№ 6242
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря И.на Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100505481 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 10812/22.06.2023 г., постановено по гр.д. № 68511/2022 г. на СРС,
ГО, 43 състав, е признато за установено по исковете с правно основание чл.422, ал. 1
ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД
предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу М. В. Д., ЕГН
**********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 230,83 лева, представляваща 4/6
части от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София,
ж.к.*******, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 35,74 лева, представляваща 4/6 части от сумата от общо
53,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 05.09.2022 г., като е отхвърлен предявеният иск
за главница за доставена топлинна енергия за сумата над 230,83 лева до пълния
предявен размер от 236,66 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. вкл., както
и предявените искове за сумата от сумата от 31,94 лева, представляваща 4/6 части от
сумата от общо 47,91 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия през периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.09.2022г. до изплащане на вземането и за
сумата от 6,80 лева, представляваща 4/6 части от сумата от общо 10,20 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на
топлинна енергия през периода от 01.10.2019г. до 05.09.2022 г.
Със същото решение е признато за установено по искове с правно основание
чл.422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86,
1
ал.1 ЗЗД предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Б. М. Д.,
ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 57,71 лева, представляваща
1/6 част от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София,
ж.к.*******, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 8,93 лева, представляваща 1/6 части от сумата от общо
53,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 05.09.2022 г., като е отхвърлен предявеният иск
за главница за доставена топлинна енергия за сумата над 57,51 лева до пълния
предявен размер от 59,16 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. вкл., както
и предявените искове за сумата от сумата от 7,98 лева, представляваща 1/6 част от
сумата от общо 47,91 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия през периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.09.2022г. до изплащане на вземането и за
сумата от 1,70 лева, представляваща 1/6 част от сумата от общо 10,20 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на
топлинна енергия през периода от 01.10.2019г. до 05.09.2022 г.
Със същото решение е признато за установено по искове с правно основание
чл.422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86,
ал.1 ЗЗД предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу В. М. Д.,
ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 57,71 лева, представляваща
1/6 част от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София,
ж.к.*******, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 8,93 лева, представляваща 1/6 части от сумата от общо
53,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 05.09.2022 г., като е отхвърлен предявеният иск
за главница за доставена топлинна енергия за сумата над 57,51 лева до пълния
предявен размер от 59,16 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г. вкл., както
и предявените искове за сумата от сумата от 7,98 лева, представляваща 1/6 част от
сумата от общо 47,91 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия през периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.09.2022г. до изплащане на вземането и за
сумата от 1,70 лева, представляваща 1/6 част от сумата от общо 10,20 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на
топлинна енергия през периода от 01.10.2019г. до 05.09.2022 г.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, са
постъпили въззивни жалби от ответниците в първоинстанционното производство. В
жалбите се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че по делото не се доказало ответниците да са
потребители на топлинна енергия, тъй като са доказване на това качество следвало да
бъдат представени нотариален акт за покупка на процесния имот или декларация за
откриване на партида. Отделно се твърди, че неправилно са присъдени
претендираните лихви, тъй като липсвали доказателства за датата на публикуване на
сумите в сайта на ищеца, т.е. ответникът не е бил поставен в забава. Моли се за
отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва подадената въззивна жалба като
2
неоснователна и недоказана, поради което моли въззивният съд да я остави без
уважение и да потвърди постановеното първоинстанционно решение като правилно и
законосъобразно в обжалваната част. Претендират се разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от третото лице – помагач
„Техем сървисис” ЕООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и
е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваното част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати
нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният
съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и
правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да
се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „Топлофикация София”
ЕАД срещу Б. М. Д., В. М. Д. и М. В. Д. за установяване съществуването на сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 1909/2022 г. по описа на СРС, както следва: 1/ Б. М. Д. – сумата от 59,16 лева,
представляваща 1/6 части от главница в общ размер на 354,99 лева за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. *******, ведно със законната лихва,
считано от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,93 лева,
представляваща 1/6 части от сумата от общо 53,61 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
05.09.2022 г., сумата от 7,98 лева, представляваща 1/6 части от сумата от общо 47,91
лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия през периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 27.09.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 1,70 лева,
представляваща 1/6 части от сумата от общо 10,20 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия през периода
от 01.10.2019г. до 05.09.2022 г.; 2/В. М. Д. – сумата от 59,16 лева, представляваща 1/6
части от главница в общ размер на 354,99 лева за доставена, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к.*******, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 8,93 лева, представляваща 1/6 части от сумата от
общо 53,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
3
енергия за периода от 15.09.2020г. до 05.09.2022 г., сумата от 7,98 лева,
представляваща 1/6 части от сумата от общо 47,91 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия през периода от
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2022г. до
изплащане на вземането, сумата от 1,70 лева, представляваща 1/6 части от сумата от
общо 10,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение на топлинна енергия през периода от 01.10.2019г. до 05.09.2022 г.; 3/М.
В. Д. – сумата от 236,66 лева, представляваща 4/6 части от главница в общ размер на
354,99 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София,
ж.к.*******, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 35,74 лева, представляваща 4/6 части от сумата от общо 53,61
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020г. до 05.09.2022 г., сумата от 31,94 лева, представляваща 4/6
части от сумата от общо 47,91 лева, представляваща главница за извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия през периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2022г. до изплащане на вземането,
сумата от 6,80 лева, представляваща 4/6 части от сумата от общо 10,20 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на
топлинна енергия през периода от 01.10.2019г. до 05.09.2022 г.
От приложения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти е видно, че М. В. Д. и М. Б. Д. са придобили
правото на собственост върху процесния недвижим имот. От удостоверение за
наследници изх.№ РКС23- УФ01-549/ 22.05.2023 г., издадено от Столична община,
район Красно село е видно, че М.Б.Н.- Д. е починала на 29.06.1998 г., като е оставила
трима наследници по закон – съпруга си М. В. Д. и двете си деца Б. М. Д. и В. М. Д.,
които са станали собственици на имота при квоти 4/6 за М. В. Д. и по 1/6 за другите за
другите двама ответници.
От приложения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 78, том I, рег.№ 1941/2020 г. по описа на Н.П., помощник-
нотариус по заместване на В.И., нотариус с район на действие СРС се установява, че
ответниците, в качеството си на собственици на процесния недвижим имот, са
учредили договорна ипотека върху същия. Ето защо и въззивният съд намира за
установено, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот при
посочените от ищеца квоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на
ползване. Ето защо и в качеството си на собственици на процесния недвижим имот
ответниците са били и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна
енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае обект с абонатен № 213962,
поради което и доводите във въззивните жалби за липса на облигационно
правоотношение между страните се явяват неоснователни.
От приетата пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се
установява, че процесния имот е топлоснабден, като през исковия период ФДР е
4
изготвила две изравнителни сметки за потребена ТЕ в имота по отчет на 3 бр. ИРРО
(потребление 0 дялови единици), една - щранг лира и за сградна инсталация.
Потреблението на БГВ е по отчет на един водомера за топла вода. Вещото лице е
посочило, че срещу извършените отчети не са подавани възражения, като стойността
на доставената топлинна енергия в имота през исковия период е в размер от 402,90
лева
По отношение оплакването във въззивните жалби за липса на основание за
начисляване на мораторна лихва, въззивиният съд намира следното: доколкото
установеното главно вземане е начислено за периода 01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., то
приложение следва да намерят новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1
от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от
Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на
ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на
изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на
договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с
договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се
лихва да се дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед
което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в
размер на законната лихва. Ето защо и доводът във въззивните жалби за недължимост
на претендираните мораторни лихви се явява неоснователни.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивните жалби, а и с оглед
препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК,
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна в
размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10812/22.06.2023 г., постановено по гр.д. №
68511/2022 г. на СРС, ГО, 43 състав, в частта, в която е признато за установено по
исковете с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и
чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*******, срещу М. В. Д., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от
230,83 лева, представляваща 4/6 части от главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот,
5
находящ се в гр.София, ж.к.*******, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2022
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 35,74 лева, представляваща 4/6 части
от сумата от общо 53,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 05.09.2022 г., в частта, в която е
признато за установено по исковете с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр.чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Б. М. Д., ЕГН **********, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 57,71 лева, представляваща 1/6 част от главница
за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.*******, ведно със
законната лихва, считано от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
8,93 лева, представляваща 1/6 части от сумата от общо 53,61 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г.
до 05.09.2022 г., както и в частта, в която е признато за установено по исковете с
правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422,
ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******,
срещу В. М. Д., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 57,71 лева,
представляваща 1/6 част от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, ж.к.*******, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2022 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 8,93 лева, представляваща 1/6 части от
сумата от общо 53,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 05.09.2022 г.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН **********, Б. М. Д., ЕГН ********** и В. М. Д.,
ЕГН **********, да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на “Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *******, разноски за въззивното производство в размер от 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
сървисис“ ЕООД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6