Присъда по дело №4908/2017 на Софийски градски съд

МОТИВИ по ВНОХД 4908/2017г. по описа на СГС – НО, 9 въззивен състав

 

       Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба от адв. Л.В.- защитник на подсъдимия К.И.К. и допълнение към нея, както и по въззивна жалба на частния обвинител Б.И. срещу присъда от 13.07.2016г. по НОХД 22916/2014г. на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 105 състав, с която подсъдимият е признат за виновен за това, че на 06.11.2012г. около 23.30 часа в гр. София, в апартамент, находящ се на ул. „*****се съвкупил с лице от женски пол – Б.Б.И. като я принудил към това със сила – нанесъл й удари с ръце в областта на тялото и лицето, поради което и на основание чл.152, ал.1, т.2, пр.1 вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 НК, отложил за изпитателен срок от три години.    С жалбата и допълнението към нея защитникът на подсъдимия претендира отмяна на атакувания акт и постановяване на нов, с който неговият подзащитен бъде оправдан като се излага и алтернативна претенция за връщане на делото за ново разглеждане в стадия на досъдебното производство поради допуснати съществени нарушения в обвинителния акт. Излагат се съображения за необоснованост на съдебния акт поради даване вяра единствено на показанията на частния обвинител като са игнорирани показанията на останалите свидетели по делото включително и обясненията на подсъдимия. Според защитата са налице безспорни доказателства за доброволност на сексуалния акт между И. и К.. Сочи се наличие на съмнения в доказателствената съвкупност по отношение вината на К., които съмнения следва да доведат до оправдателна за него присъда. Защитата посочва, че актът на районен съд е и незаконосъобразен поради факта, че е наложено наказание, което дори и минимално, не съответства на наличните доказателства за „приятелски, любовни отношения между двама млади хора, а не за насилствени действия от страна на К.“. В заключение се посочва, че присъдата е постановена въз основа на обвинителен акт, който не съответства на изискванията на чл.246 НПК – посочва се, че при разглеждане на делото пред районен съд, въпреки налично определение за прекратяване на съдебното производство поради нарушения в обвинителния акт, впоследствие прокуратурата отново сезира съда с идентичен обвинителен акт, описаните в който факти, не дават възможност на К. да разбере в какво е обвинен. Наред с това се коментира като нарушение и неизследване на иззета следа от биологичен материал при извършен оглед на местопроизшествие.

       Жалбата на частния обвинител Б.И. единствено касае размера на наложеното на подсъдимия наказание – в нея се изразява претенция за налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер на пет години, което да бъде изтърпяно ефективно. В подкрепа на искането се излагат аргументи, касаещи множествеността на нанесените от негова страна удари на И. по лице и тяло и причинените й физически болки и душевни страдания.

       В съдебно заседание различен от подалия жалбата упълномощен защитник моли съда да бъде отменена присъдата на районен съд. В пледоарията си защитата акцентира на обстоятелството, че липсват безспорни доказателства за авторството на подзащитния му в деянието, за което му е предявено обвинение. Единствените доказателства в тази насока, според защитата, са показанията на самата пострадала, които той охарактеризира като съдържащи противоречия и наслагвания и евоюлиращи съобразно давани от подсъдимия обяснения. Защитникът навежда доводи и за наличие на причини, чийто генезис е свързан с имуществени неразбирателства и съответно неудовлетворени претенции на И. към бъдещо право на собственост върху евентуално закупуван общ недвижим имот с подсъдимия, основания за което се съдържали в обясненията на подсъдимия, дадени в хода на проведено въззивно съдебно следствие и показанията на разпитания от настоящия съдебен състав свидетел К.Н.. Коментира се, че показанията на Б.И. не съответстват в пълнота и на обективираното в заключението на съдебно-медицинската експертиза. В заключение моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отменена първостепенната присъда и подзащитният му бъде признат за невиновен.

       Повереникът на частния обвинител И. заявява, че в хода на проведеното въззивно съдебно следствие не са събрани нови доказателства, които да хвърлят различна светлина върху установената вече от първия съд фактическа обстановка, за да променят направения от него извод за авторство на подсъдимия в деянието, за което му е предявено обвинение. Според повереника контролираният съд е извършил внимателен, обективен и задълбочен анализ на доказателствата по делото и е достигнал до правилен и обоснован извод. Искането на тази страна е да бъде удовлетворена претенцията на частния обвинител за завишаване размера на определеното от районен съд наказание.

       Частният обвинител Б.И. декларира, че поддържа жалбата си за увеличение на наказанието и заявява, че показанията, депозирани пред този съд от свидетеля К.Н., не са верни.

       Прокурорът моли жалбата на защитата на подсъдимия да бъде оставена без уважение като неоснователна. Заявява, че обвинението се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което е и верен извода на първостепенния съд за признаването на К. за виновен. По отношение наложеното му наказание частично споделя искането на частния обвинител, считайки размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за изключително занижен, което налага и увеличаването му, но не се противопоставя относно приложената разпоредба на чл. 66 НК.        

       Подсъдимият К.К. се присъединява към изложеното от своя защитник. В дадената му възможност за последна дума заявява, че е невинен.

       В хода на въззивното производство, извършвайки собствена преценка на извършените контролирани съдопроизводствени  действия и за да формира своя извод по фактите и приложимото право, настоящият състав допусна провеждане на въззивно съдебно следствие, в рамките на което назначи и изслуша биологична експертиза на иззета при оглед на местопроизшествие биологична следа, проведе разпит на свидетеля К.Н. по искане на защитата и удовлетвори искането на подсъдимия да депозира допълнителни обяснения по делото. 

       Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, включително и информацията, носена от доказателствените източници, събрани в тази фаза на процеса, прецени, че жалбата на защитника на подсъдимия е основателна.       

       От събраните в хода на съдебното следствие пред първостепенния и въззивния съд доказателства и приобщени такива от досъдебното производство се установява следната фактическа обстановка:

       На 12.10.2012г. бил сключен договор за наем между подс. К.К. и св. В.А., по силата на който последният отдал под наем за ползване свой недвижим имот, намиращ се в гр. София, кв. „Манастирски ливади“, ул. „*****. Този имот подсъдимият ползвал със св. Б.И., с която се намирал в интимни отношения. На 06.11.2012г. вечерта подсъдимият и частният обвинител И. се намирали в жилището, което обитавали. След като вечеряли и подс. К. употребил алкохол, от който се намирал в състояние на просто алкохолно опиване /субклинична към лека степен/, между двамата било осъществено и съвкупление в стаята, използвана като спалня. Същата вечер по повод получено обаждане от страна на приятелка на Б.И. на частната обвинителка с вероятна молба да посетят нощно заведение, между подс. К. и частният обвинител И. възникнал словесен конфликт, прераснал във физическа агресия от страна на подсъдимия спрямо Б.И., изразяваща се в нанасяне от негова страна на удари с ръце в лицето и тялото на частния обвинител. След полунощ св. Б.И. излязла от апартамента, намиращ се на пети етаж и позвънила на входната врата на жилището на св. Н.Г., намиращо се на трети етаж в жилищната кооперация, казвайки му да се обади на полицията. Свидетелката била уплашена и без облекло. Свидетелят Н.Г.не забелязал наранявания или кръв по тялото и лицето на И., както и косата й да е била мокра. Той подал завивка на И., за да се прикрие и звъннал в 00.57 часа на спешен телефонен номер 112, за да съобщи за семеен скандал и за това, че „явно мъжът гони жената“. По повод на сигнала на адреса били изпратени и пристигнали полицейски служители – свидетелите А.Х.и М.Т.. Те възприели изявление на И., че станал проблем и че приятелят й се опитвал да прави „насилствени работи“ с нея, заради което и избягала. Впоследствие бил извършен неин медицински преглед, при който били установени следните увреждания – кръвонасядания на горния клепач на дясното око и на долния клепач на лявото око, кръвонасядания на долната устна вляво, разкъсно-контузна рана по лигавицата на лявата буза, две кръвонасядания на лявата гърда, три кръвонасядания на лявата мишница, кръвонасядане на лявата предмишница и кръвонасядане на задната повърхност на таза вляво, на седалището двустранно и на двете бедра. Тези увреждания причинили на И. временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Междувременно подсъдимият К.К. напуснал апартамента и не бил установен в него, а впоследствие се явил в полицията след като бил призован. На 15.11.2012г. частният обвинител Б.И. по собствено желание била прегледана от съдебен медик в отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „Пирогов“, което изследване било обективирано в съдебномедицинско удостоверение №32/2012г. При прегледа било установено радиерно разкъсване в областта на ануса със завехнали ръбове. Пред лекаря частната обвинителка заявила, че на 06 срещу 07.11.2012г. била изнасилена от бившия си приятел, с когото имала и анално сношение като се оплаквала и от болка в областта на носа. По повод оплакването от болка в носа представила на освидетелстващия я медик и снимки от ВМА, на които не се установило счупване. При този преглед при натиск в областта на носните кости, И. силно реагирала на болка и съобщавала, че чувала пукане в тази област.  На 19.11.2012г. в присъствието на адвокат било извършено предаване на вещи между наемодателя В.А. и подсъдимия К. и между А.и И., като вещите били описани в констативни протоколи, приложени към материалите по делото. След тази дата било преустановено и ползването на жилището от подсъдимия и от частната обвинителка.

         Описаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на В.А., Н.Г., Д.Д., А.Х., М.Т. и Д.Х., частично от тези на Б.И. и от обясненията на К.К., от приобщените по реда на чл. 281, ал.1 НПК показания на свидетелите В.А. /л.41-42 от материалите по НОХД 13503/2013г./ и на А.Х./л.84 от материалите по НОХД 13503/2013г./, от заключенията  на съдебно-медицинска експертиза /л.18-21/, комплексна съдебно-медицинска експертиза /л.87-92/, съдебно-психиатрична експертиза, касаеща св. Б.И. /л.64-69 от материалите по досъдебното производство/, комплексни съдебно-психиатрична и психологична експертизи на подс. К.К. /л.73-78 и л.133-141 от материалите по досъдебното производство/ и биологична експертиза, назначена във въззивното съдебно следствие, от обективирания в протокол от съдебно заседание в първостепенното съдебно следствие запис от национален телефон 112, от писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие /л.30/ и протокол за освидетелстване на Б.И. /л.17/ и писмените доказателства – протокол за доброволно предаване /л.4/, разрешение за притежаване на оръжие /л.39/, констативни протоколи /л.83 и л.84 от материалите по досъдебното производство/, съдебномедицинско удостоверение №32/2012г. /л.85/, договор за наем /л.98 от материалите по досъдебното производство/ и справка за съдимост на подсъдимия.

            Основен източник на значима за предмета на доказване по делото информация би следвало да бъдат показанията на св. Б.И. поради качеството й на пострадал от престъпление по чл.152 НК, чиято специфика в механизма на осъществяването му определя и непубличността на извършеното в голяма част от случаите. Въззивният състав базира своите изводи на изнесеното от този свидетел, съпоставяйки го и с останалите доказателствени източници. Именно при разглеждането им в контекста на останалата доказателствена съвкупност, въззивният съд съзира несъответствия, които го препятстват да им се довери в пълнота и то относно твърденията за упражнена от страна на подсъдимия сила с цел принуда спрямо частния обвинител към осъществяване на сексуален акт. От показанията й се установява времето и мястото на извършване на деянието, предходните интимни отношения на свидетелката с подсъдимия /които априори не могат да изключат извършване на изнасилване/, причината за агресивното поведение на К. спрямо нея и нанасяни от негова страна удари по тялото й.  Показанията на свидетелката в тези части се подкрепят и от останалите източници  -  заключенията на съдебно-медицинска експертиза и комплексна съдебно-медицинска експертиза относно характера и давността на констатирани  на датата на твърдяното деяние наранявания на свидетелката, както и от показанията на свидетеля Н.Г.. Съдът не приема с доверие, обаче, показанията на частния обвинител, съдържащи отрицание на твърдяни от други свидетели обстоятелства за съвместно пребиваване в жилището на ул. „*****, въпреки че този факт пряко не е относим към разследваното и твърдяно в обвинителни яакт посегателство – както бе отбелязано общността на съжителство между двама души и налични техни интимни отношения не изключва възможността за осъществяване на деяние, квалифицирано като престъпление по чл.152 НК. В своите показания Б.И. многократно и категорично заявява, че не е живяла заедно с подсъдимия на този адрес след наемане на жилището, но тази информация се опровергава от изнесеното от наемодателя – св. В.А., коментиращ за свои възприятия спрямо двамата при оглед на апартамента като двойка, донасяне на посуда и на други вещи от първа необходимост от страна на И. в жилището. Допълнителен щрих внасят и показанията на свидетелите Д.Д. и Д.Х., които са били ангажирани по различен повод с процеса на наемане на апартамента – първият като служител на търговско дружество „Камакс“, осигурил щори за прозорците на дома, избрани от частната обвинителка, а вторият – като брокер на недвижими имоти, възприел К. и И. като лица, наемащи жилището, за да живеят заедно. В подкрепа на изнесените от тези свидетели твърдения е и обективираното в констативен протокол за предаване на вещи между св. А.и св. И. от 19.11.2012г. /л.84 от материалите по досъдебното производство/, в който са описани множество по вид и брой вещи на частната обвинителка /напр. два броя зарядни за телефон, два броя дамски якета, четири броя дамски панталони, три броя дамски дънки, 10 бр. блузи с дълъг ръкав, 8 бр. блузи с къс ръкав, костюм яке с панталон и колан, няколко чифта обувки и и един чифт ботуши, както и стар матрак с калъф/, чиито характеристики не предполагат инцидентно гостуване на И. в нощта на 06 срещу 07.11.2012г. в дом, обитаван единствено от подсъдимия. Въпреки че, както бе посочено, тези обстоятелства са ирелевантни за предмета на  доказване по делото, тяхното пресъздаване от страна на частния обвинител и респективно противоречието им с останалите различни по своя характер доказателствени източници, разколебава доверието на съда в показанията на този свидетел и по отношение на релевантните за делото факти, а те са дали е упражнена сила от страна на подсъдимия К. спрямо частния обвинител, за осъществяване на сексуален контакт от негова страна чрез проникване във влагалището й.  В своите показания св. И. депозира твърдения за нанасяни множество удари от подсъдимия по тялото и лицето й, за скубане, щипане, удряне и стискане от негова страна, за многократни удари по носа й и многократни прониквания както в спалнята, така и в банята, докъдето той я влачил за косата след като й нанасял ударите  по носа, откъдето имало много силен и продължителен излив на кръв, който замърсил силно поставеното на леглото спално бельо. И. детайлно описва действията на подсъдимия, включително и фотографирани с негов мобилен телефон и заплахи, че ще публикува снимките в социална мрежа. Частният обвинител изнася информация и за осъществени блудствени действия от страна на К.К. спрямо нея в банята на жилището, изразяващи се в принуждаването й към орален и анален секс, от който тя неколкократно получила стомашно разстройство. Тя заявява и че подсъдимият постоянно я миел под душа. За да преустанови действията му, Б.И. използвала ситуация, при която К. отишъл до кухненското помещение, а тя излязла през входната врата без дрехи. В противовес на тези показания при извършения оглед на местопроизшествие се установяват дребни капки кафеникава материя по пода на помещение, ползвано за спалня с посока от леглото към гардероба, които са фиксирани и са иззети за последващо изследване. Самото легло е установено като застлано със синьозелени завивки. Към протокола за оглед на местопроизшествие е приложен и фотоалбум, който предоставя и нагледна информация за състоянието на жилището след извършване на твърдяното посегателство. От обективираното в доказателственото средство и приложения към него фотоалбум, не се установяват драстични промени в типична за жилище обстановка, обосноваващи нанасяне на множество удари, влачене и обилен излив на кръв, а съдът формира своите изводи въз основа на предоставената му доказателствена маса, независимо че стои на позицията за недетайлно фотографиране на местопроизшествието – позиция, подкрепена и от изявленията на експерта при изготвяне заключението на назначената от въззивния съд биологична експертиза. Това дейстиве, обаче, не може да бъде подновено в съдебната фаза на процеса и то след почти шестгодишен период от датата на деянието. От отразеното в протокола за оглед не се установява спално бельо, което да носи следи от секрети, включително и кръв, които би следвало да са налице, ако се възприемат твърденията на И. за нанасяне на можество удари, някои от тях в изключително кръвоснабдена зона, каквато е носа. Липсата на данни за излив на кръв, както и наличие на минимални количества такава, чиято кръвногрупова принадлежност и механизъм на следообразуване на капките кръв не могат да бъдат установени поради неподходящо обективиране в огледния протокол и фотоалбума към него и неспазване на критериите за изземване и съхраняване на установените биологични следи, не подкрепят заявеното от И. обилно кръвотечение и препятстват съда да направи изводи дв обратна посока. Всъщност начинът на иземване на следите, които, видно от протокола за оглед, са нищожни и като размери и като количество, дава възможност единствено за определянето им като представляващи капки човешка кръв. Всъщност в унисон с отразената в протокола за оглед на местопроизшествие подреденост на жилището, са и показанията на св. В.А., който е възприел обстановката след деянието и който коментира, че не е имало хаос в отдадения от него под наем апаратамент – единствено е било разхвърляно леглото, без счупени предмети. При приобщаване на показанията му по реда на чл. 281, ал.1 НПК, дадени пред друг първоинстанционен съдебен състав, които св. А.поддържа, той заявява, че след освобождаване на апартамента все едно „бяха хвърляли американски бомби“ и е било разхвърляно, но тези показания се отнасят за последващ момент – след 19.11.2012г., когато жилището е освободено от наемателя и св. И.. Не би могло да се коментира почистване на апратамента от подсъдимия след излизането на св. И., за да търси помощ, тъй като от нейните показания се установява, че той почти непосредстевно след нейното напускане е излязъл също от апартамента - тя го е възприела от стълбищна площадка на долен етаж, където се е скрила преди да й бъде отворено от св. Н.Г.– времето на излизане на К. от апартамента е твърде кратко, за да го приведе във вид, различаващ се от този към инкриминираното време, а впоследстиве той не е влизал в него, завръщайки се заедно с полицейските служители, извършващи оглед на местопроизшествие. Съдът бе в обективна невъзможност да провери показанията на И. и по отношение на твърденията й за правене на снимки с мобилен телефон от страна на подсъдимия, докато я принуждавал към сексуален акт и след като тя е била с наранен нос, от който се е изливала кръв – по делото се установи, че при задържането на К. по ЗМВР от него са иззети два мобилни телефонни апарата „Нокия“, чиито модели съвпадат с описания от частната обвинителка, но тези телефонни апарати са върнати на подсъдимия след негово освобождаване от поделенията на МВР при 24-часов негов престой в тях, поради което и не могат да бъдат изследвани от въззивния съд.

          Наличието на наранявания на частния обвиинтел И. се установява при непосредственото й освидетелстване, извършено при спазване на процесуалните изисквания, впоследствие намерило отражение и в заключението на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. При това действие не се установяват пресни травматични увреждания на половия орган и аналното отвърстие и са взети проби от съдържимото в ануса и влагалището на Б.И., предизвикано и от изявленията й за еякулация от страна на К. във влагалището й за осъществяване на многобройни контакти между половия му член и ануса й. Тук е момента да бъде отразено, че пред полицейския служител, дошъл на местопроизшествието – св. Х. – пострадалата е заявила /в противовес на декларираното в нейния разпит/, че двамата с подсъдимия са правили секс и той искал да еякулира в устата й /показания, депозирани от свидетеля по НОХД 13503/2013г. и приобщени по реда на чл. 281, ал.1 НПК/. Всъщност лекарят, участвал при освидетелстването на И. на 07.11.2012г. в интервала от 08.32 до 09.10 часа, е изготвил заключение и на съдебно-медицинска експертиза, което както първият, така и настоящият съд възприема като обективно и компетентно изготвено. При него се установяват следните травматични увреждания на частния обвинител – в средна трета на горния клепач на дясното око – синкавочервеникаво кръвонасядане с размер 1 см в диаметър, на долния клепач на лявото око  - синкавочервеникаво кръвонасядане с размер 1 см в диаметър, по лигавицата на долната устна в близост до левия устен ъгъл - тъмночервеникаво кръвонасядане с диаметър 1 см, като устната в тази област е оточна, по лигавичвана повърхност на лявата буза, вътрешно от левия устен ъгъл и на нивото на 4-ти долен зъб – разкъсване на лигавицата с неправилна форма на обща площ 0.3/0.4 см, частично покрита с белезникав налеп, по кожата на лявата гърда в горно външния квадрант - бледо моравочервено кръвонасядане с размери 1.5/0.3 см косо ориентирано спрямо срединната линия на тялото с ход отгоре надолу и отдясно наляво, като подобно кръвонасядане се установява и в близост до гръдното зърно вътрешно с диаметър 1 см, по вътрешната и към предната повърхност на лявата мишница в средната й трета се установяват три кръгловати синкавочервеникави кръвонасядания до морави с диаметър по 0.5 см, разположени на една ос с разстояние между тях по около 3 см, по задновъншната повърхност на лявата предмишница в средната й трета се наблюдава мораво кръвонасядане с добре изразен оток с диаметър 2.5 см, по задната повърхност на таза вляво – петнисто кръвонасядане на площ 3см/3см, на дясно седалище външно – петнисто мораво кръвонасядане на площ 7/4 см, леко косо спрямо дългата ос на крайника, на лявото седалище – леко външно – петнисто кръвонасядане с размери 11/6 см, напречно спрямо дългата ос на крайник, по външната повърхност на лявото бедро в горната към средна трета – мораво кръвонасядане с добре изразен оток и диаметър 5 см, както и по предната повърхност на дясното бедро в средната трета – мораво кръвонасядане с добре изразен оток с диаметър 3 см. Тези увреждания са причинили на Б.И. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, чийто възстановителен период е в порядъка на 10-14 дни и те напълно отговарят да са получени във времеви период и по начин - нанасяне на удари от друго лице, както съобщава самата частната обвинителка. Наред с това, обаче, при проведения медицински преглед на половия орган и анално отвърстие на И. не се установяват травматични увреждания по тях, както не се установяват и сперматозоиди във вагиналното съдържимо при микроскопско изследване на взети при освидетелстването й натривки. Всъщност сама по себе си липсата на увреждания на половия орган не изключва насилствено проникване, но в конкретния случай и неналичието на сперматозоиди при твърдяна в показанията на И. еякулация от подсъдимия, води до съмнение в достоверността на нейните показания при неналичие на данни за правена промивка или измиване в нейната интимна област след сношението. Нещо повече, на 15.11.2012г. тя по собстевно желание е посетила  съдебен медик, който в СМУ 32/2021г. е установил радиерно разкъсване в областта на ануса със завехнали ръбове с дължина 0.8 см и дълбочина 1 см. От заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, при което са взети предвид констатираните увреждания при освидетелстването на И. на 07.11.2012г. и 15.12.2012г. експертите /в чийто професионализъм и обективност съдът няма основания да се съмнява/ е видно, че вещите лица, а и съда, не могат да се ангажират с категорично становище, че разкъсванията на ануса са в резултат действията на подсъдимия, тъй като е налице деветдневна давност между два прегледа, при първия от киоито не са установени подобни разкъсвания на И.. Самите вещи лица посочват, че радиерните разкъсвания са в резултат на груб анален полов акт в близките 3-4 дни след инцидента. Подобно е отношението на съда и към изявленията на пострадалата при прегледа й на 15.11.2012г., че усеща силна болка и пукане в областта на носните кости, където не е установено счупване – именно тази темпорална рамка между двата прегледа и давността на втория от деянието, не може да доведе съда до единствения възможен извод, че К. е причинил нараняване и на носните костици като тази позиция допълнително се подкрепя от установената липса на кръвни следи в спалнята или в жилището и то в обем, който да отговаря на описанието на И. за нейно „давене в кръв“. Не намират подкрепа в останалите обективни доказателствени източници и твърденията на частния обвинител за упражняване на сила от К. именно, за да осъществи съвкупление с нея и съдебният състав базира позицията си на отразеното при изслушване на записа от разговори, проведен на Национален спешен телефонен номер 112 между св. Н.Г., самата пострадала и оператор от националния спешен телефон и дежурен полицейски служител от 6 РУ-СДВР. Тези разговори са проведени непосредствено след случилото се и в най-неповлияна степен изразяват както състоянието, така и действителната ситуация от апартаменат, на която очевидци са били единствено подсъдимият и частната обвинителка. Именно в тези разговори тя, при зададен въпрос дали има нужда от спешна помощ, отговаря, че няма нужда от такава, но ще си извади медицинско, както и изявление на св. Н.Г., сигнализирал полицията, че става дума за „семеен скандал“. Разпитани като свидетели и самите полицийски служители, посетили по този сигнал местопроизшестивето, изнасят информация за опити от страна на подсъдимия да „прави насилствени работи“ с И. /св. Х./ и възприятия от неговия колега св. М.Т. – за проблем между И. и К., както и налична червенина по врата й, протритост /неустановена при последвалото освидетелстване/. Възприятието за семеен скандал е притежавал и св. Н.Г., който е откликнал на позвъняването на И. и който го заявява при обаждането на телефон 112. Съдът приема с доверие изнесеното от свидетелите Н.Г., А.Х.и М.Т., тъй като техните показания са вътрешно последоветални и взаимнодопълващи се, както и  съответстващи помежду си за важните за делото обстоятелства – дали е имало или не наранявания по И. при тяхното първо възприятие /като Г. и Т. дават отрицателен отговор на този въпрос/, какво е било емоционалното й състояние и какви изявления е направила тя пред тях по повод случилото се. От техните показания, в обобщение, се установява, че Б.И. не е коментирала насилствено осъществяване на полов акт с нея от страна на К. и те не са възприели наранявания по нея. Самата тя е отказала медицинска помощ, търсейки, обаче девет дни след това, повторно освидителстване за твърдени получени при деянието наранявания. Именно противоречието между твърдяното от И. и наличното в другите доказателствени източници – показанията на Г., А., Х. и Т., липсата на установени биологични следи във вид, съответстващ на описания от частния обвинител кръвоизлив от носа, изявленията й пред Г. и пред оператор на спешен телефон 112, не могат да мотивират съда да се довери изцяло на твърденията й за употребена сила от К., която е била насочена към сломяване волята на И. да се противопостави на проникване и извършване на блудствени действия с нея /въпреки че за последните не е налице обвинение/.  

          По отношение обясненията на подсъдимия, дадени в първостепенното съдебно следствие и пред въззивния съд, те също не могат да бъда изцяло кредитирани и то касателно изявленията за неупотребяване на сила от страна на К. спрямо И.. В тази част тези твърдения противоречат на отразеното в извършеното непосредствено след деянието освидетелстване на И., при което са констатирани множество наранявания по лицето и тялото й и за които експертите са категорични, че могат да бъдат причинени от удари с тъпи предмети, каквито са човешките крайници и по време, съотвестващо на твърдяното време на деянието. В останалата си част обясненията на подсъдимия разкриват предхождащи случилото се отношения между двамата, неговото битие с друг партньор, както и местата, на които са пребивавали преди случилото се. По отношение аргумента на защитата, че мотивите на И. да твърди насилствено проникване на К. в нея, изхождат от неудовлетворени нейни имотни претенции за осъществяване право на собственост при бъдещо закупуване на недвижим имот, въззивният съд счита, че следва да се фокусира върху наличните по делото доказателства дали е налице деяние, субсумирано от състава на чл.152 НК, а не върху твърдения, неотносими към деянието и в този смисъл не счита, че са опровергани показанията на св. К.Н., дадени пред възивния съд за присъствие на разговор между К. и Б. по повод на имот, още повече, че подобни индикации се съдържат в обясненията на подсъдимия, дадени пред първия съд, които са неопровергани. Въпреки приемането на необореност на показанията на този свидетел, то те не мотивират позицията на този съд, коментиращ относимите към предмета на доказване факти.

          В обобщение, базирайки се на показанията на свидетеля В.А., който не е възприел следи в жилището, сочещо на механизма на деянието, описан от И. и предполагащ множество следи от кръвотечение и хаос и към който свидетел И. не се обърнала за помощ въпреки по-голямата близост на жилището му до това, от което е избягала, на показанията на св. Н.Г., пред който пострадалата е коментирала семеен скандал с подсъдимия без да изнесе информация за изнасилването си, заявената от самата нея пред оператор на телефон за спешни повиквания, че няма нужда от медицинска помощ, но ще си извади медицинско, показанията на полицейските служители Х. и Т., невъзприели изявления от И. за упражнена принуда към нея за осъществяване на съвкупление с К., а опит „да се правят насилствени работи“, посоченото в заключението на комплексна съдебно-медицинска експертиза и съдебно-медицинска експертиза, което противоречи на твърденията на частния обвинител, не може да аргументира категорична позиция на този съдебен състав, че са налице безспорни доказателства за упражнена от подсъдимия К. принуда чрез употреба на сила, за да осъществи той съвкупление с нея. Именно липсата на безпротиворечивост в доказателствените източници по отношение на инкриминираното деяние, мотивира въззивния съд да оправдае подсъдимия К.И.К. по обвинението да е осъществил деяние, квалифицирано като престъпление по чл.152, ал.1, т.2, пр.1 НК с внесения за разглеждане пред първоинстанционния съд обвинителен акт, поради което и го призна за невиновен.

От събраната в необходимия обем относима доказателствена информация, се установява, че К. е упражнил насилие спрямо телесния интегритет на И., изразяващо се в нанасяне на удари по лицето и тялото й, с което й е причинил и множество телесни увреждания, но техният характер покрива медико-биологичния критерий за лека телесна повреда, коетодеяние представлява обект на разглеждане в производство от частен характер.

          Поради характера на постановения от въззивния съд акт спрямо К., този състав счита за безпредметно да коментира наведените в жалбата доводи за процесуални нарушения, налични в обвинителния акт, стратирал наказателно-съдебното производство, тъй като постановената оправдателна присъда спрямо подсъдимия в най-пълна степен охранява неговите права, дори и такива да са били нарушени в досъдебната фаза на процеса.

На основание чл.190, ал.1 НПК с оглед характера на постановената въззивна присъда направените по делото разноски  в размер на 941.67 лева следва да останат за сметка на държавата.

Така мотивиран съдът постанови своята присъда.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

      

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                  2.