О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Габрово, 08.05.2019 г.
ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, в
закрито заседание на осми май, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПОПОВ
ИВА ДИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Попов В.Ч.Н. дело № 49
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частен протест на Районна
прокуратура Габрово против Протоколно
определение № 190 от 03.04.2019 г., постановено в разпоредително заседание по НОХ
дело № 201/2019 г. по описа на Районен съд - Габрово, в частта, с която
съдебното производство е прекратено на основание чл. 248, ал. 6 във вр. с ал.
5, т. 1 във вр. с чл. 249, ал. 1 и чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и делото е
върнато на РП Габрово за отстраняване на допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, посочено в мотивната част на определението, съобразно
реда, предвиден в чл. 242 от НПК.
Според представителя на
държавното обвинение горепосоченото определение е незаконосъобразно
и необосновано. Като основание за връщане на делото съдът приел, че и в
обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитивната част не били
посочени никакви извършени действия от подсъдимия, които да дадат яснота по
какъв начин е присвоил вещта, предмет на престъплението по предявеното
обвинение. Приел, че това представлява допуснато нарушение на процесуалните
правила, явяващо се съществено по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, тъй
като така формулираното обвинение против подсъдимия С. по обвинителния акт не
давало възможност не само на него, но и на съда, да разбере в извършването на
какво престъпление се явявал обвинен. Поради това съдът приел, че следва делото
да се върне на прокурора за изправяне на обвинителния акт. Съдът посочил още,
че това нарушение било отстранимо, тъй като в съставеното постановление за
привличането на С. в качеството на обвиняем по досъдебното производство /л. 72
от том втори/, били посочени действията във връзка с присвояването. Прокурорът
счита, че приетото от съда относно липсата на описание на разпоредителни
действия в обстоятелствената част на обвинителния акт не е обосновано, тъй като
и в описанието на фактическата обстановка и непосредствено след това - в шести
абзац на обвинителния акт били посочени
действията на подсъдимия С., с които е осъществил
признаците на състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, а именно: „...
че с действията си като се разпоредил с автомобила на свид. Л., който владеел,
да бъде продаден и го предоставил за това на обв. П., обв. Н.С. е
осъществил...". Това описвало действията му във връзка с повдигнатото
обвинение. В диспозитива на обвинителния акт било задължително да бъдат
посочени всички признаци от състава на престъплението, каквото е разбирането в TP № 2/07.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС,
което било направено в конкретния случай. Не било задължително конкретното
описание на всеки от тях в тази част на обвинителния акт. С оглед горното,
следвало да с приеме, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила, още
по - малко да е от вида на съществените такива по смисъла на чл. 249, ал. 1, т.
4 от НПК. Освен това, обв. С. в хода на досъдебното производство разбирал това обвинение, както и неговият
защитник във фазата на досъдебното производство.
Поради изложеното и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК
прокурорът моли за отмяна на протоколното определение на РС Габрово и връщане
на делото за разглеждане в първа инстанция.
Частният протест е подаден в срок и
от процесуално легитимирана страна, което обуславя неговата допустимост. При
преценка на всички материали по делото съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Срещу подсъдимия Н.П.С. е предявено
обвинение за това, че през периода от средата на месец
октомври до 11.11.2013 г. същият е противозаконно е присвоил чужда
движима вещ - лек автомобил марка "Ауди", модел "А8", с per. № BW514HX, на стойност
6844 лева, собственост на М. Л. от гр. Габрово, която владеел - престъпление по чл.
206, ал. 1 от НК. В разпоредително заседание, в мотивите на атакуваното
протоколно определение съдът е посочил, че в обстоятелствената
част на обвинителния акт, както и в неговата диспозитивна част не са посочени
никакви извършени действия от подсъдимия, които да дават яснота по какъв начин
според прокурора, той е присвоил вещта, предмет на престъплението по
предявеното обвинение. Пояснява се, че присвояването по смисъла на чл. 206,
ал. 1 от НК е свързано с извършени действия по фактическо или юридическо
разпореждане с предмета на престъплението, каквито не се съдържат в
обвинителния акт. Предвид изложеното не може да се счита, че така формулираното
и предявено обвинение срещу С. е съобразено с установените от закона изисквания
по отношение на него, тъй като непосочените в обстоятелствената и диспозитивна
част действия, чрез които той е присвоил съответната вещ, се отнасят за
признаци от обективната страна на престъплението по предявеното му обвинение.
