№ 604
гр. Пещера, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20235240100512 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП и иск по
чл.55 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от А. Б. Д. от гр.Пещера,ул.“****“ № 2 с
ЕГН-**********, чрез процесуалния си представител адв. М. М., срещу
ответника „СТИК-КРЕДИТ“АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление: гр.Шумен,пл.“Оборище“ № 13Б,представлявано от С. Н. Т. -
управител ,в която твърди,че на 29.06.2021 година между ищецът по
настоящото дело и ответника е бил сключен Договор за кредит с №708618 от
29.06.2021 година, по силата на който на ищеца била заета сумата от 600 лева
със задължение да върне сумата от 867.75 лева,съгласно условията на
договора.Сочи се още ,че съгласно клаузите на договора уговореният ГПР е
от 33.86 %,годишен лихвен процент от 29,52% и краен срок на издължаване
от 24 вноски.Съгласно чл.7 от договора кредитополучателят е следвало да
предостави на кредитора обезпечение и в случай ,че не представи такова е
дължал неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита
сума за всеки ден ,през който не е предоставено договорено обезпечение
,като неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна
1
вноска.Твърди се още ,че в процесния случай на кредитополучателя е
начислена неустойка в общ размер от 1338.74 лева разпределена на 24
вноска ,всяка от която добавена към дължимата главница и лихва по
договора за кредит,като по този начин общата сума дължима от
кредитополучателя нараснала на 2206.49лева.Това обстоятелство се
установявало и от предоставения погасителен план към договор за кредит №
708618 от 29.06.2021 година.Сочи още ,че ищецът е погасил по договора
главница в размер на 600 лева;лихва в размер на 267.75 лева и неустойка в
размер на 311.56 лева ,която сума за неустойка се явявала недължимо
платена тъй като клаузата предвидена в чл.17 от договора е нищожна
поради накърняване на принципа на „добрите нрави“ по смисъла на
чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД.Същата била и неравноправна по смисъла на
чл.143,т.19 от ЗЗП,тъй като претендираната сума за неустойка е в размер на
200% от заетата сума. Сочи се още ,че клаузата за заплащане на неустойка
е нищожна и на основание чл.146 от ЗЗП ,тъй като не е уговорена
индивидуално,а внесената сума за неустойка е платена без основание.
Моли се съдът да постанови решение, с което да се прогласи за
нищожна клаузата съдържаща се в чл.17 от договор за кредит № 708618
от 29.06.2021 година като противоречаща на добрите нрави на основание
чл.26,ал.3 от ЗЗД и при нарушаване на разпоредбите на чл.143,от ЗЗП и
чл.146 от ЗЗП като да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от
311.56 лева ,представляваща недължимо платена по недействителна клауза
за неустойка по договор за кредит № 708618 от 29.06.2021 година ,ведно със
законната лихва върху тази сума ,считано от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане.
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който
оспорва предявеният иск със становището ,че действително между страните
по делото е имало сключен договор за потребителски кредит предоставен
от разстояние от 29.06.2021 година,сключен във формата на електронен
документ и е съобразен изцяло със ЗЕДЕУУ,ЗПФУР,ЗПК и с всички други
приложими нормативни документи.Сочат още ,че не са начислявали и
събирали такава неустойка ,но считат ,че договорената клауза е валидна и
2
отговаря на всички изисквания на действащото законодателство.Същата по
смисъла на чл.8,ал.1 от ЗЗД представлявала самостоятелен договор между
страните и се материализирала като клауза в договор,т.е неустойката
представлявала самостоятелно съглашение,което в случая е обективирано в
един и същи документ с договор за потребителски кредит и за него се
прилагали общите условия на ЗЗД.Моли да се отхвърли иска. Сочат
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства:договор за кредит
предоставен от разстояние № 708618 от 29.06.2021година,ведно с
погасителен план;покана за незабавно плащане; удостоверение за активен
кредит;разписка от 12.03.2022 година;стандартен европейски
формуляр,ведно с общи условия ;разписка за извършено плащане се
установява ,че на дата 29.06.2021година между „СТИК-КРЕДИТ“ АД
гр.Шумен в качеството му на кредитор и А. Б. Д. от гр.Пещера, в качеството
му на кредитополучател е сключен писмен договор за потребителски кредит
от разстояние ,по силата на който кредиторът се задължава да предостави
на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 600лева –главница
,като условията за усвояване на кредита са :подаване на заявление за
кредит,одобряване от кредитора и сключване на договора за кредит.Посочен
е още годишен процент на разходите от 33.86 % и годишен лихвен процент
от 29.52 % като обща сума дължима от потребителя към момента на
сключване на договора е 867.75лева и договорен срок на погасяване от 24
месеца.Неразделна част от договора е погасителен план ,в който са посочени
броя на вноските ,размера и падежа на всяка една.Съгласно клаузите на
договора потребителят следва в срок до 3 дни от сключване на договора да
обезпечи същия с поръчител или банкова гаранция.Съгласно чл.17 от
договора в случай,че потребителят не изпълни задължението си да
предостави обезпечени дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден ,през който не е
предоставено договорено обезпечение. Видно от погасителния план към
3
договора за кредит № 708618 от 29.06.2021 година кредитополучателят е
следвало да издължи заетата сума за срок от 24 месеца ,чрез месечна
погасителна вноска фиксирана от 91,94 лева и включваща: вноска по
главница, лихва и неустойка.В общите условия на договора е подробно
указано начина на начисляване на неустойка ,а имено ако потребителят не
предостави едно от договорените обезпечения като същият заплаща
неустойката периодично и тя се начислява заедно с всяка погасителна
вноска. Установява се още ,че на 29.06.2021 година чрез системата EasyPay
ищецът е усвоил сумата от 600 лева паричен превод по договор за кредит №
708618
Видно от останалите писмени доказателства към 30.03.2022 година е
било съставено удостоверение за активен кредит,в което кредиторът е
отразил ,че по договор за паричен заем 708618 от 29.06.2021 година
заемателят е заплатил сумата от 1135.88 лева като следва да доплати сумата
от 1070.61 лева.На 07.03.2022 година до А. Д. е била изпратена покана за
незабавно плащане ,в която е отразено ,че по договор № 708618 не са
заплатени от Д. следните задължения:главница в размер на 34,28 лева;лихва в
размер на 70.91 лева; наказателна лихва в размер на 132.12 лева ;неустойка в
размер на 311.56 лева като е определен и срок за доброволно плащане.Видно
от разписка № 0300015181434924 от 12.03.2022 година А. Д. е заплатил в
полза на ответното дружество сумата от 553.85 лева,а на 26.10.2022 година
сумата от 502.21 лева.
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.Ц. ,което в
заключението си сочи ,че при извършената от него проверка в счетоводството
на ответното дружество установил ,че съгласно договор за кредит № 708618
от 29.06.2021 година кредитополучателят А. Д. е получил в заем сумата от
600 лева.Съгласно клаузите същият е следвало да върне главница и лихва
или сумата от 867.75 лева,а ако не осигури предвидената в договора гаранция
е следвало да върне:главница в размер на 600 лева,лихва в размер на 267.75
лева и неустойка в размер на 1338.74 лева. Вещото лице е установило ,че
кредитополучателят е погасил изцяло главницата по кредита предсрочно
като е заплатил и неустойка в общ размер на 1067.08 лева.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните
4
По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит ЗПК.
Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид
договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т.
1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
В настоящия случай страните не спорят,че в процесния договор
неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на
5
кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Предвидената в договора неустойка не
обезпечава изпълнението на задълженията от длъжника по Договора за
кредит, нито обезпечава вредите от неизпълнението на задълженията по
Договора за кредит, а евентуални такива от непредставяне на обезпечение.С
нея се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение
на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на предоставената в кредит сума. От неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и
да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на
кредита,защото както се установи по-горе е заета сума от 600 лева ,а
предвидената неустойка е в размер на 1338.74 лева.В процесния случай
възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено в
предвидения по договора ГПР, с което потребителят е заблуден относно
действителната стойност на общите разходи по кредитното
правоотношение.Пряката и непосредствена цел на така уговорената
неустоечна клауза е да доведе до увеличаване на подлежащата на връщане
сума и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
кредитополучателя. Процесната клауза за неустойка нарушава съществено
принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
взаимоотношения. Съдът намира, че с тази неустойка кредиторът цели да си
набави допълнителни плащания извън предвидените в закона,поради което е
нищожна. Фактът, че същата е включена като част от месечната погасителна
вноска е основание да се приеме, че в същност последната има точно такъв
характер -скрита печалба за кредитора водеща до необосновано оскъпяване на
кредита във вреда на потребителя,поради което посочената клауза е
неравноправна и нищожна.
6
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен като се прогласи за нищожна клаузата на чл.17 от договор за кредит
№ 708618 от 29.06.2021 година
По искът с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД-Който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне.
В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на
отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по
договора за кредит. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита както се установи по-горе.
След като съдът прие,че същата е нищожна , поради което сумата,
заплатена от кредитополучателя – ищеца по договора за кредит са били
недължимо платени при начална липса на основание като в случая ищецът
претендира сумата от 311.56 лева и до този размер искът следва да бъде
уважен.
В предвид на изложеното съдът следва да постанови решение ,с което
да уважи предявените искове като в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски.Последният се представлява безплатно по
делото от адв.М. М. от АК- Пловдив, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
който е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение
На основание чл. 38, ал. 2 от същия закон, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба
№ 1 от 09.07.2001 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В настоящия случай, с оглед т материален интерес, на основание
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокатът на
ищеца следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева
,а в полза на ищеца разноски по делото в размер на 253,54 лева.
7
Водим от горните съображения,Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 17 от Договора за
потребителски кредит № 708618 от 29.06.2021година , сключен между А. Б.
Д. с ЕГН-********** от гр.Пещера,ул.“*** и "СТИК КРЕДИТ" АД ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,пл.“Оборище“ №
13Б,представлявано от С. Н. Т. -управител за заплащането на неустойка, като
противоречаща на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, вр. с
чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА "СТИК КРЕДИТ" АД ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Шумен, пл. Оборище 13 Б, представлявано от С. Т., ДА
ЗАПЛАТИ на А. Б. Д. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в
размер на 311.56 лева, представляваща недължимо платена при начална
липса на правно основание по нищожна клауза за неустойка, уговорена в
Договор за потребителски кредит №708618 от 29.06.2021година, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда -28.04.2023 до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА "СТИК КРЕДИТ" АД да заплати на А. Б. Д. разноски по
делото в размер на 253,54 лв.
ОСЪЖДА "СТИК КРЕДИТ" АД да заплати на адв. М. М. сумата в
размер на 960 лв., адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по делото.
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
8