№ 4764
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело №
20251100501105 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на К. С.ова К., С. С. Д., П. Н. А., Ю. Х. Й. и В.
Р. Й. срещу решение № 15885/20.08.2024 г. по гр.д. № 7695/2023 г. по описа на СРС, 67
състав, с което на основание чл. 34 ЗС е допусната делба между Р. Г. С., Ц. Н. З., Ю. Х.
Й., П. Н. А., В. Р. И., К. С. К. и С. С. Д., на следния недвижим имот: апартамент № 62,
намиращ се в гр. София, ж.к. ****, с площ 67,90 кв.м., представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.4082.290.3.62 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения,
заедно с избено помещение № 11 с площ 5,69 кв.м. и заедно с 0.838% ид. части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при квоти:
5305/16323 идеални части за Р. Г. С., 1836,33/16323 идеални части за Ц. Н. З.,
1836,33/16323 идеални части за Ю. Х. Й., 1836,33/16323 идеални части за П. Н. А.,
1836,33/16323 идеални части за В. Р. И., 1836,33/16323 идеални части за К. С. К. и
1836,33/16323 идеални части за С. С. Д..
В хода на процеса и след подаване на въззивната жалба въззивникът К. С. К. е
1
починала, като с разпореждане от 01.04.2025 г. на основание чл. 227 ГПК на нейно
място е конституиран Ю. Т. Н. – неин син и законен наследник.
Жалбоподателите твърдят, че решението на СРС е неправилно в частта, с която
са определени квотите от съсобствения недвижим имот, предмет на делото за делба.
Считат, че погрешно първоинстанционният съд е стигнал до извод, че ищцата Р. Г. С.
има по-голям дял от процесния апартамент, като твърдят, че по делото не е доказано
наследодателят да е заплатил по-голяма част от жилището с лични средства. Считат,
че делбата на имота следва да се допусне при равни квоти на всички съделители.
Ответникът по жалбата - Р. Г. С., счита, че обжалваното решение е правилно и
моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – Ц. Н. З., не подава отговор на същата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за делба, предявен от Р. Г. С.
срещу Ц. Н. З., Ю. Х. Й., П. Н. А., В. Р. И., К. С. К. и С. С. Д., на следния недвижим
имот: апартамент № 62, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, с площ 67,90 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4082.290.3.62 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-
15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящ се от стая, кухня и
сервизни помещения, заедно с избено помещение № 11 с площ 5,69 кв.м. и заедно с
0.838% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Ищцата - Р. Г. С., твърди, че процесният имот е придобит на 30.05.1990 г. от
баща Г.Е.С. по време на брака му с втората му съпруга Л.П.С.. Стойността на същия
е била 16323 лв., като при покупката на имота сумата в размер на 4897 лв. е заплатена
с лични средства на Г.Е.С., получени от неговата сестра, а сумата в размер на 11426 лв.
– с банков кредит. Впоследствие, на 06.02.1991 г. заемът е погасен изцяло от Г.Е.С. с
негови лични средства. Ето защо, твърди, че имотът е станал лична собственост на
Г.Е.С., а не е бил в режим на съпружеска имуществена общност. Г.Е.С. е починал на
08.04.2003 г. и е наследен от нея и съпругата му Л.П.С., като всяка една от тях е
получила по 1/2 част от имота. Впоследствие, Л.П.С. е починала на 06.05.2022 г., като
нейната 1/2 идеална част е наследена от ответниците, които се явяват нейни първи
братовчеди, като всеки един от тях е получил равен дял - по 1/12 част. Ето защо,
претендира извършването на делба при посочените квоти. Евентуално, счита, че лична
собственост на нейния баща са били 4897/16323 идеални части от имота,
съответстващи на заплатената част от имота с лични средства на Г.Е.С., а останалата
част от 11426/16323 идеални части от имота, съответстваща на заплатената със заем
част от имота, е станала съпружеска имуществена общност. След смъртта на Г.С. е
2
наследила половината от неговата част от имота, а именно 1/2 част от 10610/16323
идеални части или 5305/16323 идеални част, а останалата част от 11018/16323 идеални
части, собственост на Л.П.С., е наследената от ответниците при равни квоти, т.е. по
1836,33/16323 идеални части. Ето защо, моли при условията на евентуалност делба на
имота да бъде допусна при посочените квоти в съсобствеността.
С обжалваното решение е допусната делба на процесния имот между Р. Г. С., Ц.
Н. З., Ю. Х. Й., П. Н. А., В. Р. И., К. С. К. и С. С. Д., при следните квоти: 5305/16323
идеални части за Р. Г. С., 1836,33/16323 идеални части за Ц. Н. З., 1836,33/16323
идеални части за Ю. Х. Й., 1836,33/16323 идеални части за П. Н. А., 1836,33/16323
идеални части за В. Р. И., 1836,33/16323 идеални части за К. С. К. и 1836,33/16323
идеални части за С. С. Д.. Първостепенният съд е приел, че част от имота, а именно -
4897/16323 идеални части, са станали лична собственост на наследодателя на ищцата
Г.Е.С. на основание чл. 21, ал. 2 СК (отм.), а не е била съпружеска имуществена
общност, като е съобразил посоченото обстоятелство при определяне на квотите в
съсобствеността.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Във връзка с аргументите за неправилност на обжалваното решение, релевирани
от въззивниците, съдът намира следното:
За да се допусне делба на процесния недвижим имот, следва да се установи дали
същият е съсобствен, между кой лица и при какви квоти в съсобствеността.
Основният спорен във въззивното производство въпрос е относно това дали при
придобиването на процесния имот от страна Г.Е.С. и Л.П.С. част от същия,
съответстваща на 4897/16323 идеални части, е станала лична собственост на Г.Е.С.,
доколкото е налице преобразуване на лично имущество, или целият имот е придобит в
режим на съпружеска имуществена общност от Г.Е.С. и Л.П.С., които се явяват
праводатели на страните по делото за делба.
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 30.05.1990 г., процесният имот е придобит от Г.Е.С.
и Л.П.С. срещу сумата в размер на 16323 лв. В договора е отбелязано, че една част от
посочената сума, а именно – 4397 лв., е заплатена с лични средства на купувачите, а
другата част – 11426 лв. – със заемни средства от ДСК. Не се спори по делото, че към
момента на придобиване на имота купувачите са били в брак, поради което и на
основание чл. 19 СК (отм.) имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена
общност от Г.Е.С. и Л.П.С..
Съгласно разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 5/2013 г. от 29.12.2014 г. по т.д. №
5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в случаите на придобиване на недвижим имот през време
3
на брака с договор за покупко–продажба на името на двамата съпрузи може да се
установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на основание чл. 23,
ал.1 и 2 СК (чл. 21, ал.1 и 2 СК, отм.). Съгласно мотивите към посоченото
тълкувателно решение, съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество,
може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния
установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което
да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност. Това е правна
възможност, предоставена на всеки от съпрузите. Затова, ако намерението им е било да
придобият общо, воля на съпруга е да не релевира личния си принос в придобиването.
Следователно, в случая активно материалноправно легитимиран да предяви чрез иск
или възражение правото на преобразуване на лично имущество е бил само Г.Е.С.,
който е страна по договора за покупко-продажба и по отношение на който са изложени
твърдения, че е вложил лично имущество във връзка с придобиване на процесния
имот. Посоченото право би могло да бъде упражнено както по време на брака на
съпрузите, придобили имуществото, така и след прекратяване на същия чрез развод
или унищожаване, но не и при прекратяване на брака със смъртта на единия от
съпрузите, тъй като, както беше посочено, правото на иск за преобразуване на лично
имущество е правна възможност, предоставена на всеки от съпрузите, като всеки един
от тях има правото на преценка дали да релевира личния си принос при
придобиването, или не, доколкото намерението им е било да придобият общо вещта,
доказателство за което е фактът, че и двамата съпрузи са страна по договора като
купувачи (в този смисъл са мотивите към т. 4 от ТР № 5/2013 г. от 29.12.2014 г. по т.д.
№ 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Следователно, правото на преобразуване на лично имущество в посочената
хипотеза не може да бъде упражнено от страна на наследодателя на единия от
съпрузите, поради което и само на това основание възражението за преобразуване на
лично имущество по чл. 21, ал. 2 СК (отм.), релевирано от ищцата по делото за делба и
наследник на Г.Е.С. - Р. Г. С., се явява неоснователно.
За пълнота следва да се посочи, че по делото не се установяват изобщо да са
налице предпоставките за частична трансформация, предвидени в чл. 21, ал. 2 СК
(отм.). Съгласно чл. 21, ал. 1 и ал. 2 СК, лични са вещите, правата върху вещи и
паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл.
20, ал. 1 СК или с друго лично имущество, придобито преди брака. Когато вещите,
правата върху вещи и паричните влогове са придобити отчасти с лично имущество по
предходната алинея, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото,
освен ако тази част е незначителна.
Притежаването на парична сума от единия съпруг (придобита по дарение от
родители или по друг начин, изключващ съвместния принос), за да се закупи жилище,
4
не е достатъчно като факт, за да се приеме за оборена презумпцията за съвместен
принос на двамата в придобиването на имота. Когато страните са манифестирали по
отношение на останалите, включително и по отношение на най-близките си роднини,
отношения като съпрузи, което обстоятелство кореспондира и с факта за съвместното
титулярство в договора за покупко-продажба, то не може да се изключи съвместния
принос в придобиването (така решение № 286/29.06.2010 г. на ВКС по гр.д. №
4676/2008 г., III ГО). В конкретния случай, действително, видно от разписка от
28.04.1990 г., Г.Е.С. е получил сумата в размер на 13080 лв. от неговата сестра Ю.Е.К.
и нейния съпруг П. С.ов К. във връзка с уреждане на собствеността по отношение на
апартамент на родителите на Г.Е.С. и Ю.Е.К.. На базата на събрания доказателствен
материал може да се формира извод, че част от тази сума е вложена за покупката на
процесния имот, предвид факта, че е получена около месец преди покупката, както и с
оглед показанията на свидетеля П. С.ов К., който сочи, че Г.С. е искал да придобие
апартамента, в който живее, с получената от свидетеля и съпругата му сума. От друга
страна обаче, от събраните по делото писмени доказателства – молба от Л.П.С. до
министъра на търговията, както и заповед за настаняване на Л.П.С., издадена от
министъра на търговията, се установява, че Л.П.С. е била служител в Министерство на
търговията, което е било собственик на процесния имот, като именно в това
качеството същата първоначално е получила правото да използва имота, а
впоследствие – да го закупи заедно със съпруга си Г.Е.С.. От показанията на свидетеля
П.Й.К. се установява, че Г.Е.С. и Л.П.С. са споделяли, че имотът е придобил, тъй като
е предоставено правото на Л.П.С. да го закупи, тъй като жилището е било
„ведомствено“ и тя е била служител, а съпругът е вложил парични средства, поради
което приносът им е бил съвместен, като никога не е имало „караници и спорове за
тези неща“, според показанията на свидетеля К.. Ето защо и във връзка с цитираната
практика на ВКС следва извод, че не може да се изключи съвместният приноси на
двамата съпрузи при придобиване на процесния имот, дори и част от средствата за
закупуване на същия да се предоставени от единия съпруг.
Във връзка с посочените мотиви въззивният съд счита, че имотът е придобит в
режим на съпружеска имуществена общност от Г.Е.С. и Л.П.С..
Съгласно удостоверение за наследници на Г.Е.С., последният е починал на
08.04.2003 г. и е наследен от Р. Г. С. – дъщеря, и Л.П.С. – съпруга. На основание чл. 5,
ал. 1 и чл. 9, ал. 1 СК, Р. Г. С. е придобила 1/4 част от имота по наследство от нейния
баща Г.Е.С., а Л.П.С. е станала собственик на 3/4 части – 1/4 по наследство от Г.Е.С.,
2/4 части въз основа на договора за покупко-продажба от 30.05.1990 г. Л.П.С. е
починала на 06.05.2022 г. и е наследена поравно на основание чл. 8, ал. 4 ЗН от К. С.
К., С. С. Д., П. Н. А., Ю. Х. Й., В. Р. Й. и Ц. Н. З., като всеки от тях е получил по 1/6
част от притежаваните от Л.П.С. 3/4 части от имота, т.е. по 3/24 идеални части от
имота.
5
Както беше посочено, в хода на процеса и след подаване на въззивната жалба
въззивникът К. С. К. е починала, като е наследена от нейния син и законен наследник
Ю. Т. Н., конституиран като страна по делото за делба. Доколкото посоченото
обстоятелството оказва влияние върху правото на собственост по отношение на имота,
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено от въззивния съд.
Следователно, към настоящия момент съсобственици на имота са Р. Г. С., Ю. Т. Н., С.
С. Д., П. Н. А., Ю. Х. Й., В. Р. Й. и Ц. Н. З., като делбата на имота следва да се допусне
между тях при следните квоти в съсобствеността: 6/24 идеални части за Р. Г. С., 3/24
идеални части за Ц. Н. З., 3/24 идеални части за Ю. Х. Й., 3/24 идеални части за П. Н.
А., 3/24 идеални части за В. Р. И., 3/24 идеални части за Ю. Т. Н. и 3/24 идеални части
за С. С. Д..
По разноските:
При този изход на делото право на разноски във въззивното производство имат
само въззивниците, но същите не са поискали присъждането на такива, поради което
не следва да се ангажира отговорността за разноски на въззиваемата С. по чл. 78, ал. 1
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15885/20.08.2024 г. по гр.д. № 7695/2023 г. по описа на
СРС, 67 състав, като ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между: Р. Г. С., ЕГН **********,
Ю. Т. Н., ЕГН ********** (конституиран на основание чл. 227 ГПК на мястото на
починалата в хода на процеса К. С. К., ЕГН **********), С. С. Д., ЕГН **********, П.
Н. А., ЕГН **********, Ю. Х. Й., ЕГН **********, В. Р. Й., ЕГН ********** и Ц. Н.
З., ЕГН **********, на следния недвижим имот: апартамент № 62, намиращ се в гр.
София, ж.к. ****, с площ 67,90 кв.м., представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.4082.290.3.62 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,
състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 11 с
площ 5,69 кв.м. и заедно с 0.838% ид. части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, при следните ДЯЛОВЕ:
- 6/24 идеална част на Р. Г. С., ЕГН **********;
- 3/24 идеални части на Ю. Т. Н., ЕГН ********** (конституиран на основание
чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса К. С. К., ЕГН **********);
6
- 3/24 идеални части на С. С. Д., ЕГН **********;
- 3/24 идеални части на П. Н. А., ЕГН **********;
- 3/24 идеални части на Ю. Х. Й., ЕГН **********;
- 3/24 идеални части на В. Р. Й., ЕГН **********;
- 3/24 идеални части на Ц. Н. З., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7