Решение по дело №620/2022 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 71
Дата: 7 юни 2023 г.
Съдия: Асен Цветанов
Дело: 20225520100620
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Раднево, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100620 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск за собственост, чието
материално правно основание е чл. 124, ал. 1 ГПК и насрещен иск за
собственост с материално правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на А. А. М., действащ
чрез адв. А., срещу Д. Ж. Д., И. А. И., М. Т. С., Г. С. Р., Н. Т. Р., А. М. М., с
която се предявява установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК. Ищецът твърди, че през месец юни 2018 г. той и лицето С. С.
отишли до с. Орлов дол, община Тополовград, тъй като чул да имало
метеоритен камък. Твърди, че отишъл там и действително открил такъв
метеоритен камък в околностите на с. Орлов дол, след което звъннал на баща
му да му каже и да му помогне да го прибере вкъщи с намерение да намери
пазар за камъка. Твърди, че камъкът бил обемист и много тежък, поради
което не могли да го приберат и го оставили там докато организира
транспорт. Твърди, че междувременно първият ответник И. И. попаднал на
същия камък, като заедно с втория ответник го прибрал, след което се
обадили на баща му и той така разбрал, че са открили и взели открия от него
камък. Твърди, че И. И. след това преместил камъка в дома на Н. Р. и Г. Р., а
на 13.09.2020 г. камъкът бил откраднат, за което като разбрал подал сигнал в
полицията. Твърди, че било образувано досъдебно производство, от което
било видно, че камъкът бил железен метеорит, съгласно изготвена
експертиза, като досъдебното производство било прекратено, а камъкът
1
останал на съхранение в РУ-Гълъбово. Твърди, че с прокурорско
постановление било прекратено наказателното производство и постановено
камъкът да се върне на всички замесени. Твърди, че той не бил съгласен с
това, тъй като той открил първи камъка и затова бил негова собственост.
Твърди, че всички ответници след прекратяване на досъдебното производство
предявили претенции да са собственици на метеорита. Поради това иска от
съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо
ответниците, че той е собственик на метеоритен камък с тегло 141 кг. и
неправилна форма, представляваща железен метеорит със съдържание на
камасит, тенит и шрийберист, който се намира на съхранение в РУ-Гълъбово
и същият да му бъде предаден. Претендира разноски. Представя писмена
защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника А. М. М., чрез
адв. Х., в който взема становище за основателност на иска. Твърди, че
действително синът му ищецът А. М. открил метеорита заедно с лицето С. С.,
като му звъннал да го приберат, след което той поискал съвет от племенника
си. С оглед на това прави признание на иска и иска присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. А. И., чрез
адв. В., в който взема становище за неоснователност на иска. Твърди, че няма
никакви доказателства ищецът да е открил метеорит или просто някакъв друг
камък, дали въобще откритият от ищеца камък бил въпросния метеорит,
приложен по досъдебното производство. Твърди, че дори ищецът да е открил
първи въпросния метеорит, то той не предприел никакви действия по
установяване на фактическа власт върху него, поради което не е станал негова
собственост. Твърди, че той е собственик на метеорита, тъй като в края на
лятото на 2018 г. направил обход в околностите на с. Орлов дол, където
опитвал да открие самородно злато с металотърсач, но открил въпросният
метеоритен камък и установил фактическа власт върху него. Твърди, че
камъкът бил изключително тежък и затова се обърнал за помощ към
приятелите му Д. Ж. Д. и М. Т. С.. Твърди, че бащата на Д. имал кон и каруца,
впрегнал я и четиримата отишли и го натоварили, след което го прибрали в
дома на Д. Д.. Твърди, че тогава се договорил с тях, че като продаде
метеорита, ще им даде някакво възнаграждение, а не да им прехвърля
идеални части от собствеността върху камъка. Твърди, че няколко месеца по-
късно се свързал с ответника Н. Р., който бил член на асоциацията на
търсачите на метеорити, като се договорили заедно да търсят начин за
продажбата му при разделяне на печалбата поравно, за него половината и
2
другата половина за Н. Р. и съпругата му Г. Р.. Твърди, че отново не е имало
прехвърляне на собствеността, а само договорка за разделяне на печалбата.
Твърди, че Н. и Г. Р.и предприели действия по установяване на вида на
метеорита и неговата цена, за което направили разходи. Твърди, че за тази
цел метеоритът бил прекаран в дома на Н. и Г. Р.и, от където бил откраднат на
13.09.2020 г. Твърди, че след това бил открит от органите на РУ-Гълъбово и
досега се намира там. Поради това иска отхвърляне на иска. Представя
писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Н. Т. Р., в
който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва ищецът да е
открил първи метеорита, като твърди ответникът И. И. да го е открил и
докарал в дома му. Твърди, че след докарване на камъка в дома му, той и
съпругата му предприели действия по снабдяване с документи, че е небесно
тяло. Твърди, че ответникът И. И. заявил, че направените разходи ще им
бъдат заплатени след продажбата на камъка. Твърди, че като гаранция за
плащането камъкът бил оставен в дома им, от където на 13.09.2020 г. бил
откраднат от ищеца А. М.. Твърди, че дори да има доказателства, че ищецът
го е открил първи, то нямало доказателства да е установил фактическа власт
върху него. Поради това иска отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Г. С. Р., в
който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва ищецът да е
открил първи метеорита, като твърди ответникът И. И. да го е открил и
докарал в дома му. Твърди, че след докарване на камъка в дома му, тоя и
съпругът й предприели действия по снабдяване с документи, че е небесно
тяло. Твърди, че ответникът И. И. заявил, че направените разходи ще им
бъдат заплатени след продажбата на камъка. Твърди, че като гаранция за
плащането камъкът бил оставен в дома им, от където на 13.09.2020 г. бил
откраднат от ищеца А. М.. Твърди, че дори да има доказателства, че ищецът
го е открил първи, то нямало доказателства да е установил фактическа власт
върху него. Поради това иска отхвърляне на иска.
В срока по чл. 211 ГПК ответникът И. А. И., чрез адв. В., е предявил
насрещен иск за собственост на въпросния метеоритен камък, насочен срещу
ищеца А. А. М., Д. Ж. Д., М. Т. С., Г. С. Р., Н. Т. Р. и А. М. М., чието правно
основание е чл. 124, ал. 1 ГПК. Твърди, че в края на лятото на 2018 г.
извършвал обход в землището на с. Орлов дол, където търсил самородно
злато с металотърсач, но се натъкнал на метеоритен камък и решил да
установи фактическа власт върху вещта. Твърди, че камъкът бил
3
изключително тежък и затова се обърнал за помощ към лицата М. Т. С. и Д.
Ж. Д., а бащата на Д. Ж. Д., лицето Ж. имал каруца с кон, впрегнал и
четиримата отишли до метеорита и го прибрали в дома на Д. Д.. Твърди, че се
договорил с лицата, че ще продаде метеорита и ще им даде някакво
възнаграждение за помощта, но не са се разбирали да им прехвърля идеални
части от вещта. Твърди, че няколко месеца по-късно се свързал с ответника
Н. Р., който бил член на асоциацията на търсачите на метеорити, като се
договорили заедно да търсят начин за продажбата му при разделяне на
печалбата поравно, за него половината и другата половина за Н. Р. и
съпругата му Г. Р.. Твърди, че отново не е имало прехвърляне на
собствеността, а само договорка за разделяне на печалбата. Твърди, че Н. и Г.
Р.и предприели действия по установяване на вида на метеорита и неговата
цена, за което направили разходи. Твърди, че за тази цел метеоритът бил
прекаран в дома на Н. и Г. Р.и, от където бил откраднат на 13.09.2020 г.
Твърди, че след това бил открит от органите на РУ-Гълъбово и досега се
намира там. Твърди, че след приключване на досъдебното производство в РУ-
Гълъбово всички ответници предявили права върху камъка. Поради това иска
от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо
ответниците, че той е собственик на метеоритен камък с тегло 141 кг и
неправилна форма, представляваща железен метеорит със съдържание на
камасит, тенит и шрийберист, който се намира на съхранение в РУ-Гълъбово
и същият да му бъде предаден.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника А. А. М., в
който взема становище за неоснователност на насрещния иск. Твърди, че
ищецът И. А. И. не е намерил камъка и не е осъществявал фактическа власт
върху него. Твърди, че ищецът И. А. И. не е предявявал собственически права
върху метеорита пред трети лица, в това число и него. Твърди, че той е
открил камъка и е сигнализирал да е бил откраднат. Иска отхвърляне на
насрещния иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. Ж. Д., в
който взема становище, че признава иска на И. И..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника М. Т. С., в
който взема становище, че признава иска на И. А. И..
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 15.12.2022 г. е обявен за окончателен
4
проекта на доклад по чл. 146 ГПК, обективиран в определението от
13.10.2022 г. по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК е обявена липсата на признати и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата и съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК е разпределил
доказателствената тежест както следва: по установителен иск ищецът А. А. М.
следва да докаже, че е собственик на метеоритния камък, съхраняван в РУ-
Раднево, на правно основание – намиране и установяване на фактическа
власт. По насрещния установителен иск ищецът И. А. И. следва да докаже, че
е собственик на метеоритния камък, съхраняван в РУ-Раднево, на правно
основание – намиране и установяване на фактическа власт. Всяка от страните
следва да докаже насрещните си възражения, изложени в отговорите на
исковата молба и насрещната искова молба.
