ОПРЕДЕЛЕНИЕ
30.09.2019 год., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ състав, в закрито заседание на тридесети септември 2019 г. в
състав
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
разгледа
гр. дело № 1825 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по иск на "АМ-АС" ЕООД - гр. Пазарджик срещу „ВИК -
Илинова“ ЕООД – гр. Пазарджик и И.П.И. *** за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца солидарно следните суми: 21 519 лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди - преки загуби от унищожено или повредено
обзавеждане в помещение, собственост на ишеца, в резултат на пожар, възникнал
от действията на втория ответник при работа, възложена от първия ответник.
Претендира се и законната лихва върху сумите за времето от предявяването на
иска.
Съдът
изготви следния проект за доклад на делото:
Производството
се движи по общия ред.
В
исковата молба се твърди, че ищецът и първият ответник имали сключен договор за
наем, по силата на който ищецът отдал под наем на ответника свой недвижим имот,
представляващ кафе-клуб и кухня. Вторият ответник е съпруг на управителката и
собствеичка на капитала на „ВИК - Илинова“ ЕООД и е нает и по трудов договор в
него. На 18.12.2018 г. през нощта в наетото заведение възникнал пожар, причина
за който станал климатик, оставен да работи, и то на максимални градуси и
обороти, след края на работното време. С оставянето му да работи били нарушени
нормите на Наредбата за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, които
налагат изключване на захранването след края на работния ден. За това следвало
да се погрижи И.И.. Климатикът бил зареден в деня преди инцидента от Петър
Аргиров. Пожарът довел до почти пълно унищожаване на залата за клиенти - щетите
възлизали на повече от 20 хиляди лева (претендираната стойност е оценка, дадена
от оценител) и се наложило ишецът да вложи собствени материали и човешки
ресурси в продължителен ремонт на помещението, отдадено под наем на ответника в
отлично състояние. Опитите за доброволно уреждане на спора не дали резултат.
Представят
се писмени доказателства, иска се разпит на свидетели при режим на призоваване
и други при режим на довеждане, иска се да бъде изискано от ОД на МВР копие от
преписката по пожара, както и поставяне
на въпроси по реда на чл.176 от ГПК на втория ответник И..
Ответниците
са представили отговор, с който оспорват иска като неоснователен, а по
отношение на втория ответник – и като недопустим. Считат, че И.И. дори не е
пасивно процесуално легитимиран ответник, тъй като е работил по трудов договор
с „ВИК-Илинова“ ЕООД, не е страна по договора за наем и не носи отговорност за
действията или бездействията си към трети страни. Ответниците не отричат, че в наетото
от тях заведение на посочената дата е възникнал неумишлен пожар, който е
нанесъл щети, но считат, че не носят отговорност за него. Твърденията, че
причина за пожара е оставен да работи на пълна мощност климатик, считат за
голословни, както и твърденията, че пряк виновник за пожара е И.И.. Счита, че няма
противоправно действие от страна на ответниците – те стриктно, съвестно и
своевременно са изпълнявали задълженията си, следващи от закона и от договора
за наем. Недопустимо е да им се вменява във вина техническата неизправност на
климатика. Тъй като климатикът е бил зареден от лице, натоварено от ищеца,
според ответниците е възможно причина за наличието на евентуална повреда да се
търси в действията на това действия. Оспорва и твърдението за отлично състояние
на помещението при сключването на договора за наем. Сочи, че ответниците също
са претърпели немалко вреди от пожара и са предложили на ищеца да си поделят
разходите за ремонта и да продължат наемните си отношения, но той не се е
съгласил.
Ответникът
прави искане за приобщаване към делото на материалите по ДП 1395/2018 г. по
описа на РУ – Пазарджик във връзка с пожара. Възразява срещу приемането на представеното
заключение на оценител (частна техническа експертиза) за размера на вредите,
извършено по молба на ищеца, , както и на представените незаверени копия на
фактури, тъй като е известно, че ищецът е строител и не може да се твърди със
сигурност, че посочените разходи са направени точно за ремонт на конкретния
обект. Възразява срещу поставянето на въпроси на И.И., тъй като той е дал
всички отговори в хода на посоченото по-горе досъдебно производство. Възразява
срещу разпита на свидетели при довеждане, тъй акто те не са конкретизирани с
имена и лични данни, както и срещу разпита при призоваване на служителите от
МВР и Служба „Пожарна безопасност“, тъй като техните възприятия са посочени в
докладите им, както и защото отново ищецът не сочи имената им.
Исковете,
предявени с исковата молба, са с правна квалификация по чл. 49 от ЗЗД – срещу
първия ответник, и по чл. 45 от ЗЗД – срещу втория ответник.
Трудовоправните
отношения на И.И. с дружеството, наело помещението, и липсата на договорни
отношения между И. и ищеца, не правят иска срещу него недопустим. Ищецът счита,
че твърденията, които излага в исковата молба, обосновават деликтната
отговорност на И., и това е достатъчно за допустимостта на иска.
Ищецът
носи тежестта да докаже настъпването на вредите, размера им,
противоправното поведение на ответниците, съответно на наети от първия ответник
лица, и причинната връзка на вредите с това поведение.
Писмените
доказателства, представени от ищеца, са допустими и относими към предмета на
делото, но следва да му се укаже да ги завери съобразно чл. 183 от ГПК.
Заключението на т.нар. частна експертиза, макар и представляващо писмен
документ, не би следвало обаче да е допустимо в процеса, тъй като за
установяването на фактите, изискващи специални знания и удостоверени в него,
ГПК предвижда друг ред (изслушване на вещо лице) и според преобладаващото
становище този ред е единственият допустим от ГПК ред за събиране на такива
данни. Няма пречка ищецът да посочи имената на свидетелите и обстоятелствата,
които те ще установяват, и в съдебно заседание, а е без значение, че някои от
тях вече са изготвили доклади за пожара, още повече, че е възможно докладите им
да не изясняват напълно всички възприети от тях обстоятелства. По същата
причина няма пречка и да бъдат поставени въпроси по реда на чл. 176 от ГПК на И.И..
Въпросът дали наистина материалите, чиято покупка се удостоверява с
представените фактури, са използвани за онова, за което ищецът твърди, не е
въпрос на допустимост на фактурите като доказателство.
По изложените съображения и на осн.
чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не
приема като писмено доказателство заключението на техническа експертиза от
25.01.2019 г., извършена от Борислав Генов по искане на ищеца.
Указва
на ищеца на основание чл. 110 от ГПК да завери останалите представени от него писмени
доказателства в срок до първото съдебно заседание, в противен случай те също няма
да бъдат приети като доказателства.
Приема
представените от ответниците с отговора писмени доказателства – по опис.
Дава
възможност на ищеца да доведе свидетели за установяване на обстоятелствата
около извършената профилактика на климатика и оборудването на имота, като
посочи имената им, както и да посочи имената на други двама свидетели, които да
се призоват, и конкретизира фактите, които те ще установяват.
Да
се изискат от РУ на МВР – Пазарджик копия от документите по ДП 1395/2018 г.
Поставя
на ответника И.П.И. по реда на чл. 176 от ГПК формулираните в исковата молба
въпроси, като го задължава да се яви лично в съдебно заседание и да отговори и
го предупреждава, че ако без уважителна причина не се яви или откаже да отговори,
или даде уклончиви или неясни отговори, може според обстоятелствата да бъдат
приети за верни някои от твърденията на другата страна във връзка с поставените
въпроси.
Насрочва
съдебно заседание на 01.11.2019 г. от 14,00 ч.
Препис
от определението да се връчи на страните, а на ищеца – и от отговора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: