РЕШЕНИЕ
№ 791
гр. Благоевград, 11.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210100052 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Д* - гр. С* със
седалище и адрес на управление: обл.С*, гр. С* ул. „Х*ЕИК: *, представлявано от Х* в
качеството му на управител против С. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Б* *
*, ул. „И*.
Твърди се в исковата молба, че на 28.12.2021г. е сключен договор за предоставяне на
обучение и участие във филмова продукция между „Д*, ЕИК *, като „Агенция“ от една
страна и С. Н. Н., ЕГН ********** от друга за обучение на Д*, родена на 22.06.2011г., като
едновременно с това С. Н. Н. се е задължила лично по този договор да заплати сумите,
подробно описани в чл. 5.4 от договора. Сочи се, че С. Н. Н., ЕГН ********** отговаря за
процесните задължения лично и носи отговорност за неизпълнението му, като договорът
бил сключен в изискуемата от закона форма - писмена. Сочи се, че договорът бил сключен
при следните условия относно продължителността му: Агенцията следвало да предостави на
Персонажа обучение в 5 (пет) модула, като продължителността на всеки модул е 2 (два)
месеца, организирани в от 1 (едно) до 4 (четири) посещения на месец, с общо времетраене
на целия модул от 16 (шестнадесет) часа, в дневна форма на обучение, място на провеждане
на обучението е предвидено, същото да се осъществява в гр. С* бул. „Т*, бл. АХК „А* в
залата за танци, находяща се на ет. 1 на хотел „А*“ и зала на последен етаж, като ползването
на залите ставало по силата на Договор за наем на недвижим имот от 04.03.2022г. със „А* и
Анекс от 30.12.2022г. Сочи се, че ищецът наел квалифицирани преподаватели, които да
водят заниманията, а именно -Ц*; Л*; Н* и А*. Твърди се, че при подписването на този
договор С. Н. се е задължила да заплати на Агенцията такса от 1 164лв за участието на Д* в
проведения курс на обучение, плащайки еднократно таксата или на дванадесет равни
месечни вноски от 97 лв. в срок от 12 месеца след подписването на договора, при срокове и
условия подробно описани в чл. 5, ал. 1, т. 4.1 от договора, като Н. е избрала втория начин на
плащане, т.е. на равни месечни вноски (нямащи отношение към броя или проведените
1
занимания, в конкретния месец, за който е платима вноската). Уговорено било, че Вноска №
1 в размер на 97 лв. ще бъде заплатена от страна на Н. в срок от седем дни от подписване на
договора (същата е заплатена изцяло на 28.12.2021г). Сочи се, че от страна на Н. били
заплатени изцяло таксите от първа до седма включително изцяло в общ размер на 679, 00
лева (в брой на 28.12.2021г - сума в размер на 97 лева; по банков път сума в размер от по 97
лева на 03.02.2022г; 97лева на 02.03.2022г; 291 лева на 05.04.2022г; 97 лева на 04.07.2022г),
като във връзка със системните нарушенията на договора от страна на
длъжника/обучаващият се, и разпоредбите на чл. 7, т. 3 от договора, подписан между
страните, на 16.09.2022г. посредством Покана за доброволно изпълнение и уведомление за
прекратяване на договор, изпратени на личния имейл адрес на ответницата (посочен от
същата в договора - ****) „Д* уведомила Н., че счита процесния договор за предоставяне на
обучение и участие във филмова продукция от дата 28.12.2021г за прекратен, считано от -
14.09.2022г., като подробно описва дължимите от Н. суми по договора, като я приканва да
заплати дължимата сума доброволно по посочена банкова сметка. Отговор не последвал от
страна на Н., поради което договорът бил прекратен от страна на ищеца предвид на това, че
към 14.09.2022г. (датата на прекратяване на договора) ответницата нарушила поетите от нея
задължения по чл. 5, ал. 1, т. 4 за заплащане на стойността на обучението, предмет на
договора, тъй като не била заплатила към този момент, както следва: 1) осма по ред вноска в
размер на 97, 00 лева, дължима от 01.08.2022г. до 05.08.2022г. и 2) девета по ред вноска в
размер на 97, 00 лева, дължима от 01.09.2022г. до 05.09.2022г. Предвид разпоредбата на чл.