В случая обектът на собственост е специфичен и изисква разяснение за
придобИ.ето му в собственост. Тъй като се касае за обект с неземен характер,
то същият не е собственост никому, тоест е вещ без собственик при попадане
на земната повърхност. Такава вещ подлежи на намиране и установяване на
владение върху нея, с което би могла да се придобие собствеността върху
нея. Този способ е неуреден в закона, но в теорията е разискван и описан като
оригинерен способ за придобИ.е на собственост върху намерена вещ без
собственик. Тези аргументи се извеждат от правната регламентация на
намерена чужда вещ, за която са налице други задължения на намерилия,
които са неотносими към вещите без собственик. За да се придобие
собствеността върху такава вещ не е необходимо само да бъде намерена, но
следва и намерилият я да осъществи собственическо отношение към нея,
тоест да установи владение спрямо вещта.
В случая се установява, че процесната вещ представлява железен
метеорит, което ясно обяснява, че неговия произход не е земен, а е попаднал
на земната повърхност чрез навлизане в атмосферата. Това пък безспорно
води на извод, че същата няма собственик до момента, в който не бъде
намерена и върху нея не бъде осъществено владение. За осъществяване на
фактическата власт не е достатъчно самото намиране на вещта, но е
необходимо и осъществяване на фактическа власт върху вещта. Самото
намерение за осъществяване на фактическа власт върху вещта също не е
достатъчно за придобИ.е на собствеността върху вещта.
От доказателствата по делото, които са предимно и основно гласни, се
установява, че ищецът се натъкнал на метеорит в областта на с. Орлов дол,
имал намерение да го прибере, но не могъл, тъй като бил твърде тежък и
5
нямал с какво да го прибере. Затова го оставил на мястото му, докато намери
начин и възможност да го прибере. С това ищецът е имал намерение да
осъществи фактическа власт върху процесния метеорит, но такава така и не е
осъществил, тъй като е останало на етап намиране на вещта и оставянето й на
място.
Същевременно по делото е безспорно установено, че процесния
метеорит е открит също и от ответника И. И., който не само е имал намерение
да осъществи фактическа власт спрямо него, но е организирал неговото
извозване до място, което да го характеризира като собственик, не само
осъществил фактическа власт, но и заявяващ собственическо отношение към
вещта. Това собственическо отношение се изразява и в последващите негови
действия, насочени към предаване на вещта на ответниците Г. и Н. Р.и с цел
нейното идентифициране и търсене на купувач.
От друга страна по делото няма доказателства, насочващи на пряка
причинна връзка процесния метеорит да е именно метеорита, който ищецът
да е открил в областта на с. Орлов дол. Но дори и да се приеме, че процесният
метеорит е именно същият, който ищецът е намерил, то по никакъв начин от
доказателствата по делото не се установи ищецът да е осъществил трайна
фактическа власт върху процесния метеорит, годна да го направи собственик
върху вещта. Последващо противоправно отнемане на вещта не би могло да
го направи собственик върху същата с оглед разпоредбата на чл. 80, ал. 2 ЗС.
Затова съдът намира, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно
доказване да е собственик на процесния метеорит съгласно изискването на чл.
154, ал. 1 ГПК, което обуславя отхвърляне на иска му за собственост.
Съответно пък от всички събрани доказателства се установи, че
ответникът И. И. е намерил процесния метеорит, установил е върху него
фактическа власт и е придобил собственически права спрямо вещта чрез
нейното превозване и позициониране на място, деклариращо
собственическите му права върху вещта. Затова и ще следва да се уважи
несрещния иск на И. А. И. за собственост върху процесния метеорит с тегло
около 141 кг, с неправилно форма, представляващ железен метеорит, в чиято
структура се съдържат камасит, тенит и шрийберсит, който се намира на
съхранение в РУП-Гълъбово.
По разноските:
При този изход на спора ищецът А. А. М. дължи разноски на
ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива се претендират от
ответника А. М. М. за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. по
6
договор за правна защита и съдействие от 03.05.2022 г. /виж отговора на
искова молба и договора на л.22 от делото на РС-Гълъбово/, които следва да
му се присъдят. Разноски претендират и ответниците Г. Р. и Н. Р., но няма
доказателства да са сторили такива, поради което не ще им се присъждат.
Ответникът И. А. И. също претендира разноски и такива е сторил за
платена държавна такса по насрещния иск в размер на 50 лв., дължими му на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед уважаване на насрещния иск. Ответникът
И. А. И. е получил безплатна правна помощ от адв. Т. В., поради което следва
да се определи възнаграждение на същия по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., което
съдът определя в размер на 400 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. Разноските по насрещния иск следва да се поемат от всички
ответници по иска съразмерно, тоест поравно или по 8,33 лв. от всеки от
ответниците на ищеца и по 66,67 лв. на адв. В..
