Р Е
Ш Е Н
И Е № 260114
гр. Сливен, 22.03. 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОДНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти
наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети март декември през 2021, г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА
при секретаря Виктория Мустакова, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 77 по описа за
2021 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по повод жалба на Н.Г.Н.,
с ЕГН ********** , против НП издадено от Директор на ОД на МВР –гр. Сливен, с което на жалбоподателят е наложено
наказание глоба в размер на 300лв. за
извършено нарушение по чл. 209а,ал. 1 от
Закона за здравето.
Жалбоподателят, редовно призован се
явява лично и с процесуален представител, който моли за отмяна на НП .
В съдебното заседание органа
издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой представител, който
да вземе становище по жалбата.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно, като
непротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 08.07.2020
около 23.25часа, в гр. Сливен, служителите на ОД на МВР-Сливен, П. и М.
извършвали проверка по спазване на Закона за здравето в баничарница „Двата
аслана“, находяща се в Сливен на бул. „Г. С. Раковски”. В същата те
констатирали множество лица,между които и жалбоподателя, които чакали на опашка
с цел покупка на закуски. Последният бил без поставена защитна маска за
еднократна или многократна употреба или друго средство прикриващо устата и
носа.
Въз основа на така установеното на жалбоподателят бил съставен АУАН
затова,че с деянието си е нарушил
въведените със Заповед РД 01-369/30.06.2020 г. на Министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки
по чл. 63. ал.4 от Закон за здравето.
Въз
основа на така посоченият АУАН на жалбоподателят е било издадено НП , с което
му е била наложена глоба в размер на 300 лв.като в същото,обаче е посочено,че е
налице нарушение на т.I, т.6 от Заповед РД 01-354/22.06.2020 г.. на
МЗ, с която е наложена посочената по –горе
противоепидемична мерка по чл. 63. ал.4 от Закон за здравето.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно,
като непротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от
лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.
По делото е безспорно установено ,че на 08.07.2020 около 23.25 часа жалбоподателят
се е намирал в Сливен, в баничарница „Двата аслана“.Установено е ,че
не е носел защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство прикриващо устата и носа
.
Съдът счита ,че НП е издадено от компетентен орган – Директорът на
ОДМВР – Сливен, който попада в кръга на лицата,
притежаващи да издава наказателни постановления по чл. 209а, ал. 4 от Закона за
здравето.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето ( в сила от 14.05.2020 г.),
при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка.
В ал. 3 на същия текст от ЗЗ са предвидени хипотези на непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите, а разпоредбата на ал. 4
предоставя правомощие на Министъра на здравеопазването да въвежда със Заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на Главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1.
Безспорно се
установи, че на посоченото обществено време място – в търговски обект – баничарница,
находяща се в центъра на гр. Сливен, жалбоподателят не е изпълнил въведената от МЗ противоепидемична мярка
като не е бил с поставена защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо
носа и устата.
Съдът обаче счита,
че при издаване на процесното НП са допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. АУАН, въз
основа, на който е постановено обжалваното НП, е в съответствие със законовите изисквания. АУАН съдържат установените в ЗАНН реквизити за
редовността му, а направеното в него фактическо описание
на нарушението е пълно и ясно, и съответства на посочената като нарушена
законова разпоредба, като пълно и точно е описана нарушената противоепидемична
мярка и с кой
подзаконов нормативен акт/Заповед/ на МЗ е въведена. Констатираното и в последствие санкционирано
нарушение се доказва от обективна и субективна страна.
Съдът кредитира дадените в хода на съдебното
следствие гласни доказателства, а именно
свидетелските показания на актосъставителя М. и свидетеля П., двамата служители
на РУ на МВР- Сливен, които са категорични,че са видели присъствието на
жалбоподателя в търговския обект, ведно с голям брой други лица без да има
поставена в изпълнение на ЗЗ предпазна маска. Двамата свидетели категорично
заявяват ,че жалбоподателят е изчаквал на опашка за закупуване на храна
Съдът, обаче констатира
, че в Раздел I.т.6 от Заповед № РД-01-354 от 22.06.2020 г. на Министъра на
здравеопазването са въведени
противоепидемични мерки на територията на Република България за срок 23.06.20г. до .30.06.20г ., а нарушението предмет на
настоящото производство е извършено след този срок - на 08.07.20г.В АУАН за
разлика от НП е посочено,че нарушената от жалбоподателя мярка е въведена, въз основа на Заповед № РД- 01-369 от
30.06.20г.,със срок на действие от 01.07.20г. до15.07.20г., в който период
безспорно попада и санкционираното нарушение.
Така посоченото несъответствие
изразяващо се в погрешно посочване в НП, на Заповед на Министъра на
здравеопазването, която не обхваща момента на извършване на процесното
нарушение представлява безспорно нарушение на материалния закон и води до неправилност
на атакуваното НП.
Основателно
и своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на разноски във вид на възнаграждение по договор за правна помощ и
съдействие. Същото следва да се определи в размер на 300,00 лева, съобразно нормата на
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и
чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на
въззиваемата страна.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че следва да отмени НП като неправилно,поради което
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП №2857/
20.07.2020 г. на Директор на ОД на МВР-Сливен,с което на Н.Г.Н., с ЕГН ********** ***, е наложена ГЛОБА в размер на 300,00/триста/ лева
за нарушение по чл.209А ал.1 от Закона за здравето като НЕПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР– Сливен да
заплати на Н.Г.Н., с ЕГН ********** разноски в размер на 300,00 (триста) лева,
представляващо заплатено адвокатски възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: