Р Е Ш Е Н И Е
№
101
гр. Нови пазар, 16.04.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Нови пазар в публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №976 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от страна на Земеделска кооперация „***“ – с. О., общ. Т., представлявана от Р.А.Д.против ответника Ф.М.А. *** с искане съдът да признае за установено, че между страните е сключен договор за аренда на земеделска земя.
В исковата молба ищецът твърди, че между земеделската кооперация и
ответника е сключен договор за аренда на земеделска земя на 25.02.2014 г., по
силата на който ответникът, в качеството на арендодател,
предоставил на ищеца, в качеството му на арендатор, за временно възмездно
ползване земеделска земя – имот №032008, находяща се
в землището на с. О., общ. Т., с площ от 25, 997 декара, за срок от седем
стопански години. Договорът бил вписан в службата по вписванията – Т. под №92,
том І, рег. №433/26.02.2014 г. Ищецът установил, че на 28.04.2017 г. в Службата
по вписванията – Т. било вписано едностранно прекратяване на договора за аренда
№29, том ІІ, рег. №881/28.04.2017 г., на основание чл.11, ал.4 от Закона за
арендата в земеделието, а именно поради това, че земеделската кооперация преарендувала имота, предмет на договора, без да изпълни
задължението си по чл.11, ал.1 от ЗАЗ да уведоми незабавно арендодателя.
Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си за уведомяване на ответника, като
с решение на Управителния съвет на кооперацията от 15.11.2016 г. било прието
стопанисваната от ЗК„***“ земеделска земя да се отдаде за ползване на „О. 07“ –
ООД. На основание това решение в края на месец ноември се подписали договори за
преаренда и пренаемане на земята, а веднага след
вписването на договорите, на 05.12.2016 г. в сградата на кооперацията и в
кметството на с. О. били залепени обявления за извършеното преарендуване.
Също така до ответника било изпратено уведомление с обратна разписка на
20.02.2017 г., което ответникът получил на 23.02.2017 г. С това задължението на
кооперацията за уведомяване по чл.11, ал.1 от ЗАЗ било изпълнено и за ответника
липсвало основание да прекрати договора. Самият той не изпълнил задължението си
по чл.11 ал.4 от ЗАЗ да отправи до ищеца предизвестие за прекратяването на арендния договор. В тази връзка ищецът оспорва редовността
на връчването на уведомление за прекратяване на договора и представителната
власт на лицето, извършило уведомяването.
По горните съображения ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че между страните по делото съществува арендно правоотношение по договор за аренда, вписан в Службата по вписванията – Т. под №92, том І, рег. №433/26.02.2014 г. по отношение на горепосочения имот. Ищецът моли също, на основание чл.537, ал.2 от ГПК извършеното вписване в Службата по вписванията – Т. на едностранно прекратяване на договора за аренда под №29, том ІІ, рег. №881/28.04.2017 г., да бъде отменено.
На ответника са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е постъпил, чрез процесуалния представител на ответника адв. Г. Д. от АК - Варна. В отговора се сочи, че предявеният иск е неоснователен и ответникът го оспорва. Той твърди, че е член кооператор в ЗК „***“ и соченото от ищеца заседание на УС на кооперацията не е провеждано. Протоколът бил съставен еднолично и впоследствие подписван от членовете на УС. Твърдяното решение на УС било невалидно и председателят на кооперацията нямал правно основание да преотдаде под аренда имота на трето лице. Въпросът за преарендуване на земите бил приоритет на общото събрание на кооперацията, съгласно чл.24, ал.2, т.11 и чл.39, ал.3 от Устава на ЗК „***“, а на общо събрание такова решение от кооперацията не било вземано. С договор за преарендуване, вписан в Службата по вписванията – Т. с вх. №2480, акт №274, том 3, дело 1211/2016 г. от 23.11.2016 г. имотът бил преотдаден под аренда, за което обстоятелство ответникът не бил уведомен. Затова с нотариална покана от 15.02.2017 г., връчена на ищеца на 16.02.2017 г., чрез нотариус Д. П., с район на действие РС – Т., кооперацията била уведомена за прекратяването на договора. Ответникът оспорва твърдението в исковата молба, че било разлепено обявление за извършеното преарендуване, както и твърдението, че той бил уведомен за него. Оспорва и твърдението, че е бил уведомен с писмо с обратна разписка. Посоченото от ищеца уведомление било изпратено, след като вече договорът бил прекратен. Наред с това ответникът твърди, че подписът, положен в обратната разписка, не е негов и не е ясно кой е получил съобщението. Предвид това ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Безспорно е установено по делото, че между ответника и ищцовата страна е бил сключен договор за аренда №113, том І, рег. №273/25.02.2014 г, вписан в службата по вписванията – Т. под №92, том І, рег. №433/26.02.2014 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцовата страна за временно и възмездно ползване земеделска земя – имот №032008, находяща се в землището на с. О., общ. Т., с площ от 25, 997 декара, за срок от седем стопански години.
На 15.11.2016 г. четирима от петте членове на Управителния съвет на ищцовата кооперация – К.Х.И., свидетелят Ф.М.А., свидетелят И.К.И. и председателят на кооперацията Р.А.Д.взели решение земите, които кооперацията обработва по сключени договори за аренда, да бъдат преарендувани, като кооперацията сключи договор с друг арендатор. Последният от членовете на Управителния съвет – свидетелката Г.Х.С. не била уведомена за съвещание на съвета, нито за взетото решение. Тя разбрала за него след като договорът за преарендуване бил вече сключен.
На 18.11.2016 г. бил сключен договорът за преарендуване на земеделска земя между ищцовата страна и „О. 07“ – ООД – с. О., общ. Т., с който множество земеделски земи били преотдадени под аренда на посоченото дружество, между които бил и земеделският имот на ответника. Договорът за преарендуване бил вписан в службата по вписванията – Т. с вх. №2480, акт №274, том 3, дело 1211/2016 г. от 18.11.2016 г.
Обстоятелството, че е сключен договор за преарендуване не станало известно на ответника тогава, тъй като ищцовата страна не го уведомила незабавно за преарендуването. На 05.12.2016 г. свидетелката Ф.И. А. – касиер на кооперацията към онзи момент, заедно с председателя на кооперацията залепили обявление за преотдаването под аренда на земите на „О. 07“ – ООД на вратата на кооперацията и на кметството, но тези обявления не станали достояние на арендодателите. Ответникът узнал за факта на преарендуването през месец февруари 2017 г. Тогава той, заедно с други арендатори отправил към ищцовата страна двумесечно предизвестие за прекратяване на договора за аренда, на основание чл.11, ал.4 от Закона за арендата в земеделието. Предизвестието било отправено чрез нотариална покана от 15.02.2017 г., връчена на председателя на ищцовата кооперация на 16.02.2017 г., чрез нотариус Д. П., с район на действие РС – Т.. Едва тогава от страна на ищеца било изпратено писмено уведомление до ответника за извършеното преарендуване, което обаче не било получено от последния. Затова по повод молба от 28.04.2017 г. от страна на ответника в службата по вписванията – Т. под №29, том ІІ, рег. №881/28.04.2017 г. било вписано едностранно прекратяване на договора за аренда между ищеца и ответника.
Гореописаните обстоятелства съдът прие за установени безспорно от представените писмени доказателства, както и от свидетелските показания. Въз основа на тях съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Фактите относно сключения договор за аренда, сключения договор за преарендуване на земеделски земи и вписаното едностранно прекратяване на договора между ищеца и ответника, са установени с категоричност, а са и безспорни между страните.
Относно извършеното преарендуване следва да се има предвид на първо място, че такава възможност за преотдаване на целия арендован имот или части от него по преценка на арендатора е уредена в т.10 от сключения договор за аренда между страните по делото. Без съмнение не е в правомощията на Управителния съвет на Земеделска кооперация „***“ да вземе решение обработваната земя от кооперацията да се преотдаде на „О. 07“ ООД под наем, аренда или друга форма на обработване. В разпоредбите на чл.24, ал.2, т.11 и чл.39, ал.3 от Устава на кооперацията е предвидено, че това решение следва да се вземе от общото събрание на кооперацията. Сключеният договор за преарендуване не е оспорен и не е атакуван на това основание, а основанието, на което ответникът е прекратил едностранно договора за аренда; което ищцовата страна твърди, че не се е осъществило и което е основният въпрос на настоящия процес, е дали ищцовата страна извършвайки преарендуване, е уведомила незабавно ответника за това, каквото задължение е регламентирано в чл. 11, ал.1 от Закона за арендата в земеделието. Затова независимо от отговора на въпроса дали решението за преарендуване е правомощие на Общото събрание на кооперацията или на управителния му съвет, съдът счита, че ищецът не е изпълнил основно свое задължение към арендодателя, а именно да го уведоми незабавно писмено за осъщественото преарендуване. Действително по делото са представени протоколи за поставяне на обявление до арендодателите и наемодателите на кооперация „Земеделска кооперация ***“ от 05.12.2016 г., според съдържанието на които е поставено обявление в сградата на кооперацията и кметството на село О.. Налице са противоречиви свидетелски показания относно наличието или липсата на поставени такива обявления. В тази насока съдът не може да игнорира показанията на посочената от ищцовата страна свидетелка Ф.И. А., която е заявила, че лично тя е залепила уведомления. Това обаче не е правната форма всеки от аренодателите да бъде уведомен и то незабавно за извършеното преарендуване на земеделската земя. Още повече, видно от показанията на посочените от ответната страна свидетели (на чиито показания съдът също няма основания да не се довери), въпросните обявления не са стигнали до ответника. Също така е видно, че с нотариалната покана, отправена чрез нотариус при РС-Т. до ищеца на 15.02.2017 г. и получена от него на 16.02.2017 г. ответникът е осъществил правото си, с двумесечно предизвестие да прекрати сключения договор за аренда. Позовал се е на разпоредбата на чл.11, ал.4 от ЗАЗ, съгласно текста на която при неспазване на ал.1–3 арендодателят може да прекрати едностранно договора за аренда с двумесечно писмено предизвестие, като предизвестието се отправя до арендатора в срок до една година от узнаване на преарендуването, залагането или прехвърлянето на права. Правото да прекрати договора е осъществено от ответника в този срок. Едва след отправяне на нотариалната покана за разваляне на договора ищецът е уведомил писмено ответника, с уведомление за преаренда, изпратено по пощата, но неполучено от ответника. Макар и по делото да е представено известие за доставяне № ИД РS 9300 00О42R E, с отразена в него дата на получаване на уведомление за преаренда на 23.02.2017 г., то е видно от приложеното по делото копие на страница от книга за връчване на писма с обратна разписка, че във въпросната книга е отбелязано имено на ответника под №162, но в графата за подпис такъв не е положен. Предвид това не може да се приеме, че на ответника е връчено уведомление. Но дори и да се счете, че то е било връчено на ответника, то това късно връчване не може да санира договора. Затова съдът приема, че извършеното едностранно прекратяване на договора е произвело правни последици и договорът е валидно прекратен.
Относно твърденията на ищцовата страна, че оспорва редовността на връчването на уведомлението за прекратяване на договора и представителната власт на лицето, извършило уведомяването, то видно от изисканата и изпратена от Службата по вписванията – Т. преписка №886/28.04.2017 г., че изготвената нотариална покана е съставена чрез пълномощник – адв. Г. Д., упълномощена изрично от ответника, включително и с права да изпраща нотариални покани за разваляне на арендни договори. Нотариалната покана, както по-горе бе споменато, е връчена на председателя на кооперацията, за което е съставена разписка от 16.02.2017 г. и връчването е удостоверено на същата дата с рег. №435 от нотариус Д. П., с район на действие РС – Т.. Съобразно тези факти съдът счита, че възраженията на ищцовата страна относно редовността на връчването на уведомлението за прекратяване на договора и представителната власт на лицето, извършило уведомяването, са неоснователни.
Предвид гореизложеното съдът съдът намира, че предявеният от ищцовата страна иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК, с искане по чл.537, ал.2 от ГПК, е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
При този изход на процеса ищцовата кооперация следва да заплати на ответника направените разноски по делото, в размер на 300 лв., съобразно представения списък на разноските.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК, с искане по чл.537, ал.2 от ГПК, предявен от ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „***”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – село О., общ. Т. – стопански двор, представлявана от управителя Р.А.Д., срещу Ф.М.А. с ЕГН ********** *** за установяване съществуването на арендно правоотношение между страните по делото - ищеца като арендатор и ответника като арендодател, по договор за аренда №113, том І, рег. №273/25.02.2014 г, вписан в службата по вписванията – Т. под №92, том І, рег. №433/26.02.2014 г., по отношение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 25,997 дка, имот №032008, в землището на с.О., общ. Т., обл. Д.
ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „***”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– село О., общ. Т. – стопански двор, представлявана от управителя Р.А.Д.да заплати на Ф.М.А. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер
на 300 лв. (триста лева).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: