Р Е Ш Е Н И Е № 214
гр. Сливен 13.10.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седми октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 342/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Л.Д.Р., ЕГН **********, подадена чрез адв. М.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-0306-000392 от 28.08.2022 г., издадена от ВПД Началник група към ОДМВР – Сливен, РУ – Нова Загора, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до успешно полагане на проверовъчен изпит и са отнети: СУМПС № ********* и Контролен талон № 6344101 .
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Счита, че наложената мярка е наложена при липсата на материалноправното основание, тъй като твърди, че допуснатото от жалбоподателя нарушение /управление без колан/ не може да бъде определено като немаловажно. Моли заповедта да бъде отменена.
В о.с.з. Л.Д.Р., редовно призован се явява лично и с адв. М.М. ***, която поддържа жалбата. Моли съда заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Непретендира разноски.
Ответникът по жалбата - ВПД Началник група към ОДМВР – Сливен, РУ – Нова Загора не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата. Счита, че обжалваната заповед е законосъобразна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
На жалбоподателя е съставен АУАН № GА 770428/28.08.2022 г. за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и чл. 132, т. 2 от същия закон, затова, че на 28.08.2022 г. около 11:45 часа в гр.Нова Загора на ул.“Освобождение“ като водач на МПС - Фолксваген с per. № ******* до сградата на Участък квартал VI управлява в посока юг-север личния си лек автомобил, като извършва следните нарушения: Водача извършва немаловажно нарушение поради незнание: „при зададен въпрос към същия "Защо пътниците са без поставени обезопасителни колани с каквито автомобила е оборудван и защо и той е без поставен обезопасителен колан с какъвто автомобила е оборудван?" Водача отговаря, че все още не е излязъл от квартал VI и не вижда причина да поставя на територията на квартал VI.
Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0306-000392 от 28.08.2022 г., издадена от ВПД Началник група към ОДМВР – Сливен, РУ – Нова Загора, с която на Л.Д.Р. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до успешно полагане на проверовъчен изпит. Заповедта е връчена на адреса на 30.08.2022 г. С жалба чрез административния орган вх.№ 306000-9599 от 05.09.2022 г. Л.Д.Р., чрез адв. М.М. *** е оспорил заповедта пред Административен съд Сливен и е образувано настоящото съдебно производство.
По делото са приети заверени копия на съставен АУАН № GА 770428/28.08.2022 г.; Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директор ОД на МВР – Сливен, Справка за нарушител на Л.Д.Р., Акт за встъпване в длъжност с рег. № 343р-6284/09.05.2022 г.
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. I.7 от заповедта е посочен началник група „Пътен контрол“ в РУ – Нова Загора. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата писмена форма, като съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване, вкл. чрез препращането към констатациите обективирани в АУАН № GА 770428/28.08.2022 г. Не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт.
По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Принудителните административни мерки по чл. 171, т., б. В от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, дял първи от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо, във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху подателя на жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „в“ от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, се отнема временно свидетелството за управление на МПС на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверовъчен изпит. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните кумулативно определи предпоставки: водач, който е извършил нарушение на правилата за движение, това нарушение да не е маловажно и да е извършено от водача поради незнание на правилата за движение.
В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Съдът кредитира като достоверни доказателствата по административната преписка, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, съдът намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на фактическите констатации, описани в мотивите му.
В случая от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС - Фолксваген с per. № *******, като по време на движението не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, както и че водачът превозва пътници, за които не е осигурил безопасното им превозване. Налице е извършване на административни нарушения, които са извършени, съгласно приобщените по делото писмени доказателства. Установява се, че нарушението „неизползване на обезопасителен колан“ е извършено поради незнание, което се установява от АУАН № GА 770428/28.08.2022 г., в който изрично жалбоподателят е отговорил на зададения му въпрос, защо той и пътниците са без колан, че все още не е излязъл от квартал VI и не вижда причина да поставя на територията на квартал VI. Незнанието на закона не освобождава от отговорност като същото "незнание" след като бъде надлежно установено е основание на лицето да бъде наложена ПАМ, която ще предотврати възможността поради незнание водачът да извърши и други нарушения на правилата за движение, което е необходимо с оглед изпълнение целта на закона – опазване на живота и здравето на участниците в движението. Съставителят на акта, който безспорно е упълномощено съгласно чл. 165, ал. 1 ЗДвП лице, има право да контролира спазването на правилата на движение от всички участници в движението - т. 1 на същия член. Съдържанието на това негово правомощие неминуемо изисква преценка и за знанието на правилата за движение. Като констатират извършване на нарушение контролните органи имат право да предприемат подходящи превантивни мерки за предотвратяване на бъдещи нарушения, което е в съответствие със задължението им по чл. 165, ал. 1, т. 7 ЗДвП и целта на закона. Както се отбеляза по - горе, чл. 189, ал. 2 от ЗДвП придава доказателствена сила на установеното в актовете за установяване на административни нарушения по този закон, до доказване на противното.
Настоящият състав на съда обаче намира, че в случая не е налице последната предвидена от законодателя предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно-извършеното нарушение да е немаловажно. По отношение на немаловажността е налице законов критерий, чрез който съдът може да извърши преценка за законосъобразността на извода на органа, че нарушението е немаловажно. Законодателят, в § 6, т. 32 от ДР на ЗДвП, е дал легално определение на понятието "маловажно" нарушение. Съгласно цитираната разпоредба, "маловажно" е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. В случая извършеното от Р. отклонение от нормативно предписаното поведение за спазване на правилата за движение, а именно управление МПС без обезопасителен колан и превозването на пътници без предпазен колан, не би могло да доведе до настъпване на ПТП. А след като извършеното нарушение не може да доведе до настъпване на ПТП, то очевидно не създава опасност за другите участници в движението, което намалява до незначителна обществената му опасност и дава основание същото да се квалифицира като маловажно. Следователно и доколкото законодателят визира като маловажно нарушение на правилата за движение по пътищата, при което не е настъпило ПТП, то с толкова по - голяма сила следва да се приеме, че след като нарушението не може да доведе до произшествие, то само по себе си е маловажно. Ето защо не е налице един от елементите от състава на нормата на чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДП, които кумулативно съставляват предпоставки за прилагане на тази мярка.
А след като не е налице една от кумулативно изискващите се предпоставки за издаване на оспорената заповед, а именно - извършването на немаловажно нарушение на правилата за движение, то същата се явява незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон и не съответства на целта на закона.
Въз основа на изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а оспореният административен акт следва да бъде отменен изцяло, ведно с произтичащите от това правни последици.
Независимо от изхода от спора, разноски не се присъждат, доколкото процесуалният представител на оспорващия изрично заяви, че не претендира такива.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0306-000392 от 28.08.2022 г., издадена от ВПД Началник група към ОДМВР – Сливен, РУ – Нова Загора, с която на Л.Д.Р., ЕГН ********** *** е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до успешно полагане на проверовъчен изпит.
Решението не подлежи на оспорване, по арг. от чл. 172, ал. 5 от ЗДП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: