Решение по дело №158/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от Й. Д. А., с постоянен адрес [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник адв. Г. М. Я. - АК Сливен, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000035/28.01.2025 г., издадена от И. Н. Н., на длъжност началник сектор към ОДМВР Сливен, сектор "Пътна полиция" Сливен, упълномощен със Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на директора на ОДМВР – Сливен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП – Изземване на Свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на оспорената ЗППАМ като незаконосъобразна, както от материална, така и от процесуална страна, поради което се моли съдът да постанови решение, с което да отмените оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят Й. Д. А., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна Началник сектор към ОДМВР Сливен, сектор "Пътна полиция" Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя по делото становище, с което моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди като законосъобразна оспорената ЗППАМ. В писмото, с което представя административната преписка по делото, заявява, че в случай, че насрещната страна поиска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на техния размер, като моли да бъде намален, съобразно установения минимум в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 343з-1516 от 05.06.2023 г. на директора на ОД на МВР – Сливен, началникът на сектор към ОДМВР Сливен, сектор "Пътна полиция" Сливен е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за територията на ОД на МВР - Сливен.

На 28.01.2025 г. от началника на сектор към ОДМВР Сливен, сектор "Пътна полиция" Сливен, е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 25-0804-000035. С нея на жалбоподателя Й. Д. А. е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В мотивите на заповедта е посочено, че: Й. Д. А. с [ЕГН] с постоянен адрес [населено място] [улица], притежава СУМПС [номер] и се на отчет в ОДМВР Сливен. Във връзка със съставени актове за извършени нарушения по ЗДвП в периода 2023 г. – 2024 г., включително и издадени въз основа на тях наказателни постановления, на лицето ca oтнети общо 42 /четиридесет и две контролни точки. В посочения период 2023 г. -2024 г. водачът не е възстановявал контролни точки. Наказателните постановления са както следва: 1. НП № 23-1228-005159/30.11.23 г. на нач. група в ОДМВР Стара Загора - СПП Стара Загора, отнети 10/десет/ контролни точки, НП е връчено лично на 07.05.24 г., не е обжалвано влязло в сила на 22.05.24 г.; 2. НП № 23-0306-001570/17.01.24 г. на нач. сектор в ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, отнети 10/десет/ контролни точки, НП е връчено лично на 18.03.24 г., не е обжалвано влязло в сила на 02.04.24 г.; 3. НП № 24-0306-000169/27.02.24 г. на нач. група в ОДМВР Сливен, РУ - Нова Загора, отнети 10 /десет/ контролни точки, връчено лично на 18.03.24 г., не е обжалвано, влязло в сила на 02.04.24 г. и 4. НП № 24-0306-001262/17.10.24 г. на нач. сектор в ОДМВР Сливен, РУ – Нова Загора, отнети 12 /дванадесет /контролни точки, връчено лично на 13.12.24 г., не е обжалвано, влязло в сила на 28.12.24 г.. С влизане в сила на последното наказателно постановление водача остава на минус - 3 контролни точки.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на А. на 14.02.2025 г., който я обжалвал пред Административен съд – Сливен, чрез административния орган с жалба рег.№ 343000-2454/26.02.2025 г..

В административната преписка се съдържа справка за оспорващия (л. 17 – 20), представена от административния орган с писмо, входирано в съда на 13.03.2025 г., в която в табличен вид са посочени: наказателните постановления, с които на оспорващия Й. Д. А. са наложени наказания по ЗДвП; вида и размера на наложените наказания; броя на отнетите контролни точки. В справката е отразено, че: на водача А., на 27.05.2024 г. е издадено СУМПС [номер], валидно до 27.05.2034 г..

В административната преписка са приложени цитираните в оспорената ЗППАМ наказателни постановления (л. 9 – 16).

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП - началник сектор към ОДМВР Сливен, сектор "Пътна полиция" Сливен, съгласно приложената по делото заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. (л. 21 – 22).

Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му, което обуславя извод за мотивираност на акта в съответствие с изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

На основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: отнемане на всички контролни точки на водача и неизпълнение от страна на този водач на задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

В разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. За процесния период и към днешна дата действа Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г./. Съгласно посочената Наредба, максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП е 39 /чл. 2, ал. 1/, като контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление /чл. 3, ал. 1/.

В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че към датата на издаване на оспорената ЗППАМ – 28.01.2025 г., с влезли в сила наказателни постановления, на оспорващия Й. Д. А. са били отнети общо 42 контролни точки (10 контролни точки с НП № 23-1228-005159/30.11.23 г.; 10 контролни точки с НП № 23-0306-001570/17.01.24 г.; 10 контролни точси с НП № 24-0306-000169/27.02.24 г. и 12 контролни точки с НП № 24-0306-001262/17.10.24 г.). Изброените наказателни постановления са били редовно връчени, не са били обжалвани и са влезли в сила, който факт не е оспорен от страните по делото. В периода от влизане на първото НП в сила – 22.05.2024 г. до влизане в сила на последното от посочените НП – 28.12.2024 г. на А. не са били възстановявани контролни точки, липсва такова твърдение от страна на жалбоподателя и не са представени доказателства за това.

От така установените по делото факти се установява безспорно, че към датата на издаване на оспорената ЗППАМ А. е имал нула контролни точки, поради което и съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП е загубил придобитата правоспособност да управлява МПС и е бил длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. По делото няма спор между страните относно обстоятелството, че оспорващият не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление до датата на издаване на оспорената заповед. След като в случая е установено наличието на кумулативно предвидените от закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ, това обуславя извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като няма искане за това от страна на ответника.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, шести състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. Д. А., с постоянен адрес [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник адв. Г. М. Я. - АК Сливен, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0804-000035/28.01.2025 г., издадена от И. Н. Н., на длъжност началник сектор към ОДМВР Сливен, сектор "Пътна полиция" Сливен, упълномощен със Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на директора на ОДМВР – Сливен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП – Изземване на Свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.