Р Е Ш Е Н И Е
№ 337 15.03.2017 г.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански състав
на шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря М.Е.,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 1813 по описа за 2016 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на Х.М.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, К.А.А., ЕГН *********, с адрес ***, З.И.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, Ж.И.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, С.И.А., ЕГН **********, с
адрес ***, А.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, М.А.А.,ЕГН **********, с адрес
***, всички чрез адв. Н.Д. ***, срещу Й.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, Л.Х.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Н.К.В., ЕГН *********, адрес: ***, П.К.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, Т.К.Г., ЕГН **********, адрес: ***, Т.К.В., ЕГН **********, адрес: ***,
Р.Л.Л., ЕГН **********, адрес: ***, В.К.Л., ЕГН **********, с адрес ***, К.Н.Л.,
с ЕГН **********, с адрес ***, Е.К.Н., ЕГН **********, с адрес ***, А.Й.А., ЕГН
**********, с адрес ***, с която се иска да бъде прието за установено по
отношение на ищците, че ответниците Й.Х.Г., ЕГН **********, Л.Х.В., ЕГН **********,
Н.К.В., ЕГН **********, П.К.Г., ЕГН **********, Т.К.Г., ЕГН **********, Т.К.В.,
ЕГН **********, Р.Л.Л., ЕГН **********, В.К.Л., ЕГН ********** К.Н.Л., с ЕГН **********,
Е.К.Н., ЕГН ********** и А.Й.А., ЕГН **********, не са собственици на реално обособена част с площ от 239 кв.м. от имот
с пл.№ 35 по Кадастралния план на зона „Б" на
жк"... гр.Бургас, целият с площ от 6 200 кв.м., с граници за имота: път, и
имоти № 22,14,17, при граници на тази реална част: север и изток- имот пл.№ 35
по КП на зона „Б” на ж.к. „...” гр.Бургас и запад- имот № 100024 по КВС на
землището на ж.к. "..." гр.Бургас, идентичен с ПИ ... по
кадастралната карта на гр. Бургас, която реална част
попада върху и се застъпва с част от имот № ... по КВС на зона „Б” на ж.к. "..." гр.Бургас, целият с площ от 6 412
кв.м.
В исковата молба се твърди, че процесният имот с идентификатор ..., представлява бивш имот с пл. № 35 по Кадастралния план на зона „Б” на ж.к.".." гр.Бургас, целият с площ от 6 200 кв.м. Собствеността върху този имот е била възстановена на ищците в стари реални граници с Решение № 10109А от 12.07.1993 г. на ОС Земеделие гр. Бургас, в качеството им на наследници на М.С.Г.. Твърди се, че възстановеният имот е идентичен с имоти № 74 и 75 в местността “Бялата пръст” по плана на бежанските ниви от 1931 г. Имотът е бил нанесен в кадастралната карта на гр. Бургас одобрена през 2009 г. с проектен идентификатор № ... с площ от 6190 кв.м. Тази заповед е била оспорена от ответниците, в качеството им на наследници на Н. Т. В., които са се легитимирали като собственици на имота по силата на Решение от 18.10.2004 г. на ОС Земеделие и гори гр. Бургас, с което имотът е предоставен като обезщетение от Общински поземлен фонд с имот пл. № .... по КВС, с площ от 6412 кв.м. Ищците посочват, че в резултат на проведени административни процедури част от техния имот в размер на 239 кв.м. е била придадена към имота на ответниците. Твърди се, че неправилно в полза на ответниците е била предоставена с план за земеразделяне част от имота, който е бил възстановен преди това на ищците. Така поради обстоятелството, че общината не е била собственик на земята и не е имала право да обезщети ответниците с вече възстановения на ищците имот, се сочи че вещно-прехвърлителният ефект на решение № ОБ 18.10.2004 г. не е настъпил и се иска приемане за установено, че ответниците не са собственици на тази част от имота, която се застъпва. Ангажирани са доказателства.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците Й.Х.Г., ЕГН **********, Л.Х.В., ЕГН **********, Н.К.В., ЕГН **********, П.К.Г., ЕГН **********, Т.К.В., ЕГН **********, Р.Л.Л., ЕГН **********, с който се сочи, че като наследници на Н.. Т.. В., са получили като обезщетение по реда на чл. 27а ППЗСПЗЗ имот с пл. № 100024, който от ОС Земеделие и гори са приели за Общинска собственост. Едва в последствие установили, че изготвеният план е грешен, като има застъпване на предоставения им имот с други, възстановени с план за земеразделяне. Тъй като ответниците не са знаели за допуснатата техническа грешка се сочи, че не са дали повод за завеждане на иска и не оспорват правата на ищците, в случай че същите се установят по делото. Оспорва се искането за присъждане на разноски.
С молба от В.К.Л. и К.Н.Л., подадена в срока по чл. 131 ГПК, същите се присъединяват към подадения писмен отговор от наследниците на Никола Тодоров В. и направените от тях доказателствени искания.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от Т.К.Г., ЕГН **********, с който искът се оспорва като неоснователен. Сочи се, че е налице влязъл в сила административен акт, а именно решение № ОБ 18.10.2004 г. на ОСЗ гр. Бургас, който е породил правни последици и въз основа на същия е издаден нотариален акт за собственост на имота, респ. с договор за покупко-продажба имотът е продаден на А.А. и Е.Н.. Твърди се, че в полза на ответниците е изтекла както кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, така и 10 години от придобиването, като владението е добросъвестно от 2004 г., включително и върху процесните 239 кв.м. Затова се иска отхвърляне на иска като неоснователен.
От ответниците Е.К.Н. и А.Й.А. не е подаден писмен отговор в указания едномесечен срок по чл. 131 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че ищците Х.М.С., К.А.А., З.И.Д., Ж.И.Ж., С.И.А., А.И.С. и М.А.А., са наследници на М.С.Г.,***.
Видно от представената преписка на ПК гр. Бургас общият наследодател на ищците се е легитимирал като собственик на нива в землището на гр. Бургас, местността Бялата пръст, с площ от 6.2 дка, съгласно нотариален акт от 1943 г. издаден въз основа на закона за селскостопанското настаняване на бежанците. Със заявление от 04.09.1991г. ищецът Х.М.С.., като наследник на М.С.Г., е заявил за възстановяване земеделски земи попадащи в землището на гр. Бургас, с. .... С допълнителна молба е посочил, че желае възстановяването да бъде извършено в стари реални граници на зем.земи съгласно подаденото заявление за местността .... Видно от представеното решение № .. от 12.07.1993 г. на ПК на наследниците на М.С.Г. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имот представляващ свободен терен с площ от 6200 дка в с. ...., местността .., парцел № 74 и № 75 по кадастралния план на бежанските ниви изработен през 1931 г. От представената скица се установява, че имотът понастоящем представлява самостоятелен обект с идентификатор ..., по КК на гр. Бургас.
От представеното решение от 18.10.2004 г. на ОСЗГ се установява, че на наследниците на Никола Тодоров В. е възстановен поземлен имот № ... по плана за обезщетяване, находящ се в м. ... с площ от 6.412 дка.
От
приетата като доказателство преписка от ОС “Земеделие”
се установява, че имот № 100024 е възстановен на наследниците на Н.. Т.. В. като
обезщетение, с решение № 0Б от 18.10.2004 г. на ОСЗГ гр. Бургас, по реда на чл.
27а ППЗСПЗЗ.
По делото не се спори и се установява от представеното удостоверение за наследници, че ответниците Й.Х.Г. и Л.Х.В., Н.К.В., П.К.Г., Т.К.Г., Т.К.В., Р.Л.Л., В.К.Л. и К.Н. Н.., са наследници на починалия Н.. Т.. В., както и че ответниците Е.К.Н., А.Й.А. са приобретатели на идеални части от имот № .., съгласно нотариален акт за покупко – продажба от 04.05.2005 г. по нот.д. № 70/2005 г. и нот.д. № 71/2005 г. на Нотарус М.. А..-Т.., рег. № .. на НК.
От заключението на вещото лице М.М. по допуснатата съдебно
– техническа експертиза се установява, че част възстановените на ищците бивши
имоти № 74 и № 75 по плана за оземляване на бежанците, се застъпват с тези,
предоставени като обезщетение на ответниците с решение от 18.10.2004 г. ОСЗГ. Площта
на тази застъпваща се част вещото лице е определило на 228 кв.м., защрихована с
жълт цвят в заключението.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск за собственост, ответниците следва да докажат претендираното от тях право на собственост на посоченото правно основание – валидна реституционна процедура. При разрешаване на гражданскоправния спор за собственост на възстановена земеделска земя, какъвто е настоящият, съдът не е обвързан от решението на Поземлената комисия, а упражнява косвен съдебен контрол за законосъобразност на посоченото решение, като е длъжен да прецени дали са били налице условията за връщане на земята, с решението на ПК за възстановяване на собствеността. (В този смисъл и задължителната практика - Решение № 461 от 28.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 753/2009 г., IV г. о.). Затова, предвид направеното оспорване от ищците делото, както и предвид обстоятелството, че решението на ПК е постановено в хода на административна процедура, в която те не са взели участие, следва да бъде извършен косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението, с което на ответниците е определено обезщетение с имот № 100024. За да бъде законосъобразно извършено възстановяването е необходимо, към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, земята предмет на реституция да има земеделски характер, да бъде установено правото на собственост на заявителя преди внасянето й в ТКЗС, както и да не са проведени мероприятия, които да препятстват възстановяването. Видно от представеното решение от 18.10.2004 г. на ОСЗГ гр. Бургас, на наследниците на Н.. Т.. В. е възстановен поземлен имот № .. по плана за обезщетяване, т.е. възстановяването е с план за земеразделяне по чл. 27а ППЗСПЗЗ, а не в стари реални граници. От заключението на приетата по делото основна и допълнителна СТЕ, които съдът кредитира изцяло, се установява несъмнено, че процесната реално обособена част от имот № .., с площ от 228 кв.м., представлява част от възстановения на ищците имот с пл. № 74 и 75 с решение на ПК от 1993 г. От това следва, че при въвеждане на имотите в КВС имотът възстановен на ищците в стари реални граници не е бил надлежно нанесен в картата съгласно изискването на чл. 15, ал. 1 ЗСПЗЗ и в последствие повторно е парцелиран и възстановен на ответниците, като обезщетени по чл. 10б ЗСПЗЗ. Така административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 27а ППЗСПЗЗ, като е обезщетил наследниците на Н.. В. с част от имот, който не е държавна или общинска собственост, съгласно чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ. Тези съображения налагат извода, че актът за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ не е съобразен с изискванията на закона и съдът, преценявайки го по пътя на косвения съдебен контрол, не следва да го зачете. Следователно не е налице соченото от ответника основание за придобиване на правото на собственост.
Не може да бъде уважено и направеното възражение за придобивна давност, доколкото разпитаните в хода на процеса свидетели не установяват упражняване на фактическа власт върху имота от страна на ответниците, каквото е изискването на чл. 79 ЗС. Свид. Т. и свид. Щ.. заявяват, че мястото е празно. Във времето са били извършвани дейности по трасиране, поставяне на колчета и огледи с евентуални купувачи, но никой не е обработвал земята. След като не е установен основният елемент от фактическия състав на чл. 79 ЗД съдът приема, че по делото е недоказано придобиването на имота по давност от ответниците.
Мотивиран от горното, съдът намира предявеният отрицателен установителен иск за доказан до установения от вещото лице размер на застъпващата се част от двата имота – 228 кв.м., поради което следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски, а именно общо 1389.87 лв., включващи заплатена държавна такса от 94.87 лв., такса за издаване на съдебни удостоверения – 25лв., възнаграждение за вещо лице от 190 лв. и адвокатско възнаграждение от 1080 лв. В останалата част искането за присъждане на разноски за снабдяване с доказателства и заплащане на административни такси във връзка с това, съдът намира за неоснователно, още повече че по делото не са представени доказателства за действителното им извършване. Неоснователно е възражението на част ответниците за недължимост на разноските, поради признание на иска, доколкото същите поведението си са дали повод за завеждане на иска, съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК и дължат плащане на направените разноски.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, К.А.А., ЕГН *********, с адрес ***, З.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, Ж.И.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, С.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, А.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, М.А.А.,ЕГН **********, с адрес ***, че Й.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, Л.Х.В., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.К.В., ЕГН *********, адрес: ***, П.К.Г., ЕГН **********, адрес: ***, Т.К.Г., ЕГН **********, адрес: ***, Т.К.В., ЕГН **********, адрес: ***, Р.Л.Л., ЕГН **********, адрес: ***, В.К.Л., ЕГН **********, с адрес ***, К.Н.Л., с ЕГН **********, с адрес ***, Е.К.Н., ЕГН **********, с адрес ***, А.Й.А., ЕГН **********, с адрес ***, не са собственици на реално обособена част с площ от 228 кв.м. - защрихована с жълт цвят на скица към заключение на вещото лице М. на л. 227 от делото – представляваща част от имот с № ..., по плана за обезщетяване, находящ се в гр. Бургас, ж.к. ..., м. ..., ЕКАТЕЕ ..., целият с площ от 6412 кв.м., с граници на имота по плана за обезщетяване имот № 100025 – нива на насл. на Д.. Т.. Д., имот № .. – полски път на ОПФ и имот № ... – жилищна територия, която попада върху част от имот с пл.№ 35 по КВС на ж.к. ".." гр. Бургас целият с площ от 6 200 кв.м., идентичен с ПИ .. по кадастралната карта на гр. Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 228 кв.м. до претендираните 239 кв.м. от имота.
ОСЪЖДА Й.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, Л.Х.В., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.К.В., ЕГН *********, адрес: ***, П.К.Г., ЕГН **********, адрес: ***, Т.К.Г., ЕГН **********, адрес: ***, Т.К.В., ЕГН **********, адрес: ***, Р.Л.Л., ЕГН **********, адрес: ***, В.К.Л., ЕГН **********, с адрес ***, К.Н.Л., с ЕГН **********, с адрес ***, Е.К.Н., ЕГН **********, с адрес ***, А.Й.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на Х.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, К.А.А., ЕГН *********, с адрес ***, З.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, Ж.И.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, С.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, А.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, М.А.А.,ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1389.87 лв. (хиляда триста осемдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки), представляващи направените съдебно-деловодни разноски.
ОБЯВЯВА за неразделна част от настоящото съдебно решение комбинирана скица към заключение на вещото лице М. на л. 224 от делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: ЕХ