№ 920
гр. Варна, 15.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20233110111053 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на М.
И. А., ЕГН **********, с адрес: ***, ул. „***“ № ***, с която против Община
Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43, представлявана
от кмета Б. К., е предявен иск за установяване по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор № ****.3058 по КККР на гр. Варна, попадащ в селищно
образование „***-***“ с площ от 479 кв. м, при граници и съседи: поземлени
имоти с идентификатори: ****.3569; ****.2710; ****.9508; ****.2708;
****.3050; ведно с изградената в същия имот жилищна сграда с площ от 35
кв.м, състояща се от дневна кухня с кухненски бокс и склад, въз основа на
упражнено давностно владение в периода от 1996 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда – 28.08.2023 г.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищците
права.
На 03.12.1984 г., в изпълнение на ПМС №11 от 03.03.1982 г. и Решение
№***/27.11.1984 г. на ИК, с удостовеР.е №*** Общинският народен съвет -
Варна предоставя на И. А. И. б.ж. на гр. Варна – баща на ищцата, правото на
ползване върху хавра с площ от 700 кв.м, находяща се в землището на гр.
1
Варна, местност „***“, при граници: В. Д., Й. В., К. Й., която да се ползва за
трайни насаждения, за задоволяване нуждите на гражданите.
През 1989 г. И. А. И. подава в Районен народен съвет „***“, документи
за издаване на виза за проектиране, като представя издаденото му удостовеР.е
№*** на ИК на ОбНС – Варна. На същия е разрешено проектирането на
паянтова, масивна, полумасивна или от сглобяеми елементи, сезонна
постройка с площ до 35 кв.м, с височина 2,80 м. Твърди се, че ищцата е
осигурила средствата за построяване на сградата, като същата била изградена
с общи усилия. Същата се състои от дневна, кухня с кухненски бокс и склад,
като е построена въз основа на архитектурен проект. Сочи, че в двора
посадили череши, мушмули, изкопали кладенец и септична яма. Заявява, че
редовно посещават имота и го поддържат, като с произведените плодове и
зеленчуци приготвят зимнина. Имотът е водоснабден и електрифициран.
Данъците за имота се плащат редовно.
През 1995 г. ищцата осигурила средства за заплащане на парична сума, в
полза на Община Варна, за имота, като от същата година само ищцата се
грижи за него. Тя го стопанисва, обработва и поддържа. През 1996 г. ищцата се
установява да живее в изградената в имота къща. Заявява, че никой не я е
притеснявал и никой не е предявявал претенции за имота. След като заживяла
отново в гр. Варна, тя продължила да се грижи за имота, като го посещавала и
обработвала.
В исковата молба се сочи, че през 2012 г., след приемане на ПНИ за с.о.
„***-***“, една част от процесния имот е придаден към съседен на бивш
собственик И. С. Т., без ищцата да бъде уведомена. Твърди, че като ползвател
има право да получи заплащане на подобР.ята, на осн. §4б ЗСПЗЗ, но въпрекит
това не е получила плащане. Намира за неясно как през 2021 г. ответникът
съставя АЧОС, без да заплати подобР.ята на ползвателите. Твърди, че е
придобила поземления имот и построената в него сграда въз основа на
упражнено давностно владение, в периода от 1996 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Твърди,
че Община Варна е собственик на ПИ с идентификатор ****.3058 по КККР,
одобР. със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, последно
2
изменение от 23.07.2013 г., целият с площ 479 кв.м, находящ се в гр.Варна,
район „***“, СО „***-***“, с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м),
предишен идентификатор ****.1, номер по предходен план 5473058, при
съседи: ****.3569, ****.2710, ****.9508, ****.2708 и ****.3050, въз основа на
Акт за общинска собственост № *** г., вписан в СВ-Варна под № ***, том
LVII, дело №12733/26.07.2021 г.
Сочи, че правото на собственост върху процесния имот е придобито на
осн. чл.2, ал.1, т.7 ЗОС вр. чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. Твърди, че е налице пълна
идентичност между новообразувания с ПНИ поземлен имот 3058 и имота,
посочен в АЧОС, индивидуализиран с данни по КККР на гр.Варна, с.о. „***-
***“. АОС няма правопораждащо действие, а представлява официален писмен
документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени от закона.
Дейността по актуване на имотите има вътрешнослужебен характер и не
засяга права и законни интереси на отделни граждани и организации.
Собствеността на общината върху недвижим имот, предмет на такъв акт не
възниква със съставяне на самия акт, а по силата на определени юридически
факти и обстоятелства. Регистрацията в актовите книги има само
декларативно действие спрямо собствеността и не я обуславя. За да има
удостоверителна сила АОС трябва да е съставен при спазване на предвидените
в закона процесуални правила, които намира, че са спазени, като е без
значение моментът на съставяне на този вътрешнослужебен акт.
Твърди, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ (04.03.1991 г.) имотът
не се намира в границите на урбанизирана територия (населено място и
селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с
околовръстен полигон, поради което съгл. чл.2, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, същият има
статут на земеделска земя. Сочи, че територията на м-ст „***“ придобива
статут на урбанизирана с Решение на Общински съвет - Варна от 29.05.2000 г.,
когато е одобрен околовръстният полигон на с.о. „***-***“. Заявява, че по
отношение на процесния имот не са постъпили реституционни претенции в
ОСЗ – Варна.
Навежда твърдения, че процесният имотът е идентичен на имот
5401.3058 (по ПНИ на м. „***-***“), съответства на ч.401.2709 (по ПКП към
ПНИ на м. „***-***“) и на ч.52, ч.54 и 4.602 (стари имотни граници по ПКП),
3
както и на ч.2709 (КП-1996 г. на м. „***-***). Новообразуваният с ПНИ
поземлен имот 5401.3058, с площ 479 кв.м съответства на: част от имот пл.№
2709 по КП на м. „***-***“, без записан собственик в разписния лист към
плана; на част от имот 2709 по ПКП към ПНИ, целият с площ 755 кв.м,
записан на „неидентифициран собственик“, без посочен документ за
собственост. Съгласно таблицата за разпределение на кадастралните единици
от стария план (ПСГ) между ползвателите по новия план (КП-96 г.): в стар
имот № 51 с обща площ 4843 кв.м, записан на неидентифициран собственик,
попадат 37 кв.м от имот 2709 с обща площ 755 кв.м, с ползвател-
неидентифициран; в стар имот № 52 с обща площ 15757 кв.м, записан на н-ци
на И. С. Т., попадат 253 кв.м от имот 2709 с обща площ 755 кв.м, с ползвател-
неидентифициран; в стар имот № 602 с обща площ 5312 кв.м, записан на
неидентифициран собственик, попадат 321 кв.м от имот 2709 с обща площ 755
кв.м, с ползвател-неидентифиииран; в стар имот № 54 с обща площ 19448
кв.м, записан на н-ци на И. С. Т., попадат 145 кв.м от имот 2709 с обща площ
755 кв.м, с ползвател-неидентифиииран.
Сочи, че с Решение № 666/05.01.2000 г. на ПК-Варна е възстановено
правото на собственост на наследниците на Д. Г. Л. на имоти 50 и 51. С
Решение № **** на ПК-Варна (т.6) е признато право на собственост на
наследниците на И. С. Т. на имот 52, като в тблицата за изчисление на
дължимото обезщетение на собствениците, послужила за изработване на ПНИ
са вписани следните данни: 4 кв.м от новобразуван ПИ 3058, с обща площ 479
кв.м е записан на Община Варна за 1/2 ид.ч. и на И. С. Т. за 1/2 ид.части
попада в стар имот 52, целият с площ 15750 кв.м, записан на И. С. Т.; 315 кв.м
от новобразуван ПИ 3058, с обща площ 479 кв.м е записан на Община Варна
за 1/2 ид.ч. и на И. С. Т. за 1/2 ид.ч. попада в стар имот 602, целият с площ
5319 кв.м, записан на Община Варна; 160 кв.м от новобразуван ПИ 3058, с
обща площ 479 кв.м е записан на Община Варна за 1/2 ид.ч. и на И. С. Т. за 1/2
ид.ч., попада в стар имот 54, целият с площ 19439 кв.м, записан на И. С. Т., без
да е отчетен фактът, че И. Т. няма издадено решение за възстановяване
правото на собственост върху стар имот № 54 от ПСГ. Сочи, че таблицата,
ведно с ПКП са основните елементи, послужили за изработването на ПНИ по
правилата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Заявява, че ПНИ графично е съобразен с решнията на ПК-Варна и на
собствениците с възстановени и признати права са обособени имоти
4
включващи части от имот 2709 от ПКП към ПНИ, а за останалата част от имот
2709 е новообразуван ПИ 3058 с площ 479 кв.м ПНИ на СО „***-***“,
землище „***“, община Варна е одобрен със Заповед №*** г. на Областния
управител на гр. Варна и в частта за процесния имот е влязъл в законна сила.
В регистъра на имотите, неразделна част от този план, за собственици на ПИ
3058 са вписани Община Варна за 1/2 ид.части и на И. С. Т. за 1/2 ид.ч. ПНИ
на СО „***-***“, в частта на НПИ 3058 е изработен при наличие на
съществена грешка, тъй като съгласно императивните разпоредби на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ (чл.28, ал.4, изр.1), с ПНИ по §4к, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват
границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива,
съответно възстановява, по реда на §4к, ал.7 и при условията на §4а, 46 и 4з от
ПЗР на ЗСПЗЗ. В производството по §4к, ал.6 ПЗР на ЗСПЗЗ се проверява
спазена ли е процедурата по одобряване на плана на новообразуваните имоти
и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици
лица. Сочи, че в ПНИ се нанасят имотите на три категории лица: 1.
ползватели, на които правото на ползване се е трансформирало вправо на
собственост, чрез заплащане на цената на земята, независимо по кой точно
отпредвидения за това законов ред - по §5 ПЗР на ППЗСПЗМ (ДВ бр.34/1992
г.); по §30 ПЗР на ПМС № 121/1997г. за ИД на ППЗСПЗЗ (ДВ бр.28/1997г.) или
§62 от ПЗР на ПМС № 456/1997Г. за ИД на ППЗСПЗЗ (ДВ бр.122/1997г.); 2.
бивши собственици на имотите или техни наследници, с признато или
възстановено от ПК или от ОСЗГ, право на собственост върху земеделска
земя, попадаща в територия по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици,
които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост. ПНИ
се изготвя за земи попадащи в територии (теР., зони райони) по §4 ПЗР на
ЗСПЗЗ, като процедурата по преобразуването на правото на ползване в право
насобственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща.
Навежда твърдения, че съгласно чл.28, ал.6 ППЗСПЗЗ, с ПНИ на всеки
правоимащ по §4а и §46, в съответствие с изискванията на §4з ПЗР на ЗСПЗЗ
се определя имот, като местоположението му се съобразява със
съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Имотите
запазват границите и размерите си, като площта им не надвишава 600 кв.м,
съответно 1000 кв.м и имат осигурен достъп до улица или път. Поради това,
намира, че ПНИ на СО „***-***“, землище „***“, община Варна в частта на
ПИ 3058 е изготвен при наличие на съществена грешка, доколкото в регистъра
5
към плана, като собственик наред с Община Варна е записан и И. С. Т., който
няма възстановени или признати права на собственост.
Признава, че Община Варна не е оспорила в законоустановения срок
заповедта на Областния управител, в частта за ПИ 3058, но намира, че
специалният ЗСПЗЗ (§4к, ал.8) предвижда откриването на процедура по
изменението на този план, която има точно ход и действие.
Сочи, че съгласно §4, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, се прекратява правото на
ползване върху земеделски земи, предоставени на граждани по силата на
актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и на
Министерския съвет, като с влизане в сила на ЗСПЗЗ (обн.ДВ, бр.17 от 1 март
1991 г.), правото на ползване е прекратено. Съгласно §63 от ПЗР към
Постановление №456 за ИД на ППЗСПЗЗ (обн.ДВ, бр.112 от 1997г.) „Права по
§4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ имат гражданите, на които е предоставено право на
ползване по силата на Указ №596 на Президиума на Народното събрание от
1967г., Указ № 922на Държавния съвет от 1989г.,Постановления на МС №№
21 и 23 от 1963г., №12 от 1971г., №76 от 1977г., №1 от 1981г.,№11 от 1982г.,
№30 от 1985г., №№26, 58, и 67 от 1987г. и 34 от 1989г.“. Намира, че
съществено условие за признаване на едно лице като ползвател е наличието на
удостоверителен документ, по силата на който на ползвателя да е
предоставено право на ползване, въз основа на един от актовете, определени
със ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради което намира, че само удостовеР.е за ползване,
предоставено на лицето по силата на актове по §63 от ПЗР на ЗСПЗЗ може да
го легитимира като ползвател с признато право на ползване. Сочи, че
представеното с исковата молба удостовеР.е на ИК на ОбНС - Варна е сред
актовете изчерпателно изброени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради което
наследодателят на ищцата - И. А. И. и имал надлежно предоставено право на
ползване по смисъла на специалния закон, респективно по смисъла на §63 от
ПЗР на към Постановление № 456 за ИД на ППЗСПЗЗ, поради което правото
на ползване е законоустановено, надлежно предоставено.
Заявява, че наследодателят на ищцата - И. А. И. е бил добросъвестен и
законосъобразно е ползвал имота предоставен му с удостовеР.ето, като същият
е имал качеството на ползвател по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Оспорва предоставеното
право на ползване да е било трансформирано в право на собственост по реда
на §4a, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи, че при извършена служебна проверка в
6
район „***“, община Варна е установено, че в архива и електронна база данни
за ползватели, заплатили имоти по §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Дирекция
„Устройство на територията“ няма данни за ползвател, за инициирано
производство по реда на §4а, ал.1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и няма извършено
плащане на ПИ 3058 по ПНИ на м. „***-***“ от И. А. И..
Твърди, че процесният имот не е държавна собственост, тъй като към
датата на приемане на ЗСПЗЗ, територията, в която попада ПИ 3058,
съставлява земеделска земя по смисъла на чл.2, т.1 ЗСПЗЗ, подлежаща на
възстановяване по силата на същия закон, поради което остава извън обхвата
на чл.24 ЗСПЗЗ, уреждащ собствеността на държавата върху земеделските
земи, неподлежащи на възстановяване.
Сочи, че правото на собственост на Община Варна е възникнало по
силата на закона, след прекратяване правото на ползване, предоставено по
законоустановения ред на наследодателя на ищцата, на основание чл.25, ал.1
ЗСПЗЗ, като намира за ирелевантен фактът, че от 2000 г. земята е загубила
земеделския си характер.
Оспорва ищцата да е придобила имота въз основа на упражнено
давностно владение. Намира, че процесният имот попада в територия по §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, като същият е имал статут на държавен имот, поради което, до
1996 г. придобиването му по давност не е възможно. Предоставеното на
наследодателя на ищцата, на право на ползване, съгласно Постановление №
11/1982 г. на МС, е прекратено по силата на закона, а трансформирането му в
право на собственост, съгласно §4а ПЗР на ЗСПЗЗ може да се реализира само
по установен от закона ред, който изключва възможността за придобиване на
имота по силата на изтекла придобивна давност - арг.от чл.24, ал.7 ЗСПЗЗ.
По отношение на имотите, собствеността върху които се възстановява
по ЗСПЗЗ действа разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, като сочи, че съгласно
установената съдебна практика, ако възстановяването следва влизането в сила
на разпоредбата, давността започва да тече от възстановяването. До
завършване на административното производство по възстановяване на
собствеността, давност не тече. Заявява, че доколкото процесният имот е бил
предоставен за ползване по силата на ЗСПЗЗ, за него е била налице
възможността ползването да бъде трансформирано при условията на §4а от
ПЗР ЗСПЗЗ в право на собственост, а в тази хипотеза придобивна давност
7
започва да тече от момента на влизане в сила на ПНИ, т.к. с него се
установяват границите на имотите, правото на собственост върху които е
придобито, съответно възстановено, т.е. индивидуализира се обектът на
собственост като конкретна вещ, върху която това право може да бъде
упражнявано, което сочи, че е условие заповедта за придобиване на
собственост от ползвателите, да породи конститутивно действие.
ПНИ на с.о. „***-***“ е одобрен със Заповед № *** г. на Областен
управител с административен център Варна, от който момент нататък е било
възможно да тече придобивна давност за процесния имот. При изработване и
одобряване на ПНИ за с.о. *** липсват данни наследодателят на ищцата да е
заявявал правата си като ползвател, поради което и за ПИ 3058 няма посочен
собственик и по силата на чл.25 ЗСПЗЗ, от влизане в сила на ПНИ, собственик
на имота е Община Варна. По отношение на държавните и общински имоти
придобивна давност не тече от 25.03.1941 г. до 01.06.1996 г. и от 31.05.2006 г.
до 07.03.2022 г., поради което и като се съобрази, че ПНИ за с.о. „***-***“ е
одобрен по време на действащ мораториум, то към датата на подаване на
исковата молба не е изтекъл десетгодишният давностен срок. Заявява, че като
собственик на ПИ ****.3058, на осн чл.92 ЗС, ответникът е собственик и на
съществуващата постройка в поземления имот.
Намира, че по делото липсват данни към 01.03.1991 г. да е била налице
жилищна сграда в ПИ 3058, даваща право на И. А. И. да заяви
трансформиране на правото си на ползване в право на собственост по реда на
§4а от ЗСПЗЗ. Сочи, че в приложената към отговора на исковата молба,
графична част на ПНИ за с.о.***, в имот 3058 не е отразена завършена сграда,
а строеж, което представлява пречка за придобиване на имота по §4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ. За осъществяване на фактическия състав на чл.79 ЗС е нужно
владението да е несъмнено - осъществявано по начин, който разкрива ясно
желанието на владелеца да държи вещта като своя, а така също и да е явно -
намеР.ето на владелеца да е противопоставено на собственика. Намира, че по
делото липсват изложени от ищеца факти и обстоятелства, както и
доказателства, владението да е противопоставено на собственика Община
Варна, поради което оспорва да е осъществен фактическият състав на
придобивната давност. При горните доводи настоява за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
8
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
С удостовеР.е №13/03.12.0984 г., издадено въз основа на решение №***
г. на ИК на ОбНС Варна, в изпълнение на ПМС №11/02.03.1982 г., на И. А. И.,
от гр. Варна, е предоставено правото на ползване върху следния недвижим
имот – хавра, с площ от 0,7 дка, находяща се в землището на гр. Варна, при
граници: В. Д., Й. В., К. Й., като съгласно посочения писмен документ,
имотът може да се ползва за трайни насаждения.
От представена окомерна скица - виза за проектиране от 11.04.1989 г.,
издадена от РНС „Аспаруховски“ – Варна, се установява, че в имота на И. А.
И., находящ се в м-ст „***“, се разрешава да бъде проектирана паянтова,
масивна, полумасивна или от сглобяеми елементи, сезонна постройка, с площ
до 35 кв.м и височина на цокъла – до 30 см над терена.
Видно от приобщеното по делото удостовеР.е за наследници изх.№***
г., издадено от община ***, след смъртта на И. А. И., настъпила на 05.01.2022
г., същият е оставил за наследници по закон – съпругата Славка Стефанова И.
и двама низходящи – син Стефан Иванов Апостолов, и дъщеря – М. И. А..
Съгласно удостовеР.е за идентичност на лице с различни имена, изх.
№ИУИ-22/24.08.2023 г. на Община ***, имената И. А. И. и И. А. И., са имена
на едно и също лице.
С акт за частна общинска собственост №*** г., е актуван като общински,
поземлен имот с идентификатор ****.3058, находящ се в гр. Варна, с.о. „*** -
свер“, с площ от 479 кв.м, с граници: ПИ ****.3569; ****.2710; ****.9508;
****.2708 и ****.3050, на основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС.
Видно от скица №15-687225/25.06.2021 г., издадена от СГКК – Варна,
поземлен имот с идентификатор ****.3058, с предишен идентификатор ****.1
и номер по предходен план – 5473058, имотът е собственост на Община Варна
и И. С. Т., при равни права в съсобствеността – по ½ ид.ч. за всеки от
съсобствениците;
Ответникът представя и по делото е приобщен пълен препис от
документите по съставяне на АЧОС №*** г. Видно от приложеното по
9
преписката решение №600/23.03.1999 г. на Поземлена комисия Варна,
признато е правото на собственост на наследниците на И. С. Т. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници, на 10 недвижими имота.
Съгласно т.6 от решението, имот, представляващ нива с площ от 25,300 дка,
находящ се в землището на „***“, м-ст „***“, съгласно комбиниран план на м-
ст „***-***“ от 1997 г., обхваща множество /над 20/ имоти, в т.ч. имот пл.
№2709. Съгласно извадка от таблица за изчисление на дължимото
обезщетение на собствениците в с.о. „***“ –***, кв. „***“, гр. Варна,
задължени лица за имот №3058, при равни части, са Община Варна и И. С. Т..
Видно от таблица за разпределение на кадастралните единици от стария план
между ползвателите по новия план местност „***-***“ кв. „***“ гр. Варна, в
КП от 1995 г., имот №2709 е записан на неидентифициран собственик.
Видно от разписен лист към КП от 1996 г., за „***-***“, за имот пл.
№2709 не е посочен собственик.
По искане на ищеца, по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на водените от него свидетели.
В показанията си св. М. В. П.. сочи, че той и бащата на ищцата били
приятели. Известно му е, че ищцата и нейното семейство са собственици на
имота от над 40 години. Заявява, че през 1999 г. бил направил сондаж в
мястото, като след влошаване здравословното състояние на неговия приятел,
свидетелят посещавал регулярно имота за да го поддържа. Заявява, че той бил
изкопал основите на построената в имота сграда, като това било сторено през
1990 г. След това М. А. и нейния мъж построили две стаички, а след това
ходели на мястото и го ползвали. Посадили в имота овощни дръвчета и
малинови храсти. Заявява, че когато за последно бил посетил имота, това било
преди много години, като тогава къщата не била завършена. Видял я едва
няколко дни преди даване на показания пред съда. Заявява, че първите му
впечатления от имота са от 1999 г. или 1998 г. /при по-ранно твърдение, че е
копал основи за къщата през 1990 г./.
В показанията си пред съда, св. Д. Я. Д. – бивш съжител на ищцата,
заявява, че ищцата има имот в м-ст „***“, като същият бил „даден“ на нейния
баща много отдавна. В имота има постройка – малка едноетажна къща.
Имотът бил обработваем, като той и ищцата често го посещавали за да го
поддържат. Впечатленията на свидетеля от имота, датират от 1996 – 1997 г.
10
Тогава сградата била на груб строеж. Покривът на къщата бил направен около
2000 г. В имота били посадени много овощни дръвчета.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-техническа експертиза,
като заключението на същата, като обективно и компетентно, и неоспорено от
страните, е прието по делото. Съгласно приобщеното заключение, за
територията, в която е разположен процесният имот са налични четири плана
и карти. В кадастрален план на „Западно от ***“ от 1979 г., с текущо
попълване през 1989 г. и 1991 г., процесният имот с идентификатор ****.3058
е нанесен с № 2709, с площ от 755 кв.м, при граници: 2710, 9505, 2708, 2702.
Имотът е без посочен собственик в разписния лист към плана. В кадастрален
план на „*** - ***“, одобрен със заповед № Р-115/2904.1996 г., процесният
имот с идентификатор ****.3058 е нанесен с № 2709, с площ от 755 кв.м, при
граници: 2710, 9505, 2708, 2702. Имот №2709 попада в три стари имота - стар
имот № 100.52 записан на И. С. Т., стар имот № 100.602, записан на
„неидентифициран“ собственик - с вид на собствеността: общинска публична
собственост и стар имот № 100.54, записан на И. С. Т.. В ПНИ /плана на
новообразуваните имоти/ на с.о. „*** - ***“, одобрен със заповед № РД-
127706/313/19.10.2012 г. на областен управител на област Варна. Съгласно
ПНИ, процесният имот с идентификатор ****.3058 е нанесен с № 5401.3058, с
площ от 479 кв.м, при съседи на имота: 5401.9508 - улична мрежа община
Варна; 54012708 - двор -Д. Г. Д.; 5401.3050 двор - И. С. Т.; 5401.3049 – двор -
община Варна и др.; 54012710 - двор - Й. В. Д.. Новообразуваният имот е
собственост на: И. С. Т. за 1/2 ид.ч. и на община Варна – за ½ ид.ч.
Съгласно действащата кадастрална карта на гр. Варна, одобрена със
заповед № РД-18-7З/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК и №
КД-14-03-189723.07.2013 г. на началник на СГКК - Варна, поземлен имот
****3058, област Варна, община Варна, гр. Варна, район „***“, с.о. „***-***“,
вид собственост - съсобственост, вид територия урбанизирана, НТП Ниско
застрояване (до 10 м), площ 479 кв. м, стар номер 5473058, е записан на
община Варна, без данни за идеалните части, съгласно Акт за общинска
собственост № *** том LVIl рег. 21537 дело 12744 от 26.07.2021г., издаден от
Служба по вписванията гр.Варна и И. С. Т., за 1/2 ид. част от правото на
собственост.
Според вещото лице, налице е пълна идентичност между имота в АЧОС
11
№ *** г. с новообразуван ПИ 3058 по ПНИ на с.о. „***-***“, „***“, Варна и с
процесния имот с идентификатор **** 3058, като същата се установява по
местонахождение, площ, графично изображение и граници, и съседи на
имота. За периода от преди колективизацията до 2000 г., когато са утвърдени
околовръстните полигони на новите селищни образувания (решение № 322-
4/29.05.2000 г. на ОбНС – Варна), процесният имот е бил земеделски – нива
или лозе. Теренът, в който попада имотът е включен в баланса на ОТКЗС
„Варна“, учредено на 03.03.1959 г., след коего поради характера на същия и
невъзможността да бъде обработван машинно, като блок на ТКЗС, същият
терен е определен, като зона за земеделско ползване. Вещото лице сочи, че
по-късно тези теР. попадат в обхвата на разпоредбите на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и не
губят земеделския си характер до 29.05.2000 г., когато това се осъществява с
обособяването на околовръстните полигони на селищните образувания. За
процесния имот не са установени данни същият да е бил одържавен или да е
бил съставен акт за държавна собственост, да е бил включен в ТКЗС или ДЗС.
Съгласно удостовеР.е №18/03.12.1984 г. на ИК на ОбНС - гр.Варна, издадено
в изпълнение на ПМС № 11/02.03.1982 г., с Решение № *** от 27.11.1984 г. ИК
на ОбНС - гр. Варна предоставя на И. А. И. правото на ползване върху хавра,
с площ 0.700 дка, в землището на гр. Варна, м. „***“. Не са установяват данни
“
за извършено плащане на ПИ 3058 по ПНИ на м. „***-***(част от имот №
2709) от ползвателя И. А. И.. Частта от имот №2709 от ПКП, попадаща в стар
имот № 100.52 е възстановена с решение №600/23.03.1993 г. на наследници на
И. С. Т.. Стар имот № 100.52, в който подада частта от имот №2709 от ПКП и
респективно част от новообразуван имот № 3058 не е описан в приложеното
решение №600/23.03.1993 г. на ПК-Варна, но в ПНИ е записан на наследници
на И. С. Т..
По искане на страните е проведена допълнителна съдебно-техническа
експертиза, от заключението на която се установява, че в имота е изградена
едноетажна масивна жили сграда със застроена площ от 33 кв.м, състояща се
от четири помещения като и е предвидено едно подпокривно помещение.
Сградата е външно и вътрешно измазана, подът е бетонова плоча без замазка,
стените са тухлени, покривът е дървен, скатен, покрит с керемиди. В две от
помещенията стените са облицовани с фаянсови плочи. Поставена е дограма и
външна врата. Над помещенията таванът е от гредоред. Изградени са електро
и ВиК инсталации. Изграденото в имота изпълнява условията за плътност и
12
интензивност на застаряване. Посочено е, че съгласно кадастралния план на
„*** - юг“ - разшиР.е, изготвен 1991 г., в имот № 2709 за първи път е нанесена
сграда в строеж. За имот № 2709 от КП респективно новообразуван имот №
3058 по ПНИ на м. „***-***“ (част от имот № 2709) не е постъпзала молба от
И. А. И. за заплащане на имота, няма изготвен оценителен протокол и имотът
не е заплатен. В имота има изградена сграда, на етап груб строеж, но не са
установени строителни книжа за сградата. Според вещото лице се изпълняват
изискванията на действащия ОУП за плътност и кинт.
В проведено по делото съдебно заседание, вещото лице пояснява, че
макар за конкретния имот да няма данни за обобществяването му, то целият
терен, в който се е намирал същият, е бил включен в баланса на ТКЗС.
Пояснява, че много малка част от имотите в същата територия, представляват
съществуваща собственост към датата на колективизацията. Останалата част
били имоти, попадащи под разпоредбите на §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Според експерта,
съществуващата собственост не се ограничава или не се променят
границите с ПНИ, като с този план се променят границите само на тези, които
са били предоставени за ползване по реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ. В случай, че те
били с площ над 800 кв.м, се ограничавали до 600 кв.м, а в конкретния случай,
по виждането на проектанта, процесният имот е бил ограничен до 479 кв.м.
Според вещото лице не е било проведено производство по трансформиране
правото на ползване в право на собственост.
По делото е допуснато провеждане на съдебна-фотограметрична
експертиза, от заключението на която се установява, че към датата на
аерофотографиране, а предполагаемо и към 01.03.1991 г., ПИ имот 2709 е
използваем и обработваем. Доказателство за това е наличието на
обработваема част от него с площ от около 120 кв.м. Според вещото лице,
доколкото използваната за изследването, аероснимка, е направена през 1993 г.
и върху нея не е видима сграда, то към 01.03.1991 г. в ПИ № имот 2709 не е
била налице завършена сграда. Към този момент са съществували само
видимите върху аероснимката ивични основи на сградата и подпорна стена с
височина 0.5 м, създадена с цел моделиране на прилежащия терен. Експертът
сочи, че съдейки по израсналата дървесна растителност - иглолистно дърво с
височина около 5 м, непосредствено до основите на сградата, може да се
направи извод, че след 01.03.1991 г. строителните дейности по сградата са
13
били замразени.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Същият е
допустим, тъй като ищецът твърди, че е собственик на процесния имот и като
такъв, за него е налице правен интерес от установяване със сила на пресъдено
нещо на това обстоятелство. Съдът дължи произнасяне по основателността на
иска.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът носи
тежестта да докаже, че е собственик на процесния недвижим имот, на
соченото от него основание, в т.ч. способ на придобиване, изтекла придобивна
давност и срок. В тежест на ответника е да установи въведените възражения.
С решение на ОбС – Варна № 322-4/29.05.2000 г., на основание чл.21,
ал.1, т.11 ЗМСМА и чл.105, ал.3 ППЗТСУ, е одобрен околовръстният полигон
на селищно образувание м-ст „*** - ***“, като това обстоятелство е служебно
известно на съда, а и се установява от приетото по делото заключение на СТЕ.
До тази дата, имотите попадащи в тази територия представляват земеделски
земи. Според вещото лице, имотите, част от които е бил процесният имот,
след колективизацията са включени в баланса на ТКЗС.
По делото не се установи имотът да е бил държавна собственост; няма
издаден предходен АДС. Не са установени данни за идентичност на процесния
имот с имот, който да е бил възстановен с реституционно решение,
респективно с такъв, по отношение, на който е налице отказ за възстановяване.
Не се доказа правото на ползване да е било трансформирано в право на
собственост, по реда на §4а, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ, като този извод следва от
анализа на събраните по делото писмени доказателства, както и от
заключенията на проведените съдебни експертизи, в т.ч. заключението на
съдебно-фотограметричната експертиза, според което към 01.03.1991 г., в
процесния имот не е имало построена сгрда, а е имало само основи на такава.
Съдът кредитира изцяло заключението на първоначалната и на
14
допълнителната съдебно-техническа експертиза, като обективно и
компетентно, а установеното от вещото лице се подкрепя от останалите
събрани по делото писмени доказателства. Изводът, че процесният имот е бил
включен в баланса на ТКЗС не бе оборен успешно от ищеца.
Съгласно експертното заключение, преди колективизацията, имотът е
представлявал земеделска земя – ниви или лозя. Същият е предоставен на
бащата на ищеца в изпълнение на ПМС №11/02.03.1982 г., с решение
№***/27.11.1984 г. на ИК, ОбНС – Варна, т.е. с един от изброените актове по
§63 ПЗРППЗСПЗЗ, а не от лице, което към момента на обобществяването на
имота го е владяло и е запазило владението в реални граници. По делото
безспорно бе установено, че процесният имот попада в терен по §4, ал.2
ПЗРЗСПЗЗ. Той е със статут на земеделска земя до 29.05.2000 г., когато с
решение на ОбС – Варна е одобрен околовръстният полигон на териториите
по §4, ал.2 и ал.3 ПЗРЗСПЗЗ, в т.ч. за селищно образувание м-ст „*** - ***“.
На основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, земеделската земя, останала след
възстановяване на правата на собствениците, се стопанисва и управлява от
общината, като след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената
карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават
общинска собственост. Съгласно определение №60385/11.11.2021 г. по гр.д.