8.1. от договора, с едностранното прекратяване на договора от страна на Агенцията, то
ответникът (законният представител) дължи да заплати на ищцовото дружество освен
незаплатените от него месечни вноски до датата на прекратяване на договора 14.09.2022г.,
които са в общ размер на 194, 00 лв. (сто деветдесет и четири лева), представляваща
незаплатени суми по договор за предоставяне на обучение и участие във филмова
продукция от 28.12.2021г., дължими до датата на неговото прекратяване (14.09.2022г), както
следва: 1) осма по ред вноска в размер на 97, 00 лева, дължима от 01.08.2022г до 05.08.2022г
и 2) девета по ред вноска в размер на 97, 00 лева, дължима от 01.09.2022г до 05.09.2022г. и
неустойка в размер на незаплатените вноски от стойността обучението по чл. 5, ал. 1, т. 4 от
Договора, което е в общ размер на 1164 лева в петдневен срок от датата на развалянето на
Договора на горепосоченото основание - сума от 291, 00 лв. (двеста деветдесет и един лева)
представляваща незаплатени суми неустойка по договор за предоставяне на обучение и
участие във филмова продукция от 28.12.2021г, както следва: 1) десета по ред вноска в
размер на 97, 00 лева, дължима от 01.10.2022г до 05.10.2022г; 2) единадесета по ред вноска в
размер на 97, 00 лева, дължима от 01.11.2022г до 05.11.2022г; 3) дванадесета по ред вноска в
размер на 97, 00 лева, дължима от 01.12.2022г до 05.12.2022г, т.е. дължимата сума към
настоящия момент е в общ размер на 485, 00 лв., предвид направените от Агенцията
разходи, свързани с наемането на помещения за провеждане на обучението, организирането
на квалифициран преподавателски състав и респ. заплащането на възнаграждения във вр. с
провеждането на обучението, наемането и осигуряването на снимачен екип и т.н. Към
настоящия момент се твърди, че Н. не е заплатила по описания по-горе договор от
28.12.2021г. суми, поради което ищцовото дружество подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК на 16.08.2024г. до Районен съд -
Благоевград въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 2218/2024г. по описа на Районен
съд Благоевград и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1060 от
20.08.2024г за посочените в заявлението суми.
Предвид гореизложеното, се иска от съда да приеме за установено, че С. Н. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес: обл. Б****, ул. „И**дължи на ищеца сума в общ размер на
601, 42 лв. /шестстотин и един лева и четиридесет и две стотинки/, от които: главница в
размер на 485, 00 лв. (четиристотин осемдесет и пет лева) представляващи дължими
месечни вноски и неустойка по договор за предоставяне на обучение и участие във филмова
2
продукция от 28.12.2021г; законна (мораторна) лихва в размер на 116, 42 /сто и шестнадесет
лева и четиридесет и две стотинки /лв. върху сумата от 485, 00 лева за периода от
22.09.2022г. до 16.08.2024г.; законна лихва за забава върху главницата за периода от
16.08.2024г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното й изплащане, за изпълнението на което парично задължение в полза на „Д* -
гр. С* е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1060 от 20.08.2024г.
Претендират се сторените по делото разноски.
В законоустановеният срок, е депозиран писмен отговор от ответника, с който се
оспорват предявените искове, като неоснователни. Твърди се, че ответницата лично не е
била страна по договор твърдян в исковата молба. Оспорват се всички твърдения в исковата
молба. Излага се, че никога не е постигано съгласие за място на изпълнение, което води до
неговата нищожност. Излага се, че няма как договорът, претендираният като процесно
значим и твърдян като сключен на 28.12.2021г., да е свързан с „наем на недвижим имот от
04.03.2022г.“. Твърди се, че Договорът поради липса на основни реквизити не е породил
правно действие. Твърди се, че ищецът никога не е имал нито правото, нито
компетентността да работи с деца, доколкото няма специалисти в тази област, а съответни
разрешения да извършва дейност, който необосновано е посочил в договора си, че ще
извършва. Излага се, че договорът, по който се претендират суми е нищожен и невъзможен
за изпълнение, както и да породи каквито и да било задължения по него, доколкото се сочи,
че не съдържал информация за място на изпълнение. Твърди се, че ищецът не е бил готов,
нито е изпълнил свои „задължения“ по договора, който отново се сочат, че не са породили
правно действие. Излага се, че не е налице и виновно неизпълнение на каквото и да било
договорното си задължение, което да е било валидно възникнало за насрещна страна на
ищеца. Иска от съда да отхвърли исковете и да й присъди сторените по делото разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното към настоящото гр. дело № 52/2025г. по описа на РС -
Благоевград ч.гр.д. № 2218/2024г. по описа на Районен съд – Благоевград, в полза на ищеца
в производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК № 1060 от 20.08.2024г за сумите – предмет на производството, срещу която
ответницата е възразила в срок, поради което исковете – предмет на производството са
допустими.
Видно от приетия по делото като писмено доказателство договор за предоставяне на
обучение и участие във филмова продукция от 28.12.2021 г., той е сключен между ищеца и
ответника в качеството й на законен представител на малолетното й към този момент дете
Д***, родена на 22.06.2011г. По силата на договора ищецът предоставя на Персонажа
(малолетното дете Д* обучение в 5 (пет) модула, като продължителността на всеки модул е 2
(два) месеца, организирани в от 1 (едно) до 4 (четири) посещения на месец, с общо
времетраене на целия модул от 16 (шестнадесет) часа, в дневна форма на обучение, място на
провеждане на обучението е предвидено, същото да се осъществява в гр. С*бул. „Т*, бл.
АХК „А*“ в залата за танци, находяща се на ет. 1 на хотел „А* и зала на последен етаж, като
ползването на залите ставало по силата на Договор за наем на недвижим имот от
04.03.2022г. със „А* и Ан* от 30.12.2022г.
Съгласно договора между страните от 28.12.2021г. С. Н. в качеството й на законен
представител на детето й се е задължила да заплати на ищеца такса от 1 164 лв. за участието
му в проведения курс на обучение, плащайки еднократно таксата или на дванадесет равни
месечни вноски от 97 лв. в срок от 12 месеца след подписването на договора, при срокове и
условия подробно описани в чл. 5, ал. 1, т. 4.1 от договора, като първата вноска е заплатена
изцяло на 28.12.2021г., както и тези до седма включително изцяло в общ размер на 679, 00
лева (в брой на 28.12.2021г - сума в размер на 97 лева; по банков път сума в размер от по 97
3
лева на 03.02.2022г; 97лева на 02.03.2022г; 291 лева на 05.04.2022г; 97 лева на 04.07.2022г.)
– видно от приложените към исковата молба дневни извлечения от банкова сметка на ищеца.
На 16.09.2022г. от ищеца до ответника е изпратена Покана за доброволно изпълнение
и уведомление за прекратяване на договор на личния имейл адрес на ответницата (посочен
от същата в договора - **) и тя е уведомена, че ищецът счита процесния договор за
предоставяне на обучение и участие във филмова продукция от дата 28.12.2021г. за
прекратен, считано от 14.09.2022г., като подробно описва дължимите от ответника суми по
договора и я приканва да заплати дължимата сума доброволно по посочена банкова сметка.
В настоящото производство е прието извлечение от имейл от ответника до ищеца,
съгласно което за 20.03.2022г. ищецът е уведомен, че детето няма да присъства, поради
заболяване.
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите Ел**, С**и
С**.
От показанията на Е**и С*** се установява, че обучения, организирани от ищеца по
актьорско майсторство са провеждани в гр. С*, хотел „А**“ по графика съгласно
договорите, сключвани от ищеца, както и че при промяна на мястото на обученията, децата,
записани за обучение са били уведомявани своевременно.
От показанията на св. С** се установява, че нагласата на Д*и майка й била обучението
да е временно в С***и след това в Благоевград, не им било удобно да пътуват до С* с Д*и
по – малката й сестричка, която била на 2 години тогава, имало ситуации, в които не ходили
на обучението, заради вирусни заболявания на Д*.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
във вр. с чл. 9 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да докаже всички факти и
обстоятелства, на които основава претенцията си - че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, породено от процесния договор за предоставяне на
обучение и участие във филмова продукция; че ищецът е предоставил на Д*** посоченото в
договора обучение за посочения в договора период; настъпване на падежа на задължението
на ответника, касаещо заплащане на цената за предоставеното обучение и неговия размер;
размера на претендираното обезщетение за забава.
При доказване на горното от страна на ищеца, ответникът следва да докаже онези
свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи,
правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпи изгодни за себе си правни
последици.
Спорен е въпросът между страните относно тълкуването на договорните клаузи,
касаещ страната по договора – „персонаж“, а именно дали договорите са подписани от
ответницата в качеството й на законен представител на Д*** или в лично качество, респ. кое
е лицето, което носи отговорност за неизпълнение на задължения по договорите. Съдът
намира за основателни възраженията на ответницата относно пасивната й материална
легитимация по исковете. В договора е изрично посочено, че се сключва от ответницата в
качеството й на законен представител (родител) на Д***. Освен това, в съдържанието на
договора са регламентирани права и задължения, които касая именно „персонажа“
(малолетното дете) – участието му в обучения и мероприятия, навременното явяване на
съответните места за обучение и участие, спазване на правилата за вътрешния ред и т. н. Ето
защо, тълкуването на договорните клаузи, налага извода, че страни по тях са детето Д****
представлявана от ответницата, а не самата ответница.
4
В чл. 3 ЗЛС е предвидено, че вместо малолетните и от
тяхно име правни действия извършват техните законни представители родители или
настойници. В чл. 63 ЗЗД е предвидено, че всяка от страните по договора трябва да
изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, като според чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако
страната по договора не изпълнява задълженията си – другата страна има право да иска
изпълнение (в случая правното основание на претенцията е именно това, тъй като се търси
изпълнение на задължения по договора). Следователно, съответните суми по смисъла на чл.
79, ал. 1 ЗЗД следва да се претендират от лице, което е страна по договора. Малолетните
лица могат да бъдат носители на права и задължения и в тази връзка да сключват договори,
като участват в рамките на гражданския оборот чрез своите родители (чл. 3 ЗЛС), а за целите
на гражданския процес – също чрез своите родители (законни представители – чл. 28, ал. 4
ГПК). В процесния случай не се касае за договор, сключен в полза на трето лице. В текста на
писменото съглашение нито се твърди, нито е налице каквато и да е индиция, че страни по
облигационното правоотношение са ищецът и ответникът, а детето е бенефициер. Само
когато е налице неяснота в клаузите на съглашението или съмнение за точния смисъл на
договореното, по отношение на конкретните права и задължения, които се запазват, изменят
или прекратяват, действителната обща воля на страните може да бъде установена чрез
тълкуване, съгласно правилото на чл. 20 ЗЗД - в тази насока решение № 90/05.04.2016 г. по
гр. д. № 5205/2015 г., на ВКС, IV г. о.; решение № 210/02.05.2012 г. по гр. д. № 884/2011 г., на
ВКС, IV г. о.
Доколкото текстът на процесния договор е ясен и недвусмислен, то не е необходимо и
извършване на тълкуване на договора по реда на чл. 20 ЗЗД. В случая няма нито една клауза
от договора, която да сочи към изявена воля от страните да бъде сключен договор в полза на
трето лице по смисъла на чл. 22 ЗЗД. Точно обратното – вписано е, че договорът се сключва
от ответника като законен представител малолетната Д***
С оглед горното и уредбата на правата и задълженията по договора, еднопосочно се
извежда, че правата и задълженията по него възникват за персонажа, под който термин се
разбира детето. На основание чл. 3 ЗЛС и като се вземе предвид фактът, че малолетните деца
влизат в правоотношения единствено чрез действия на техните законни представители, то
ако волята на страните е била да сключат договор по чл. 22 ЗЗД, това е следвало да бъде
заявено по изричен начин в текста на договора, за да може да бъде направено нужното
разграничение между чл. 3 ЗЛС и чл. 22 ЗЗД. В случая липсва такова разграничение, като
всички клаузи в договора са в насока, че се сключва с участието на персонажа (малолетното
дете), при което неговата майка може да бъде единствено законен представител, но не и
страна по договора. Налага се извод, че съдържанието на договора е ясно и тълкуването му
по смисъла на чл. 20 ЗЗД води до единствения извод, че ответника не го е подписал в лично
качество, както се твърди, а в качеството си на родител и законен представител на страна по
него Деяна Сукалинска.
Предвид изложените аргументи, решаващият състав счита, че ответницата не е страна
по договора, от който ищцовото дружество черпи права, а само законен представител на
страната по него и след като ответницата не е страна по договора, за нея не са възникнали
задължения по него, поради което исковете се явяват неоснователни.
При това се явява ненужно обсъждането на всички останали възражения, направени в
отговора на исковата молба, направени от ответницата.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в тежест на ищцовото
дружество следва да бъдат възложени направените от ответницата разноски за заплащане на
адвокатски хонорар за един адвокат в размер на 400, 00 лева съобразно представения
договор за правна защита и съдействие на л. 31 от делото.
Мотивиран от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д*, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. С*, ул.
„Х**** представлявано от Х***, в качеството му на управител против С. Н. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес: обл. Б****, ул. „И**** искове за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 601, 42 лв. /шестстотин и един лева и
четиридесет и две стотинки/, от които: главница в размер на 485, 00 лв. (четиристотин
осемдесет и пет лева) представляващи дължими месечни вноски и неустойка по договор за
предоставяне на обучение и участие във филмова продукция от 28.12.2021г; законна
(мораторна) лихва в размер на 116, 42 /сто и шестнадесет лева и четиридесет и две стотинки
/лв. върху сумата от 485, 00 лева за периода от 22.09.2022г. до 16.08.2024г.; законна лихва за
забава върху главницата за периода от 16.08.2024г. /датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното й изплащане, за изпълнението на което
парично задължение в полза на „Д*** - гр. С*** е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1060 от 20.08.2024г. по ч.гр.дело № 2218/2024г. по описа на РС –
Благоевград, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Д*** със седалище и адрес на управление:
обл. С***, ул. „Х****, ЕИК: ***, представлявано от Х***, в качеството му на управител да
заплати на С. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Б****, ул. „И*** сумата от
400, 00 лв. (четиристотин лева), представляваща направени от ответницата разноски за
заплащане на адвокатски хонорар за един адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6