Р Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 23.09.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито заседание на девети март през две хиляди и двадесет и втора
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при секретаря Стефка Александрова разгледа
докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №1291
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 327 ТЗ вр.чл.
79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от „Б. „ ООД
ЕИК *******срещу“К.“ ООД ЕИК *******.
ИЩЕЦЪТ с исковата молба и допълнителната
такава твърди, че има вземане спрямо ответната страна по силата на договор за
покупко-продажба от 03.08.2018г. за доставено оборудване и издадена въз основа
на него фактура № 1 от 07.08.18г.. Твърди, че цената на доставеното
оборудване,представляващи три газови котли ARCA и два газорегулиращи
пункта, подробно посочени в исковата молба със серийните си номера и техн.параметри, възлизаща в размер общо на 48 500 лева
изцяло не му е заплатена. Твърди, че е въпреки отправената нотариална покана
цената не е заплатена и предвид уговорките в договора твърди, че му се следва и
обезщетение за забава в размер на договорена неустойка от 10 % от стойността на
стоката – 4 850 лв..
Във връзка с
оспорването на договора, твърди че сделката е действителна, макар и извършена
от свързани лица и без провеждане на обществена поръчка. Оборудването е
закупено от трето лице, като сочи и предходните сделки. Сделката не е
осъществена по ЗОП, но това би могло да
доведе до нейната унищожаемост, но не й до нейната
нищожност. Унищожаемостта не е претендирана
по съдебен ред в законовите срокове предвидени в ЗОП.Сделката е редовно
осчетоводена и посочена и в публикувания ГФО за 2018г.. Документацията не е
предадена на ответника, след смяната на управителя, доколкото не са се явили за
нейното получаване.
Моли ответната страна да бъде осъдена да му заплати
сумата от 48 500 лева главница, неустойка от 4 850 лева и разноските
по делото.
ОТВЕТНАТА
СТРАНА оспорва
изцяло исковете. Твърди, че договорът е недействителен, предвид, че ответното
дружество е следвало да проведе обществена поръчка за доставката на такова
оборудване, предвид че е газоснабдително дружество.
Твърди, че отвветникът е бил управител и на ищеца и
на ответника към момента на сключване на договора за покупко-продажба, не е
предал на новия управител нито търговската нито счетоводна документация, поради
което е могъл да си състави договора специално за случая. Излага съображения,
че оборудването е доставено и монтирано още през 2017г., около година и
половина преди сключване на процесния договор, поради
което поддържа становището си, че оборудването не е доставено от ищеца и
договора е съставен в последствие без основание за това. Моли исковете да се
отхвърлят изцяло.
Съдът, като взе в
предвид становищата на страните, както и събраните в хода на съдебното
производство доказателства намира следното :
По делото са представени договора от
03.08.2018г. и процесната фактура № 1 от 07.08.2018г..Същите
са подписани от П.П., законен представител към
момента на издаването им и на ищеца и на ответника, което обстоятелство, както
й че двете дружества тогава са били свързани лица, е прието за безспорно между
страните в открито съдебно заседание. С договора ищeца прехвърля на
ответника собствеността върху три броя газови котли: 1.ARCA, PIXEL 25 F, CE 0068 , сериен № 11 ARC 126
007 , 2. ARCA, PIXEL 25 F, CE 0068 , сериен № 11 ARC
126006 , 3.ARCA, PIXEL 25 F, CE 0068 , сериен № 11 ARC
114379 и два газорегулиращи пункта с техн.параметри 250/5 bar, Q800 nm3/h. Съгласно
чл.2 от договора цената е в размер общо на 48 500 лв., платима по банков
път по посочена в договора банкова сметка. ***.4 предвижда, че към момента на
подписване на договора се предава и самото оборудване и той има ролята на приемо-предавателен протокол. В чл.7 се предвижда неустойка
при забава плащането от страна на купувача в размер на законната лихва, но не
повече от 10 %.
Оспорва се действителността на сделката
поради липса на предмет. По делото е прието за безспорно, че техниката предмет
на договора за покупко-продажба е монтирана при ответната страна през 2017г.
Това обстоятелство се установява и от представените по делото ревизионни книги.
Не се установи обаче, че трето лице е доставило и прехвърлило собствеността
върху тези вещи. Факта на доставка и монтаж на газовите котли преди датата на
фактическото подписване на писмения договор не го прави без предмет. Видно от
приетите по делото съдебно-счетоводна експертиза –основно и допълнително
заключения и фактура № ********** от 01.08.2018г. ищецът е закупил това газово оборудване от ЕТ
„ Д.-Пл.П.“, с който също се явява свързано лице, а този продавач, го е закупил
от фирма М.М.ООД още през 2015г. . Договора с
последната фирма и едноличния търговец
посочен по-горе е от 30.07.2015г.. Както
по фактурата с едноличния търговец, така и по този договор вещите са идентични
с процесните. Следва да се направи извод, че газовото
техническо оборудване е монтирано при ответника през м.април 2017г. , докато е
било собственост на горепосочения едноличен търговец, който чрез общия
управител и собственик се явява свързано с ищеца лице. Ответника не доказа, че
твърдяното от него трето лице С.Е.Д.М., чийто управител отново сочи да е този
на ищеца към момента на доставката, му е продал това оборудване. Не е
представено нито доказателство за подписан договор или издадена фактура, нито
извършено разплащане към това трети лице. Няма пречка оборудването да е
предоставено за ползване и съответно монтирано и пуснато в експлоатация в един предходен момент и самото прехвърляне
на собствеността да е станало година и няколко месеца по-късно. Предвид на това
съдът приема, че предмета на договора за покупко-продажба е ясен и газовото
оборудване е придобито от ответника в
негова собственост чрез сделката от 03.08.2018г. между него и ищеца.
От приетите основно и допълнително
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени, се
установява по безспорен начин, че сделката е осчетоводена при ищцовото дружество и не е осчетоводено получаване чрез изплащане
от ответника на сумите по договора . Ответника
представя извлечения от разплащателните си сметки за 2018г. и 2019г. и сочи
извършени разплащания към ищеца за този период, които надхвърлят значително
вземанията за цена по договора. Съдът намира ,
че сочените плащания са извършени от ищеца, тъй като там той е посочен като наредител. От допълнителното заключение и доказателствата
към него, които са приети и като
доказателства по делото е представен договор за предоставени суми в заем от
ответника към ищеца от 08.09.2018г., с който ответника е предоставил на ищеца
заем в размер на 140 х.лв., който ищецът му е връщал. Не се установява
извършване на плащания от ответника към ищеца.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Между страните е сключен договор за покупко - продажба на техническо газово оборудване, като по
делото се установи по безспорен начин, че стоката е доставена и монтирана при
ответната страна, като ответника не установи да е заплатил договорената цена.
Съдът както е изложил и по-горе намира договора за действителен. Факта, че стоката е доставена и монтирана
преди самото прехвърляне на собствеността не прави договора без предмет и
основание. В тежест на ответника е да докаже, че ответното дружество има
характер на такова по чл.5,ал.4 от ЗОП, което то не е установило. Дори и да се
приеме, че ищеца не спори по това обстоятелство и не спори, че не е ползвал
реда по ЗОП за сключване на сделката, то същата е унищожаема
и на осн.чл.225,ал.1
от ЗОП може да се атакува в 1 годишен срок от нейното узнаване по съдебен ред.
Ответникът не установи да е предявен иск за нейната унищожаемост
в законовия срок, а поканата, с която ищецът е поискал плащане на цената е от
юни 2019г. и това е момента, към който съдът приема ответника да е узнал за
сключване на договора, след смяната на ръководството на ответното дружество.
Установи се освободения управител, представляващ и ищеца да не е предал
документацията – търговска и счетоводна на ръководството на ответното
дружество. Въпреки отправяни покани и от двете страни не е установен контакт по
начин,, че документацията да може да бъде предадена.
Предвид на горното съдът приема, че на осн.чл.327 от ТЗ ответното дружество като получател и
ползващ доставеното от ищеца оборудване, т.е. на стоката, дължи заплащане
цената на стоката в размер на 48 500 лева и следва да бъде осъден да я заплати на
ищеца.. Вземането е изискумо след изтичане на
тридневен срок от издаване на фактурата,
предвид че няма друг уговорен срок между страните. Следователно считано от
7.08.2018г- ответника е в забава за заплащане на претендираната
сума. Предвид, че в договора е уговорено
обезщетение за забавата, то на осн.чл.92 от ЗЗД
ответното дружество дължи заплащане на договорената неустойка, доколкото се
установи да е не е заплатил цената и да е в забава. Доколкото неустойката е
договорена в размер на законната лихва, н с крайна горна граница, то за периода същата е по-голяма от
максималната предвидена граница в чл.7 от договора, то ответника дължи
неустойка в размер на 10 % от цената на стоката или претендираната
сума от 4 850 лв., която сума също следва да бъде осъден да заплати на
ищеца.
По разноските :Всяка от страните
претендира направените от нея разноски, като предвид изхода на спора на
ответника такива не се следват, а на ищеца се следват изцяло направените.
Съгласно представения списък разноските на ищеца възлизат в размер на 5 534лв.,
доколкото са подкрепени и с приложени към списъка и по делото доказателства, за
направата им. Предвид уважаването на исковите претенции и на осн.чл.78 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
тази сума на ищеца.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “К.“ ООД ЕИК *******, с адрес на управление *** да заплати на „Б. „ ООД ***
сумата от
общо 48 500 лв. / четиридесет и
осем хиляди и петстотин лева / на осн.чл. 327 от ТЗ представлаваша
незаплатена цена по договор за доставка на технологично газово оборудване по
договор от 03.08.18г., както и да му заплати сумата от 4 850 лева / четири
хиляди осемстотин и петдесет лева / неустойка на осн.
Чл.92 ЗЗД вр.чл.7 от Договора от 03.08.18г. , както и да му заплати сумата от 5 534 лв. / пет хиляди петстотин тридесет и
четири лева / разноски за настоящото производство на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: