Решение по дело №3561/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1039
Дата: 7 декември 2020 г. (в сила от 7 декември 2020 г.)
Съдия: Иван Режев
Дело: 20205530103561
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1039
гр. С. , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:И.Р.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20205530103561 по
описа за 2020 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 150 СК.
Ищцата М. Г. С., като майка и законен представител на малолетното дете М. М. М. и
непълнолетният ищец Г.М.М., действащ със съгласието на своята М. Г. С., твърдят в
поправената си искова молба, че ответникът бил бивш съпруг на ищцата и баща на тези
деца. С влязлото в сила решение № 670/28.05.2013 г. по гр.д. № 2104/2013 г. на
Старозагорския районен съд, сключеният между тях граждански брак бил прекратен, като
упражняването на родителските права върху тези деца й били предоставени за упражняване,
а ответникът бил осъден да им заплаща чрез нея, ежемесечна издръжка в размер на 120 лева
за непълнолетния ищец и 100 лева за малолетната му сестра, считано от 26.04.2013 г.
Размерът на тези издръжки следвало да бъде увеличен, поради изменение на
обстоятелствата. Налице било нарастване на нуждите на децата. От решението за
определяне на тези издръжки изминали повече от седем години, през което време децата
пораснали, тръгнали на училище и се увеличила необходимостта от повече пари за
издръжката им. Непълнолетният ищец вече бил ученик в - на - и посещавал -, където само
ищцата плащала месечен членски внос 50 лева. Малолетната му сестра била ученик във - на
- и посещавала -, където само ищцата заплащала месечен членски внос 45 лева. Нуждите от
здравословна храна, дрехи и обувки, учебници и помагала, книжа, развлечения и други,
многократно били нараснали. Личните грижи, които се полагали за възпитанието и
отглеждането на децата, също били значителни и се поемали само от майка им. Децата
вземали и частни уроци, които да ги подпомогнели в учебния процес, които плащала само
майка им. Доходите й не били достатъчни, защото не работела и била с 60 % трайно
намалена работоспособност. Издръжките на децата се явявали крайно недостатъчни с оглед
1
възрастта им и икономическите условия в страната. Ответникът бил трудоспособен и
получавал трудово възнаграждение, а присъдените издръжки били дори под минималната за
страната. Искането е да се увеличи размера на присъдените издръжки по гр.д. № 2104 по
описа за 2013 г. на Старозагорския районен съд, като се осъди ответникът да заплаща на
непълнолетния ищец, действащ със съгласието на своята майка, ежемесечна издръжка в
размер на 280 лева, а на малолетното си дете, чрез ищцата, като негова майка и законен
представител, ежемесечна издръжка в размер на 260 лева, считано от подаване на исковата
молба в съда до настъпване на законни основания, за тяхното изменение или прекратяване,
заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, както и
сторените по делото разноски.
Ответникът М. Ж. М. оспорва само по размер предявените искове, които моли съда да
отхвърли съответно над сумите от 170 лева и 100 лева, като му присъди сторените по делото
разноски съразмерно с отхвърлената им част, с възражения и доводи, изложени подробно в
подадения в срок отговор и от пълномощника му в хода на делото по същество.
Дирекция “Социално подпомагане” С. представя социален доклад, с който взема
писмено становище по закрила правата и интересите на малолетните деца на страните в
настоящото производство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
Непълнолетното дете Г.М.М. е родено на - г. и към датата на приключване на
съдебното дирене е на възраст -, а малолетната му сестра М. М. М. е родена на - г. и към
датата на приключване на съдебното дирене е на възраст -. Техни родителите са страните по
делото. Сключеният от тях граждански брак е бил прекратен с развод по взаимно съгласие с
влязлото в сила на 28.05.2013 г. решение по гр.д. № 2104 по описа за 2013 г. на
Старозагорския районен съд, с което на ищцата са били предоставени за упражняване
родителските права върху тези деца, а ответникът е бил осъден да им заплаща 120 лева
ежемесечна издръжка на детето Г.М.М. и 100 лева на детето М. М. М., считано от 26.04.2013
г. до настъпване на законни основания, за изменяване или прекратяване на тези издръжки,
заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска (л. 11).
От присъждането им до приключване на съдебното дирене по делото е изминал
значителен период от време от повече от седем години. През същият е ноторно известно, че
икономическата обстановка в страната значително се промени, доказателство за което е и
увеличението в размера на минималната работна заплата, която към датата на присъждане
на тези издръжки е била 310 лева (ПМС № 250/11.10.2012 г.), а към датата на приключване
на съдебното дирене е в размер на 610 лева (ПМС № 350/19.12.2019 г.). Нещо повече.
Размерите на тези издръжки са понастоящем и под установеният в чл. 142, ал. 2 СК
2
минимум. За този период нуждата от по-висока по размер месечна издръжка на същите деца
несъмнено е нарастнала и с нарастването на възрастта им. От значение в тази насока са и
обстоятелствата, установени по делото от социалния доклад, представените удостоверения и
показанията на свидетелката С. (майка на ищцата), които съдът кредитира, тъй като са
непосредствени и логични, и не противоречат на останалите доказателства, с изключение на
дадените от същата свидетелка показания в частта им, че непълнолетното дете ходело на
частни уроци по английски език и математика, и не тренирало вече волейбол, поради
пандемията, в която им част съдът не кредитира тези показания, защото противоречат на
социалния доклад, според който непълнолетното дете само е споделило пред изготвилите го
социални работници, че към момента не посещава частни уроци, а тренира волейбол (л. 49 и
55), че непълнолетното дете е ученик в - на -, а малолетното дете е ученик в - на - - в С., за
което несъмнено са необходими парични средства за учебници и помагала. Същите деца
посещават и извънкласни форми на обучение (съответно -), за което също са необходими
посочените в представените удостоверения парични средства за месечни такси съответно от
50 лева и 45 лева (л. 4 и 5). А всички тези обстоятелства са достатъчно основание да се
приеме, че предявените искове за увеличение размерите на присъдените на тези деца
издръжки, са доказани напълно в своето основание (чл. 150 СК). Защото нормата на чл. 150
СК предвижда изменение на издръжката при трайно и съществено изменение или на
нуждите на издържания, какъвто е случая, или пък на възможностите на дължащия
издръжка родител (р. -II от мотивите на ППВС № 5/1970 г.).
В случая нуждата от издръжка на тези деца съдът определи с оглед обикновените
условия на живот за тях, като взе предвид възрастта им и обстоятелствата, че са ученици и
посещават горепосочените извънкласни форми на обучение, тъй като по делото липсват
доказателства същите да имат изключителни нужди. А възможностите на родителите им да
им осигуряват издръжка съдът определи от техните доходи, имотно състояние,
квалификация и работоспособност (т. 4 и 5 от ППВС № 5/1970 г.). Ирелевантни обаче в тази
насока са обстоятелствата, поради което съдът не ги обсъжда в настоящото решение, дали и
какви удръжки се правят от доходите на страните, и дали и какви други разходи за данъци,
такси, ел.енергия, вода, телефон, кредити, интернет, наеми и прочие те имат. Не само
защото при определяне на възможностите на дължащите издръжка родители се вземат
предвид само брутните им трудови възнаграждения, а не и нетните такива, които получават
след приспадане на удръжките за дължими от тях данъци, такси, кредити, наеми и други
разходи (така ТР 34-1973-ОСГК). Но и защото, поетите от родителите облигационни
задължения към трети лица, включително и за погасяване на ежемесечни наеми, плащане на
потребителски сметки и прочие, не могат да се противопоставят на задължението им за
издръжка на ненавършилите пълнолетие техни деца, защото последното е безусловно (чл.
143, ал. 2 СК). Ирелевантни за изхода на делото са и доводите на ответника за минималния
размер на получаваните от него доходи от трудово възнаграждение, и липсата на други,
както и доводите на ищцата, че била безработна и получава помощ за издръжка на децата
само от нейните родители, защото в задължителната си практика ВКС приема, че не се
3
освобождават от задължението за издръжка на децата си трудоспособни родители (каквито
несъмнено са и двете страни по делото), които сами се издържат от стипендия, пенсия или
само от издръжка, плащана им от техните родители, роднини или съпрузи (т. 11 и 12 от
ППВС № 5/1970 г.). Неоснователни са и доводите на ищцата в исковата й молба, че била с
признати 60 % трайно намалена работоспособност, защото в тяхна подкрепа същата не е
представила и по делото няма никакви доказателства, а е трайна задължителната практика
на ВКС, че възразяващият, че е в обективна невъзможност да дава издръжка, е длъжен да
установи причините извън неговата воля (т. 11 ППВС 5/1970 г.). Нещо повече. Според
императивните норми на чл. 101, ал. 1 и 7 ЗЗ (Обн. ДВ, бр. 70/2004 г.), доказването на
трайно намалената работоспособност се извършва само с медицинска експертиза, редът и
условията за извършване на която се определят в НМЕ (Обн. ДВ, бр. 51/2017 г.). А според
последната, тази експертиза се извършва от ТЕЛК и НЕЛК в писмени експертни решения по
образец, със съдържанието по чл. 61, ал. 1 НМЕ, каквито не са представени по делото (чл. 3,
ал. 2, чл. 4 и чл. 61, ал. 1 и чл. 78, ал. 1 НМЕ). Без правно значение за изхода му са и
твърдените от ответника в отговора му обстоятелства, и представеното в тяхна подкрепа със
същия удостоверение за раждане на детето -, за полагани от същия грижи и издръжка на
това дете от предходен брак на настоящата му съпруга, защото на последното той не е
задължен да осигурява издръжка, тъй като не е негов баща (чл. 141, т. 1 и чл. 143, ал. 2 СК).
Ирелевантни за изхода на делото са и, поради което и съдът не ги обсъжда в настоящото
решение, представените от ответника с отговора му разписки за изплащани издръжки на
децата им с ищцата, за миналия период преди подаване на исковата молба в съда, защото не
от изплащането им нормата на чл. 150 СК обуславя уважаването на исковете по делото за
увеличение на присъдените им издръжки (р. -II от ППВС № 5/1970 г.).
Поради това съдът взе предвид само обстоятелството, че за разлика от ищцата,
ответникът има и друго малолетно дете М.М.М., на -, на което също безусловно е задължен
да осигурява издръжка (чл. 141, т. 1 СК). От социалния доклад се установява, че ищцата има
- образование, като пред изготвилите го социални работници е заявила, че е безработна и не
разполага с доходи (л. 49). По делото обаче няма данни да е неработоспособна или с
намалена работоспособност. Поради това съдът намери, че същата разполага с
необходимите възможности да осигурява издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, в границите на дължимата се от нея такава, обусловени от нуждите им, защото е
работоспособна (т. 11 от ППВС № 5/1970 г.). От представеното от ответника с отговора му
удостоверение е видно, че работи по трудово правоотношение в -, от което е получил в
периода от ноември 2019 г. до март 2020 г. и за септември 2020 г. брутно трудово
възнаграждение в общ размер от 1731.13 лева или средно месечно брутно трудово
възнаграждение за същия период от 247.30 лева, като в представената по делото декларация
за СИС е декларирал, че не получава други доходи от свободни професии, наеми и
хонорари, и не притежава имоти и МПС (л. 22 и 42). По делото обаче и за него няма
доказателства да е неработоспособен или с намалена работоспособност. При това положение
възможностите му следва да се преценяват с оглед средномесечния осигурителен доход за
4
страната на трудоспособния български гражданин, който за септември 2020 г. е 1081.73 лева
по данни на НСИ, публикувани в интернет, тъй като е работоспособен (т. 11 от ППВС №
5/1970 г.). Поради това съдът намери, че въпреки неоснователните му доводи за противното,
и той разполага с необходимите възможности да осигурява издръжка на всяко от своите
ненавършили пълнолетие деца, в границите на дължимата се от него такава, обусловени от
нуждите им, защото е работоспособен и работи (т. 11 от ППВС № 5/1970 г.). Други
релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че за задоволяване на
нуждите от издръжка на непълнолетното дете Г.М.М., с оглед възрастта му, правилното му
развитие, отглеждане и възпитание, и обстоятелството, че е ученик и посещава посочената
извънкласна форма на обучение, е необходима и достатъчна общо сумата от 534 лева
месечно, от която ответникът, с оглед обстоятелството, че е работоспособен и работи, и има
и друго малолетно дете М.М.М., може и следва да поеме изплащането на ежемесечна
издръжка за това си непълнолетно дете в искания с исковата молба размер от 280 лева
месечно, а останалата част от сумата, до необходимите за същото дете общо 534 лева
месечно, следва да се поемат от ищцата по делото, като негова майка, ведно с
непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.).
При това положение този иск за увеличение размера на присъдената на това дете издръжка
следва да бъде уважен изцяло, като основателен, така, както е предявен, като увеличението
й се постанови от подаване на исковата молба в съда, в какъвто смисъл е и искането в
същата, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й (т. 21
от ППВС № 5/1970 г., чл. 150 и чл. 146, ал. 1 СК). А за задоволяване на нуждите от издръжка
на малолетното дете М. М. М., с оглед възрастта му, правилното му развитие, отглеждане и
възпитание, и обстоятелството, че е ученик и посещава посочената извънкласна форма на
обучение, е необходима и достатъчна общо сумата от 407 лева месечно, от която
ответникът, с оглед обстоятелството, че е работоспособен и работи, и има и друго
малолетно дете М.М.М., може и следва да поеме изплащането на ежемесечна издръжка за
това си дете в искания с исковата молба размер от 260 лева месечно, а останалата част от
сумата, до необходимите за същото дете общо 407 лева месечно, следва да се поемат от
ищцата по делото, като негова майка, ведно с непосредствените грижи по неговото
отглеждане и възпитание (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.). При това положение и този иск за
увеличение размера на присъдената на това дете издръжка следва да бъде уважен изцяло,
като основателен, така, както е предявен, като увеличението й се постанови от подаване на
исковата молба в съда, в какъвто смисъл е и искането в същата, заедно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до изплащането й (т. 21 от ППВС № 5/1970 г., чл. 150 и чл.
146, ал. 1 СК).
Тъй като ищците не дължат държавна такса и разноски за производството (чл. 83, ал.
1, т. 2 ГПК), дължимата се за същото държавна такса в размер на общо 460.80 лева, върху
увеличените размери на издръжките на двете деца, следва да бъде възложена в тежест на
ответника (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на делото само ищците имат право да им бъдат
5
присъдени сторените от тях разноски по делото за заплатени от всеки от тях адвокатски
възнаграждения от 400 лева и от 300 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК). В тази насока обаче, съдът
намери за основателно възражението на пълномощника на ответника в хода на делото по
същество, за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение от 400
лева. В случая се касае до предявен от нея по делото субективно съединен иск за увеличение
размера на присъдената издръжка на малолетното им с ответника дете, по който основните
спорни въпроси са вече разрешени със задължителната за съдилищата горепосочена съдебна
практика, което само по себе си определя ниска фактическа и правна сложност на делото
(така и т. 3 от мотивите на ТР 6/2012 ОСГТК). При това положение, платеното от същата за
защитата й по същото адвокатско възнаграждение от 400 лева, се явява прекомерно и следва
да й се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, а именно минималното
адвокатско възнаграждение от 300 лева по чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл. 78, ал. 5 ГПК). Поради това, при
този изход на делото, на ищцата следва да се присъдят, след приложението на чл. 78, ал. 5
ГПК, сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 300 лева, а
на непълнолетният ищец, действащ с нейно съгласие, също следва да се присъдят сторените
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 300 лева, които следва да се
възложат в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 и 5 ГПК). При този изход на делото ответникът
няма право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). В заседанието за разглеждане на делото съдът е
посочил, че ще обяви решението си по делото на 11.12.2020 г., от която дата тече и срока за
обжалването му (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Воден от горните мотиви Старозагорският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА размера на присъдените издръжки по гражданско дело номер 2104 по
описа за 2013 г. на Старозагорския районен съд, като:
ОСЪЖДА М. Ж. М., с ЕГН **********, с адрес -, да заплаща на непълнолетното си
дете Г.М.М., с ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка М. Г. С., с ЕГН
**********, с адрес -, ежемесечна издръжка в размер на 280 лева, считано от 16.09.2020 г.,
до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.
ОСЪЖДА М. Ж. М. с п.с., да заплаща на малолетното си дете М. М. М., с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител М. Гошева С. с п.с., ежемесечна
издръжка в размер на 260 лева, считано от 16.09.2020 г., до настъпване на законни
основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до изплащането й.
ОСЪЖДА М. Ж. М. с п.с., да заплати на непълнолетното си дете Г.М.М., с ЕГН
6
**********, действащо със съгласието на своята майка М. Г. С. с п.с., сумата от 300 лева за
разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Ж. М. с п.с., да заплати на М. Гошева С. с п.с., сумата от 300 лева за
разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Ж. М. с п.с., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 460.80 лева за дължима се за
производството държавна такса върху увеличения размер на издръжките на децата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните пред Старозагорския окръжен
съд в двуседмичен срок от 11.12.2020 г.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7