържанието, който
жалбоподателят подписал без възражения и лично получил, обстоятелство
удостоверено с подписа му.
В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били
постъпили възражения срещу акта.
Въз основа на АУАН, при идентично описание на обстоятелствата и
посочване на правна квалификация, на 17.05.2022г. И.П.Г. - Началник Група
към ОДМВР С., Сектор „Пътна полиция”, упълномощен със заповед № ****г.
на МВР, издал обжалваното НП.
По доказателствата:
2
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на гласните доказателства по делото, събрани чрез разпит на
свидетелите П. П. К. – актосъставител и св. Т. М. Т. и К. Д. Д. – свидетели и
при установяване на нарушението, и при съставяне на акта, както и въз основа
на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН №
****, сведение, докладна записка, справка за собственици на превозно
средство, Заповед № ****г., справка за нарушител/водач и др.
Съдът намира, че показанията на свидетелите П. П. К., Т. М. Т. и К. Д. Д.
са обективни, логични и последователни, поради което ги кредитира изцяло.
Между тях и жалбоподателя И. Г. не са налице отношения, които да сочат на
заинтересованост на свидетелите-полицейски служители от изхода на делото
във вреда на жалбоподателя или негови близки. Същите са очевидци на
случилото се и са възприели непосредствено обстоятелствата, включени в
предмета на доказване (чл. 102 от НПК). Същите дават подробни показания, с
които потвърждават описаната в АУАН фактология, поради което
съдържащата се в акта информация следва да бъде ценена като неразделна
част от показанията на тези свидетели.
Писмените доказателства, събрани по делото, са обективни, достоверни
и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това
съдът им се доверява изцяло. От извлечението от справката за нарушител на
жалбоподателя се установяват предишните му нарушения по ЗДвП, а от
Заповедта на министъра на вътрешните работи – правомощието на лицата да
съставят АУАН и НП.
Въз основа на горепосочения доказателствен материал се установяват по
несъмнен и еднопосочен начин всички факти, включени в предмета на
доказване (чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН), така както са приети от съда в
изложената по-горе фактическа обстановка. С оглед безпротиворечивостта на
доказателствата по-подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг.
от чл. 305, ал. 3 от НПК, която норма следва да намери приложение и към
съдържанието на мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно
решение, съгласно чл. 84 от ЗАНН, предвид липсата на изрична норма в тази
насока в ЗАНН.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.
3
Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно
жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по
ЗДвП.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че АУАН и НП нямат
изискуемото от закона съдържание. АУАН и НП са издадени и при спазване на
изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на извършената
служебна проверка съдът намира, че при ангажиране на административно -
наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и съответно не е било ограничено
правото на защита на наказаното лице. При съставянето на АУАН и при
издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав не
счита, че в случая има допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5, респ. чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като в Акта и в издаденото въз основа на него
Наказателно постановление се съдържа едно и също описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които то е било извършено. Посочена
е една и съща нарушена правна норма – чл. 58, т. 3 от ЗДвП. В случая е налице
правно единство между словесното и цифровото описание на нарушението в
АУАН и в Наказателното постановление. Административно – наказващият
орган е посочил по недвусмислен начин, че И. Г. е управлявал лек автомобил
по АМ Хемус с посока на движение от С. към Варна, като на км. 41 се движел
по лентата за принудително спиране, без повреда на ППС и без здравословни
проблеми на водача и пътниците в ППС. В Акта и в НП са посочени всички
елементи от фактическия състав на процесното нарушение, поради което не е
налице неяснота на административно – наказателното обвинение.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП движение по автомагистрала
на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително
спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. От
посочената разпоредба е видно, че движението или спирането в лентата за
принудително спиране на автомагистрала не е забранено във всички случаи, а
само когато превозното средство е изправно и водачът или пътниците в
превозното средство нямат здравословни проблеми.
В конкретния случай от АУАН и показанията на свидетелите се
4
установява, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил Ауди А3, с рег. №
**** по АМ Хемус с посока от С. към Варна като на км. 41 се движел по
лентата за принудително спиране, без повреда на ППС и без здравословни
проблеми на водача и пътниците в ППС.
От това следва, че по делото е безспорно доказано, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна съставът на нарушението по чл. 58, т. 3 от
ЗДвП.
От субективната страна на нарушението деянието е извършено виновно.
За да приеме, че деянието е извършено виновно от жалбоподателя съдът
съобрази обстоятелството, че той като водач на МПС е имал съзнание, че
управлявал автомобила по АМ Хемус в аварийна лента, което превозното
средство е изправно и водачът не е имал здравословни проблеми и въпреки
това той е искал и желал това.
По възражението за изтекла давност:
Възражението е основателно и процесното наказателно постановление
следва да се отмени поради изтекла преследвателска давност. В процеса по
ЗАНН се прилагат правилата на давността, регламентирани в НК,
включително и тези за обикновената давност, която с оглед по-тежкото
предвидено наказание, на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е три години. В
конкретния случай, давността е била прекъсната първо с издаването на АУАН
на 22.04.2022 г., а после и с издаването на НП на 17.05.2022г. От последната
дата е започнала да тече нова тригодишна давност, която е изтекла на
17.05.2025г., без да са налице доказателства, че е била прекъсвана. На
жалбоподателя е връчено процесното наказателното постановление след
изтичане на давностния срок - на 23.06.2025г., обстоятелство установимо от
инкорпорираната в него разписка. Предвид на това, съдът намира, че е налице
абсолютно основание процесното наказателното постановление да бъде
отменено.
В случая абсолютната давност, съгласно чл. 81, ал. 3 от НК е четири
години и половина, и тя не е изтекла, но тя следва да се прилага, ако са
извършвани действия, които прекъсват обикновената три годишна давност по
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, данни за каквито действия не са установени по
делото.
5
По разноските:
За заплащане на разноски следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса, но такива не е доказано да са платени в настоящето производство. От
приложените по делото пълномощни от жалбоподателя за процесуално
представителство по делото пред Районен съд Ботевград от адв. А. Б.-П./л.8/ и
адв. Т. С. /л.42/ не установява договаряне, респ. заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ****г., издадено И.П.Г. -
Началник Група към ОДМВР С., Сектор „Пътна полиция”, упълномощен със
заповед № ****г. на МВР, с което на И. С. Г., с ЕГН **********, живущ гр. С.,
ж.к. ,,****‘‘, **** ****, ****, ****, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.178ж,
ал.1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3
/три/ месеца, за нарушение на чл. 58, т.3 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на И. С. Г., с ЕГН **********
за заплащане на разноски за процесуално представителство по а. н. дело
470/2025 г. по описа на Районен съд Ботевград.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд – С. област в 14 - дневен срок от съобщението му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6