РЕШЕНИЕ
No……….
Гр.Варна ,
21.02.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в открито публично заседание проведено на
шести февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА
СТОЯНОВА
при участието на секретаря А.Я.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11168 по описа на ВРС
от 2013г. , за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от А.С.П. срещу Г.С.С. иск с
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240,
ал.1 и чл.86 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на ответникът, че
дължи към датата на издаване на заповед за изпълнение №4770/10.06.2013г.,
постановена по ч.гр. дело №7760/2013г. по описа на ВРС сумата от 750.00 лв., представляваща част от
сумата от 1000лв., дадена по сключен между страните договор за заем, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по ч.гр. дело №7760/2013г. - 13.09.2013г. до окончателното й изплащане и сумата
от 100.00лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 850лв. за периода 06.06.2012г. до
08.03.2013г., както и сумата от 125лв., разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление по реда на чл.410
от ГПК, като съдът е издал заповед за изпълнение за процесните
суми. Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414 от ГПК длъжникът подал
надлежно възражение, че не дължи процесната сума,
поради което за ищецът се породил правният интерес да предяви настоящия иск за
установяване съществуването на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните бил сключен договор
за заем, по силата на който, ищецът предоставил в заем на ответника сумата от
1000лв. по банков път, която сума последният се задължил да върне на
06.04.2012г. Твърди се, че ответникът не върнал заетата сума на падежа,
изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в претендираните
размери.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът дължи процесната
сума. Моли за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът А.Г.П., чрез процесуалния си
представител, поддържа предявените искови претенции и моли същите да бъдат уважени.
Ответникът Г.С.С. е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че е получил в заем от ищеца сумата от
1000лв., която била преведена от ищеца по сметка, обслужваща кредит на
ответника за заплащане на кредитна вноска, като между страните няма уговорен
срок за връщане на сумата. Ответникът твърди, че е заплатил част от процесната сума в размер на 200лв., 150лв. с телеграфен
запис и сумата от 50лв. дадена в брой на ищеца. Изявява готовност да върне
дадения заем, като до 10 дни от отговора 200лв. и до 2 месеца, остатъчната
сума. Не оспорва предявения иск за главница и го признава.
В съдебното заседание ответникът, редовно призован, се явява лично.
Ответникът изразява готовност да изплати задължението си към ищеца.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Според чл. 240 ЗЗД договорът за заем
за послужване е реален и за да породи правно действие е нужно заемодателят да
предаде на заемателя собсвеността
върху пари или други заместими вещи, докато същият се
задължава да ги върне в същото количество и качество на уговорения падеж.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, следователно и устно
сключен договор поражда правни последици.
Но писмената форма е
необходима за доказване на сключване на договор за заем за над 5000 лв.,
какъвто е настоящият.
Заемодателят трябва да
установи по пътя на пълно главно доказване наличието на съгласие за сделката с
насрещната страна, но още и предаване на обещаната сума. Договорът за заем се
счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят
получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от
момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката,
независимо от формата на волеизявленията./в този смисъл е и постановеното по
реда на чл.290 ГПК Решение № 174 от 23.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., IV г. о., ГК.
В настоящия случай, се твърди, че е
налице устен договор за заем от 1000лв.
Съобразно чл.154, ал.1 ГПК, в тежест
на страната, която основава свои искания на определени факти е да докаже
същите. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже съществуването
на договори за заем сключен между страните с твърдяните
параметри и че, е настъпил падежа на същите за връщане на дадените в заем суми.
По делото страните се спорят, че
между тях е сключен договор за заем за сумата от 1000лв., че сумата е предадена
на ответника, по банков път, както и, че ответникът е върнал сумата от 250лв.,
част от главницата.
Следователно ответникът дължи на
ищеца остатъчната главница по договора за заем в размер на 750лв., поради което
предявеният иск е основателен за тази сума и следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията с правно
основание чл.86 от ЗЗД, съдът след анализ на доказателствата по делото /каквито
липсват/ и изявленията на страните, приема, че тази претенция остана
недоказана.
В хода на производството, предвид, че не са
ангажирани допустими доказателства и не се установи по категоричен и несъмнен
начин, че между страните е уговорен падеж за връщане на заемната сума.
Ответникът в отговора на исковата молба изрично оспорва обстоятелството, че
между страните е уговорен срок за връщане на заемната сума, поради което и
оспорва изпадането си в забава.
Съгласно нормата на чл.84 от ЗЗД, ако между страните
е уговорен падеж на задължението, длъжникът изпада в забава с поканата.
По делото не е представена покана до ответника, за да
се приеме, че същият е изпаднал в забава от посочената от ищеца начална дата
/06.06.2012г./. Следователно ответникът е изпаднал в забава едва с подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че след като
ответникът, не изпаднал в забава, то същият не дължи мораторна
лихва по реда на чл.86 от ЗЗД на ищеца в размер от 100лв. за претендирания период 06.06.2012г. до 08.03.2013г., а само
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението.
По изложените правни съображения
предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
С оглед частичната основателност на предявените
искове и частичното оттегляне, съдът намира, че са налице основания за
ревизиране разноските по заповедното производство, като на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът, следва да понесе същите в размер на 102.63лв.,
включващи адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Предвид изходът от спора и направеното
искане от ищцовата страна за присъждането на разноски
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съдът намира, че такива следва да бъдат
присъдени съразмерно в размер на 330.88лв. съобразно представения списък с
разноските съгласно чл.80 от ГПК, включващи платена държавна такса, съразмерно
поддържаната част на по двата кумулативно съединени иска, и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът не е поискал разноски на
основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК, а и не е представил доказателства за
сторени такива.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ по предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, че ответникът Г.С.С., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ
НА ищеца А.Г.П., ЕГН **********,*** към датата на издаване
на заповед за изпълнение №4770/10.06.2013г., постановена по ч.гр. дело №7760/2013г.
по описа на ВРС сумата от 750.00 лв., представляваща
част от сумата от 1000лв., дадена по сключен между страните договор за заем,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр. дело №7760/2013г. - 13.09.2013г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 102.63лв. разноски по ч.гр.
дело №7760/2013г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.86 от ЗЗД от А.Г.П., ЕГН **********,*** срещу Г.С.С.,
ЕГН **********,*** да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи към датата на издаване на заповед за изпълнение
№4770/10.06.2013г., постановена по ч.гр. дело №7760/2013г. по описа на ВРС
сумата от 100.00лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 850лв. за периода 06.06.2012г. до 08.03.2013г. и сумата за разликата
над 102.63лв. до пълно претендирания размер от 125лв., разноски по заповедното
производство.
ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.П.,
ЕГН **********,*** сумата от 330.88
лева, представляваща сторени съдебно деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението
да се връчи на страните.
След
влизане в сила на решението, заверен препис от него с отбелязването върху него
за датата му на влизане в сила да се докладва по ч.гр. дело №7760/2013г. за
издаване на изпълнителен лист по заповедното производство.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ДИАНА СТОЯНОВА/