№ 1561
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110200773 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от Закон за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „***“ ООД, ЕИК *** срещу наказателно
постановление (НП) №535/2021 от 06.04.2022г., издадено от директор на
Териториална дирекция Митници - София, с което на основание и за
нарушение на чл.238, ал.1 от Закон за митниците (ЗМ) вр. чл.23, §1 и §2 от
Регламент (ЕС) №952/201 Зг. на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) вр. чл.156 от Регламент за
изпълнение №2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015г. за определяне на
подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Регламент (ЕС)
№952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09 октомври 201 Зг. за
създаване на Митнически кодекс на Съюза вр. чл.235, ал.1 ЗМ на „***“ ООД,
ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало
санкционираното юридическо лице, което в подадена, чрез адвокат С. И.,
жалба, моли за отмяната му. Изтъква се, че датата на извършване на
твърдяното за осъществено от страна на дружеството нарушение не е изрично
и точно определена. Излагат се аргументи за неяснота във възприетата и
пресъздадена в наказателното постановление фактология, което се третира
като нарушение на административнопроизводствените правила от категорията
1
на съществените. Навеждат се доводи за неспазване на предвидените в чл.34
ЗАНН срокове. Допълва се, че спрямо дружеството-жалбоподател са
инициирани над 20 административнонаказателни производства, но се поставя
под съмнение компетентността на контролните органи, които са осъществили
действия в хода на тяхното развитие. Обобщава се, че не са събрани
достатъчно доказателства, от които по безспорен начин да се установи
нарушението и неговото авторство. Алтернативно се моли процесният случай
да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Претендира се присъждането на разноски.
Въз основа на така подадената жалба е образувано НАХД №6663 по описа за
2022г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 20 състав и с
Решение №4266 от 23.09.2023г. наказателно постановление е отменено и в
полза на жалбоподателя са присъдени направените в производството разноски.
Срещу решението на Софийски районен съд е подадена касационна жалба от
директора на ТД-Митници-София и е образувано КНАХД №10532 по описа за
2023г. на Административен съд - София град, XXVIII касационен състав,
приключило с Решение №210 от 08.01.2024г., с което е отменено Решение
№4266/23.09.2023г., СРС, НО, 20 състав и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на СРС.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят - „***“ ООД, редовно призован, се представлява от адвокат
И., която поддържа изложените в жалбата съображения и моли оспореното
наказателно постановление да бъде отменено. Сочи се, че от събрания
доказателствен материал не би могло да се изведе с точност референтният
размер за месец януари 2020г. Допълва се, че в АМ не е създадена
функционираща система за контрол, съобразена с европейските изисквания.
Въззиваемата страна - Директор на ТД Митници - София, редовно
призован, се представлява от главен експерт П., който моли оспореното
наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Отправя се искане за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение и се въвежда възражение за
прекомерност спрямо размера на претендираното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
страните, приема за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „***“, ул. „***“ №41, представлявано и
управлявано от управителите Ж. А. Б., Р. Н. Б. и Атанас Р.в Б., действащи
заедно и поотделно.
2
Дружеството притежавало Разрешение за управление на съоръжения за
временно складиране на стоки е референтен номер на митническо решение
***, действащо считано от 15.04.2019г. Дружеството съхранявало
селскостопански и промишлени стоки, в съоръжение за складиране, намиращо
се на адрес гр. София, ул. „***“ №41.
На дружеството-жалбоподател, в качеството му на икономически оператор
и за нуждите на осъществяваната от него дейност, от ТУ на ТД Югозападна
(митнически орган, понастоящем Митница София) било издадено Разрешение
за предоставяне на общо обезпечение, включително за евентуално намаление
или освобождаване с референтен номер *** от 21.03.2019г., с референтен
размер на обезпечението на стойност от 100 000 лева, с общо обезпечение с
намален размер 30 % от референтния размер - 30 000 лева.
В качеството си на икономически оператор „***“ ООД било длъжно да
поддържа референтния размер, който покрива размера на вносните или
износните мита и други вземания, дължими във връзка с вноса или износа на
стоки, в рамките на обезпечението и при недостиг да информира
своевременно митническото учреждение по обезпечението BG005800 - ТУ
Югозападна (понастоящем Митница София) и митническото учреждение на
поставяне на стоките под режим BG005100 - МБ Летище София.
Към месец януари 2020г., стойността на началния референтен размер,
поддържан от „***“ ООД, била 70 139,05 лева. На 23.03.2020г. дружеството-
жалбоподател подало декларация за временно складиране №***, по която
публичните държавни вземания възлизали в размер на 3209,00 лева с ДДС. С
подаването на декларацията обаче бил надвишен разрешеният размер на
обезпечение от 100 000 лева при 30 % предоставени общо обезпечение от 30
000 лева. В периода от 23.03.2020г. до 24.03.2020г. размерът на необезпечени
публични държавни вземания варирал от минус 2562,79 лева до минус 54
776,90 лева, за което превишаване обаче дружеството-жалбоподател не
уведомило митническото учреждение по обезпечението и това по поставяне
на стоките под режим.
На основание резолюция на директора на ТД - Митница София била
инициирана проверка спрямо дейността на „***“ ООД за периода от
01.01.2020г. -31.12.2020г., която приключила с изготвянето на Доклад с per.
№***. В хода на проверката било констатирано, че на 23.03.2020г. е налице
превишаване на определения референтен размер в Разрешение за общо
обезпечение на митнически задължения, които биха могли да възникнат в
съоръжения за временно складиране №***, за което несъответствие „***“
ООД не е уведомило митническите органи.
При тази хронология Н. А., заемаща длъжността „главен инспектор“ в
Териториална дирекция на Агенция „Митници“, в присъствието на двама
3
свидетели и представител на дружеството-жалбоподател, съставила срещу
„***“ ООД Акт за установяване на административно нарушение
№611/01.12.2021г„ в който било прието за установено, че „***“ ООД не е
уведомило митническото учреждение по обезпечението BG005800 - ТУ
Югозападна (понастоящем Митница София) и митническото учреждение на
поставяне на стоките под режим BG005100 - МБ Летище София, че с
подаването на 23.03.2020г. на декларация за временно складиране №*** с
публични държавни вземания, възлизащи на стойност от 3209,00 лева,
референтният размер по обезпечението по Разрешение №*** вече не е ниво,
което да е достатъчно за покриване на държавните вземания за стоките под
временно складиране - нарушение на чл.238, ал.1 ЗМ вр. чл.23, §1 и §2 от
Регламент (ЕС) №952/201 Зг. на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) вр. чл.156 от Регламент за
изпълнение №2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015г. за определяне на
подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Регламент (ЕС)
№952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09 октомври 201 Зг. за
създаване на Митнически кодекс на Съюза вр. чл.235, ал.1 ЗМ. Актът бил
връчен на представител на дружеството-жалбоподател непосредствено след
съставянето му, който го приел с възражения, както и постъпили писмени
такива в срока по чл.44 ЗАНН.
При идентично описание на нарушението и неговата правна квалификация,
след запознаване със събрания доказателствен материал и след преценка, че
отправените от дружеството-жалбоподател възражения срещу така съставения
АУАН са неоснователни, директорът на Териториална дирекция Митници -
София издал оспореното Наказателно постановление №535/2021 от
06.04.2022г„ с което на основание и за нарушение на чл.238, ал.1 ЗМ вр. чл.23,
§1 и §2 от Регламент (ЕС) №952/201 Зг. на Европейския парламент и на Съвета
за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) вр. чл.156 от Регламент
за изпълнение №2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015г. за определяне
на подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Регламент (ЕС)
№952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09 октомври 201 Зг. за
създаване на Митнически кодекс на Съюза вр. чл.235, ал.1 ЗМ наложил на
„***“ ООД, ЕИК *** имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля Р. М., както и писмените доказателства и
доказателствени средства: Заповед №ЗАМ-1091/32-246841/02.08.2021п;
известие за доставяне; писмо с per. №32-375305/23.11.2021 г.; доклад за
проверка №BGA******; писмо с вх.номер 32-242839 и с вх. номер 32-221423
на Агенция „Митници“ - ТД Югозападна, ТУ Югозападна, придружени със
справки; разрешение ***; разрешение ***; докладна записка, както и
4
заключение на изготвената съдебно- икономическа експертиза и други.
Съдът кредитира така посочените писмени доказателства, видно от които се
установява, че дружеството-жалбоподател е икономически оператор,
притежаващ Разрешение за управление на съоръжения за временно
складиране на стоки с референтен номер на митническо решение ***,
действащо считано от 15.04.2019г., както и Разрешение за предоставяне на
общо обезпечение, включително за евентуално намаление или освобождаване
с референтен номер *** от 21.03.2019г., с референтен размер на обезпечението
на стойност от 100 000 лева, с общо обезпечение с намален размер 30 % от
референтния размер - 30 000 лева.
Съдът цени с доверие показанията на свидетеля Р. М., която в
непосредствения си разпит споделя своите преки възприятия за
осъществените от нейна страна действия в хода на извършената спрямо
дружеството-жалбоподател проверка. Същата с утвърден спомен сочи за
следваната от контролния орган методика за извършване на одит спрямо
поддържания от икономическия оператор референтен размер на обезпечение и
изведените от справките данни за наличието на недостиг в същия. В своя
разказ свидетелят допълва, че въпреки наличието на редица несъс -^тствия в
поддържания от дружеството референтен размер, от негова страна не са били
предприети активни действия за уведомяване на митническите органи или за
внасяне на еднократни депозити.
Така споделеното от свидетеля намира опора в приобщения по делото
доклад от извършената проверка, както и в изготвеното по делото експертно
заключение.
Подробно, ясно и безпристрастно се явява и заключението на изготвената в
хода на съдебното следствие съдебно-икономическа експертиза, което е в
синхрон с данните, материализирани в доклада от извършена проверка и с
показанията на свидетеля М.. От така посоченото заключение се извежда, че
към месец март 2020г. общото обезпечение, предоставено от „***“ ООД е в
размер на 30 000 лева, представляващо 30% от референтния размер за
покриване на митнически задължения за операции и съоръжения за временно
складиране. Въз основа на събраната доказателствена съвкупност и
придобитите от него специални знания, вещото лице с категоричност
обосновава извод, че на 23.03.2020г. разрешеният референтен размер на
обезпечението е бил 70 139,05 лева и с подаването на декларация за временно
складиране №***, с публични държавни вземания в размер на 3209,00 лева с
ДДС, е надвишен разрешеният референтен размер, което превишаване е
продължило до 24.03.2020г.
Приложените по делото заповеди съдът цени с доверие и същите
удостоверяват материалната и териториална компетентност на контролния
5
орган.
Допълнително представените искания, изхождащи от дружеството-
жалбоподател за изменение на размера на общото обезпечение, касаят един
значителен период от време след процесиите събития, поради което и съдът
намира същите за неотносими.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Двата основни за настоящото производство акта, са изготвени от
компетентни органи, съобразно чл.230 и чл.231 ЗМ, както и приобщената по
делото Заповед №ЗАМ- 1091 /32-246841 /02.08.2021 г.
Съдът намира, че описанието на нарушението и обстоятелствата, при които
е осъществено в достатъчна степен, припокриват заложените от законодателя
критерии, поместени съответно в чл.42/респективно в чл.57 ЗАНН и
позволяват да се изведат основните елементи от състава на нарушението,
поради което и съдът намира, възраженията на жалбоподателя в тази насока за
неоснователни. И в наказателното постановление, и в акта са въведени
хронологично относимите към предмета на доказване факти. Подчертана е
датата, на която е надвишен референтният размер, номерът на подадената от
дружеството декларация за временно складиране и именно тази дата е приета
от наказващия орган за такава, на която нарушението е реализирано.
Обратно на възраженията на жалбоподателя съдът намира, че контролните
органи са осъществили своите правомощия при съблюдаване на предвидените
за това срокове, уредени в разпоредбата на чл.34 ЗАНН. Видно от писмената
резолюция, положена върху докладна записка, от 25.06.2021г. спрямо
дружеството-жалбоподател е инициирана проверка, която е приключила с
доклад №*** от 08.09.2021г. От тази дата именно следва да бъде преценено и
дали е спазен тримесечният срок за съставянето на Акта за установяване на
административно нарушение, доколкото към този момент контролните органи
са разполагали с пълната информация, потребна им за осъществяване на
преценка за наличието на извършено административно нарушение и неговото
авторство. Видно актът, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, е съставен на 01.12.2021 г., в предвидения
тримесечен срок от датата на откриване на нарушителя и съответно в
двугодишен срок от извършване на нарушението.
Макар и административнонаказателното производство да е строго
формален процес, съдът не би могъл да се съгласи с въведените от
6
жалбоподателя възражения за допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в посочване на погрешен номер на доклада, с който е
приключила реализираната спрямо него проверка. От една страна
наказващият орган изрично е изложил мотиви в тази насока, а от друга
посоченият доклад е надлежно приобщен към материалите по делото и не са
налице преки или косвени доказателства, които да оборват изложените в него
данни.
Доколкото не е предвидена изрична методика, чрез която да се осъществява
одит върху стойностите на референтните размери, поддържани от
икономическите оператори, то използването на съответно математическо
изчисление, поместено в табличен вид и позволяващо да бъде проследен
алгоритмът, който е следван от контролния орган, съдът цени като достатъчно
надлежен механизъм. В допълнение данните, от които наказващият орган е
изградил своя краен извод са били обект на обследване в изготвената съдебно-
икономическа експертиза, видно от заключението на която вещото лице
обосновава извод, че изложените в доклада изчисления и данни са коректно
преценени, оценени и изчислени.
Воден от горното съдът намира, че в хода на така образуваното
административнонаказателно производство не са допуснати процесуални
нарушения от категорията на абсолютните такива, които да се явяват
самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно постановление
и спорът следва да бъде разгледан по същество.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява, че на 23.03.2020г. в гр. София, в съоръжения за временно
складиране №***, находящи се гр. София, п.к. 1592, ул. „***“ №41, „***“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ПК 1592,
район ***, ул. „***“ №41, представлявано и управлявано от управителите Ж.
Б., Р. Б. и Атанас Б., действащи заедно и поотделно, като не е уведомило
митническото учреждение по обезпечението - Митница София и
митническото учреждение на поставяне на стоките под режим -Летище
София, че с подаването на декларация за временно складиране №***,
референтният размер на обезпечението по Разрешение №*** вече не е на
ниво, което да е достатъчно за покриване на държавните вземания за стоките
под временно складиране е нарушило чл.238, ал.1 от Закон за митниците /ЗМ/
вр. чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) №952/201 Зг. вр. чл.156 Регламент за
изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията.
Разпоредбата на чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на МКС, гласи, че титулярят
на разрешението е длъжен да изпълнява задълженията, произтичащи от него и
да уведомява незабавно митническите органи за всяка промяна, настъпила
7
след издаване на разрешението, която може да повлияе върху продължаването
на действието му или върху съдържанието му. Правилно е определен субектът
на нарушението, видно и от Разрешение за управление на съоръжения за
временно складиране на стоки с референтен номер на митническо решение
***, притежавано от дружеството-жалбоподател.
За да се гарантират равни условия за всички икономически оператори и
хармонизиране на уредбата на митническото законодателство, е приет и
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015г.
Съгласно чл.156 от регламента за изпълнение - Лицето, от което се изисква да
предостави обезпечение, гарантира, че размерът на вносните или износните
мита и другите вземания във връзка с вноса или износа на стоки, когато те
трябва да бъдат покрити от обезпечението, които е дължим или може да стане
дължим, не надвишава референтния размер. Лицето уведомява митническото
учреждение по обезпечението, когато референтният размер вече не е на
равнище, достатъчно за покриване на неговите операции. “. По делото обаче
не са събрани доказателства за проявена от страна на дружеството-
жалбоподател активност за уведомяване на съответните митнически органи за
наличието на несъответствие със съответния референтен размер.
Въпреки горното съдът намира, че процесният случай следва да бъде
квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл.28 ЗАНН, доколкото са
налице смекчаващи обстоятелства, които значително занижават обществената
опасност на нарушението. Установява се безспорно, че превишаването на
референтния размер е било минимално, в сравнение с общия му размер, както
и е продължило в рамките на един ден. Отделно следва да бъде отчетено, че от
датата на извършване на нарушението до ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството е изминал
значителен период от време, през който „***“ ООД е предприело
необходимите организационни действия, чрез които да преустанови
допускането на нарушения от посочения вид. Изключително следва да се
третира и продължителността на производството, доколкото наказателното
постановление е издадено след повече от две години от извършване на
нарушението, което време се явява прекомерно и от своя страна занижава
възможностите за постигане на заложените в чл.12 ЗАНН цели, доколкото
ритмичността и реакциите на контролните органи се явяват несвоевременни.
С оглед горното съдът намира, че оспореното наказателно постановление
следва да бъде отменено, тъй като процесният случай се явява „маловажен“ по
смисъла на чл.28 ЗАНН.
При този изход на делото, право на разноски, на основание чл.бЗд, ал.1
ЗАНН, има жалбоподателят, който е направил своевременно искане в тази
насока и е представен списък с разноски. Видно по образуваното НАХД
8
№6663 по описа за 2022г., СРС, НО, 20 състав, жалбоподателят е бил
представляван от адвокат И., която е отправила искане за присъждане на
разноски в размер на 360 лева с ДДС. По образуваното КНАХД №10532 по
описа за 2023г., АССГ, XXVIII касационен състав, жалбоподателят също е бил
представляван от адвокат И. и в производството са претендирани разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. По настоящото
производство - НАХД №773 по описа за 2024 г., СРС, НО, 98 състав,
жалбоподателят е представляван от адвокат И., която е направила
своевременно искане в хода на проведеното открито съдебно заседание за
присъждане на разноски в размер на 480 лева. В обобщение за всяко от
производствата - НАХД №6663 по описа за 2022г., СРС, НО, 20 състав,
КНАХД №10532 по описа за 2023г., АССГ, XXVIII касационен състав и
НАХД №773 по описа за 2024 г., СРС, НО, 98 състав, въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените в хода на
производствата разноски в общ размер на 1320,00 (хиляда триста и двадесет)
лева.
В случая съдът е направил разноски от бюджета си за заплащане на
възнаграждение на вещото лице, което е изготвило назначената съдебно-
икономическа експертиза. Съгласно разпоредбата на чл.84 ЗАНН, доколкото в
този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и
съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на
свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и
предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-
процесуалния кодекс. Съгласно чл.190, ал.1 НПК, когато подсъдимият бъде
признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено,
разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а
разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат
на частния тъжител, тоест при отмяна на издаденото НП, разноските за
изготвеното експертно заключение следва да останат за сметка на държавата.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2 ЗАНН и чл.бЗд, ал.1 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) №535/2021 от 06.04.2022 г.,
издадено от директор на Териториална дирекция Митници - София, с което на
основание и за нарушение на чл.238, ал.1 от Закон за митниците (ЗМ) вр.
чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. на Европейския парламент и на
9
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) вр. чл.156 от
Регламент за изпълнение №2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за
определяне на подробни правила за прилагане на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09
октомври 201 Зг. за създаване на Митнически кодекс на Съюза вр. чл.235, ал.1
ЗМ на „***“ ООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 500
(петстотин) лева и ПРЕДУПРЕЖДАВА „***“ ООД, ЕИК ***, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***
сумата в размер 1320,00 (хиляда триста и двадесет) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от въззиваемата страна
искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава XII от Лдминистративпопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10