№2243/2021 г. на ВКС, 1 г.о., постановено в хода на инстанционната проверка
по произнасяне на настоящия състав, по идентичен спор, ВКС е посочил, че
„няма колебание в практиката на ВКС, че земи, които се намират в терен по §4
ПЗР на ЗСПЗЗ, принципно или подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, или са
предмет на изкупуване по §4а и §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, или влизат във фонда по
чл.19 ЗСПЗЗ.“ От представените по делото писмени доказателства и от
изготвените експертни заключения, бе установено, че имотът е земеделска
земя, подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ; за същия не е бил
съставен АДС; не е установено за да е била проведена успешно
реституционна процедура или да е бил придобит по реда на §4а ПЗР на
ЗСПЗЗ. Няма издадена заповед по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това, съдът
намира, че ответникът проведе успешно доказване на въведеното възражение
по чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, определящ, че земеделската земя, която не принадлежи
на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост.
Ищецът се легитимира като собственик на имота, въз основа на
15
упражнено давностно владение, считано от 1996 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда. Съгласно разпоредбите на чл.79, ал.1 и ал.2 ЗС,
давностното владение е основание за придобиване на правото на собственост
върху недвижим имот, с непрекъснато владение в продължение на 10 години,
а ако владението е добросъвестно – в продължение на 5 години. На преценка
подлежи въпросът дали в периода на упражняване на владението са били
налице пречки за придобиване на собствеността върху имота, с изтичане на
давностния срок.
Процесният имот има земеделски харектер, поради което, по отношение
на него е приложима забраната по чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, според която изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по
този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането
на тази разпоредба в сила, т.е. от 22.11.1997 г. Ирелевантно за нейното
приложение е дали имотът има земеделски характер към настоящия момент,
доколкото от значение е само дали имотът е имал такъв характер към момента
на обобществяването му. Като частна общинска собственост имотът може да
бъде придобит по давност, съгласно редакцията на чл.86 обн. ДВ бр.
33/19.04.1996 г. в сила от 01.06.1996 г., като на основание §1, ал.1 ЗД на ЗС,
ред. ДВ бр. 46/2006 г., давността за придобиване на държавен или общински
имот спира да тече първоначално за 7 месеца, считано от 31.05.2006 г., а с
последващи редакции този срок е продължаван. За периода от 31.05.2006 г.
давност не тече. С приемане на §1 ЗДЗС /ДВ бр.46/ на разпоредбата е
придадено ретроактивно действие, като е определено, че придобивната
давност спира да тече от 31.05.2006 г. /а не от датата на влизане в сила –
01.06.2006 г./. Соченият от ищеца срок на придобивна давност е започнал да
тече най-рано на 31.12.1996 г. /доколкото не се твърди конкретна дата през
1996 г., когато фактическата власт е била установена/ и е спрял да тече на
31.05.2006 г. Мораториумът е отменен с решение №3/24.02.2022 г. по к.д.
№16/2021 г. на Конституционния съд, като отмяната действа занапред.
Съгласно практиката на ВКС, придобивната давност за земеделски
имоти, които не са били реституирани към 22.11.1997 г. започва да тече не от
тази дата, а от датата на решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността
/решение №584 от 25.09.2009 г. по д. №2949/2008 г. ВКС, 1 г.о.; решение №547
от 12.01.2011 г. по д. №660/2010 г. на ВКС, 2 г.о.; решение №80 от 16.03.2012 г.
16
по д. №456 от 2011 г. на ВКС, 1 г.о.; решение № 11 от 15.03.2016 г. по д. №
3119/2015 г. на ВКС, 2 г.о./. Това сочи, че към датата на подаване на исковата
молба, давностният срок по чл.79 ЗС не е изтекъл, поради което ищецът не е
могъл да придобие имота на соченото от него оригинерно основание.
При горните доводи, съдът намира предявения иск за неоснователен,
поради което същият подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на
ответника се следват стоР.те по делото разноски в общ размер на 1300 лева, от
които: 1000 лева – депозит за вещи лица и 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
иск против Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“
№43, представлявана от кмета Б. К., за установяване по отношение на
ответника Община Варна, че ищецът М. И. А. е собственик на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор № ****.3058 по КККР на гр.
Варна, попадащ в селищно образование „***-***“ с площ от 479 кв. м, при
граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори: ****.3569; ****.2710;
****.9508; ****.2708; ****.3050, ведно с изградената в същия имот жилищна
сграда с площ от 35 кв.м, състояща се от дневна кухня с кухненски бокс и
склад, въз основа на упражнено давностно владение в периода от 1996 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда – 28.08.2023 г., на чл.124, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА М. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, да заплати на
Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43,
представлявана от кмета Б. К., стоР.те разноски по делото в общ размер на
1300 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Варна, с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
17
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
18