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А. А. М., ЕГН
**********, с адрес гр. Д.град, ул. ********, срещу Д. Ж. Д., ЕГН
**********, с адрес с. ********, И. А. И., ЕГН **********, с адрес с.
********, М. Т. С., ЕГН **********, с адрес с. ********, Г. С. Р., ЕГН
**********, с адрес с. ********, Н. Т. Р., ЕГН **********, с адрес с.
********, А. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. Д.град, ул. ********,
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване правото на собственост чрез намиране и установяване на
фактическа власт върху железен метеорит, с тегло около 141 кг, с неправилно
форма, представляващ железен метеорит, в чиято структура се съдържат
камасит, тенит и шрийберсит, който се намира на съхранение в РУП-
Гълъбово и веществено доказателство по ДП № 447ЗМ – 160/2020 г. по описа
на РУП-Гълъбово.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО основание чл. 124, ал. 1 ГПК спрямо
А. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. Д.град, ул. ********, Д. Ж. Д., ЕГН
**********, с адрес с. ********, М. Т. С., ЕГН **********, с адрес с.
********, Г. С. Р., ЕГН **********, с адрес с. ********, Н. Т. Р., ЕГН
**********, с адрес с. ********, А. М. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Д.град, ул. ********, че И. А. И., ЕГН **********, с адрес с. ********, е
собственик чрез намиране и установяване на фактическа власт върху железен
7
метеорит, с тегло около 141 кг., с неправилна форма, представляващ железен
метеорит, в чиято структура се съдържат камасит, тенит и шрийберсит, който
се намира на съхранение в РУП-Гълъбово и веществено доказателство по ДП
№ 447ЗМ – 160/2020 г. по описа на РУП-Гълъбово.
ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. Д.град, ул. ********,
да заплати на А. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. Д.град, ул. ********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500 лв. /петстотин лева/ разноски за
производството.
ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. Д.град, ул. ********,
да заплати на И. А. И., ЕГН **********, с адрес с. ********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 8,33 лв. /осем лева и 33 ст./ разноски за
производството.
ОСЪЖДА Д. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес с. ********, да заплати на
И. А. И., ЕГН **********, с адрес с. ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 8,33 лв. /осем лева и 33 ст./ разноски за производството.
ОСЪЖДА М. Т. С., ЕГН **********, с адрес с. ********, да заплати на
И. А. И., ЕГН **********, с адрес с. ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 8,33 лв. /осем лева и 33 ст./ разноски за производството.
ОСЪЖДА Г. С. Р., ЕГН **********, с адрес с. ********, да заплати на
И. А. И., ЕГН **********, с адрес с. ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 8,33 лв. /осем лева и 33 ст./ разноски за производството.
ОСЪЖДА Н. Т. Р., ЕГН **********, с адрес с. ********, да заплати на
И. А. И., ЕГН **********, с адрес с. ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 8,33 лв. /осем лева и 33 ст./ разноски за производството.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. Д.град, ул. ********,
да заплати на И. А. И., ЕГН **********, с адрес с. ********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 8,33 лв. /осем лева и 33 ст./ разноски за
производството.
ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. Д.град, ул. ********,
да заплати на адв. Т. Ж. В. с адрес гр. Стара Загора, ул. ********, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 66,67 лв. /шестдесет и шест лева и 67 ст./
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес с. ********, да заплати
на адв. Т. Ж. В. с адрес гр. Стара Загора, ул. ********, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА сумата от 66,67 лв. /шестдесет и шест лева и 67 ст./ за адвокатско
възнаграждение.
8
ОСЪЖДА М. Т. С., ЕГН **********, с адрес с. ********, да заплати на
адв. Т. Ж. В. с адрес гр. Стара Загора, ул. ********, на основание чл. 38, ал. 2
ЗА сумата от 66,67 лв. /шестдесет и шест лева и 67 ст./ за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. С. Р., ЕГН **********, с адрес с. ********, да заплати на
адв. Т. Ж. В. с адрес гр. Стара Загора, ул. ********, на основание чл. 38, ал. 2
ЗА сумата от 66,67 лв. /шестдесет и шест лева и 67 ст./ за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. Т. Р., ЕГН **********, с адрес с. ********, да заплати на
адв. Т. Ж. В. с адрес гр. Стара Загора, ул. ********, на основание чл. 38, ал. 2
ЗА сумата от 66,67 лв. /шестдесет и шест лева и 67 ст./ за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. Д.град, ул. ********,
да заплати на адв. Т. Ж. В. с адрес гр. Стара Загора, ул. ********, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 66,67 лв. /шестдесет и шест лева и 67 ст./
за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
9