№ 308
гр. Видин, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Д. Н. Димитров Гражданско дело №
20241320102780 по описа за 2024 година
Делото е образувано по исковата молба на М. К. П. от с.**********,ЕГН
********** против Община Брегово,ЕИК *********, с която е предявен иск с
правно основание чл. 222 ал.3 от КТ .
Сочи се, че ищцата е работила при ответника на длъжност „личен
асистент” до 03.01.2023 година. Към момента на прекратяването на трудовото
правоотношение е имала необходимия трудов стаж и възраст за пенсиониране
и е подала документи за пенсиониране. Устно е поискала от служители на
общината да й бъде изплатено обезщетение поради пенсиониране и е
получила отказ, тъй като е работила по програма нямала право на
обезщетение, поради пенсиониране.
Поддържа, че ищцата е работила при ответника от 20.01.1993 година до
03.01.2023 година или почти 30 години е била при същия работодател. Към
датата на прекратяването на трудовите й правоотношения е имала повече от
20 години трудов стаж при ответника.
Излага, че съгласно изменението на чл.222, ал.3 от Кодекса на труда в
ДВ бр.207/2020 година, ищцата има право на 6 брутни възнаграждения,
поради пенсиониране.
След допуснато изменение се иска от Съда да постанови решение, е
което да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение по чл.222, ал.3 от
1
Кодекса на труда в размер на 6 брутни заплати в общ размер от 5619.90 лв.,
ведно със законната от датата на предявяването на иска/19.11.2024 г./ до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответната страна е постъпил отговор,
в който е посочено, че се признава искът по основание и размер.
Подържа се,че ответникът не е станал причина за завеждане на
делото,поради което не следва да се присъждат разноски.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба и с оглед на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна: фактът, че между страните е възникнало трудово правоотношение и че
същото е прекратено не се оспорва, поради което Съдът го приема за
установен.
Не е спорно също така и обстоятелството,че в Заповед № 215/03.01.2023
г. ,с която е прекратено трудовото правоотношение ,не е посочено за
изплащане обезщетение по чл.222 ал.3 КТ.
Не е спорно,с оглед направеното от ответника признание на иска и
плащане , че такова обезщетени ,в размер на 6 брутни трудови
възнаграждения, се дължи.
От данните по делото се установява,че първоначално ответникът
заплаща сумата от 5560.00 лв. на 07.03.2025 г.,а в последствие,след подадена
от ищеца на 14.04.2025 г. молба за изменение на иска ,още 60.00 лв.По този
начин общата сума,която ответникът е изплатил на ищцата е в общ размер от
5620.00 лв.
Настоящата искова молба е внесена на 19.11.2024 г.,при което
положение се налага извод,че дължимата се от ответника сума е изплатена
след образуването на делото.
2
Разпоредбата на чл.222 ал.3 от КТ е императивна и обезщетението се
дължи при наличие на основание ,както е в случая.В тази връзка
възражението,че работодателя не е имал информация е без значение.
Предявеният иска за сумата от 5619 .90 лв. е погасен в хода на
производството,поради което следва да бъде отхвърлен.
В случая вземането е претендирано,ведно със законната лихва ,считано
от предявяване на иска-19.11.2024 г.
Както се установи по-горе дължимата се сума от 5619.90 лв. е заплатена
на две части:сумата от 5560 лв.на 07.03.2025 г. ,както и 60 лв. на 14.04.2025 г.
В тази връзка,като се съпоставят съответните дати, се дължи и лихва за
забава върху вземането,като общият размер на лихвата за забава,изчислена с
помощта на електронен калкулатор, възлиза на сумата от 232.83 лв.,като
именно в този размер следва да бъде уважен иска по чл.86 ЗЗД.
В производството ищецът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение /890 лв./, които с оглед изхода на делото следва да му се
присъдят/възнаграждението е определено близо до минималния размер
,предвиден в Наредба №1/09.08.2004 г.,и поради което не е прекомерно/.
С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати в
полза на съдебната власт по сметка на ВдРС дължимата се държавна такса от
224.80 лв.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Брегово,ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на М. К. П.
от с.**********,ЕГН ********** сумата от 232.83 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 5619.90 лв.
ОТХВЪРЛЯ, поради настъпило изпълнение в хода на производството,
предявеният от М. К. П. от с.**********,ЕГН ********** против Община
Брегово,ЕИК ********* иск за сумата от 5619.90 лв. /главница/,
представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за срок от шест месеца.
3
ОСЪЖДА Община Брегово,ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на М. К. П.
от с.**********,ЕГН ********** сумата в размер от 890.00 лв., направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА Община Брегово,ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на
ВСС по сметка на ВдРС държавна такса в размер на 224.80лв..
Решението може да се обжалва пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4