№ 4427
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20231110206870 по описа за 2023 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 6870 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. Г. А. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-
4332-027750/03.01.2023 г., издадено от *****-мл. автоконтрольор СДВР, отдел "Пътна
полиция" при СДВР, с което на Ц. Г. А., ЕГН-********** е наложено административно
наказание –глоба в размер на 200 (двеста лева) лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 (шест) месеца, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят-редовно призован, не се явява, не изпраща проц.представител.
Приложено е писмено становище от адв. **** от САК, без приложено пълномощно.
Наведени са съображения за отмяна на НП. В жалбата са изложени доводи за неправилно
изложена фактическа обстановка и липса на доказателства за осъществяване на състава на
нарушението. Моли се за отмяна на НП като незаконосъобразно. Претендира се присъждане
1
на направените от жалбоподателя разноски. Няма представен договор за правна защита и
съдействие.
Въззиваемата страна-редовно призована, не изпраща представител.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от
събраните писмени доказателства:
На жалбоподателя Ц. Г. А. е съставен АУАН серия GA № 448214/22.10.2022г., в който
е отразено, че на същата дата 22.10.2022г. в 10: 55 часа по АМ „Хемус“ с посока на
движение от гр. Ботевград към Околовръстен път е управлявал лек автомобил „Рено Лагуна
**** негова собственост, като автомобилът бил спрян от движение на 09.09.2022г. по чл.
143, ал. 15 от ЗДП, установено след справка в отдел ПП-СДВР. В акта било отразено, че
водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред от ЗДП. Описаното
било квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С Постановление от 08.12.2022 г. прокурор при СРП е отказал да образува досъдебно
производство по изпратените материали като приел, че не са налице данни за осъществен
състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, липсва субективната страна на деянието.
Постановлението на СРП било изпратено на О "ПП"-СДВР за прецинка относно налагане на
административно наказание.
Въз основа на получения прокурорски акт и материалите по Пр. пр. № 51899/2022 г.по
описа на СРП било издадено атакуваното Наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени
доказателства и гласни такива-показанията на акт. Д.Н. - младши автоконтрольор в ПП-
СДВР; Материалите по пр. пр. № 51899/2022 г. по описа на СРП; Заповед № 513з-3814/
19.05.2016г.; Заповед № 8121К-1340/23.10.2019г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.;
Справка картон на водача и др.
От показанията на актосъставителя Д.Н. и от писмените доказателства, събрани по
делото, се установиха изложените в АУАН фактически констатации. Следва да се отбележи,
че описаната фактическа обстановка е изградена въз основа на безпротиворечиви
доказателства, поради което не се налага отделното им обсъждане и съпоставяне.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния седемдневен срок /видно от
разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от надлежно легитимирано
лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът констатира, че АУАН е издаден от компетентен орган. Относно НП съдът прие,
че липсват доказателства в тази насока, доколкото в самото НП е отразено, че е издадено от
мл. автоконтрольор, но при липса на нарочна заповед и доколкото ЗДП изрично
регламентира компетентността за издаването на НП,а съгласно приложената Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. ,издадена от министъра на вътрешните работи, компетентността да
2
издават НП е предоставена на директора и зам.директорите на СВР. Поради това в случая
процесното НП се явява издадено от некомпетентен орган.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка съдът констатира наличието на съществени
процесуални нарушения, допуснати при издаване на НП.
Както в АУАН, така и в НП следва съобразно нормата на чл. 42, т. 3 и т. 4 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да бъде посочено мястото и времето на извършване на
нарушението, както и да е дадено пълно описание на нарушението и на обстоятелствата,
свързани с извършването, а също и законовите разпоредби, които са нарушени.
В случая в АУАН е описано словесно нарушение- управление на МПС,
индивидуализиран е лек автомобил като се твърди, че автомобилът е не е регистриран по
надлежния ред.
Видно от съдържанието на НП е, че АНО го е издал въз основа на АУАН серия GA, но
не са приведени аргументи за приетото нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДП. В
обстоятелствената част на НП е приета идентична на изложената в обстоятелствената част
на АУАН фактическа обстановка като деянието е квалифицирано като нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба: „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“ В издаденото НП обаче описаната фактическа
обстановка е непълна, тъй е отразена датата, на която е прието, че МПС-то, управлявано от
жалбоподателя, е спряно от движение, но не и основанията за спиране от движение.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно
средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата
на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от посочената Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като
съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, задължително следва да бъде уведомен
собственикът на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното
ОДМВР. Всички тези обстоятелства, представляващи част от обективните елементи на
състава на нарушението, не са описани и анализирани от страна на АНО. Наред с това от
писмените доказателства по делото не се установява и фактът, че водачът на процесното
МПС е знаел, че управлява автомобил, който е спрян от движение на посочената дата.
Наред с това за състава на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП, чиято
съставомерност предполага вина във формата на пряк умисъл, е необходимо да са налице
3
годни доказателства, че процесното МПС е с прекратена регистрация. АНО изрично е
отбелязал, че лек автомобил „Рено Лагуна **** собственост ж-ля Ц. А., е бил спрян от
движение на 09.09.2022г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДП, но не е привел доказателства, че
водачът е бил уведомен към датата на твърдяното нарушение-22. 10. 2022г., относно това
обстоятелство. Наличната доказателствена съвкупност обосновава извод за неосъществен
състав и недоказаност извършването на вмененото на ж-ля Ц. А. нарушение, поради което и
неправилно последният е бил санкциониран на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДП.
По изложените по-горе съображения съдът намери, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход от делото на жалбоподателя се дължат разноски за воденото
производство. Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако съответната
страна е направила искане за присъждането им, с оглед разпоредбите на чл. 63д от
ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния случай разноски се дължат в полза на жалбоподателя. В
приложеното писмено становище е поискал присъждането на разноски за заплатен
адвокатски хонорар, но не са представени доказателства за извършени съдебни разноски от
жалбоподателя, поради което искането следва да бъде осгтавено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-4332-027750/03.01.2023 г.,
издадено от *****-мл. автоконтрольор СДВР, отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на
Ц. Г. А., ЕГН-********** е наложено административно наказание –глоба в размер на 200
(двеста лева) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на направени
съдебно-деловодни разноски по настоящото дело.
Решението може да се обжалва пред административен съд – София град в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4