Въз основа на това е направен извод, че е налице допуснато нарушение на
процесуалните правила, явяващо се съществено по смисъла на определението,
дадено в чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, тъй като така формулираното обвинение
против подсъдимия С. по обвинителния акт не дава възможност не само за
последния, но и за съда да разбере в извършването на какво престъпление се
явява обвинен. Съдът е разяснил, че това нарушение е
отстранимо, като от извършената справка и последно съставеното постановление за
привличането на С. в качеството на обвиняем по досъдебното производство (от
16.11.2018 година на л. 72 от том II, където са посочени действия във връзка с
присвояването) е видно, че е допуснато при изготвяне на обвинителния акт. Горното е наложило съдебното производство да се прекрати, а делото да се
върне на прокурора за отстраняване на нарушението съобразно
реда, предвиден в чл. 242 от НПК.
С обвинителния акт, за
извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК е предадена на съд и М.С.П. ***.
Срещу отказа на съда да приеме съществено процесуално нарушение по отношение на
нейното обвинение не е подадена жалба и същият не е предмет на настоящата
проверка.
Разгледан по същество частният протест е неоснователен. Установените
от първата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила се
констатират и от Окръжния съд. В обстоятелствената част на обвинителния акт по
повод изпълнителното деяние, осъществено от Н.С. е записано единствено, че
"... обв. С. се свързал с обв. М.П. ***, която се занимавала продажба на
автомобили, и я помолил да продаде автомобила на св. Л.". По нататък в ОА
се описват действията на обв. М.П.. Отразеното в диспозитива по повод
извършеното от Н.С. дори не може да се възприеме като изпълнително деяние, а
представлява единствено заявено намерение на С. пред П., че има желание тя да
се заеме с продажбата на автомобила. Кога, как и къде обв. С. е предприел
фактически действия по разпореждането с вещта на свид. М. Л., от диспозитива на обвинението не става ясно. Вярно е, че на лист втори
в правната обосновка на прокурорските твърдения е записано, че С. е
"предоставил" автомобила на М.П., но тази единствено дума също не
може да се възприеме като описание на изпълнителното деяние и обстоятелствата,
при които е извършено. При липсата на такова описание, не може да се установи и
как прокурорът е преценил, че престъплението е извършено именно през периода от
средата на месец октомври до 11.11.2013 г. в гр. Габрово. При престъплението по
чл. 206 от НК е необходимо да се докаже, че деецът упражнява фактическа власт
върху чужда движима вещ, на правно основание. За да е налице обсебване обаче, е
необходимо също от обективна страна деецът да е осъществил някоя от формите на
изпълнителното деяние - фактическо или юридическо разпореждане с чуждото
имущество в свой или в чужд интерес. Казано с други думи, за да е осъществено
престъплението обсебване от обективна страна, следва да е доказана
присвоителната дейност на подсъдимия по отношение вече намиращия се у него
предмет на престъплението - Решение № 139 от 22.03.2010 г. на ВКС по н. д. №
67/2010 г., III н. о., НК. Няма как да бъде установена формата на
изпълнителното деяние, след като описание на такова въобще отсъства. Именно в
цитираното от прокурора в протеста Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по
н.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС /т. 4.2/ се сочи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт
задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и
субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в
него. Фактът, че обвиняемият е "разбирал" обвинението по време на ДП
не освобождава съда от задължението му да се произнесе по законосъобразно
изготвен обвинителен акт. Допуснатото
съществено нарушение на процесуалните правила безспорно ограничава правото на
защита на обвиняемия, като му пречи да разбере за какво е предаден на съд и да
организира защитата си. Пред същата трудност е изправен и неговия защитник.
Поради изложеното, атакуваното протоколно определение по НОХ дело № 201/2019
г. по описа на Районен съд - Габрово е правилно и законосъобразно и като
такова, следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно
определение № 190 от 03.04.2019 г., постановено в разпоредително заседание по
НОХ дело № 201/2019 г. по описа на Районен съд - Габрово, в частта, с която
съдебното производство е прекратено на основание чл. 248, ал. 6 във вр. с ал.
5, т. 1 във вр. с чл. 249, ал. 1 и чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и делото е
върнато на РП Габрово за отстраняване на допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, посочено в мотивната част на определението, съобразно
реда, предвиден в чл. 242 от НПК, като правилно и законосъобразно.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.